Р Е Ш Е Н И
Е № 1487
гр. Пловдив, 18.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 25.03.2019
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16454 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано искова молба от ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК: *********, гр. София,
бул. „Черни връх“ № 51 Д против ОБЩИНА
ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
площад „Стефан Стамболов“ № 1, с която са предявени обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 410, ал.1, т.2 и т.3 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване на установено по отношение на
ответника, че дължи на на ищеца сумата от 388 лв. – главница, представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско на МПС” по застрахователна
полица № ***, със срок на валидност от
10.11.2016 г. до 09.11.2017 г. и сумата
от 32 лв.- обезщетение за забавено плащане за периода от 14.10.2017 г. до
08.08.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 10.08.2018 г. до окончателното погасяване,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13018 по описа за 2018 г. на ПРС.
Ищецът сочи, че на 09.02.2017 г. в 13.40 часа в гр.
П. на кръстовището на *** с бул. „***“ лек автомобил марка „Волво“, модел „С
60“ с рег. № ***, собственост на Х.Н.П. и управляван от същия, по време на
движение навлиза в необозначени, необезопасени и несигнализирани неравности /2
броя дупки 50 см. на 30 см. широки и 20 см. дълбоки/ на пътното платно, като
реализира ПТП с материални щети на лекия автомобил. За настъпилото ПТП е
съставен Протокол за ПТП от 09.02.2017 г. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие пред ищцовото дружество е образувана преписка по
имуществена застраховка Каско със срок на валидност от 10.11.2016 г. до
09.11.2017 г. При извършения оглед на лекия автомобил са констатирани щети,
като в съответствие с установения вид и степен щети на базата на опис,
експертиза и оценка е определен размера на обезщетението на увреденото МПС.
Сумата от 378 лв. е платена на собственика на МПС-то с преводно нареждане от
31.03.2017 г. Твърди се, че с плащането
на застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в правата на застрахованото
лице срещу причинителя на вредата – ответната община, тъй като тя отговаряла за
ремонта и поддържането на общинските
пътища в гр. П. и била длъжна да поддържа последните в изправност и да
сигнализира неизправните участъци от тях. Освен заплатеното обезщетение в
размер на 378 лв. се сочи, че се дължат и обичайните разноки, каквито в случая
се явяват ликвидационните разноски в размер от 10 лв. С писмо, получено от ответника на 13.10.2017
г., ищецът го е поканил да заплати тази сума, но плащане не е постъпила. С оглед липсата на плащане е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за регресната претенция
и обезщетение за забава на същата. Против заповедта е постъпило възражение от
ответника в срок, което е обусловило правния интерес от предявяване на исковете
предмет на настоящото производство. Иска
се установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, като се
претендират разноски.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Твърди се неоснователност и
недоказаност на исковата претенция. Посочва се, че липсват доказателства,
установяващи сочения дефект на пътното платно, нито такива установяващи
фактическата обстановка по настъпване на ПТП.
Сочи се, че липсват данни за поведението на водача, както и че не са
посочени доказателства, че щетите са настъпили единствено и само по описания в
исковата молба начин. Възразява и по отношение на претендираното обезщетение в
размер на законната лихва. Прави възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Не се спори и от приетите
по делото писмени доказателства се установява, че е сключен застрахователен
договор, оформен в застрахователна полица
№ *** за лек автомобил марка „Волво“, модел „С 60“ с рег. № ***, собственост на
В. А. М. се
установява, че по отношение на автомобила е била налице имуществена застраховка
– „Каско“, валидна за периода от 10.11.2016 г. до 09.11.2017 г. Не се
спори и се установява, че е налице
покрит от застраховката застрахователен риск. Приети са и общите условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства.
В Протокол за ПТП № *** е отразено, че е настъпило ПТП на
09.02.2017 г. в 13,40 часа в гр. П., на *** и ***, изразяващо се в попадане на
автомобила в необезопасена дупка на пътното платно. Отразено е от посетилия
мястото *** от отдел „ПП“ към ОД на МВР – гр. П., че автомобилът е влязъл в 2
броя дупки на пътното платно с размери 50 см. на 30 см. широчина и дълбочина.
Направена е и схема на ПТП –то. Отразени са материални щети по процесното МПС
на предна дясна, задна дясна гуми и джанти.
На 10.02.2017 г. управляващият
автомобила и собственик на същия е подал пред застрахователя уведомление за
настъпило застрахователно събитие, описано в Протокола за ПТП. На същата дата е изготвен и подписан опис –
заключение по така заявената щета, като са описани следните щети по
застрахованото МПС – предна дясна гума – Petlas Velox със
съответните размери, както и джантите към предна дясна и задна дясна гума. На
втория оглед на 20.02.2017 г. е констатирана щета и на дясна задна гума.
Представени са фактура и касов бон за закупуване на гуми и ремонт на джанти на
стойност общо 432 лв. По делото е приета, като доказателство и сравнителна
експертиза по щета № ***, като е дадена експертна оценка в размер от 330 лв.
Впоследствие са взети предвид и разходи за транспортиране в размер от 48 лв. Изготвен е доклад по щета, в който е отразено,
че дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 378 лв. – щети и 10 лв.
– ликвидационни разходи. Сумата от 378
лв. е изплатена от застрахователя на посочената от застрахованото лице
банкова сметка ***.***, като това обстоятелство не се оспорва от ответника.
На 13.10.2017 г. ищецът е връчил
на ответника регресна покана за заплащане на сумата от 378 лв.- платено на
застрахования застрахователно обезщетение за настъпили щети, вследствие на
процесното ПТП.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на собственика и водач на автомобила св. Х.П., управлявал увреденото МПС към датата на процесното ПТП. Свидетелят посочва, че той е подписал протокола за ПТП. Описва
настъпването на произшествието, като посочва, че се движел в най – дясна лента
на *** и щял да се пристрои към *** точно преди колелото пред пешеходната
пътека. Имало пешеходец и св. П. намалил скоростта, като точно пускал
пешеходеца да мени, спирал и в този момент попаднал с двете десни гуми в
дупката, която била с много остри ръбове.Времето било слънчево, настилката била
суха и не е имало дъжд. Лявата лента била заета и нямало как да избегне
дупката, като към момента на попадане на дупката се е движел с 30-40 км/ч. Свидетелят
е категоричен, че не е имало как да избегне дупката, нито да я заобиколи.
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания, като безпротиворечиви, последователни и обективни.
По делото е изслушано
заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по
автомобила, като *** прави и
извод за наличие на причинно- следствена връзка от техническа страна между
механизма на ПТП и щетите. Вещото лице е отразило, че посочените повреди в опис –
заключение по щета съответстват по характер и големина на механизма на произшествието, описан в исковата молба и Уведомление за
настъпване на застрахователното събитие, както и протокол за ПТП. Установява се стойността
на щетите по автомобила, като вещото лице е отразило, че необходимата сума за възстановяване
/ремонтирането на процесния автомобил възлиза на 432 лв. Справедливата пазарна стойност е определена в
размер от 378 лв. Относно стойността на обичаните ликвидационни разходи сочи,
че е извън компетенцията му и е определена, съобразно вътрешните правила на ЗК
„Лев Инс“.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
За да се уважат предявените искове в
тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни
за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл.
49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД –
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се
предполага; обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на
работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица т.е.
че ответникът отговоря за поддържането на пътната мрежа в изправност за
участъка от пътя, където се твърди да е настъпило ПТП. Колкото до елемента
бездействие от страна на ответника, респ. на негови служители или лица, на
които е възложена съответната работа, това е отрицателен факт, който ищецът не
може и не следва да доказва – на доказване подлежат положителните факти, които
изключват отрицателните т.е., ако ответникът твърди, че е действал, респ.
натоварени от него лица, той трябва да
установи това. Ищецът трябва да докаже и положителните материално правни предпоставки
от фактическия състав на чл. 410, ал 1 КЗ – че е налице валидно сключено
застрахователно правоотношение с водача на увредения автомобил, по което е
платено застрахователно обезщетение в размера на причинените щети.
Обратно, ответникът следва да
установи онези свои правоизключващи възражения, които са за положителни факти,
какъвто в настоящия случай представлява възражението, че настъпването на ПТП се
дължи на поведението на водача.
На първо място, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че е налице
валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил
и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е
действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Оттук се установява и първата необходима
предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото гласни
доказателства, преценени във връзка едно с друго и с оглед на писмените
доказателства се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата, при които е настъпило произшествието.
Описаната фактическа обстановка
се установява, както от събраните гласни доказателства, така и от приетия, като
писмено доказателство протокол за ПТП. По въпроса дали протоколът за ПТП като
официален свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
протокол, е формирана съдебна практика, материализирана в решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009
г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на
ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО.
Даденото правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП
Освен това, вещото лице, базирайки се на приетите по делото писмени и гласни доказателства, изразява становище за наличието на причинно- следствена връзка между механизма на произшествието и щетите. Второ, самият водач и в разпита си пред съда е категоричен в показанията си за точно
този механизъм на ПТП и щетите по автомобила, а и видно от уведомлението за
шета е деклариран точно такъв
механизъм на събитието - дупка на пътното платно. В същото време ответникът не установява
различен механизъм на произшествието, нито такова поведение на водача на автомобила, което да се
намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при
условията на пълно и главно доказване.
Не се спори по делото, че пътят,
на който се е осъществило ПТП-то се стопанисва от Община П.. Като стопанин на пътя по силата на чл. 3,
ал. 1 Закон за движението по пътищата тя е длъжна го поддържа изправен с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира
движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване
от моторните превозни средства. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията
по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. "Препятствие на
пътя" по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното покритие, както
и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Констатираната дупка, доколкото нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност на движението, е препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП. Доколкото участъкът не е бил обезопасен с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да го заобиколят, за да продължат
движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и
да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено
му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага
изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника. В ЗДвП не съществува
разпоредба, която да задължава водача да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното
платно и
съответно да носи отговорност за нанесени повреди по управлявания от него лек
автомобил, причинени от попадането му в такъв участък.
С оглед горното, съдът счита, че са били всички предпоставки за
изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена
застраховка, чийто размер се
установява от неоспореното експертно заключение. С изплащане на
застрахователното обезщетение на застрахования, ищецът е встъпил в правата на кредитора
(застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка
предявеният иск по чл. 410, ал.1, т.1
от КЗ следва да бъде уважен до
предявения размер, ведно
със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.
Съдът счита за основателна претенцията за
обезщетение за забава на главницата за периода от 14.10.2017 г. до 08.08.2018
г., доколкото са представени доказателства за поставяне на ответника в забава
чрез връчване на регресна покана. Относно размера от 32 лв., то същият съдът установи на основание чл. 162 ГПК чрез
използване на онлайн калкулатор.
По отношение на обезщетението за
забава в размер на законната лихва, считано от 10.08.2018 г., то същото е основателно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и в
заповедното производство разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства в тази насока в размер от 75 лв. за заповедното производство и 285
лв.- в исковото производство, тъй като съдът определя на основание чл. 78, ал.
8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер от 100
лв. Не следва да се разглеждат възраженията на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар, доколкото ищецът се представлява от юрисконсулт и
възнаграждението се определя от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов“ № 1 дължи на ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК: *********,
гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д сумата от 388 лв. – главница, представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско на МПС” по застрахователна
полица № ***, със срок на валидност от 10.11.2016 г. до
09.11.2017 г. и сумата от 32 лв.-
обезщетение за забавено плащане за периода от 14.10.2017 г. до 08.08.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 10.08.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 13018 по описа за 2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК: *********,
гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д сумата от 75 лв. – разноски по ч.гр.д. № 13018 по описа за
2018 г. на ПРС и сумата от 285 лв.- разноски по гр.д. № 16454/2018 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