Р Е
Ш Е Н
И Е
№284
24.11.2022 г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Зорница Делчева
и с
участието на прокурор Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 236 по описа за
2022 год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Министъра на културата,
подадена чрез процесуалния му представител гл.юрисконсулт Н. А., против Решение
№ 294 от 23.06.2022г., постановено по АНД № 647/ 2022г. по описа на Районен съд
– Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 33-НН-468/ 15.02.2022г., издадено от Министъра на културата.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по
чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения
от въззивния съд извод, че поради липсата на идентичност между субекта на
наказателна отговорност – физическото лице арх.Б. А., и субекта, срещу когото
АНО е реализирал административнонаказателната отговорност – „ИВГО – Божана
Алтънова“ ЕООД, не е приложима предвидената в чл.36, ал.2 от ЗАНН възможност за
образуване на административно-наказателно производство без съставяне на АУАН.
Твърди, че в случая преди издаване на наказателното постановление, на
санкциионираното дружество е било изпратено писмо с изх.№ 33-НН-468/
18.11.2021г., с което е било уведомено за образуваното
административно-наказателно производство, поради което са били гарантирани
правата му по чл.55, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. За неправилен, като
противоречащ на събраните по делото доказателства, намира извода на въззивния
съд, че НП е издадено след изтичането на преклузивния 6-месечен срок. В случая
издаденото на 18.12.2020г. постановление на ОП-Стара Загора за отказ да се
образува досъдебно производство, е било обжалвано от Министъра на културата и
отменено от Апелативна прокуратура Пловдив. Едва въз основа на повторно
издаденото от ОП Стара Загора постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 16.08.2021г., получена в МК на 20.08.2021г., е било издадено
процесното НП, като това е станало в рамките на шестмесечния преклузивен срок,
предвиден в чл.34, ал.3 от ЗАНН. По изложените в жалбата доводи се иска
обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се потвърди изцяло издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – „ИВГО – Божана Алтънова“
ЕООД, не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпила молба от
процесуалния й представител, с която заявява, че подадената касационна жалба е
неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение № 294 от 23.06.2022г., постановено по
АНД № 647/ 2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е отменено НП №
33-НН-468/ 15.02.2022г., издадено от Министъра на културата, с което на „ИВГО –
Божана Алтънова“ ЕООД, са наложени две имуществени санкции за извършени
нарушения на Закона за културното наследство/ЗКН/, а именно: имуществена
санкция в размер на 5 000лв., на основание чл.228в от ЗКН, за нарушение на
чл.161, ал.2 от ЗКН и имуществена санкция в размер на 15 000лв., на
основание чл.221а, ал.1 от ЗКН, за извършено нарушение на чл.161, ал.1 от ЗКН.
От фактическа страна административнно-наказателното обвинение е обосновано по
следния начин: 1. Че на 04.06.2020г. когато е изготвен протокол образец 2 за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строеж „Жилищна сграда с гаражи“, находящ се в ****, до 20.08.2020г. /датата на
извършване на проверката на място от инспектори на ГД ИОКН/, „ИВГО – Божана
Алтънова“ ЕООД в качеството му на дружество, осъществяващо строителен надзор и
отговарящо за законосъобразното осъществяване на инвестиционния проект, при
неспазване изискването на чл.161, ал.1 от ЗКН и 2. „ИВГО-Божана Алтънова“ не е
спазило изискване да се осигури в процеса на строителните дейности наблюдение
от археолози, съгласно съгласувателно становище с №33-НН-468/ 28.11.2019г. на
МК, тъй като именно лицето, осъществяващо строителен надзор носи отговорност за
законосъобразното започване на строежа /арг.чл.168, ал.1, т.1 от ЗУТ и
сключения договор за строителен надзор/.
В наказателното постановление е посочено, че се издава на
основание чл.36, ал.2 от ЗАНН във връзка с получено в Министерство на културата
с вх.№ 33-НН468/ 20.08.2021г. Постановление на Окръжна прокуратура – Стара
Загора от 16.08.2021г. по преписка № 3161/ 2020г., с което е отказано да се
образува досъдебно производство. В прокурорското постановление са изложени
мотиви, че поради невъзможността да бъде посочен конкретен субект на
престъпление следва да се приеме, че безспорно установеното деяние се изразява
в извършване на строителни дейности без наблюдение от археолози по чл.161, ал.2
от ЗКН и по характер представлява административно нарушение по чл.221а, ал.3 от
ЗКН, поради което за същото следва да се понесе съответната
административно-наказателна отговорност, процедурата по реализирането на която
обаче е извън нормативните правомощия на Прокуратурата на РБ. В тази връзка е
постановено препис от материалите от пр.преписка № 3161/2020г. по описа на
ОП-Стара Загора да бъдат изпратени на Министерство на културата – за сведение и
преценка необходимостта от предприемане на действия съобразно компетентността
си по иницииране на административно-наказателно производство за извършено
нарушение по смисъла на чл.221а, ал.3 или друго от ЗКН.
За да отмени процесното НП въззивният съд е приел, че в
случая не може да намери приложение регламентираната в чл.36, ал.2 от ЗАНН
възможност за издаване на НП въз основа на постановление на прокурора за отказ
да се образува наказателно производство, тъй като няма фактическа идентичност
между предмета на извършваната проверка и постановлението на прокурора, и
предмета на административно-наказателното производство. Изложени са
съображения, че фактическата обстановка в постановлението за отказ да се
образува наказателно производство и фактическият състав на посочените
престъпления /чл.277а, ал.2- ал.4 и чл.278, ал.3, вр. с ал.1 от НК/ не покриват
фактическата обстановка, предмет на наказателното постановление и съставите на чл.161,
ал.1 и ал.2 от ЗКН, а освен това предмет на прокурорската проверка, респ.на
постановлението за отказ да се образува наказателно производство, са били
действия извършени от физически лица /доколкото субект на наказателната
отговорност може да бъде само физическо лице/, но не и от юридическото лице,
чиято административно-наказателна отговорност е ангажирана. На следващо място
са изложени и мотиви за неспазване на преклузивния шестмесечен срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН при издаване на процесното НП. Описаните процесуални нарушения –
несъставяне на АУАН и издаване на НП след срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, са
квалифицирани като съществени такива, неотстраними в съдебната фаза на процеса
и обуславящи отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Настоящият касационен състав споделя извода на
първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита на санкционираното лице и предпоставка за отмяна
на издаденото спрямо него НП.
Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и като основен
процесуален акт във фазата на установяване на административни нарушения са
въведени точно определени изисквания – да се състави акт в писмена форма,
съдържащ изрично посочени в чл. 42 ЗАНН реквизити. Със съставянето на
АУАН се поставя началото на производството, повдига се и се предявява обвинение
на лицето, сочено за извършител, като се посочва в какво се изразява
осъщественото от него съставомерно деяние и се гарантира възможността то да
организира в пълен обем защитата си чрез подаване на възражения, депозиране
доказателства и отправяне на доказателствени искания. Изключение от чл. 36, ал. 1 ЗАНН е разпоредбата на ал. 2
на същия член, съгласно която "без приложен акт административнонаказателна
преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от
съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган". В случая, в противоречие
с материалния закон, е приложена разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, като се констатират
отказ да се образува досъдебно производство и изпращане на материалите по
преписката по компетентност на МК, обективирани в постановление на прокурор от
ОП – Стара Загора от 16.08.2021г. Предоставената по силата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН правна възможност на АНО
да издаде НП за нарушение, за което са събирани доказателства по прокурорска
преписка № 3161/2020 г. по описа на ОП-Стара Загора, му дава правомощие да
извърши обстоен собствен анализ на тези доказателства и да постанови санкционен
акт. За да не се състави АУАН обаче ще е нужно поне в мотивите на съответния
акт за отказ да се образува наказателно производство да е посочено лицето,
което е автор на деянието, преценено от държавното обвинение като
административно нарушение и това лице да е имало такова качество във воденото
производство, което му осигурява възможност да се запознае с обвинението. Правилото
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН цели
да не се привлича втори път едно лице, което вече е било запознато с
основанията да му бъде търсена отговорност. Налага се извода, че в случаите,
когато нарушителят е имал процесуално качество в прекратено наказателно
производство или поне е бил известен за отказа да се образува такова за деяние,
за което има данни да е извършено от него, е допустимо да се приложи
изключението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Когато обаче АНО установи наличието на данни за осъществено
административно нарушение от лице, различно от това, срещу което се е водила
проверката /респ. досъдебното производство – в случай на прекратено такова с
прокурорско постановление/ следва да се укаже на компетентния контролен орган
да състави АУАН. Целта на АУАН е да привлече към административно наказателна
отговорност съответно лице, което трябва в същия момент едновременно с
образуване на производството срещу него да е запознато с всички факти, които са
причини и основания да му се търси административно наказателна отговорност.
„ИВГО-Божана Алтънова“ ЕООД, не се сочи в постановлението
за отказ да се образува досъдебно производство от 16.08.2021г. за автор на
деянието, преценено от прокурора като административно нарушение по чл.221а,
ал.3 от ЗКН, поради което и това прокурорско постановление не е акт, годен да
произведе по отношение на санкционираното дружество правното действие,
предвидено в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Ето
защо е било необходимо издаването на АУАН в сроковете по чл. 34 ЗАНН, което като не е сторено,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е предпоставка за
отмяна на НП като незаконосъобразно издадено.
За
пълнота на изложението и във връзка с наведените от касатора доводи за надлежно
уведомяване на санкционираното лице относно образуваното
административно-наказателно производство, следва да се каже, че дори и в
хипотезата на образувано производство по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, е
необходимо да бъдат спазвани регламентираните в ЗАНН правила, едно от които е
да се предяви на нарушителя акта, с който му се повдига
административно-наказателното обвинение, за да се запознае в какво е обвинен,
въз основа на какви доказателства и да може да организира адекватно защитата си
/чл.43, ал.1 от ЗАНН/. В случая, предвид позоваването от АНО на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се
изпълнява от прокурорския акт, с който се отказва образуване на наказателно
производство. По делото няма данни, а липсват и такива твърдения,
постановлението на прокурор при ОП-Стара Загора от 18.06.2021г., да е било
връчено на санкционираното дружество, като не може да се приеме, че с
изпращането единствено на уведомление се явява изпълнено императивното
изискване по чл.43, ал.1 от ЗАНН.
На следващо място настоящият касационен състав констатира,
че първото, описано в процесното наказателно постановление деяние - за неспазено изискването по чл.161, ал.2 от
ЗКН да бъде осигурено наблюдение от археолози при извършване на строителните
работи, осъществява състав на административно нарушение по чл.221а, ал.3 от
ЗКН, която законова разпоредба предвижда
налагане на имуществена санкция в размер от 10 000лв. до 25 000лв. В
случая обаче на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
5 000лв. на основание чл.228в от ЗКН, съгласно който за други нарушения на
този закон и на актовете по прилагането му, освен ако извършеното не съставлява
престъпление, на юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер от 300 до 5000 лв. на юридически лица.
Наличието на конкретен административно-наказателен състав /чл.221а, ал.3 ЗКН/ изключва
приложимостта на общия административно-наказателен състав на чл.228в от ЗКН.
Така установената неправилна правна квалификация на деянието и прилагането на
несъответна на нарушението санкционна норма, не може да бъде санирано от съда,
доколкото в случая се касае за по-тежко наказуемо нарушение /арг.чл.63, ал.7,
т.1 от ЗАНН/, поради което в посочената част наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и на това допълнително основание.
По изложените съображения касационният състав намира, че не са налице
наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния
съд, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 294 от 23.06.2022г., постановено по АНД № 647/ 2022г. по описа
на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.