Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 15.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното
заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от
съдия Димитров гражданско дело № 9243 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД,
предявен от А.И.Н., ЕГН ********** против З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, получени в
резултат от смъртта на майка му – Н.Д.Т., настъпила в резултат на ПТП от
12.03.2020 г. в размер на 200 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума
считано от 16.04.2020 г. до окончателното й изплащане и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че смъртта на майка му
е причинена от ПТП на 12.03.2020 г., когато същата е била ударена от лек
автомобил „Мазда 6“, с рег. № *******, управляван от Б.М.В.
при маневра движение на заден ход, след което по спешност е била приета в
УМБАЛСМ „Пирогов“ и въпреки проведеното лечение починала на 16.04.2020 г.
Ищецът твърди, че със смъртта на
неговата майка е загубил своя най-близък човек и това е причина за лабилното му
емоционално състояние, причинените неимуществени вреди и мъка, която ще продължи до края на дните му.
Към исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания
В законоустановения
срок ответникът З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********оспорва исковата молба по основание и
размер.
Оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки един от
елементите, в това число оспорва механизма на ПТП, както и противоправността
и вината на водача на МПС. Навежда доводи, че в случая е налице случайно
събитие – чл. 15 от НК. При условията на евентуалност твърди, че ПТП е изцяло
по вина на пострадалия поради неспазване правилата за движение за пешеходците.
Навежда доводи за съпричиняване от страна на починалото лице поради
несъобразяване скоростта на приближаващото МПС. Оспорва причинната връзка между
ПТП и настъпилата смърт на пострадалата. Оспорва твърденията на ищеца относно
претърпените от него психически разстройства.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ на автомибилистите за лек автомобил „Мазда
6“, с рег. № *******.
Претендира разноски по делото. Прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа
страна:
От представения по делото Констативен
протокол №140, Протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум и се установява, че на 12.03.2020 г., около 9:30
ч. в гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ е станало ПТП между Участник № 1: МПС рег. № ******* и Уастник 2: пешеходец Н.Д.Т., ЕГН **********, при което при
маневра движение назад лек автомобил „Мазда 6“,
управляван от Б.М.В., участва в ПТП с намиращата се зад автомобила пешеходка Н.Д.Т.,
на която е поставена диагноза: фрактура на лява тазобедрена става и разкъсно-контузна рана на дясно бедро.
От Епикриза
№ 198 се установява, че пострадалата Н.Д.Т. е постъпила в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ на
12.03.2020 г. и починала там на 16.04.2020 г. - акт за смърт №0242 от
23.04.2020 г.
От представеното по делото
удостоверение за наследници №3246/28.04.2020 г., се установява, че ищецът А.И.Н.
е син на починалата.
От представената по делото Претенция
от 19.05.2020 г., се установява, че ищецът е предявил претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ до З. „Б.И.“ АД. По
претенцията е постъпил отговор с отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение от З. „Б.И.“ АД на 04.06.2020 г.
Няма спор, че за лек автомобил "Мазда 6" с per. № ******* е
имало валидна застраховка при ответното дружество З. „Б.И.“ АД за
"Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 119003530102,
валидна от 29.12.2019 г. до 28.12.2020 г., т. е. към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
От представената присъда
на СГС по нохд № 877/2021 г. влязла в сила
на 15.08.2021 год. се установява, че вина за катастрофата и телесните
увреждания на Н. Т. довели до смъртта й, има водачът на лекия автомобил Б.М.В.,
който е нарушил чл. 40, ал. 1 ЗДвП и и чл. 40, ал 2 ЗДвП.
От заключенията по приетата по делото
СМЕ се установява, че причината за смъртта на Н.Д.Т. е описаната в СМЕ съчетана
травма причинена от произшествието с настъпилите допълнителни усложнения.
Вещото лице е категорично, че причината за смъртта е травматична и без травмата
въпреки описаните в СМЕ тежки съпътстващи заболявания смъртта не би настъпила.
От заключението на приетата по делото
автотехническа експертиза се потвърждава описаната по-горе фактическа
обстановка. Допълнително се установява, че ПТП-то е настъпило, защото водачът
на л.а. „Мазда 6“ не е забелязал пешеходката, като
той я е ударил в долните крайници в
областта на коленните стави, при което балансът й е нарушен и тя пада на
земята. Последвало е прегазване на пешеходката до зоната на третото ребро.
Последвало е спиране на л.а. и преместване напред, при което тялото на
пострадалата е било освободено Експертът установява, че към момента на
първоначалния удар пешеходката се е намирала на алея за смесено ползване от МПС
и пешеходци.
От заключението на съдебнопсихологическата
експертиза се установява, че по време на инцидента, ищецът е понесъл остър
емоционален стрес, изпитал е силни негативни емоции на гняв към извършителя и
страх от това дали пострадалата ще оживее. В последствие е развил адаптационна
реакция на травматичното събитие с прояви на напрежение, безпокойство, безсъние
и посттравматичен стрес. Научаването за смъртта на майка му е предизвикало
емоционален шок. Между двамата е съществувала близка и непрекъсната емоционална
връзка. В резултат на смъртта й е развил продължително тревожно-депресивно
състояние, което не е отшумяло и към настоящия момент. Ищецът не е преодолял
смъртта на майка си. Състоянието му продължава да се характеризира с лабилност,
ранимост, засилена потребност на спокойствие,
повишено ниво на стрес и тревожност. Вещото лице установява, че мислите, които
преминават през психиката на ищеца при споменаване името на майка му са
тягостни и мъчителни, разказът е съпроводен от плач.
Свидетеля В. в показанията твърди, че
се е движел на заден ход с 6-8 км/ч. Не е видял никого зад автомобила, след
което чул шум и инстиктивно включил на първа и потеглил
напред. Слязъл от автмобила, видял пострадалата и й
оказал помощ.Задните стъкла на автомобила са затъмнени.
От показанията на свидетеля И.З.се
установява, че ищецът е имал много силна връзка със своята майка, тъй като
двамата цял живот са живеели заедно.На практика тя го отгледала сама още от
детска възраст,връзката им била много силна. Твърди, че ищецът е изпаднал в тежка
депресия след смъртта й , станал много мълчалив.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
С оглед разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", както и да са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищецът
следва да установи и че е от кръга на лицата – наследници на починалата при
ПТП, които имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди
вследствие на загубата на своята майка.
По съществото на делото се установи,
че е налице непозволено увреждане. Доказани са предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
При изяснената фактическа обстановка и
при условията на чл. 300 ГПК с
оглед присъда на СГС по нохд № 877/2021 г.
съдът приема, че противоправното деяние и вина за ПТП има
водачът на лекия автомобил Б.М.В., който нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 40, ал. 2 ЗДвП.
Доказан е и фактът, че смъртта на
Н.Д.Т. е настъпила като пряка и непосредствена последица на телесните
увреждания от ПТП-то,доколкото становището на експерта е категорично ,че при
наличните контузии леталният изход може да настъпи и без установените
придружаващи заболявания.
По делото не е спорен фактът на
сключен с ответното дружество З. „Б.И.“ АД, застрахователен договор за
гражданска отговорност за л.а. „Мазда 6“, рег. № *******.
Ищецът е сред кръга на лицата, които
имат право да претендират и получат обезщетение за неимуществени вреди - болки,
мъки и страдания вследствие смъртта на
майка си – Н.Д.Т..
Поради изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, а
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на
вредите, обезщетението може да бъде намалено.
Съдът намира, че възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
неоснователно, тъй като пострадалата се е движела по алея със смесено движение,
а водачът на лекия автомобил Б.М.В., е нарушил чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 40, ал.
2 ЗДвП, като не се е уверил, че при маневра назад пътят зад него е свободен,
нито е наблюдавал пътя зад превозното средство по време на извършване на
маневрата.Не се представиха доказателства пострадалата да е нарушила изисквания
към пешеходците в ЗДвП.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът
следва да съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са
възрастта и социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които
търсят обезщетение за причинените им неимуществени вреди, характера и тежестта
на увреждането, претърпените душевни мъки и страдания от ищеца след
злополуката.
В тази връзка съдът намира, че
загубата на майка е голяма психическа травма, която е причинила на ищеца мъки и
страдания и е променила внезапно и непоправимо живота му. Съдът отчита факта,
че ищецът е живеел в едно домакинство със своята майка по време на целия си
живот и за него тя е единственото родителско присъствие. От събраните по делото
доказателства се установи, че отношенията им са били близки, основани на
взаимна привързаност и подкрепа. Съдът взема предвид и възрастта на починалата
– 62 г.
Като взе всички тези факти предвид,
съдът намира, че справедливо обезщетение на търпените от ищеца вреди са в
размер на 100 000 лв.
Съдът намира този размер за справедлив
и обоснован предвид търпените от ищеца мъки и страдания от смъртта на
своята майка и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната.
Над уважения размер до претендирания
такъв от 200 000 лв. искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на претендираната в
исковата молба законна лихва от 16.04.2020 г. В настоящия
случай допустимостта на предявения иск бе установена с представената с и. м.
писмена застрахователна претенция на А.И.Н. по чл. 380, ал.
1 от КЗ до З. „Б.И.“ АД /изпратена на 19.05.2020 г. Тъй
като с претенцията не са
били представени всички доказателства по чл. 106
от КЗ и същите са били изискани от застрахователя с писмо
изх. № 2971/04.06.2020 г., то срокът за произнасяне по претенцията е по чл. 496, ал.
1 от КЗ – тримесечен, изтекъл е на 20.08.2020 г. и от този
момент застрахователят дължи лихва върху дължимото обезщетение до окончателното
му изплащане.
Непосочването
на банковата сметка от увреденото лице като кредитор
възпрепятства само изплащането на застрахователното обезщетение и то в
хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя или с влязло в
сила съдебно решение (Р № 167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. ТК, ІІ ТО
на ВКС), каквато хипотеза не е налице в конкретното дело.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 4 000 лв. (държавна
такса) и 425 лв. разноски за експертизи.
Ответникът следва да заплати на адвокат
Я.С. адвокатско възнаграждение в размер на 3 530 лв.
Ищецът следва да заплати на ответгника разноски в размер на 237.5 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 3400 лв. с ДДС,като съдът не възприема възражението
на ищеца за прекомерност,тъй като при наполовина уважен/отхвърлен размер на
иска,номинално/без ДДС/адвокатското възнаграждение на ответника е по-ниско от
присъденото на ищеца.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД с ЕИК*********със седалище и адрес на
управление *** да заплати на А.И.Н., ЕГН **********, адрес: *** чрез
адвокат Я.С. на основание 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД сумата
от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
вследствие смъртта на майка му Н.Д.Т., настъпила след ПТП на
16.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
20.08.2020 до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер
до претендирания такъв от 200 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
с ЕИК*********да заплати на Я.В.С. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в
размер 3 530 лв., а по сметка на СГС сума в размер на 4 425 лева.
ОСЪЖДА А.И.Н., ЕГН **********
да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК*********разноски по делото в размер на 237.5
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3400 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: