Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 08.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№836 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът М.И.Д.
излага твърдения, че за периода от 03.10.2011 г. до 06.02.2018 г. бил в трудово
правоотношение с ответното дружество. Ищецът заявява, че в договора му с
ответника за полагане на труд е посочено, че работния му ден е 8 часа и петдневна
работна седмица, но твърди, че в качеството „търговски представител” до прекратяване на трудовото правоотношение е
полагал извънреден труд, като ответникът е знаел за полагания от ищеца
извънреден труд и не се е противопоставил на това. Ищецът сочи, че за положения
от него извънреден труд не му било заплащано възнаграждение, поради което завел
гр.дело с предмет искови претенции за трудови възнаграждения за положен
извънреден труд за периода от месец февруари 2016г. до месец февруари 2018г.
Процесуалният представител на ищеца излага твърдения, че по гр.дело №450/2019г.
по описа на ВТРС съдът е присъдил на ищеца с влязло в сила съдебно решение
трудовите възнаграждения за положен извънреден труд за процесния период. В
настоящото производство ищецът отправя искане
за осъждане на ответника да му заплати сумата общо 558,28лв.,
представляваща обезщетения за забава в размер на законната лихва за забава
върху главниците за трудови възнаграждения за извънреден труд, положен за
периода 07.02.2016 г.- 07.02.2018 г., които обезщетения за забава се
претендират за период- 20.03.2016 г. до подаване на исковата молба /20.03.2019
г./, конкретизирани по размер за всеки от месеците в процесния период, в молба
на ищеца по делото. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, в който оспорва исковата претенция за обезщетения за забава,
като твърди, че на ищеца са били изплатени дължимите трудови възнаграждения за
полагания от него труд. Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът М.И.Д. е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество „С”ООД, по силата на трудов
договор от 03.10.2011г., като е изпълнявал длъжността „търговски представител”.
Не е спорно, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено със заповед на управителя на ответното
дружество, на 06.02.2018г.
С влязло в сила съдебно решение по гр.дело
№450/2019г. по описа на ВТРС е прието, че ищецът за периода м.февруари
2016г.-м.февруари 2018г. е положил извънреден труд в общ размер 557 часа, като
през всеки от месеците, включени в периода е полагал извънреден труд, включващ
извънреден труд в работни дни/извън установеното работно време/, както и празнични и почивни дни, който извънреден
труд не е бил заплатен на ищеца. Със
същото съдебно решение, влязло в сила на 22.11.2019г., ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата
3223,97лв., представляваща стойност на положен извънреден труд за 557 часа, за
периода от месец февруари 2016г. до месец февруари 2018г.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за
присъждане на обезщетение за забава върху главниците за трудови възнаграждения
за положен извънреден труд е допустим, а разгледан по същество е основателен по
следните съображения:
Работодателят е
длъжен да заплаща трудовите възнаграждения на работниците и служителите си
ежемесечно. Дължимите суми стават изискуеми, ако не е уговорено друго на първо
число на следващия месец, през който е възникнало основанието за плащане. Претенцията
за заплащане на мораторна лихва е акцесорна претенция,чиято основателност на
първо място е обусловена от основателността на иска за главницата, върху която
се претендира. По делото не е спорно и са ангажирани доказателства, че с влязло
в сила съдебно решение по гр.дело
№450/2019г. по описа на ВТРС в полза на ищеца за процесния период от м.
февруари 2016г. до м. февруари 2018г. са присъдени трудови възнаграждения за
положен извънреден труд за този период в общ размер 3223,97лв. за 557 часа
извънреден труд, които възнаграждения не са били заплатени от работодателя. На
следващо място, от значение за основателността на претенцията за мораторна
лихва е изпадането в забава на ответника за заплащане на главницата. За
изпадането на ответника в забава не е необходима покана, доколкото заплащането
на извънредния труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок. Ето защо ответникът се счита, че
изпада в забава след изтичане на срока, в който е следвало да заплати
съответното възнаграждение. В конкретния случай, в трудовия договор на ищеца не
е посочен срок, в който е следвало да се заплаща трудовото възнаграждение, т.е.
няма изрична уговорка до кое число от месеца, следващ този, за който се дължи
трудовото възнаграждение, е следвало да бъде изплатено трудовото
възнаграждение, като ищецът наведе твърдения, че обичайно плащането на
трудовото му възнаграждение се е извършвало до 10-то число на следващия месец. Съдът
приема, че след като ответникът не е бил изплатил своевременно възнаграждението
за положен извънреден труд, то ответникът е бил в забава и върху трудовите
възнаграждения за положен извънреден труд, дължими за процесния период следва
на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД да се присъди и лихва за забава, която в случая
се претендира от по-късен момент /считано от 20-то число на месеца, следващ
месеца, за който се дължи възнаграждение за положен извънреден труд до датата
на подаване на исковата молба. Ответникът не наведе твърдения и не ангажира
доказателства за заплащане на акцесорното вземане за лихва забава, което се
дължи на ищеца. Размерът на дължимото обезщетение за забава съдът определи по
реда на чл.162 от ГПК върху главниците, посочени от ищеца, които са в по-нисък
размер от присъдените възнаграждения за положен извънреден труд, но с оглед
диспозитивното начало, съдът дължи произнасяне по заявеното от ищеца искане. С
оглед изложеното, съдът намира, че върху главниците за трудови възнаграждения
за положен извънреден труд, посочени по размер в молбата на ищеца от
29.03.2019г., за период м. февруари 2016г.-м.февруари 2018г. се дължи лихва за
забава в общ размер 558,28лв., поради което исковата претенция за присъждане на
обезщетение за забава е осованелна и доказана в претендирания размер.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски. Ищецът е претендирал присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., като ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
възражение съдът намира за основателно. Предвид на това, че производството не е
с голяма фактическа и правна сложност, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца следва да бъде редуцирано до минималния
размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед материални интерес по делото, а именно да бъде
редуцирано до размер от 300лв., която сума следва да бъде присъдена в полза на
ищеца за разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновския районен съд сумата от 50лв. за държавна такса по уважения иск, както и сумата 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „С” ООД,
с ЕИК*****, със седалище гр*******, представлявано от управителя Д
С ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 558,28 лв. /петстотин петдесет и осем лева и двадесет и осем
стотинки/ - представляваща лихва за забава в общ размер за периода от
20.03.2016г. до подаване на исковата молба /20.03.2019г., претедирана върху
главниците за възнаграждения за положен извънреден труд за периода м.февруари
2016г.-м.февруари 2018г., както и сумата 300лв./триста
лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „С” ООД, с ЕИК ***** със седалище гр*****, представлявано от управителя Д С ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски
районен съд сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
дължима държавна такса за уважения иск, както
и 5 лв. /пет лева/ за държавна такса
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: