РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. ХАСКОВО, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Г. П.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20235600500113 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на ЦСОП „ П.Р.
С.“ против Решение № 224 от 12.12.2022 г. на РС Харманли, постановено по гр.д. №
731/2022 г.
С цитираното решение РС Харманли е признал за незаконосъобразна Заповед №
267/30.06.2022 г. на Директора на ЦСОП „ П.Р. С.“ гр.***, с която на основание чл.328 ал.1
т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с М. В. М. от гр. *** за длъжността *** и
е отменил същата заповед.
Съдът е осъдил ЦСОП „ П.Р. С.“ гр.*** да заплати на М. В. М. от гр.*** сумата
от 6 421.52 лв., представляваща обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за периода от
01.07.2022 г. до 14.11.2022 г. и е отхвърлил иска за обезщетение на основание чл.225 ал.1 от
КТ до пълния предявен размер от 9 678.60 лв. като неоснователен.
Съдът е осъдил ЦСОП „ П.Р. С.“ гр. *** да заплати на М. В. М. от гр. ***сумата
от 710 лв. направени по делото разноски.
Съдът е осъдил ЦСОП „ П.Р. С.“ гр.*** да заплати в полза на РС Харманли
сумата от 306.86 лв., дължими ДТ.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът, който обжалва в
1
срок. Твърди, че постановеното решение е неправилно поради неговата необоснованост и
допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Твърди,че ЦСОП „ П.Р.С.“
е част от системата на училищното и предучилищното възпитание, чиято дейност е
регламентирана от Закон за предучилищното и училищното възпитание. В този закон,
чл.211 ал.2, определял *** като педагогически специалисти. А според разпоредбата на
чл.213 ал.5 от същия закон педагогическите специалисти следвало да имат професионална
квалификация „ учител“. Такава квалификация не притежавал М. М., поради което
трудовото правоотношение с него било прекратено. Моли въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени решението на РС Харманли и постанови друго по същество на
спора, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от
КТ. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. А., пълномощник на
М. В. М.., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. К., поддържа
подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание въззиваемия,чрез пълномощника си адв. А. оспорва
подадената въззивна жалба. Поддържа изложените доводи в представения отговор. Счита,че
превратно се тълкува нормата на чл.213 ал.5 от ЗПУВ и че от момента на назначаване на М.
на длъжността*** при ответника до издаването на атакуваната заповед не са настъпили
нормативни изменения, променящи изискванията за заемане на длъжността ****.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Районен съд Харманли е сезиран с искова молба, с която М. В. М. от гр.*** е
предявил против ЦСОП „ П.Р. С.“ гр. *** обективно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ за признаване на незаконно и отменяне на уволнението
извършено със Заповед № 267/30.06.2022 г. на Директора на ЦСОП „ П.Р. С.“ гр.***, с която
на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с М. В. М. от гр.
*** за длъжността *** и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без
работа в резултат на незаконното уволнение, в размер на 9 678.60 лв.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Изложените мотиви, на
основание чл.272 от ГПК, се споделят от въззивният съд. Пред въззивния съд не се сочат
нови доказателства, които да дават основание да се направят изводи, различни от
направените от решаващия съд .
За да уважи предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и 3/ в
присъдения размер/ от КТ съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение
на ищеца на посоченото основание представлява злоупотреба с права, което накърнява
2
правата и законните интереси на ищеца, поради което е отменил атакуваната заповед. Съдът
е посочил в мотивите си, че от момента на сключването на трудовия договор през 2018 г., по
силата на който ищецът М. е заемал длъжността *** при ответника, до издаването на
процесната заповед, не са настъпили нормативни изменения, които да въвеждат по-високи
изисквания за заемане на длъжността, както и че ответникът, в чиято тежест е, не е доказал
какви са били изискванията за образование или професионална квалификация за заемане на
длъжността *** преди сключването на трудовия договор. Посочил е още, че в период от
четири години ищецът е заемал тази длъжност и притежаваното от него образование не е
било пречка за изпълнение на трудовите му функции. С оглед на това е приел,че главният
иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и доказан и е уважил същия. С
оглед уважаването на главният иск съдът е приел, че е основателен и обективно
съединеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, поради което е уважил този иск в
посочения размер. Тези изводи на съда са правилни и както вече се посочи се споделят от
настоящата инстанция. Наведените доводи и възражения в противната насока във
въззивната жалба са неоснователни.
Основното възражение, наведено в подадената въззивна жалба се свежда до това, че
ЦСОП „ П.Р.С.“ е част от системата на училищното и предучилищното възпитание, чиято
дейност е регламентирана от закона за предучилищното и училищното възпитание. В този
закон, чл.211 ал.2, определял *** като педагогически специалисти. А според разпоредбата
на чл.213 ал.5 от същия закон, педагогическите специалисти следвало да имат
професионална квалификация „ учител“, каквато ищецът не притежавал. Този довод е
неоснователен.
Съгласно чл. 211 ал.1 от ЗПУВ Учителите, директорите, както и заместник-
директорите, които изпълняват норма преподавателска работа, са педагогически
специалисти. Педагогически са и специалистите, посочени в ал.2, между които попадат и
***.
Безспорно установено по делото е,че ищецът М. има завършено висше образование,
квалификационна степен „ магистър по специалност ***. Същият е назначен , по силата на
трудов договор № *** г., на длъжността *** в ЦСОП „ П.Р.С.“ гр.***. Както е посочил и
решаващият съд, работодателят не е ангажирал доказателства, видно от които да е какви са
били изискванията за заемане на длъжността към момента на подписването на трудовия
договор и какви към настоящия, за да се прецени налице ли са изменения в тези изисквания,
които да обуславят прекратяването та трудовото правоотношение на посоченото основание.
Макар и преценката за промяна на изискванията за заемане на съответната длъжност да е
изцяло в правомощията на работодателя, той следва да установи какви са обективните
причини довели до необходимостта от промяна в изискванията. Доказателства в тази насока
не са ангажирани от работодателя. Както е посочил и решаващият съд в период от четири
години ответникът не е имал възражения,че притежаваното от ищеца образование е пречка
той да изпълнява трудовите си функции. Позоваването от страна на работодателя на
разпоредбата на чл. 213 ал.5 от ЗПУВ, съгласно която учителска или възпитателска
3
длъжност се заема от лица с висше образование по специалност от професионално
направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и
професионалните направления и професионална квалификация "учител" е несъстоятелно.
Това изискване е относимо към лица,заемащи учителска и възпитателска дейност, но не и по
отношение на другите педагогически специалисти, посочени в ал.2, между които попада и
***. Ето защо не е налице нормативно изискване заемащият длъжността *** да има
професионална квалификация „ учител“, поради което прекратяването на трудовото
правоотношение на това основание е незаконосъобразно.
Изложеното дава основание на съда да направи извода, до който е достигнал и
първоинстанционният съд, а именно,че предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1
от КТ и обективно съединеният с него иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ са
основателни и доказани- по т.3 ,в посочения размер, поради което следва да бъдат
уважени. Постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция , разноски в размер на 800
лв. – платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от 20.02.2023 г.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 224 от 12.12.2022 г. на РС Харманли, постановено по
гр.д. № 731/2022 г.
ОСЪЖДА ЦСОП „ П.Р. С.“ гр.*** да заплати на М. В. М. от гр. ***, ЕГН
********** сумата от 800 лв. , направени по делото, пред въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок,
считано от 29.03.2023 г.- датата на обявяване на съдебното решение, за която дата страните
са уведомени в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4