№ 1729
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110107308 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 432,
ал.1 КЗ от ЕМ. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П.К. №36, ет.1, ап.24 срещу ЗК
„*****“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. с.ш.
№67А за осъждане на ответника да заплати сумата от 1437,46 лева (съобразно
допуснато изменение на предявеният иск по размер), представляващи обезщетение
за причинени имуществени вреди на собственото на ищеца МПС марка „О.“, модел
„К.“ рег. № В**** НТ, причинени вследствие реализирано ПТП на 07.05.2021г. в гр.
Варна, ул. П. №16, при което МПС марка „Ф.“, модел „ЛТ 35“, рег. № ******* ВР,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,удря с
автомобила собственост на ищеца, при което нанася на същия увреждания на задна
лява врата, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
исковата молба в съда – 25.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се излага, че на 07.05.2021г. в гр. Варна, ул. П. №16 е
осъществено ПТП, като управляваният МПС, по отношение на който ответникът е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ е нанесъл вреди. Съставен е
двустранен протокол за ПТП, като ищеца е предявил претенция при ответника за
изплащане на обезщетение за сторените му имуществени вреди.Образувана е
застрахователна преписка №0003-5000-21-000382, по която на ищеца е определено
обезщетение в размер на 472,44 лева. Определената стойност се посочва, че не покрива
необходимите труд и материали за отстраняване на уврежданията, която обща стойност
1
твърди, че възлиза в размер на 2091,48 лева. При тези съображения намира, че
ответникът дължи допълнително обезщетение за причинените от ПТП вреди на
автомобила в размер на 1619,04 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор. Не се оспорва, че виновния
за ПТП автомобила марка „Ф.“, модел „ЛТ 35“, рег. № ******* ВР е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, за което обстоятелство е
съставена застрахователна полица № BG/22/120002288383, за периода 18.08.2020г.-
19.08.2021г. Посочва се, че на 10.05.2021г. е извършен оглед на увредения МПС на
ищеца, като е образувана щета №0003-5000-21-000382, по която е изплатено
обезщетение в размер на 472,44 лева. Размерът на вредите е определен по средно –
пазарни цени за нови части и такива втора употреба, като са включени и разходи за
механична работа, в това число труд и материали. Ищецът не е представил документи
за извършено плащане за реализиран от него ремонт на увредения автомобил. В
евентуалност посочва, че размера на минималното дължимото обезщетение следва да
бъде съобразен с методиката към Наредба №24/2006г. Намира претенцията за завишена
за размер, като счита, че определеното и изплатено обезщетение покрива размера на
причинените вреди от реализираното ПТП.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представено е по делото свидетелство за регистрация Първа Част
№*********/19.12.2019г. на л.а. марка „О.“, модел „К.“ рег. № В**** НТ, от което се
установява, че същият е собственост на ищеца.
Представен по делото е двустранен констативен протокол за ПТП от 07.05.2021г.,
от който се установява, че на така посочената в протокола дата в гр.Варна е настъпило
ПТП, при което МПС марка „Ф.“, модел „ЛТ 35“, рег. № ******* ВР, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,удря автомобил марка „О.“,
модел „К.“ рег. № В**** НТ, при което нанася на същия увреждания на задна лява
врата. В протокола водача на МПС марка „Ф.“, модел „ЛТ 35“, рег. № ******* ВР
признава своята вина за осъщественото ПТП.
Представено е опис-заключение за щета от 10.05.2021г., съставено от ответното
застрахователно дружество, в което са посочени увредени части – задна лява врата,
която следва да бъде поднемена и боядисана. Посочва се, че е образувана
застрахователна преписка №0003-5000-21-000382.
Представена е застрахователна преписка №0003-5000-21-000382, в която се
съдържа доклад по щета от 12.05.2021г., в който се посочва, че определеното
обезщетение за нанесените увреждания следва да бъде определено в размер на 472,44
лева.
