Р Е Ш Е Н И Е
№ ............../ 06.11.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно
заседание проведено на шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско
дело № 1971
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. №
7766/05.06.2019г., подадена от „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, гр. Варна – взискател по изпълнението срещу Постановление на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807 постановено
по изп.д. № 20078070400061 по описа на същия ЧСИ от
22.05.2019г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Наведените
оплаквания в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното
постановление на ЧСИ, доколкото хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в
случая не е била налице. С нарочна молба от 10.07.2018г. взискателят
сезирал ЧСИ с искане за извършване на конкретни изпълнителни действия срещу длъжниците „Димар Шипинг“ ООД и П.Д.Д., поради което не е налице настъпила перемпция.
Моли за отмяна на обжалваното постановление и продължаване на изпълнителните
действия.
В срока по чл.
436, ал. 2 от ГПК длъжникът П.Д. депозирал възражение, обективиращо
доводи за неоснователност на жалбата. Навел твърдения, че от 07.11.2013г. взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни
действия по делото, поради което правилно ЧСИ е прекратил производството.
В писмените си
мотиви ЧСИ е описал извършените
процесуални действия, като изразил становище за основателност жалбата. Заявил, че с констатация за необоснованост на обжалваното постановление
след проследяване активността на взискателя, висящността на изпълнението и фактите по делото, отменил сам
постановлението за прекратяване на изпълнителното дело.
Депозираната
жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобщението
за обжалваното постановление е получено от страната на 30.05.2019г. /л. 448 от
делото/, а жалбата е депозирана на 05.06.2019г./, от процесуално легитимирана
страна – взискател в изпълнителния процес, срещу акт
подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II от ГПК, а
именно постановление за прекратяване на принудителното изпълнение и
удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261
от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното
дело е образувано на 12.04.2007г. под № 20078070400061 по молба на „Леспорт“ ЕАД, с правоприемник „Пристанище Варна“ ЕАД,
вследствие сливане, въз основа на изпълнителен лист издаден на 25.01.2007г. по гр.д.
№ 542/2007г. на ВРС, X-ти състав
удостоверяващ правото на принудително изпълнение на молителя срещу „Димар Шипинг“ ООД, ЕИК *********, представлявано от П.Д.Д. и П.Д.Д. с ЕГН ********** за
солидарно плащане на сумата от 44 989.96 лв. – парично задължение по запис
на заповед от 08.05.2006г., ведно със законната лихва от 24.01.2007г., както и
съдебни разноски. Към изп.д. е присъденено
изп.д. № 20088070400077, образувано на 09.03.2008г.,
въз основа на изпълнителен лист от 06.03.2008г. по ч.гр.д. № 1480/2008г. по
описа на ВРС, IX-ти състав удостоверяващ
правото на принудително изпълнение на молителя срещу „Димар
Шипинг“ ООД, ЕИК *********, П.Д.Д. с ЕГН ********** и
Д.Т.Т. с ЕГН ********** за солидарно плащане на
сумата от 35 249.21 лв. – парично задължение по запис на заповед от 21.06.2007г.,
ведно със законната лихва от 22.02.2008г., както и съдебни разноски.
С обжалваното
постановление от 22.05.2019г. ЧСИ прекратил производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
С Разпореждане
от 06.06.2019г. ЧСИ е отменил сам обжалваното
постановление, с констатация за липса предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Като постановен извън пределите на законоочертаните
правомощия на ЧСИ отменителният му акт е нищожен и
лишен от правни последици.
При така
установената фактическа обстановка, СЪДЪТ
формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
Съгласно
мотивите към т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС, ОСГТК
изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В конкретния случай изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя на 12.04.2007г. В периода от 22.02.2008г. до
10.07.2018г. по отделни искания на взискателя,
принудителното изпълнение е било насочено върху недвижими имоти на длъжниците чрез наложени възбрани, извършени описи и оценки
и насрочване на публична продан; върху вземания на длъжниците
чрез наложени запори върху банкови сметки, както и наложени запори върху
дружествени дялове в различни дружества.
Несъмнено насочването на изпълнението чрез налагане на възбрана върху
недвижим имот и запор на банкови сметки, както и на дял от търговско дружество
представляват изпълнителни способи за осребряване имуществото на длъжника.
Всяко действие в рамките на всеки от тези изпълнителни способи прекъсва
давността. Следователно, след всяко искане на взискателя
в рамките на изпълнителното производство и след предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ без да са изтекли две години, давността е
била прекъсната. От прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е
започнала да тече нова давност. Нито в хода на изпълнението между предприетите
отделни изпълнителни действия, нито от последните предприети изпълнителни
действия по молба на взискателя от 10.07.2018г. /л.
461 от изп.д./ чрез налагане на запор върху
вземанията на длъжника „Димар Шипинг“ ООД по банкови
сметки в „ОББ“ и др. до постановлението на ЧСИ от 22.05.2019г. не е изтекъл
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Следователно постановеното прекратяване
на изпълнителното производство поради перемпция е при
липса предпоставките на прекратителното основание по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. ЧСИ е установил неправилно осъществяването в конкретния
случай на правно релевантните факти, обуславящи прекратяване поради настъпила перемпция. Такава по делото не е налице, поради което
постановеният от съдебния изпълнител акт за прекратяване на изпълнението е
незаконосъобразен и следва да се отмени.
По тези
съображения съдебният състав приема, че жалбата срещу постановлението на ЧСИ за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК е основателна и следва да се уважи като незаконосъобразното действие на
ЧСИ се отмени.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание
чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II от ГПК по жалба с вх. № 7766/05.06.2019г., подадена от „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“
ЕАД, ЕИК ********* – взискател по изпълнението, Постановление
на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807 постановено по изп.д.
№ 20078070400061 по описа на същия ЧСИ от 22.05.2019г. за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807 за
продължаване на изпълнителните действия по същото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1,
пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.