Решение по дело №1503/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1382
Дата: 27 юли 2020 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20207180701503
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1382

 

гр. Пловдив, 27.07.2020 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :         МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                           ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 1503 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба от Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Тримонциум“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 126, представлявано от управителя д-р С.И., чрез пълномощника си адвокат Р. С., против Решение № 367 от 28.02.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по а.н.д. № 3690 по описа на съда за 2019 г., потвърждаващо Наказателно постановление /НП/ № НП-27-133-38 от 16.11.2018 г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция (ИА) „Медицински одит“ (понастоящем „Медицински надзор“) гр. София, с което на дружеството - жалбоподател, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 233а от Закона за здравето (ЗЗ), са наложени дванадесет административни наказания ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер по 500 лв. за всяко от тях, за извършени нарушения по чл. 86, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 86, ал. 3, във вр. с чл. 82б от ЗЗ.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС и  НП да бъдат отменени. Допълнителни съображения са изложени в писмено заявление вх. № 11218/20.07.2020 г. по описа на съда. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. 

3. Ответникът по касационната жалба – ИА „Медицински надзор“ гр. София, не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационните жалби са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.

ІІІ. За фактите:

6. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е било Наказателно постановление № НП-27-133-38 от 16.11.2018 г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (понастоящем „Медицински надзор“) гр. София, с което на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, на основание чл. 221, ал. 2 от ЗЗ и чл. 233а от ЗЗ, са наложени дванадесет административни наказания ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер по 500 лв. за всяко от тях, за извършени нарушения по чл. 86, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 86, ал. 3, във връзка с чл. 82б от ЗЗ.

7. Най-общо нарушенията се свеждат до това, че на дванадесет пациенти е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта, вложена е вътреочна леща и в Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.

В тази връзка всеки един от пациентите е заплатил за очната леща на ЛЗ, както следва: двама са заплатили по 1150 лв., четирима са заплатили по 230 лв., двама са заплатили 880 лв., трима са заплатили по 920 лв. и един е заплатил 700 лв.

Все в тази насока е посочено, че стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.

МБАЛ „Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив имат подписан договор за доставки чрез Болничната аптека на последната, на лекарства и на медицински изделия, които не се заплащат от Републиканския бюджет и бюджета на НЗОК.

Въпреки това МБАЛ „Тримонциум“ ООД не е поръчала през 2017 г. нито една очна леща през Болничната аптека. Според Становище от 04.04.2018 г. на Магистър фармацевт Н.Г.Ч. - Ръководител на Болничната аптека на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД: „през 2017 г. не са постъпили лекарствени листове или искания за доставка на медицински изделия в частност очни лещи към Болничната аптека“. Същевременно през 2017 г. Болничната аптека е продала над 900 бр. очни лещи на пациенти на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив и е поддържала средномесечна наличност от около 80 бр. лещи от различни видове и размери.

Видно и от Становищата на д-р И. - Управител на ЛЗ и на д-р К. -Завеждащ Очно отделение, доставката на очни лещи се е извършвала директно от търговски фирми в МБАЛ „Тримонциум“ ООД.

За това свидетелстват и всички предоставени на проверяващата комисия фактури от доставки на вътреочни лещи през 2017 г., фактурирани на лечебното заведение.

Фактът, че медицинското изделие - вътреочна леща не е осигурено чрез болничната аптека е прието за нарушение на чл. 86, ал. 2, т. 2: която гласи: „(2) При хоспитализация пациентът има право:...2. на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет“, във връзка с чл. 86, ал. 3, във връзка с чл. 82б от Закона за здравето.

Нарушенията са извършени в периода 07.11.2017 г. – 13.11.2017 г. – на датата, на която е заплатена очната леща на МБАЛ „Тримонциум“ ООД.

Нарушенията са установени на 02.05.2018 г., последен ден на извършената проверка от длъжностни лица на ИАМО и са извършени за първи път.

За така констатираните нарушения е съставен АУАН № А-27-133-38/27.06.2018 г., към който като доказателствен материал, са приложени следните документи: Заповед  №   РД-27-133/30.03.2018   г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018  г. на  Изпълнителния  директор  на ИАМО; ИЗ № 3816 от 2017 г.; ИЗ № 3832 от 2017 г.; ИЗ № 3833 от 2017 г.; ИЗ № 3834 от 2017 г.; ИЗ № 3835 от 2017 г.; ИЗ № 3836 от 2017 г.; ИЗ № 3855 от 2017 г.; ИЗ № 3856 от 2017 г.; ИЗ № 3857 от 2017 г.; ИЗ № 3859 от 2017 г.; ИЗ № 3891 от 2017 г.; ИЗ № 3815 от 2017 г., ИЗ № 3893 от 2017 г., Договори от 10.10.2016 г. и 15.11.2017 г. с УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, Становище от маг. фармацевт Ч..

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и в пълнота възпроизведена в процесното НП.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд е потвърдил издаденото наказателно постановление. За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на АУАН и НП, както и че правилно е ангажирана административно наказателната  отговорност  на  жалбоподателя на основание чл. 221, ал. 2  от ЗЗ за всяко от нарушенията, като административното наказание за всяко едно от тях е определено в долната граница на предвидения от закона размер.

IV. За правото:

9. Така постановеното решение е неправилно.

10. Административнонаказателната отговорност на лечебното заведение е ангажирана за извършено нарушения на разпоредбата на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ, според която при хоспитализация пациентът има право на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) или от държавния бюджет.

Съдържанието на цитираната норма, налага да се приеме, че за привлеченото към административнонаказателна отговорност на конкретно лице (за нарушение на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ) се изисква да бъде установено, че на пациента не са осигурени, необходимите за лечението му медицински изделия и че тези изделия не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет.

В случая между страните не се формира спор, че процесните медицински изделия - очни лещи, не са от тези заплащани от НЗОК или от държавния бюджет.

Не се установява обаче, на пациентите да не са осигурени, необходимите за лечението им медицински изделия, доколкото по делото не е спорно също така, че лечебното заведение е осигурило на всеки един от тях съответните очни лещи. Това от своя страна изключва възможността да бъде формиран извод за нарушаване на права им по чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ

Обстоятелството, че въпросните лещи не са закупени от Болничната аптека на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, с която МБАЛ „Тримонциум“ ООД има сключен договор е нарушение на чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 82б от ЗЗ, но то не води до нарушаване правата на съответния пациент по чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ (още по-малко бихме могли да говорим за нарушаване на правата на пациентите, когато цената на медицинските изделия закупени от конкретно лечебно заведение е по-ниска от тази на болничните аптеки – обстоятелство, което административнонаказващият орган изобщо не е изследвал).

Възприетите вече извод не се променят и от факта, че нарушеният чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ е посочен във АУАН и в НП във връзка с чл. 86, ал. 3  и чл. 82б от закона, доколкото на жалбоподателя е наложено административно наказание именно заради това, че е нарушил правата на пациентите (по чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ), а не защото не е закупил процесните медицински изделия от Болничната аптека на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.

11. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица отмяна на оспореното НП.

V. За разноските:

12. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на 1130 лв., сума представляваща реално платено адвокатско възнаграждение за един адвокат за всяка съдебна инстанция, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ Решение № 367 от 28.02.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по а.н.д. № 3690 по описа на съда за 2019 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-27-133-38 от 16.11.2018 г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (понастоящем „Медицински надзор“) гр. София, с което на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 126, представлявано от управителя д-р С.И.,, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 233а от Закона за здравето (ЗЗ), са наложени дванадесет административни наказания ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер по 500 лв. за всяко от тях, за извършени нарушения по чл. 86, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 86, ал. 3, във вр. с чл. 82б от ЗЗ.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 126, представлявано от управителя д-р С.И., сумата в размер на 1130 лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.   

                                                                                                                                                                                                        2.