Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 868
20.11.2019г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Росица Чиркалева административно дело № 1096 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Делото е образувано по жалба на П.Т.З.
с адрес: ***, Решение за достъп до обществена
информация № РД-05-498/11.09.2019г. на Кмет на Община К., в частта на т.II, с която е отказан достъп до обществена информация относно размера на представителните разходи
на кмета на Община К., за всяка една от годините 2016г.-2019г.
Моли се за отмяна на отказа и задължаване на
органа да предостави информацията в поисканата форма. Сочи се, че същата
представлява официална обществена информация, а не лични данни, каквито мотиви
били изложени в постановения отказ. В подкрепа на това твърдение, се цитира
разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗМСМА, по силата на която кмета на Община К.,
като орган на изпълнителната власт се явявал публично лице. Също така се цитира
нормата на чл. 90, ал.1 от Закон за държавния бюджет на РБ за 2019г., съгласно
която „размерът на средствата за представителни разходи за кметовете на
общините не може да бъде по- голям от 2 на сто от общия годишен размер на
разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“. От тази разпоредба
следвало, че търсената информация е официална обществена и не били налице
пречки за нейното предоставяне. Претендират се деловодни разноски.
Ответната
страна не изразява становище по жалбата.
Административен
съд Хасково, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
Административното производство е
започнало с подадено от П.Т.З. с адрес: *** заявление за достъп до информация с
рег.индекс 94-П-76/23.08.2019г. На основание чл. 4 и чл.24, ал.2 от ЗДОИ
заявителят е поискал да му бъде предоставена на имейл : **********@***.**
информация
относно размера на представителните разходи на кмета на Община К. за всяка една
от годините 2016-19г./л.14/.
С оспореното решение №
РД-05-498/11.09.2019г. кметът на Община К. е отказал да предостави достъп до исканата
информация поради възприемане на исканата информация като лична, която съгласно
чл. 2, ал.5 от ЗДОИ не се предоставяла по реда на ЗДОИ. Общ ред за достъп до
лична информация за физическите и юридическите лица бил предвиден в АПК, както
и в специалните нормативни актове, които регламентирали специален ред за
достъп, като например Законът за гражданското състояние, който бил специален
закон за достъп до информация за физическите лица. Също така се цитира нормата
н чл. 4, т.1 от Регламент (ЕС)2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27 април 2016г., относно защита на физическите лица във връзка с обработването
на лични данни и относно свободното движение на такива данни, която определяла понятието
за лични данни. Сочи се, че ограничаване правото на достъп до обществена
информация било допустимо с цел охрана на други също конституционно защитими
права и интереси, така както се предвиждало и в нормата на чл. 41, ал.1,
изр.2-ро от КРБ и в нормата на чл. 5 от ЗДОИ.
Постановеният отказ също така се
мотивира и с наличие на специален, законово установен начин и ред за достъп до
исканата информация, регламентиран в Закона за Счетоводството и Закон за
публичните финанси. Органът е посочил, че съгласно ЗСч предоставянето на
счетоводна информация се осъществявало по реда на чл.40 от ЗСч с публикуване на
актовете, а съгласно ЗПФ след 01.01.2014г., Община К. следвало да публикува
годишните финансови отчети, след приемането им от Общински съвет К..
Наред с това се сочи, че за
предоставяне на поисканата информация, следвало да се изготви сводка от
отчетните данни, което било специализирана дейност, което изпълнение не било
залегнало, като дейност по предоставяне на достъп до обществена информация по
реда на ЗДОИ. Поради това исканата информация, била свързана с оперативна
подготовка на актовете на органа и нямала самостоятелно значение, каквото
например имал годишния финансов отчет на Община К..
По представената административна
преписка не се съдържат доказателства относно датата, на която оспорения акт е
връчен на жалбоподателя, но с оглед датата на неговото издаване – 11.09.2019г и
датата на входиране на жалбата по
делото - 13.09.2019г., съдът намира жалбата за подадена в срок, от надлежен
правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.40, ал.1
от ЗДОИ, пред компетентния за разглеждането й административен съд, предвид
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Оспорваното
решение е издадено от компетентен орган в пределите на неговата законова
компетентност. На основание чл.3, ал.1, пр.последно от ЗДОИ кметът на общината
е задължен субект по ЗДОИ.
Спазена е формата на отказа по чл.38
от ЗДОИ. Решението е мотивирано от правна и фактическа страна, съдържа ясно
волеизявление на органа, подписано е от него, има дата на издаване и посочен
ред за обжалване.
Независимо от горното, съдът намира оспореният
акт за издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалния закон.
Отказа на достъп до информация,
относно размера на представителните разходи на кмета на община К. за всяка от
годините 2016-19г, органът е мотивирал с посочване, че същата е лична. Като
аргумент за това си твърдение е цитирал разпоредбата на чл. 4, т.1от Регламент
(ЕС)2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно
защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно
свободното движение на такива данни, даваща легална дефиниция на понятието
„лични данни“.
Видно от чл. 4, т.1 от Регламент
(ЕС)2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г.:
|
„лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано
физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект
на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което
може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез
идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение,
онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за
физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената,
икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице;“. |
Съобразявайки горната разпоредба, настоящият
състав намира, че така извършеното от органа квалифициране на поисканата
информация, като лична и относима към определението за „лични данни“ е несъответно
на вложените в посочената норма критерии.
Обстоятелството, че процесните
разходи се осъществяват във връзка със служебното качество на съответния орган
и се залагат в бюджета на съответната общината, води на извода, че поисканата
информация е свързана с дейността на общината по разходване на финансовите й
средства. Ето защо информацията относно размера на тези разходи, не следва да се окачествява
като лична, а като такива свързани с дейността на общината, предвид което се
явява обществена, съгласно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от ЗДОИ.
Като правно основание за направения
отказ са посочени разпоредбите на чл. 37, ал.1, т.1 вр. чл. 13, ал.2, т.1от
ЗОДОИ, съгласно които норми достъп до обществена информация може да бъде
отказан, когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на
органите и няма самостоятелно значение.
Така посоченото правно основание за
отказ да се предостави исканата информация е несъответно на изложените по -горе
мотиви за същия, както и с останалите такива, базирани на разпоредбата на чл.
41, ал.1, изр.2-ро от КРБ, съгласно която достъпа до информация не може да бъде
насочен срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Достъпа до поисканата
информация не води на свой ред до накърняване правата и доброто име на
гражданите, нито пък застрашава националната сигурност, народното здраве и
морал. Обществената достъпност до процесната информацията дава яснота и
прозрачност, по отношение разходването на общинските средства и възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по
закона субекти.
Следва също да се посочи, че
разпоредбата на чл. 37, ал.
1, т. 1 от ЗДОИ предвижда възможност за отказ от достъп до
обществена информация в случаите на чл. 13, ал.
2, т. 1 от ЗДОИ, но при съобразяване с нормата на чл. 13, ал. 4
от ЗДОИ. Предвид последната, за да е налице хипотезата на чл. 13
ал.2, т.1 от ЗДОИ, за постановяване на отказ не е достатъчно информацията да е
подготвителна и да няма самостоятелно значение, но е необходимо и да не е
налице надделяващ обществен интерес. Следователно, постановяването на отказ за
предоставяне достъп до поискана обществена информация, на основание този текст
от закона, следва да е надлежно мотивиран, освен с излагането на фактически
съображения за наличието на обстоятелства по чл. 13, ал.
2, т. 1 от ЗДОИ, но и тези обстоятелства да бъдат съотнесени към
обществения интерес от достъп до тази информация, като се държи сметка за
понятието "надделяващ обществен интерес" дадено с пар. 1, т. 6
от ДР на ЗДОИ и въведената с пар. 1, т. 5
от ДР на ЗДОИ оборима презумция за наличието на такъв.
В конкретният случай, в
оспореното решение липсват изложени мотиви относно това налице ли е или не
надделяващ обществен интерес от предоставяне на исканата информация. По този
начин се препятства извършването на адекватна преценка за действително наличие
на такива интереси, съответно доколко се налага ограничаване на правото на
свободен достъп до обществена информация, тъй като с оглед презумпцията на пар. 5 от ДР
на ЗДОИ задълженият да предостави обществена информация субект е
длъжен да посочи по какви причини счита, че необходимостта от ограничаване на
достъпа до тази информация съществено превишава общественият интерес от
прозрачността и отчетността на субектите, респ. от свободен достъп до
информацията.
Доколкото разпоредбата на чл. 13, ал. 4
ЗДОИ не поставя условие тази преценка да бъде извършена само при
позоваване на наличието на такъв интерес от страна на заявителя и пред вид
задължението на органа да постанови акта си при спазване на задължението си по чл. 35 АПК,
чл. 4 АПК,
чл. 7
и чл. 9 от АПК,
то за административния орган е налице задължение да обсъди липсата и наличието
на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР
на ЗДОИ независимо дали заявителят се е позовал на цитирания текст.
Липсата на конкретно изложени фактически основания, който да са съотносими към
посоченото правно основание за издаване на административният акт, води до извод
за наличие на основание за отмяна по чл. 146, т.3
и т.4 от АПК. В този смисъл е и сформираната трайна практика на ВАС
изразена в: Решение № 4393 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2016 г., V
о., Решение № 14496 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2037/2017 г., V о.
Решение № 8205 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3961/2015 г., V о., Решение
№ 9631 от 9.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2015 г., V о., Решение № 2303
от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2015 г., V о. и др.
Общественият интерес от
получаване на достъп до обществена информация в случая, според настоящия
съдебен състав следва да се квалифицира именно като надделяващ, по смисъла на § 1, т. 6 от
ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на подобна информация ще се
повиши прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от Закона.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗДОИ достъпът до обществена
информация по реда на закона се осигурява само когато гражданите или
организациите не разполагат с друг специален ред за търсене, получаване и
разпространение на информацията. Неправилно е становището на органа, че
съществува такъв специален ред за запознаване с исканата информация.
В
цитирания в оспореното решение Закон за публичните финанси, липсват специални
правила за достъп до процесната информация. Публикуването на годишният финансов
отчет на общината по см. на чл.170 от ЗПФ не дава достъп до исканата от
заявителя информация, т.к. същата не е включена в годишния отчет, като отделно
перо. Отчетът представлява консолидирана финансова рамка на финансовото
състояние на общината. Същият се изготвя въз основа на първичните документи, но
в обобщени показатели и цифри. Ето защо, наличните в публично достъпния годишен
финансов отчет на общината данни, не са търсените от заявителя такива. Изложеното
обосновава извод, че не е налице друг специален ред за снабдяване с търсената
информация, а същата следва да се предостави от органа, при който се съхранява,
т.е. от ответника по делото.
Заявителят има признато от закона
право да си състави собствено мнение за дейността по разходване на финансовите
средства на общината в посочения в заявлението вид и обем, предвид което
ответната страна е длъжна да предостави поисканата в т.3 от заявление по ЗДОИ с
вх. № 94-П-76/23.08.2019г. информация.
При
този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК Община К. дължи
заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 710лева /10 лв. за ДТ и 700 лева. за заплатен
адвокатски хонорар/.
Мотивиран
от горното и на основание чл.41, ал.1 от ЗДОИ, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение за достъп до обществена информация № РД-05-498/11.09.2019г. на Кмет на Община К., в частта на т.II, с която е отказан достъп до обществена информация, относно размера на
представителните разходи на кмета на Община К., за всяка една от годините
2016г.-2019г.
ЗАДЪЛЖАВА Кмет на Община К. да предостави на П.Т.З. достъп до поисканата в т.3 от заявление по ЗДОИ с вх. №
94-П-76/23.08.2019г. информация, при
спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община К. да заплати на П.Т.З. деловодни разноски в размер на 710лв.
/седемстотин и десет лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: