Решение по дело №456/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260000
Дата: 1 юли 2020 г.
Съдия: Трайчо Георгиев Атанасов
Дело: 20203100600456
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………………            Година  2020                  Град Варна

 

Варненският окръжен съд                     Наказателно отделение

 

На единадесети юни               две хиляди и двадесета година

 

В публично заседАе в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Нанкинска  

                      ЧЛЕНОВЕ:Трайчо Атанасов

                                Красимир Гайдаров

 

Съдебен секретар : Родина Петкова

Прокурор : Ивелина Бухлева

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

ВНАХД №  456 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е решението по АНД № 373/19 г. на ДРС, четвърти състав, постановено на 09.03.2020 г., с което обвиняемият А.С.К. е признат за виновен и осъден по чл.325 ал.1  от НК, като по реда на чл.78А от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказАе „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Настоящето въззивно производство е образувано по жалба на защитата на обвиняемия в лицето на адв. Ж.Г. *** в която се изразява несъгласие с акта на първоинстанционния съд и се иска оправдаване на подзащитния му.

По жалбата не са постъпвали възражения.

В съдебно заседАе прокурорът от въззивната прокуратура моли решението да бъде потвърдено.

Защитата на обвиняемия в лицето на адвокат Г. счита, че фактическата обстановка е останала неизяснена и предлага постановавяне на решение с което делото да бъде върнато за ново разглеждане, а при условията на алтернативност обвиняемия да бъда оправдан.

Окръжният съд намира, че жалбата е неоснователна.

 В производство протекло по реда на Глава двадесет и осма от НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказАе“, по реда и със средствата предвидени в НПК съдът е установил фактически обстоятелства без съществени отлики от изложеното в постановлението на прокурора на ВРП, чиито основни моменти са следните :

Обвиняемият А.С.К. е роден в гр.Варна живее в с.Генерал Киселово общ.Вълчи дол, с основно образовАе, женен, неосъждан. Дъщеря му Г. К. била ученичка в 7 – ми клас на СУ „Васил Левски“ гр.Вълчи дол и имала проблеми със съучениците си по повод фамилията си и излязъл в интернет кючек с подобно име.

Свид. С. С. работела като преподавател по руски език в СУ „Васил Левски" в гр. Вълчи дол, обл. Варна. През учебната 2019/2020 г. тя преподавала на учениците от трети, четвърти, седми и десети клас,

На 13.11.2019 г.  около 09, 50 часа свид. С. влязла да преподава на учениците от 7а клас. Класът се състоял от 16 деца, от които същия ден отсъствали две деца. Едната от отсъстващите от час ученичка била Г. К. - дъщеря на обв. А.С.К.. Същия ден момичето за пореден път отказало да отиде на училище, като споделило с родителите си, че децата в класа се заяждат с нея и й се подиграват. Тъй като това не се случвало за първи път, обв. К.  се ядосал и решил да отиде в училището на дъщеря си. Заедно с нея, със съпругата си и по - малкото им дете се качили в автомобила и отишли в училището, където учила Г..

Безпрепятствено влезли в СУ „Васил Левски" в гр. Вълчи дол, тъй като на входа нямало охрана. Отправили се към класната стая, където се провеждал часа по руски език на 7а клас. Около 25 минути след началото на часа в класната стая влязъл едър мъж - обв. А.С.К., а след него и съпругата му с малко дете на ръце и дъщеря му Г. К.. Мъжът се обърнал с лице към учениците от класа и започнал да крещи към тях на висок глас, изричайки думите „ще Ви избия всичките, ако някой още веднъж обиди дъщеря ми", „нашата фамилия е голяма и ако трябва ще се съберем и ще дойдем всичките", „ако някой обиди отново дъщеря ми, ще се върна". Децата се уплашили и учителката С. започнала настоятелно да моли обвиняемия да излезе от стаята. Опитала се да му обясни, че това не е начина да се реши проблема им, а трябва да се обърнат първо към класния ръководител. Въпреки това той не напуснал стаята, а продължил да ръкомаха и крещи срещу децата, което продължило около 3 - 4 минути. Внезапно К. спрял да ръкомаха и да крещи на висок глас срещу учениците и излязъл от стаята. Непосредствено след като часа свършил свид. С. отишла при директора на училището и й споделила за случилото се. Срещнала се и със своя колежка - свид. Светла Георгиева Иванова - зам. Директор на училището, на която й направило впечатление, че свид. С. е доста притеснена и разтревожена. Ръководството на училището взело решение да съобщят на оргАте на реда и се обадили в У МВР - Вълчи дол, а свид. С. изготвила докладна по случая. В около 15, 30 часа при свид. Иванова дошли обв. К. и съпругата му, като обвиняемия започнал да обяснява, че не би нарАл дете, а е влезнал в часа защото е бил много ядосан. По - късно свидетелките Иванова и С., заедно с директора на училището изгледали записите от камерите, които били монтирА в класната стая. На тях ясно се виждало как обвиняемия влиза в стаята сам, без никой да му отваря вратата, както и как ръкомаха срещу децата.

За да приеме изложената фактическа обстановка като безспорно установена ДРС е извършил анализ на събрАте гласни доказателства и е обсъдил възраженията на защитата в контекста на обясненията на обвиняемия.

По изложеното от защитата :

         Защитата на обвиняемия счита, че фактическата обстановка е останала неизяснена като не са били обсъдени показАята на А П. К. - съпруга на обвиняемия и очевидец на случилото се.

Оплакването за необсъждане на показАятана К. в мотивите на първоинстанционния съд е основателно доколкото липсва такова, но отчитайки нейната заинтересованост от изхода на делото, както и съзвучие в показАята на всичко останали свидетели – учителката, учениците и други служебни лица в училището извода досъжно фактическата обстановка направен от районния съд следва да бъде споделен.

Не са налични основАя за връщане на делото за ново разследване поради неизяснена фактическа обстановка. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са били уважени направените от защитата доказателствени искАя – л.21 по делото. Въззивната инстанция е също инстанция по фактите, но пред нея не са направени доказателствени искАя. Не става ясно какво различно защитата счита, че следва да се събере като доказателства при евентуално връщане на делото за ново разглеждане пред първата инстанция.

При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е стигнал до единствено възможния извод за съпричастност на обвиняемия в престъплението за което е реализирана наказателната му отговорност.

С поведението си обвиняемия К. е нарушил установени правила на поведение в обществото, като е извършил това с пряк умисъл – целял е да уплаши и респектира децата – съученици на дъщеря му. Вместо да потърси решение на проблемите на детето си по законовия ред като потърси съдействие от класния ръководител, администрацията на учебното заведение, училищен психолог и т.н. той е решил лично да разреши проблемите нахлувайки в класната стая и отказвайки да я напусне въпреки настоятелните молби на св.С..

Деянието е извършено на публично място – училище и е създало чувство на притеснение и страх у присъстващите.

 

По справедливостта на наложеното административно наказАе :

Отчитайки наличие на предпоставките по чл.78А първоинстанционният съд правилно е освободил обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказАе „Глоба“.  За да определи нейния размер съдът е отчел добрите характеристични данни на обвиняемия, както и мотивите подбудили го да извърши инкриминираното му деяние. Наложеното административно наказАе „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева е в минималния законовоустановен размер  и въпрос за несправедливост в увреда на наказАя не стои пред съдебния състав.

Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

 

По изложените съображения и  на основАе чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №  34/2020г.  по АНД № 373/19 г. на ДРС, четвърти състав.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: