Решение по дело №13215/2019 на Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№................

град София, __.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „Д" въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

при участието на секретаря Илияна Коцева, разгледа докладваното от младши съдия Лазарова в. гр. д. № 13215 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 116550 от 16.05.2019 г., постановено по гр. д. № 52525/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I Гражданско отделение (I ГО), 33-ти състав, районният съд e отменил като незаконосъобразно решение по т. 7. 2, взето на 10.07.2018 г. от Общо събрание на етажните собственици на Етажна собственост на сграда в град София, ул. „**********. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът е разпределил отговорността за разноските.

Срещу решението в законоустановения срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника  е подадена въззивна жалба, в която се поддържа, че същото е неправилно и необосновано. Изложени са подробни доводи, че неправилно е прието от районния съд, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е императивна, а не диспозитивна. Акцентира се, че в сгради, в които все още няма обитатели или сa с неустановен брой такива, следва да се прилагат съответни адекватни норми. Препраща се към, разпоредбата на чл. 41 ЗС. В допълнение се поддържа, че дори обжалваното решение на Общо събрание (ОС) на етажните собственици да бъде отменено, съществува друго такова с идентично съдържание на Съвместно Общо събрание на етажните собственици на вх. В, Г и Д, което не е обжалвано и е влязло в сила. Съобразно изложеното е направено искане решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Претендират се разноски. Направено е искане по чл. 248 ГПК.

В законоустановения указан срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Претендират се разноски.

С определение № 8690/22.08.2019 г. е оставено без уважение искане на Етажната собственост за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предявен за разглеждане е конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС. Съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.  Призводството за отмяна на решенията на Общото събрание на етажните собственици е исково по своя характер и за него намират приложение разпоредбите на ГПК, включително и относно доказването и доказателствените средства, като доказателствената тежест се разпределя между страните по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно което всяка от тях е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения (виж решение № 176 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1968/2009 г., I г. о., ГК и решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013 г., I г. о., ГК/.

По аргумент от чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Настоящият съдебен състав приема, че решението е валидно и допустимо. Разгледано по същество, същото е и правилно. В тази насока настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба непреклудирани доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Спорът пред въззивната инстанция е концентиран върху въпроса диспозитивна или императивна е разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, предвиждаща, че разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

Освен общото правилно на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, в разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС са установени и специални правила, касаещи различни различни хипотези. В разпоредбата на ал. 3 на чл. 51 ЗУЕС, е предвидена възможност Общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1. В ал. 5 на чл. 51 ЗУЕС е предвидено, че собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с решение на общото събрание.

Предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и систематичното й тълкуване във връзка с останалите разпоредби на чл. 51 ЗУЕС, настоящата инстанция намира, че обсъжданата разпоредба установява нормативни правила за разпределение на дължимите от етажните собственици средства, поради което е императивна. Същата визира точно определен начин, по който средствата се разпределят между етажните собственици, като по отношение на този ред от законодателя е изключена правната възможност той да бъде променян по решение на Общото събрание на Етажната собственост. Законовото правило, установено от разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, касае начина, по който се разпределят средствата за поддръжка и управление на общите части на Етажната собственост, като единствено определянето на размера е в правомощието на Общото събрание. Липсва нормативно установена правна възможност последното да определя друг начин за разпределение на средствата, поради което настоящият състав не споделя оплакването на въззивника, че обсъжданата разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е диспозитивна. В случаите, в които законодателят е преценил, че отношенията между етажите собственици не се нуждаят от нормативни /императивни/ правила, а регламентацията на тези отношения е в техните правомощия /на Общото събрание/, това изрично е посочено в закона –  например в хипотезите по ал. 3 и ал. 5 на чл. 51 ЗУЕС. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 130 от 17.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1770/2020 г., II г. о., ГК и  решение № 165 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4291/2018 г., IV г. о., ГК, която въззивният съд споделя. Във връзка с позоваването от въззивника  на чл. 41 ЗС е необходимо да се посочи, че същата не е приложима, доколкото не касае общите части в сграда в режим на етажна собственост. Относно доводите във въззивната жалба за наличие на решение с идентично съдържание на съвместно общо събрание на етажни собствености, касаещо и процесната етажна собственост, следва да се посочи, че с оглед исковия характер на производството и при спазване на принципа на диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства. Ето защо, съдът не дължи произнасяне относно действието на необжалвани решения на Общото събрание на етажната собственост, съответно и на решения на съвместно общо събрание, в което е взела участие последната, тъй като същите не са предмет на правния спор.

В обобщение, предвид изложените съображения, обжалваното решение на Общото събрание на ЕС, с което е прието разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост да се разпределят на база брутната площ на всеки имот, е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, поради което и правилно е отменено като незаконосъобразно от районния съд. Предвид съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

При този изход на спора и по аргумент от чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, право на разноски имат въззиваемите. От последните се претендират такива за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., плащането на които е доказано по делото от представения договор за правна защита и съдейстиве от 18.07.2019 г. Предвид изложеното, претендираните разноски от въззиваемите следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийския градски съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 116550 от 16.05.2019 г., постановено по гр. д. № 52525/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I Гражданско отделение (I ГО), 33-ти състав.

ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда в град София, ул. „*****” № **********, да заплати на Е.В.И., ЕГН **********, В.Д.Ч., ЕГН **********, и Т.Ц.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, сума в общ размер на 600 лв., представляваща разноски за въззивното производство – платен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.