2
Депозирано е заключение по съдебно-автотехническа на вещото лице А.В., в
което се посочва, че при съпоставка на уврежданията на МПС, което е собственост на
ищеца и данните от двустранния протокол за ПТП, който е съставен от водачите на
леките автомобили, може да бъде установено, че механизма на осъществяване на
уврежданията отговоря на посочения в протокола начин, при който л.а. управляван от
виновния водач при извършване на маневра с движение на заден ход, след отваряне на
задната врата на паркирания автомобил на ищцата, удря спрялото МПС в задна лява
врата, като му нанася увреждания.
Общата стойност на увредените части по средни пазарни цени за нови части,
които са изчислени към датата на увреждането, съответно с стойността на труда при
цени посочени в сервизи със сертификат за качество ISO 9001:2008, както и такива без
сертификат, възлиза на общо 1909,90 лева.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност".
Не се спори между страните, поради което е прието от съда за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че МПС марка „Ф.“, модел „ЛТ 35“, рег. №
******* ВР е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в
качеството му на зстраховател, за което обстоятелство е съставена застрахователна
полица № **********, за периода 18.08.2020г.-19.08.2021г., както и че вследствие
уврежданията от ПТП осъществено на 07.05.2021г. е образувана при ответника щета
№0003-5000-21-000382, по която е изплатено обезщетение в размер на 472,44 лева.
От представения по делото двустранен протокол за ПТП от 07.05.2021г., съдът
приема, че на така посочената в протокола дата в гр.Варна е настъпило ПТП, при което
МПС марка „Ф.“, модел „ЛТ 35“, рег. № ******* ВР, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника,удря автомобил марка „О.“, модел „К.“ рег.
№ В**** НТ, при което нанася на същия увреждания на задна лява врата. Виновен за
реализираното ПТП е водача на автомобила застрахован при ответното дружество,
която вина същия релевира в съставения между страните участници в ПТП протокол.
На осн. чл. 202 ППЗДП при пътнотранспортно произшествие само с материални
щети и с участието на две пътни превозни средства, когато те могат да се придвижват
на собствен ход и няма разногласие между участниците в произшествието в оценката
на обстоятелствата за настъпването му, виновният водач попълва и предава на другия
3
водач съответната бланка от протокола за регистриране на пътнотранспортно
произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи.
В случая е представен двустранен протокол за ПТП. Посочените в протокола
факти около настъпване на ПТП и нанесените щети се потвърждават и от заключението
на в.л. В. по назначената съдебно - автотехническа експертиза, което заключение се
кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, и от което се установява, че
механизма на настъпване на вредите отговоря на посочения в исковата молба.
Двустранният протокол за ПТП е подписан от водача на МПС марка „Ф.“, модел „ЛТ
35“, рег. № ******* ВР, който е застрахован при ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, която е обективирана в
полица № **********, за периода 18.08.2020г.-19.08.2021г., като няма спор, че
застрахованото лице е автор на положения в документа по чл. 202 ППЗДП подпис. С
полагане на този подпис деликвента (водача на застрахованото при ответника МПС)
признава извънсъдебно неизгоден за него факт, а този факт е признат в качеството му
на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, което признание обвърза
застрахователя. С Решение №69/24.06.2011г., постановено по гр. дело № 584/2010г. на
ВКС, ІІІ г.о. се приема разбирането, че признанието представлява обяснение на страна
по делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за
нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда
или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено
пред съда разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано,
то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид
при решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със
свидетелски показания или с документа, който го материализира. В случая
извънсъдебното признание на релевантни за спора факти направено от управляващия
л.а. застрахован при ответника се установява и от заключението на съдебно –
автотехническата експертиза на в.л. А.В..
При горепосочените съображения съдът приема, че механизма на настъпване на
причинените на 07.05.2021г. щети на собствения на ищеца автомобил, отговаря на
посочения в исковата молба, поради което намира това обстоятелство за доказано.
По отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение:
По силата на чл. 493, ал.1, т.2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество. При
вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност
на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с чл.15,
ал. 4 на Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,установена в
Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН, приложима на осн. §3, ал.3 от ПЗР на НАРЕДБА
№ 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска
4
отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за
обществен превоз на КФН, последната съобразно §3 от цитираната наредба издадена
на осн. чл. 504, чл. 345, ал. 6 и чл. 499, ал. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и приета
с Решение № 149-Н от 16 октомври 2014г. на Комисията за финансов надзор.
Настоящият състав намира, че въпросната Методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди следва да се прилага като минимална долна граница, когато не са
представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз,
и когато обезщетението се определя по експертна оценка. Методика не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя. Тя представлява указание за изчисляване на размера
на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на
когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. В тези случаи
стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален
размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение обаче съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ, като ползва
специални знания на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането й да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/8.03.2006 г.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
Както по реда на чл. 208, ал.3 КЗ (отм.), така и по действащия към момента на
процесното правоотношение КЗ в чл. 386 и чл. 499 /в сила от 01.01.2016 г./, при
настъпване на застрахователно събитие дължимото от застрахователя обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл. 400, ал.2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. За действителна се смята стойността, срещу която, вместо
застрахованото имущество, може да се купи друго със същото качество.
В настоящата хипотеза пазарната оценка на необходимия труд и материали
необходими за ремонт на увредения л.а. на ищеца вследствие настъпилото ПТП съдът
приема, че възлиза в размер определен от в.л. В. на 1909,90 лева, в която глобална сума
са включени необходимите за ремонтиране брой часове труд и стойността на
съответните материали и части. Определена е средно – пазарна стойност на ценовата
ставка на труд, като за целта вещото лице е калкулирало средна пазарна цена при
използване на сервизи работещи както с, така и без сертификат за качество
5
ISO9001:2008. По отношение стойността на увредената част, съдът кредитира
заключението на експерта, който в открито съдебно заседание посочи, че за определяне
размера на увредената част е използвал цени, на които тази част се предлага от три
сервиза, по отношение на които експерта посочи, че са с трайно и дългогодишно
присъствие на пазара на авточасти в страната, съответно са първи по ред вносители,
при което пазарната стойност на предлаганите от тях авточасти съответства
максимално до средно-пазарната тава за страната. В тази връзка съдът посочва, че в
настоящата хипотеза с вграждането на оригинална част – задна врата при определена
стойност на частта в размер на 1453,38 лева без включване на необходимите дейности
по труд, боядисване, тониране, сушене и пр., би се изпълнило условието на чл. 400,
ал.2 КЗ за заплащане на възстановителна стойност, която да отговоря на същия вид и
качество, като това на увредената част.
По изложените съображения съдът намира, че размера на застрахователното
обезщетение, което се дължи на ищеца за настъпилите увреждания на собственият му
МПС възлиза на 1909,90 лева, в който стойност се включват и съпътстващите разходи
за труд по осъществяване на монтажни и авто-бояджийски дейности. От тази стойност
следва да бъде приспаднато заплатеното обезщетение в размер на 472,44 лева, поради
което остатъкът от дължимото застрахователно обезщетение, което застрахователя
дължи на ищеца във връзка с реализираното ПТП на 07.05.2021г., което се явява
покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност”, която е обективирана в полица
№ **********, за периода 18.08.2020г.-19.08.2021г., възлиза на 1437,46 лева.
По изложените съображения предявеният иск се явява изцяло основателен, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1437,46 лева ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 757,50 лева, от които 357,50 лева съдебно – деловодни разноски и 400 лева
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство с вкл. ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „*****“ АД, ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. с.ш. №67А ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. Г.
Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П.К. №36, ет.1, ап.24 сумата от 1437,46 (хиляда
четиристотин тридесет и седем лева и 46 ст.) лева, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди на собственото на ищеца моторно превозно средство
6
марка „О.“, модел „К.“ рег. № В**** НТ, причинени вследствие реализирано
пътнотранспортно произшествие на 07.05.2021г. в гр. Варна, ул. П. №16, което се явява
покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност” обективирана в застрахователна
полица № **********, за периода 18.08.2020г.-19.08.2021г., за което обстоятелство е
образувана застрахователна преписка №0003-5000-21-000382, ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 25.05.2021г.
до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „*****“ АД, ЕИК ********** със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. с.ш. №67А ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. Г. Г., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. П.К. №36, ет.1, ап.24 сумата от 757,50 (седемстотин
петдесет и седем лева и 50 ст.) лева, от които 357,50 лева съдебно – деловодни
разноски и 400 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7