Р Е Ш Е Н И Е
№ 261259
гр.Варна, 09.04.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХVІ -ти състав в открито съдебно
заседание на десети март през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7389 по описа на ВРС за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Е.Н.С., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, ****,
***за адвокат И.В., тел.: *** е предявила срещу ответника С." ООД, ***,
обективно кумулативно съединени искове, както следва :
1. За осъждане
на ответника да й заплати сумата от 8397,90 лв., представляваща обезщетение за
неспазен тримесечен срок на предизвестие, на основание чл.221, ал.1 от КТ;
2. За осъждане
на ответника да й заплати сумата от 140лв.,представляваща неизплатени части от
трудовото й възнаграждение: допълнително възнаграждение в размер на 70 лв. за
месец октомври и ноември 2018г.; 400лв., представляваща неизплатени части от трудовото й
възнаграждение:допълнително възнаграждение в размер на 200 лв. за месец
октомври и ноември 2018г., на основание чл.128 от КТ;
3. За осъждане
на ответника да й заплати сумата от 20лв.,представляваща данъчно облекчение по чл.22в ЗДДФЛ, което
работодателят не й е изплатил – 20 лв.
или общо претендира сума в размер от 8957.90лв., а не както е записано в
доклада на делото 9128,19 лв./9128.19лв. е общия размер на първоначално заявените
искове, за част от които производството е прекратено/.
Ищцата основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения:
Считано от 27
април 2009г. до 15 април 2019г. работи като Главен счетоводител при ответника,
който е семейна фирма, притежавана и управлявана от фамилията Ч.
Първият й
трудов договор с ответника от 27 април 2009г. е за „заместване", при
първоначална заплата 1150 лв.,впоследствие увеличавана с допълнителни
споразумения.
Допълнително
ежемесечно регулярно възнаграждение № 1: От първия месец на трудовото й
правоотношение до месец септември 2018г. към основната заплата допълнително й
е изплащано ежемесечно допълнително
възнаграждение под формата на „възстановяване на разходи за гориво" в
размер на около 70 лв. месечно (400 км пробег месечно съгласно ежегодна заповед
на управителя на ответника). Същото се извършва чрез отчитане с пътни листа,
представяне на фактури за заредено гориво на името на ответника, и плащане към
нея в наличност от касата на дружеството срещу разходен касов ордер за
изплатени суми, който остава в касовите книги на ответника. Това плащане има
характеристиката на регулярно плащане по чл.15 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, част от брутното й трудово възнаграждение,
неподлежащо на едностранно намаляване от работодателя. Целта на това
допълнително възнаграждение е да покрива разходите й за гориво на личния й
автомобил за пътуване до и от работното място (живея извън пределите на гр.
Варна), както и посещението на административни държавни институции (НАП, НОИ,
Инспекция по труда и др.) и контрагенти (банки, одитори,
доставчици и др.) във връзка с естеството на работата, която извършва, и за
които фирмата не й предоставя средство за придвижване. Плащането на гориво
продължава всеки месец от април 2009г. до август 2018.
На 01.11.2011 г. е сключен втори трудов договор, който
е нов, същият е безсрочен трудов
договор, като в него е посочено, че работи на 6-часов работен ден и работната й
заплата е 1450 лв. По този трудов договор за нея е уговорен тримесечен срок на
предизвестие, посочен като „законовия", т.е. максималния за лице, заемащо
материално отчетническа функция „Главен Счетоводител".
В първоначалния й трудов договор липсва срок на
предизвестие, като празнотата е оставена с цел удобство на работодателя, т.е.
да се попълни удобен му срок при нужда. Във втория й, безсрочен трудов договор
директно е записано „законовия срок", което при лице с
материално-отчетническа функция като нейната
означава тримесечен срок на предизвестието за прекратяване. Целта на
удължения срок е да бъда максимално затруднена, когато реши да прекрати
трудовото си правоотношение, но в случая, по който тя прекратява трудовото си
правоотношение на основание чл.327 КТ би следвало да се изрази в трикратен
размер на обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо от страна на
ответника.
Преди
прекратяването на трудовото й правоотношение с ответника сключват множество
допълнителни споразумения към трудовите й договори за увеличаване на
възнаграждението й и преминаването й от 6- часов на 8-часов работен ден,
най-важното от които е Допълнително споразумение с последно вдигане на основна
работна заплата, сключено на 31.01.2014г., в което е отразен 8-часов работен
ден, и основна работна заплата е посочена
2250 лв.
Допълнително
ежемесечно регулярно възнаграждение № 2: Считано от май 2015г. към основната й
работна заплата всеки месец получава втори вид допълнително трудово
възнаграждение (в допълнение към 70лв „за гориво"), тъй наречената
„премия" от 200 лв., която има характеристиката на регулярно плащане по
чл.15 Наредба за структурата и организацията на работната заплата, част от
брутното й трудово възнаграждение, неподлежащо на едностранно намаляване от
работодателя. Това плащане е наричано „премия", а не нормално увеличение
на трудовото възнаграждение. Това е практика на ответника, която той прилага
спрямо всички свои служители. Той смята, че тази практика му дава право да
повишава заплатите на служителите без да се обвързва с допълнително
споразумение. „Премиите" са регулярни (всеки месец) и постоянни като сума
за целия период от м.05. 2015 до м.09.2018г., включително, и не се влияят от
постигането на каквито и да било качествени и количествени показатели на
работата им - индивидуална и колективна (обеми, обороти, допълнително работно
време и др.), от трудовата дисциплина, от ползваните платени и неплатени
отпуски, болнични, от получените Коледни, Великденски бонуси и допълнителни
възнаграждения.
Към основната работна заплата са заплащани и други
бонуси/премии с различна периодика, като Коледни и Великденски бонуси, бонуси за годишно приключване (ЗАБЕЛЕЖКА: когато в
продължение на поне един месец всеки ден тя работи поне по 14 астрономически
часа без заповеди и заплащане за извънреден труд), и др. Независимо от получаването
на описаните в предното изречение бонуси (видно от приложените като
доказателство фишове за заплати, банкови извлечения и справка за осигурителния
й доход от НОИ) за същия месец е получавала едновременно с тях и „постоянната
премия". „Премията“ се включва в осигурителния й доход за всеки месец.
Към датата на
горепосоченото Допълнително споразумение - 31.01.2014г., счетоводството на
работодателя се състои от 4ма счетоводители: ищцата - главен счетоводител, Й. Т.
- оперативен счетоводител, Я. Ч.- оперативен счетоводител, и Л. Л. - оперативен
счетоводител, ангажиран с оперативното счетоводство към основния търговски
клиент принципал) на ответника - израелското
дружество ЗИМ И. Ш. С.
През месец септември 2012г. Л. Л. прекратява трудовото
си правоотношение с ответника и неговите задължения са прехвърлени върху
ищцата, като вместо да подпишат законно допълнително трудово споразумение за
увеличаване на заплатата й и
длъжностната й характеристика да бъде променена съответно, я принуждават да
сключи търговски договор между нейното
търговско дружество - „Б. Б." ООД и друго притежавано от фамилията
Ч. търговско дружество - „Р. *" ООД, свързано лице с ответника, за месечна
цена - 700 лв., увеличена в края на 2017г. на 900 лв. С тези фиктивни търговски
правоотношения ответникът прикрива фактическото изменение на трудовото й
правоотношение, което отказва да оформи по законния начин.
За 2018 г. ежемесечното й официално брутно трудово
възнаграждение (заедно с „премията", „разходите за гориво" и начислен
клас за прослужено време), изплащано от ответника, възлиза на 2799,30 лв.
При сумиране приходите й от работна заплата плюс
„разходите за гориво" и приходите й от привидната сделка, с която се
прикрива изменение на трудовото правоотношение чрез „търговската сделка"
със свързаното лице на ответника, ежемесечния й приход от ответника като Главен
счетоводител през 2018г. е 3699,30 лв., формиран както следва: a)70 лв. -
т.нар. „разходи за гориво"; b) 200
лв. - т.нар. ежемесечна „премия";c) 2250
лв. - официална работна заплата;d) 900
лв. - т.нар. „търговска сделка", прикриваща заплащане за водене
счетоводството за отчитане към принципала на
ответника- ЗИМ И. Ш. С.;e) клас за
прослужено време - 0.6% за всяка прослужена година на съответната длъжност, или
общо 11,40% за 2018г.
Независимо, че
през цялото време ответникът води безразсъдна търговска политика, с която
постоянно губи клиенти, и източва търговското си дружество чрез неизгодни договори
за наем със свързаното му лице „Р. *" ООД, през септември 2018г.
ответникът обявява, че стопанските му резултати се били влошили по обективни
причини и за да му помогнат, служителите трябва:а)да излязат в неплатен отпуск,
но да се явяват на работа,б)да закупят дялове от търговското дружество на
ответника - „С." ООД по цена според балансите от последните му години, и
в)да им намали заплатите, с всичко това да покрият неговият търговски стопански
риск, без да са участвали при разпределянето на дивидентите в размер на общо на
3,5 милиона от 2009 до 2017г., видно от финансовите му отчети в Търговския
регистър.
Всички служители получават официално електронно
съобщение (имейл), с които са привикани на събрание на колектива на ответника.
Приканени са да напишат индивидуални писма, че приемат тези предложения,
каквото ищцата категорично не е писала. Устно им е разяснено, а на колеги,
които пишат писма - и писмено, че ако изберат вариант да ползват неплатен
отпуск, разбирането на мажоритарния собственик на ответника за неплатен отпуск
е служителят да попълни молба за ползването на такъв, но да продължава да идва
всеки ден на работа, да не получава заплата, и да не бъде осигуряван. За да
дадат „личен пример", двамата собственици и управителя (фамилията Ч.,
получаващи дивиденти и наем в размер на милиони левове) излизат „в неплатен
отпуск" за един месец през есента на 2018г., идват всеки ден на работа, не
получават заплати и не се осигуряват, но не връщат по-рано разпределените в
тяхна полза дивиденти и баснословните наеми, платени на свързаното лице „Р. *"
ООД. Обясняват заедно и поотделно на работодателя, че семейното им положение,
кредитния им статус и финансовото им състояние не позволяват да направят
подобна „контрибуция" към фирмата. Освен, че е незаконна, тя е и
несправедлива - те не участват в мениджмънта на фирмата (който е 100% семеен) и
в разпределянето на дивидентите от печалби за предходни години, следователно не
могат да поемат загубите на фирмата.
Независимо от отказа да покрият стопанския му риск и
лошото водене на търговските му работи, заплатата й незабавно е намалена, видно
от приложените доказателства, като работодателят престава да й изплаща
допълнителните й трудови възнаграждения в размер, както следва, на 200 лв., и
на 70лв. месечно, и съответно намалява основата за изчисление на полагащия й се
клас за прослужено време. Това довежда до незабавна месечна загуба за нея в
размер на 292.80 лв. или над 10% от месечния й доход. Заедно с обявяването на
мерките за спасяване на благосъстоянието й, работодателят закрива офиса си в
гр.София и уволнява незаконно двама техни колеги, работещи там, като тя е
призована да даде свидетелски показания по трудовото дело на единия от тях.
Междувременно, същият месец й е спряно заплащането по търговската сделка като й
е казано, че се прекратяват отношенията между двете търговски дружества - „Б. Б."
ООД и другото свързано с ответника търговско дружество - „Р. *" ООД. От
нея е поискано да продължава да
изпълнява дейността по квази-търговската сделка, вече
като официален служител на ответника, чрез изменение на длъжностната й
характеристика, но без допълнително заплащане. Естествено,ищцата отказва да
приеме подобен незаконен начин за изменение на трудовата й функция, и не
подписва „новата" си длъжностна характеристика, която работодателят
незаконно оформя от своя страна като официален документ.
Месец и половина след описаните по-горе събития
(считано от 15 ноември 2018г.) следствие наложено оперативно лечение излиза в
продължителен отпуск поради временна нетрудоспособност. В продължение на 10
години не е ползвала такъв и се е явявала болна на работа или е излизала в
платен отпуск при нужда от домашно лечение, тъй като работодателят реагира
отрицателно на всяко излизане в болничен и тя не смее да ползва такъв, за да не
бъде уволнена. Разведена е, сама отглежда дете на 13 г., и сама изплаща
ипотеката за дома си. Доходите й от трудово правоотношение са жизнено важни за
оцеляването й и тя не може да си позволи да плаща от заплатата си за лукса на
лица, печелещи милиони. Независимо от тази разлика в икономическото им
положение, ответникът обявява, че понеже
излиза в болнични го „предава“, отправя предложения да й се прекрати трудовото
правоотношение срещу незаконно
обезщетение в размер на 3 заплати в намаления от него размер. Когато отказва,
семейство Ч. започват да й отправят физически заплахи, да бавят болничните й
листа с цел да остане без доходи, и така да я принудят доброволно да напусне,
което и постигат в крайна сметка.
Сочи
следните основания за прекратяване на трудовото й правоотношение по чл. 327 КТ
:
1. Ответникът-работодател
едностранно намалява считано от септември 2018г. брутното й трудово
възнаграждение със 70 лв., а от месец октомври 2019г. - с 292,80лв, както е
описано по-горе. Демонстрация на това негово поведение са отговорите на
поканите й да й заплати тези части от заплатата, в които ответникът твърди, че
такива не й се дължат (бел.авт. защото той
едностранно ми е намалил заплатата). Съгласно чл.118, ал.1 КТ работодателят НЕ
може едностранно да намалява трудовото й възнаграждение, а тя никога не е
подписвала допълнително споразумение по чл.119 КТ за това;
2. Ответникът
- работодател регулярно забавя подаването на болничните й листа с цел иманентно
последващо забавяне на дължимото й се обезщетение за
временна нетрудоспособност. Като натоварен от закона осигурител, работодателят
има задължение да рапортува пред НОИ представените му болнични листа не
по-късно от 10-то число на месеца, следващ месеца на получаването им от
служителя. Забавянето в рапортуването на болнични листа, иманентно води до
забавяне изплащането на обезщетение по общественото осигуряване. В случая
ответникът системно не представя в срок пред НОИ удостоверение, Приложение № 9,
дължимо в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който тя като
осигурено лице представя болничните си листи. Забавените болнични листа са: БЛ
№ Е20196005143 дължим за представяне в НОИ до 10.02.2019г., БЛ № Е20196005277
дължим за представяне в НОИ до 10.03.2019г. и БЛ № Е20196693009 дължим за
представяне в НОИ до 10.03.2019г.; Болничните й листи са предавани на
работодателя на деня на издаването им или на следващия такъв (прилага копие от
товарителниците на куриерска служба) и въпреки, че са престоявали повече от
месец в неговото счетоводство, той ги е представял в НОИ след 10-то число на
месеца, в който му ги е представяла.
Ответникът - работодател е в забава и все още не му е
изплатил дължимите му се части от работна заплата. Считано от падежа на
брутното й трудово възнаграждение за месец октомври 2018г., дължимо за плащане
не по-късно от 5-то число на месец ноември 2018г., ответникът е в забава по
отношение изплащането на дължими й се (части от брутното ми трудово
възнаграждение за два месеца в месечен размер на) 292,80лв ведно със законната
лихва за забава; неплатените 70лв допълнително възнаграждение за месец
септември; както и 20лв данъчно облекчение за дете по чл.22в от ЗДДФЛ, което
работодателят е описал в служебната й бележка за доходите за 2018г, че й е
изплатил, но не е. Общо забавени части от възнаграждението й: 675,60лв.
Ответникът-работодател е в забава и все още не е
внесъл дължимите се за нея осигурителни вноски. Считано от забавяне на част от
заплатата й за месец октомври и ноември 2018г., ответникът е в забава по отношение
законовото си задължение да декларира и внесе дължимите се осигуровки за нея
като служител до пълния размер на максималния осигурителен доход (2600 лв. за
година 2018).
При
прекратяването на трудовото
си правоотношение изисква от работодателя на основание чл.221 КТ във връзка с чл.224, ал.1 КТ и чл.326, ал.1 КТ незабавно да й заплати
дължимите се обезщетения и неизплатени части от брутното му трудово
възнаграждение,като до момента нищо не й е платено.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът
депозира отговор на исковата молба.
Счита предявените от ищцата искове за допустими, но
неоснователни, като ги оспорвам изцяло по основание и размер.
Не оспорва, че страните са били в трудово правни
отношения, които са били прекратени със заповед № 069/15.04.2019г. на основание
чл.327, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, считано от 15.04.2019г.
По отношение наведените доводи на ищцата, че ответника
е в забава по отношение изплащането на дължими части от брутното трудово
възнаграждение за месец октомври 2018г., дължимо за плащане не по - късно от
5-то число на месец ноември 2018г. (за два месеца) в месечен размер на 292,80
лв., ведно със законната лихва за забава; неплатени 70,00 лева допълнително
възнаграждение за месец септември 2018г.; както и 20,00 лв. данъчно облекчение
за дете по чл.22в от ЗДДФЛ, което работодателят не е изплатил, в общ размер на
675,60 лв., както и забава на ответника да декларира и внесе дължимите
осигуровки за ищцата до пълния размер на максималния осигурителен доход не
отговарят на действителните обстоятелства.
За посоченият период ответника е заплатил на ищцата
всички дължими трудови възнаграждения, изцяло и в срок, както е декларирал в ТД
на НАП и внесъл задължителните социални и здравни осигуровки.
Ищцата е работила при ответното дружество на длъжност
„главен счетоводител" по силата на трудов договор № 37/27.04.2009п, на
основание чл.68, ал.1, т.З от КТ за заместване на титуляра,
с непълно работно време 6 часа, с основно месечно трудово възнаграждение 1150
лв., платими от 1-во до 10-то число на следващия месец. Със Заповед № 23 от
01.11.2011 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ е било прекратено трудовото
правоотношение по взаимно съгласие на страните. С трудов договор №
42/01.11.2011г.. на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ ищцата е била назначена
при ответника на длъжност „главен счетоводител", при непълно работно време
6 часа, с основно месечно трудово възнаграждение 1450 лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6%.
На 31.01.2014г. ищцата е подписала допълнително споразумение към трудов договор
от 01.11.2011г., с което е било уговорено пълно работно време 8 часа, основно
трудово възнаграждение в размер на 2250 лв. и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за всяка прослужена
година трудов стаж, платими от 1-во до 10-то число на следващия месец. С
писмено уведомление от 15.04.2019г. ищцата е направила едностранно
волеизявление за прекратяване без предизвестие на трудовия договор на основание
чл. 327, ал.1, т.2 и т.З от КТ и със Заповед № 069/15.04.2019г. на управителя
на „С." ООД е било посочено, че трудовото правоотношение на служителката
се прекратява, считано от 15.04.2019г. на основание чл. 327, ал.1, т.2 и т.З от КТ.
По отношение на
исковата претенция за заплащане на неизплатени части от трудовото
възнаграждение, представляващи допълнително възнаграждение в размер на 70 лв.
месечно - за месец септември 2018г., октомври 2018г. и ноември 2018г. излага
следното:
Ищцата твърди, че е било уговорено допълнително
ежемесечно възнаграждение под формата на „възстановяване на разходи за
гориво" в размер на около 70 лева месечно, което било регулярно плащане и
имало характеристиката на възнаграждение по чл.15 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, част от брутното трудово възнаграждение.
Претенцията на ищцата е неоснователна, защото е
получила в брой срещу издаден разходен касов ордер от 27.09.2018г. сумата от
69,30 лв., представляваща разходи за гориво по пътен лист за месец септември
2018г. Претенцията за заплащане на разходи за гориво за месец октомври 2018г. и
месец ноември 2018г. е неоснователна. Изплащането на гориво за лични автомобили
за служебни нужди е прекратено със Заповед № 066/26.09.2018г., издадена от
управителя на „С." ООД, считано от 01.10.2018г. За напред е било разрешено
ползването само на служебни автомобили по ред и условия разписани в заповедта
на работодателя. За месеците октомври 2018г. и ноември 2018г. от ищцата не са
направени разходи за гориво, доказани с пътни листи и фактури, които е трябвало
да бъдат възстановени от ответника.
На следващо място неоснователно е твърдението на
ищцата, че възстановяването на разходи за гориво в брой от касата на
дружеството имало характеристиката на допълнително възнаграждение изплащано
ежемесечно. Това е така, защото заплащаните разходи за гориво, направени за
служебни нужди, регламентирани в Заповеди № 029/01.07.2009г.; №
056/01.05.2014г. и № 066/26.09.2018г. на работодателя не са относими
към брутното трудово възнаграждение на ищцата. Тези плащания са включвали
командировки на близки разстояния (до 20 км) с месечен лимит до 400 км, което
изключва приравняването им с допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер.
Възстановяването на разходите за гориво се извършвало
чрез отчитане на пътни листи, представяне на фактури за заредено гориво и
плащане от касата на дружеството срещу разходен касов ордер. Тези суми всеки
месец са били различни в зависимост от стойността на представените фактури за гориво
и отчетени пътни листи.
Процесните разходи не се облагат, в който смисъл е препращането
към чл. 19, ал.2 от ЗДДФЛ, не са свързани и със заплащане на „отработено
време". Предвид характера им на разходи за гориво, приравняването по чл.
15, ал.2 от Наредбата не се отнася за тях, независимо от обстоятелството дали
ищцата е получавала плащания периодично, или всеки месец, съобразно
пропътуваните километри - в този смисъл е Решение № 727 от 06.12.2010 г. по гр.
д. № 432 / 2010 г. на Върховен касационен съд, III г. о.
По отношение на
исковата претенция за заплащане на неизплатени части от трудовото
възнаграждение, представляваща допълнително възнаграждение, т.нар.
„премия" в размер на 200 лв. излага следното:
Ищцата твърди, че трябвало да получи допълнително
трудово възнаграждение от 200 лв. за месец октомври 2018г. и месец ноември
2018г., което имало характеристиката на регулярно плащане по чл. 15 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, неподлежащо на едностранно
намаляване от работодателя.
От представените писмени доказателства - трудов
договор и допълнителни споразумения към него се установява, че страните са били
в трудово правоотношение в периода 27.04.2009г.- 15.04.2019г. при последно
договорено трудово възнаграждение в размер на 2250 лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за
всяка прослужена година трудов стаж /ДС от 31.01.2014г./. В допълнителното
споразумение от 31.01.2014г., относимо към процесния период, страните не са договорили допълнително
трудово възнаграждение под формата на премия. Липсват и определени условия за
получаване и размери на допълнително възнаграждение под формата на
„премия" във вътрешните правила за структурата и организацията на
работната заплата, по арг. чл.13 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата.
Във вътрешните правила на предприятието в т.18 и т.19
е разписано, че „с индивидуален трудов договор могат да се определят и други
допълнителни трудови възнаграждения за: постигнати резултати от труда - текущо,
за година или за друг период, промени в условията на труд с временен характер,
които водят до допълнително нервно - психично натоварване, и в други условия,
увреждащи здравето на работещия и други. С договорите се определят условията за
получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения."
По решение /преценка/ на управителя на дружеството са
се изплащали премии на служителите, които са били поставени в зависимост от
финансовите показатели и показани трудови резултати. Претендираните
премии от ищцата и техният размер изобщо не са били предмет на договорните
отношения между страните по индивидуалното трудово правоотношение.
Допълнително възнаграждение, което не е в зависимост
единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя
според качеството на положения труд не е с постоянен характер по смисъла на
чл.15, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съобразно чл.15 от НСОРЗ допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за
придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни
възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време.
Целевите награди и премиите поради предназначението си
да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат не
спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер - в този
смисъл е решение № 847/2010 г. от 14.01.2011 г. по гр. дело №1558/2009 г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 55 от 12.03.2014 г. по гр. д. № 4256/2013 г. на ВКС, IVг.о.
По отношение на иска за присъждане на сума в размер на
8397,90 лв., представляваща обезщетение за неспазен тримесечен срок на
предизвестие.
В предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е посочила като правно основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и
т.З от КТ. Това основание визира забава на работодателя в дължими от него плащания
към работника или служителя. Те трябва да бъдат изискуеми, т.е. да е настъпил
моментът, от който може да се иска тяхното плащане. И ликвидни (установени по
основание и размер). Законът посочва някои от тях, които имат за работника или
служителя основно значение - трудово възнаграждение, обезщетения по трудовото
правоотношение и обезщетения по общественото осигуряване. Обезщетенията по
трудовото правоотношение, които са визирани, са уредени в чл.214-219 и др. от КТ. По отношение на обезщетенията по общественото осигуряване за временна
неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете. До
31.12.2006г. те се изплащат на осигурените работници и служители от техния
работодател-осигурител в сроковете за изплащане на трудовите им възнаграждения,
след което се прихващат от осигурителните им вноски, които той дължи на
осигурителния орган, съгласно чл.6, ал.З от КСО. Точка 2 има предвид
неизпълнението именно на това осигурително задължение. С измененията на чл.40,
ал.З от КСО, считано от 01.01.2007г., тези задължения
са възложени на териториалните поделения на НОИ (§8 от ПЗР на ЗИД на КСО - обн.ДВ, бр.38 от 2005г.) При това положение - с отпадане на
това осигурително задължение de lege
ferenda изрично отпада и забавата при неговото
изпълнение като основание за прекратяване на трудовия договор от работника или
служителя без предизвестие. Ето защо неоснователно е оплакването на ищцата за
забавяне в подаването на болнични листи пред НОИ от страна на ответника.
Оспорваме, че по вина на ответника е имало забавяне в изплащането на дните за
временна неработоспособност.
На следващо място за да бъде налице забава в
изплащането на трудовото възнаграждение като елемент от състава на основанието
по т.2 на чл.327 от КТ, е необходимо трудовото възнаграждение да е установено в
трудовия договор с действителна клауза. Ако клаузата за неговото установяване е
недействителна, изплащането на трудовото възнаграждение не се дължи, защото
липсва валидно правно основание за неговото изплащане. Поради това в тези
случаи не е налице и забава, а това значи - и основанието по т.2 - решение №
323/2002г., III г.о., решение № 335/2002г., III г.о.
Разпоредбата на чл.327, ал.1, т.З от КТ включва две
групи от неизпълнени задължения на работодателя. Първата обхваща неизпълнението
на такива основни задължения на работодателя по трудовото правоотношение, като
задължението да не променя едностранно мястото и характера на работата и
размера на уговореното трудово възнаграждение. Разбира се, изключение са
случаите, в които работодателят има право да извърши едностранно промяна в
мястото и характера на работата по чл.120 от КТ. Втората група са случаите на
неизпълнение на негови задължения по трудовото правоотношение, „уговорени с
трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен
акт". Важно е тези задължения да представляват част от съдържанието на
индивидуалното трудово правоотношение, по което работодателят има задължения.
В предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е визирала неизплатени разходи за гориво, неизплатени
премии, които имали характера на допълнително възнаграждение с постоянен
характер и забава в подаване на болничните листи и въз основа на тези основания
е поискала прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
В Заповед № 069/15.04.2019г. за прекратяване на
трудовия договор и писмо адресирано до ищцата управителя на „С." ООД е
посочил, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от момента,
когато до работодателя е стигнало волеизявлението на ищцата за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 и т.3 от КТ - от 15.04.2019п,
когато е получено уведомлението, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
В случая обаче не е било налице основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от ищцата по чл. 327,
ал. 1, т. 2 и т.3 от КТ - поради неплащане на части от трудовото възнаграждение
от страна на работодателя, тъй като от ведомост за заплати за процесния период и извлечение от банкова сметка ***ето на
уговореното основно и допълнително трудово възнаграждение. Поради това не е
налице твърдяното от ищцата неплащане или забава за заплащане на трудовото
възнаграждение.
Този извод се подкрепя от констативен протокол от
извършена проверка № ПР 1914424/30.05.2019 г. на Дирекция „Инспекция по
труда" гр. Варна, в който също е посочено, че не са констатирани нарушения
на трудовото законодателство по отношение на Е.Н..
Въпреки това
обаче, трудовото правоотношение се счита прекратено от този момент, независимо
дали правоотношението е законно прекратено или не, т.е., макар и да не са
действително настъпили сочените от ищцата основания в уведомлението, както е
установено със задължителните за съдилищата - решение № 144/23.02.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 3101/2008 г., Iг.о.. решение №
203/30.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 832/2010 г. на III г.о., решение №
289/18.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1289/2014 г., IVг.о.
В решение № 87/11.05.2012 г. по гр.д. № 219/2011 г., IV г.о., също се приема,
че страната по трудовия договор разполага с потестативното
право да прекрати трудово правоотношение едностранно и независимо дали е
упражнила това свое право законно, волеизявлението й поражда правен ефект -
трудовото правоотношение се прекратява.
Ето защо не се дължи претендираното
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, при прекратеното от служителката трудово
правоотношение, без да са били налице необходимите основания за това.
Наличието на прекратяване на трудовото правоотношение
вследствие на предизвестието, депозирано от служителката не води до автоматична
дължимост на обезщетението по чл.221. ал.1 от КТ, а в
тежест на ищцата е да докаже основанията за изплащане на това обезщетение -
така решение № 538/17.12.2012 г. на С. окръжен съд по е.гр.д. 773/2012 г. -
оставено в сила с решение № 344/04.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2833/2013 г., IVг.о.. Това е така, защото законът и съдебната практика са
в смисъл, че в момента на достигане на волеизявлението от служителя до
работодателя вече липсва трудово-правната връзка между страните, но не и че
посоченото основание - в случая забавено плащане на част от трудовото
възнаграждение, следва да се счита настъпило и че служителката е имала право да
прекрати правоотношението без предизвестие.
След като не е имала право да прекрати
правоотношението без предизвестие на основание чл. 327, т. 2 или т.З от КТ,
макар трудовото правоотношение да се счита прекратено, служителката няма право
на обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ /така решение № 326/28.07.2014 г. на
Софийски окръжен съд по в.гр.д. № 257/2014 г., недопуснато до касационно
обжалване с определение № 281/18.03.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6504/2014 г., III
г.о./. В този смисъл е и решение № 145/07.06.2012 г. на ВКС по гр.д. №
1247/2011 г.. III г.о., в което се сочи, че е достатъчно работодателят да е
забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или
частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът
или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, т. 2 КТ, т.е. за да
възникне правото на прекратяване, на още по-силно основание и правото на
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е необходимо работодателят да е нарушил свои
задължения по трудовото правоотношение. Същото е прието и в решение №
495/03.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 527/2009 п, IV г.о. -разпоредбата на чл.
327, т. 2 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор,
респ. дължимостта на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ освен забавяне на изплащане на трудовото възнаграждение.
Няма доказателства, ответният работодател да не е
изплатил на ищцата всички дължими трудови възнаграждения. Поради това, макар
заявлението на ищцата за прекратяването му на основание чл.327, ал.1, т.2 и т.3
от КТ да е произвело целеното с него правно действие и да е прекратено едностранно
и без предизвестие трудовото й правоотношение, то след като към датата на
прекратяването му не е била налице обективно и забава на ответника в плащането
на нейното трудово възнаграждение или обезщетение, тя не може сега
неоснователно да претендира от работодателя и обезщетение по чл.221. ал.1 от КТ
за това прекратяване, защото то не почива на посочената в заявлението й за
прекратяването му правно значима причина.
Поради това не са налице посочените основания за
прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл. 327, т. 2 и т. 3 КТ и
съответно не е налице основание за дължимост на
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.
Срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия
договор на ищцата е 30 дни, тъй като в трудовия договор и допълнителното
споразумение към него страните са уговорили законния срок. Съгласно
разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на
безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по -
дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В ал.З е предвидено за работниците и
служителите, които заемат материално - отчетнически длъжности, в случай че
предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30 дневния срок по
ал.2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с
предизвестието.
Неоснователно ищцата твърди, че е уговорено тримесечно
предизвестие при прекратяване на трудовия договор. Както излага по-горе в
трудовия договор е уговорен законния срок. Не са налице доказателства и не са
направени твърдения от ищцата, че се е явила в офиса на дружеството за
предаване на повереното имущество. С оглед, на което същата не може да се
позовава на ал.З от КТ.
По отношение на иск за заплащане на сума в размер на
20,00 лв., представляваща данъчно облекчение по чл.22в от ЗДДФЛ ищцата не е
декларирала обстоятелствата и условията по ал.1 - 7 от същата разпоредба с
декларация, съгласно чл.22в, ал.8 от ЗДДФЛ.
Моли съда след като вземете предвид събраните по
делото доказателства и приложимият закон, да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове .
Моля съда да му присъдите сторените по делото съдебно
- деловодни разноски, както и тези за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание исковете се поддържат. В хода по
същество на делото процесуалния представител на ищеца моли за уважаване на исковете
. В срок представя писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът,чрез проц.представител поддържа отговора на исковата молба. В
хода по същество моли за отхвърляне на исковете. В срок представя писмени
бележки.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото трудов договор №42/01.11.2011г. се установява, че страните в настоящото производство са били обвързани от
трудов договор, по силата на който
ищцата е заемал длъжността „Главен счетоводител“ с място на работа в Сткеора ООД град
Варна.
С допълнително споразумение от 21.01.2014год. към трудовия договор е
уговорена промяна в размера на месечното трудовото възнаграждение,като същото е
увеличено на 2250лв.
Със заповед №069/15.04.2019год., считано от 15.04.2019год. е прекратена
трудовото правоотношение между страните, на основание чл.327,ал.1,т.2 и т.3 от КТ.
С писмо до ищцата, ответникът я уведомява , че не са налице основанията за
забава за заплащане на трудовото й възнаграждение или обезщетение по КТ или по
общественото осигуряване.Въпреки това обаче, трудовото правоотношение между
страните се счита прекратено от момента на получаване на заявлението,
независимо дали правоотношението е законно
прекратено или не, т.е. макар и да не са действително настъпили сочените
основания.В писмото е изложен и отказ на работодателя за заплащане на допълнителни
възнаграждения, които не са уговорени с индивидуалния трудов договор
и обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ.
Приобщено към доказателствата по делото е и уведомление от ищцата до
ответника за незабавно прекратяване на трудов договор по чл.327,ал.1,т.2 и т.3
от КТ със заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестието.
Към доказателствата по делото са приети и множество писмени документи,
ангажирани от ищцата: Трудов договор №37/27.04.2009г.; Справка от НАП за
регистрираните трудови договори на С. ООД с Е.С.; Фишове за заплати за 2015, 2016,
2017 и 2018г.; Справка от НОИ за дати на подаване на болничните листи; Справка
от НОИ за осигурителен доход на Е.С. за 2015, 2016, 2017 и 2018г; Банково
извлечение за получените работни заплати за периода 2014- 2018г.; Справка
(електронна таблица) с възнагражденията на Е.С. за периода 2015- 2018г.;
Заповед №029 от 01.07.2009г. за изплащане на гориво относно лицето К. П.;
Сигнал до Инспекцията по труда от вх. №19047794 от 23.04.2019г.; Удостоверение
изх.№ 1957/18.04.2019г. от С. ООД; Служебна бележка №1959/18.04.2019г. по чл.45
от ЗДДФЛ; Болничен лист No Е20196005143,
изд. на 14.01.2019г. и товарителница No 5300067966482
от 14.01.2019 г. на куриерска служба Е. Е.; Болничен лист
№ Е20196005277, изд.
на 04.02.2019г. и товарителница
No 5300073557186 от 04.02.2019 г. на куриерска служба
Е. Е.; Болничен лист № Е20196693009, изд. на 25.02.2019г. и товарителница No 5300079426882 от 25.02.2019 г. на куриерска служба Е. Е.
Приети по делото са и следните представени от ответника писмени документи:Допълнително
споразумение от 01.05.2010г. към трудов договор № 37/27.04.2009г.; Справка за
приети и отхвърлени уведомления от 30.06.2011г.; Допълнително споразумение от
30.09.2011г. към трудов договор № 37/27.04.2009г.; Заповед № 564/01.11.2011 г.
за прекратяване на трудовото правоотношение;
Съобщение от Е.С., получено по email, с което
уведомява управителя на „С." ООД, че прекратява трудовото правоотношение
на основание чл.327, ал.1, т.2 и т.З от КТ; Товарителница от Е. за получено
уведомление от Е.С. на 15.04.2019г.;
Товарителница от Е. от 17.04.2019г., с което Е.С. е получила заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение и покана да се яви в офиса на
дружеството;Справка за приети и отхвърлени уведомления с вх. №
03388193054054/17.04.2019г.; Писмо от 18.04.2019г. от управителя на „С."
ООД до Е.С. ведно с писмо по email до Е.С.; Писмо от
23.04.2019г. изпратено по email до Е.С.; Писмо от
25.04.2019г. изпратено по email до Е.С.;
Удостоверение изх. № 1964/25.04.2019г.; Удостоверение изх. № 1965/25.04.2019г.;
Удостоверение изх. № 1957/18.04.2019г.; Удостоверение изх. № 1958/18.04.2019г.;
Болнични листи за временна неработоспособност в периода от 15.11.2018г. до
23.04.2019г. - 9 броя, ведно с кореспонденция по email;
Правилник за вътрешния трудов ред на „С." ООД; Заповед № 056/01.05.2014г.,
относно правилното използване на лични автомобили за служебни нужди; Заповед №
066/26.09.2018г., относно използване на лични автомобили за служебни нужди и
използване на служебни автомобили; Пътни листи, фактури за заредено гориво и
разходен касов ордер за периода месец януари 2018г. - месец септември 2018г.;
Фишове за заплати в периода от януари 2018г. до април 2019г.; Протокол №
ПР1914424/30.05.2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Варна.
По делото са ангажирани специални познание , чрез
проведената съдебно-счетоводна експертиза, заключението от която съдът
кредитира, като обективно и компетентно дадена.
От заключението на ВЛ по ССч.Е
се установява следното:
В дружеството разходи за гориво са изплащани,на
основание заповед № 029/01.07.2009 г на Управителя на дружеството, за използване на лични автомобили за служебни
цели,срещу представяне на пътен лист и фактура за закупено гориво; Изплащането
е с РКО ;
Със заповед № 066/26.09.2018 г.,от 01.10.2018 г,се
прекратява изплащането на гориво за лични автомобили;
В трудов договор № 37 и № 42,както и в допълнителни
споразумения ,за допълнителни възнаграждения
над основното трудово възнаграждение,е вписано: за продължителна работа -
0.6% за всяка прослужена година трудов стаж; -
други условия НЯМА;
Във Вътрешните правила за структура и организация на
работната заплата в „ С. „ ООД ,от 08.02.2018 г. в чл.21 са регламентирани
Допълнителните трудови възнаграждения по чл.11 и чл. 12,които са с постоянен
характер:Чл.11-време на разположение на работодателя,за всеки час не по малко
от 0.10лв Чл.12 за придобит трудов стаж и професионален опит на работещите се
заплаща допълнително месечно възнаграждение от 0.6 процента върху основната
работна заплата,определена с индивидуален трудов договор за всяка година трудов
стаж ;
Размерът на дължимото трудовото вънаграждение
нетна сума,за:м.септември 2018г - 1992.13 лв,
м.октомври 2018г - 1860.43 лв, м.ноември 2018г
- 1233.39 лв,
Дължимите възнаграждения за: М.09.2018г, М.10.2018г,
М.11.2018 г, са изплатени по лична банкова сметка, ***;
Задължителните осигуровки за месец
септември,м.октомври и м.ноември 2018г.,са подадени в ТД на НАП ,в сроковете на
Наредба Н-13.
Задължителните осигуровки и данъци на дружеството за процесния период,са внесени в сроковете на Наредба Н-13;
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
По отношение на
претенцията с правно основание чл.221, ал.1 от КТ: Съгласно чл.221, ал.1 КТ,
при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в случаите по
чл.327,т.2,т.3 и т.3а какъвто е настоящия случай, работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срока на предизвестието. Това право се упражнява от работника
или служителя чрез едностранно волеизявление . В настоящия случай не спорен
фактът, че ищцата е отправила валидно волеизявление за прекратяване на трудовия
договор без предизвестие, което волеизявление е прието от работодателя.От
момента на получаване на волеизявлението е прекратен трудовия договор./чл.335,ал.1,т.3
от КТ/. Трудовото правоотношение се счита прекратено от момента на получаване
на изявлението, независимо дали правоотношението е законно прекратено или не,
т.е. макар и да не са действително настъпили сочените от ищцата основания в уведомлението.
Това е така защото страната по трудовия договор разполага с потестативното
право да прекрати трудовото правоотношение едностранно и независимо дали е
упражнила това свое право законно, волеизявлението и поражда прекратяване на
трудовото правоотношение. /Решение №289/18.11.2014год. на ВКС по гр.дело
№1289/2014год. на ВКС, четвърто г.о., Решение №87/11.05.2021год. по гр.дело
№219/2011год. на ВКС, четвърто г.о. и др./.
Инициативата за завеждане на иск за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна принадлежи на работника/служителя,
като при подаване на волеизявление от
същия за прекратяване на ТПО, самото прекратяване настъпва по негова инициатива
и работникът/служителят сам не може да предяви иск за признаване на това
уволнение за незаконно, от една страна, а от друга – работодателят с такъв иск
не разполага. Ето защо наличието на прекратяване на трудовото правоотношение по
инициатива на ищцата не води до автоматична дължимост
на претендираната обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ, а
в тежест на ищцата е да докаже основанията за изплащане на това обезщетение.
В уведомлението за прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е посочила като правно основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и
т.З от КТ. Това основание визира забава на работодателя в дължими от него
плащания към работника или служителя. Те трябва да бъдат изискуеми, т.е. да е
настъпил моментът, от който може да се иска тяхното плащане. И ликвидни
(установени по основание и размер). Законът посочва някои от тях, които имат за
работника или служителя основно значение - трудово възнаграждение, обезщетения
по трудовото правоотношение и обезщетения по общественото осигуряване.
Обезщетенията по трудовото правоотношение, които са визирани, са уредени в
чл.214-219 и др. от КТ. Неоснователно е твърдението на ищцата за забавяне в
подаването на болнични листи пред НОИ от страна на ответника. По отношение на
обезщетенията по общественото осигуряване за временна неработоспособност,
бременност, раждане и отглеждане на малко дете. До 31.12.2006г. те се изплащат
на осигурените работници и служители от техния работодател-осигурител в
сроковете за изплащане на трудовите им възнараждения,
след което се прихващат от осигурителните им вноски, които той дължи на
осигурителния орган, съгласно чл.6, ал.З от КСО. Точка 2 има предвид
неизпълнението именно на това осигурително задължение. С измененията на чл.40,
ал.З от КСО, считано от 01.01.2007г, тези задължения
са възложени на териториалните поделения на НОИ ( §8 от ПЗР на ЗИД на КСО - обн.ДВ, бр.38 от 2005г.) При това положение - с отпадане на
това осигурително задължение de lege
ferenda изрично отпада и забавата при неговото
изпълнение като основание за прекратяване на трудовия договор от работника или
служителя без предизвестие.
За да бъде налице забава в изплащането на трудовото
възнаграждение като елемент от състава на основанието по т.2 на чл.327 от КТ, е
необходимо трудовото възнаграждение да е установено в трудовия договор с
действителна клауза и забавата в плащането да се отнася до цялото трудово
възнаграждение. Ако клаузата за неговото установяване е недействителна,
изплащането на трудовото възнаграждение не се дължи, защото липсва валидно
правно основание за неговото изплащане. Поради това в тези случаи не е налице и
забава, а това значи - и основанието по т.2 - решение № 323/2002г., III г.о.,
решение №335/2002г., Ill г.о. Ако работодателят изплаща ежемесечно трудово
възнаграждение,макар и в непълния му размер не е налице основание по
чл.327,ал.1,т.2 от КТ- решение №145/2012год.на III г.о. на ВКС и решение №495/2012год.
на IV г.о. на ВКС.
Разпоредбата на чл.327, ал.1, т.З от КТ включва две
групи от неизпълнени задължения на работодателя. Първата обхваща неизпълнението
на такива основни задължения на работодателя по трудовото правоотношение, като
задължението да не променя едностранно мястото и характера на работата и
размера на уговореното трудово възнаграждение. Разбира се, изключение са
случаите, в които работодателят има право да извърши едностранно промяна в
мястото и характера на работата по чл.120 от КТ, тъй като това са случаи на
правомерна едностранна промяна на съдържанието на трудовото правоотношение.Втората
група са случаите на неизпълнение от работодателя на други негови задължения по
трудовото правоотношение, „уговорени с трудовия договор или с колективния
трудов договор, или установени с нормативен акт". Като е важно тези
задължения да представляват част от съдържанието на индивидуалното трудово
правоотношение, по което работодателят има задължения.
В уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение
ищцата е визирала неизплатени разходи за гориво, неизплатени премии, които
имали характера на допълнително възнаграждение с постоянен характер и забава в
подаване на болничните листи и въз основа на тези основания е поискала
прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.1, т.2 и т.З от КТ.
Така сочените от ищцата обстоятелства се установи, че
не представляват основания за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие от ищцата по чл. 327, ал. 1, т. 2 и т.3 от КТ . Това е така, защото
от приетите по делото писмени
доказателства - ведомост за заплати за процесния
период и извлечение от банкова сметка ***ето на уговореното основно и/или
допълнително трудово възнаграждение. Поради това не е налице твърдяното от
ищцата неплащане или забава за заплащане на трудовото възнаграждение.Съгласно
заключение по съдебно - счетоводна експертиза,
дължимите възнаграждения на ищцата са платени по банков път, съответно
за м. 09.2018г. на 05.10.2018г.; за м.10.2018г. на 02.11.2018г. и за
м.11.2018г. на 05.12.2018г.. Работодателят е декларирал в ТД на НАП с
декларация обр.1 и обр.6
осигурителния доход на лицата до 25-то число на месеца, следващ отчетния.
Задължителните осигуровки и данъци на дружеството за процесния
период, са внесени в сроковете на Наредба Н-13.
По отношение на исковата претенция за заплащане на
неизплатени части от трудовото възнаграждение, представляващи допълнително
възнаграждение в размер на 70 лв. месечно за месец октомври 2018г. и месец
ноември 2018г. Така претендираното допълнително
възнаграждение ищцата твърди, че било уговорено допълнително ежемесечно
възнаграждение под формата на „възстановяване на разходи за гориво" в
размер на около 70 лева месечно, което било регулярно плащане и имало характеристиката
на възнаграждение по чл.15 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, част от брутното трудово възнаграждение.
Претенцията за заплащане на разходи за гориво за месец
октомври 2018г. и месец ноемри 2018г. е неоснователна,
защото изплащането на гориво за лични автомобили за служебни нужди е прекратено
със Заповед № 066/26.09.2018г., издадена от управителя на „С." ООД,
считано от 01.10.2018г. За напред е било разрешено ползването само на служебни
автомобили по ред и условия разписани в заповедта на работодателя. За месеците
октомври 2018г. и ноември 2018г. от ищцата не са направени разходи за гориво,
доказани с пътни листи и фактури, които е трябвало да бъдат възстановени от
ответника.Неоснователно е и твърдението на ищцата, че възстановяването на
разходи за гориво в брой от касата на дружеството имало характеристиката на
допълнително възнаграждение изплащано ежемесечно. Това е така, защото
заплащаните разходи за гориво, направени за служебни нужди, регламентирани в
Заповеди № 029/01.07.2009г.; № 056/01.05.2014г. и № 066/26.09.2018г. на
работодателя не са относими към брутното трудово
възнаграждение на ищцата. Тези плащания са включвали командировки на близки
разстояния (до 20 км) с месечен лимит до 400 км, което изключва приравняването
им с допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Възстановяването
на разходите за гориво се извършвало чрез отчитане на пътни листи, представяне
на фактури за заредено гориво и плащане от касата на дружеството срещу разходен
касов ордер. Тези суми всеки месец са били различни в зависимост от стойността
на представените фактури за гориво и отчетени пътни листи. В тази насока е ССч.Е.
Процесните разходи не се облагат, в който смисъл е препращането
към чл. 19, ал.2 от ЗДДФЛ, не са свързани и със заплащане на „отработено
време". Предвид характера им на разходи за гориво, приравняването по чл.
15, ал.2 от Наредбата не се отнася за тях, независимо от обстоятелството дали
ищцата е получавала плащания периодично, или всеки месец, съобразно
пропътуваните километри - в този смисъл е Решение № 727 от Об. 12.2010 г. по
гр. д. № 432/2010 г. на Върховен касационен съд, III г. о.
С оглед на изложеното, претендираните
от ищцата разходи за гориво за месец октомври и ноември 2018г. не представляват
допълнително трудово възнаграждение.
По отношение на исковата претенция за заплащане на
неизплатени части от трудовото възнаграждение, представляваща допълнително
възнаграждение, т.нар. „премия" в размер на 200 лв.
Ищцата твърди, че трябвало да получи допълнително
трудово възнаграждение от 200 лв. за месец октомври 2018г. и месец ноември
2018г., което имало характеристиката на регулярно плащане по чл.15 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, неподлежащо на едностранно
намаляване от работодателя.
От приетите по делото писмени доказателства - трудов
договор и допълнителни споразумения към него се установява, че страните са били
в трудово правоотношение в периода 01.11.2011г. - 15.04.2019г. при последно
договорено трудово възнаграждение в размер на 2250 лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за
всяка прослужена година трудов стаж /ДС от 31.01.2014г./. В допълнителното
споразумение от 31.01.2014г., относимо към процесния период, страните не са договорили допълнително
трудово възнаграждение под формата на премия. Липсват и определени условия за
получаване и размери на допълнително възнаграждение под формата на
„премия" във вътрешните правила за структурата и организацията на работната
заплата, по арг. чл.13 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата.
Вещото лице е дало отговор, че в прегледаните ТД и ДС
към ТД е вписано допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа
0,6% за всяка прослужена година трудов стаж; други условия няма. Във вътрешните
правила за структурата и организацията на работната заплата в предприятието в
чл.18 и чл.19 е разписано, че „с индивидуален трудов договор могат да се
определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: постигнати резултати
от труда - текущо, за година или за друг период, промени в условията на труд с
временен характер, които водят до допълнително нервно - психично натоварване, и
в други условия, увреждащи здравето на работещия и други. С договорите се определят
условията за получаване и размерите на допълнителните трудови
възнаграждения."
Претендираните премии от ищцата и техният размер изобщо не са били
предмет на договорните отношения между страните по индивидуалното трудово
правоотношение. Изплащани са бонуси по преценка на работодателя.Това е вид възнаграждение, което не е в зависимост
единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя
според качеството на положения труд не е с постоянен характер по смисъла на чл.15,
ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съобразно
чл.15 от НСОРЗ допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са
тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов
стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се
изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
Целевите награди и премиите поради предназначението си
да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат не
спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер - в този
смисъл е решение № 847/2010 г. от 14.01.2011 г. по гр. дело №1558/2009 г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 55 от 12.03.2014 г. по гр. д. № 4256/2013 г. на ВКС, IVг.о.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не се установява, че ищцата е имала неплатени суми от основното
или допълнително трудово възнаграждение или обезщетения, поради което и
исковата претенция на основание чл.221, ал.1 от КТ е неоснователна и
недоказана.
Няма доказателства, ответникът като работодател, да не е изплатил на ищцата всички дължими трудови възнаграждения. Поради това,
макар заявлението на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.327, ал.1, т.2 и т.З от КТ да е произвело целеното с него правно
действие и да е прекратило едностранно и без предизвестие трудовото й
правоотношение, то след като към датата на прекратяването му не е била налице
обективно забава на ответника в
плащането на нейното трудово възнаграждение или обезщетение, тя не може да претендира от работодателя и обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ за това прекратяване, защото то не почива на посочената в
заявлението й за прекратяването му правно значима причина.
След като не е имала право да прекрати
правоотношението без предизвестие на основание чл. 327, т. 2 или т.З от КТ,
макар трудовото правоотношение да се счита прекратено на това основане, служителката няма право на обезщетение по чл.
221, ал.1 КТ . След като няма право на обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ се
явява безпредметно обсъждането на въпроса за срокът на предизвестието.
По отношение на иск за заплащане на сума в размер на
20,00 лв., представляваща данъчно облекчение по чл.22в от ЗДДФЛ ищцата не е
декларирала обстоятелствата и условията по ал.1 - 7 от същата разпоредба с
декларация, съгласно чл.22в, ал.8 от ЗДДФЛ. Освен това липсват доказателства за
начина по който е формирана претендираната сума.
Вземайки предвид горното съдът постановява решение, с
което отхвърля исковете в цялост.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ответника следва да се присъди адв.възнаграждение в
размер от 1200лв. Възражението на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение се явява неоснователно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.Н.С., ЕГН **********, със съдебен адрес
***, бизнес център „Р. Л.", офис „Т. Б." за адвокат И.В., тел.: * срещу ответника С." ООД, ***, за осъждане
на ответника да заплати на ищцата, сумата от 8397,90 лв., представляваща обезщетение за неспазен тримесечен срок
на предизвестие, на основание чл.221, ал.1 от КТ;сумата от 140лв.,представляваща неизплатени части от трудовото й
възнаграждение: допълнително възнаграждение в размер на 70 лв. за месец
октомври и ноември 2018г.; сумата от 400лв.,
представляваща неизплатени части от
трудовото й възнаграждение:допълнително възнаграждение в размер на 200 лв. за
месец октомври и ноември 2018г., на основание чл.128 от КТ; сумата от 20лв.,представляваща данъчно облекчение по чл.22в ЗДДФЛ, което
работодателят не й е изплатил – 20 лв.
или общо претендира сума в размер от 8957.90лв.
ОСЪЖДА Е.Н.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, бизнес център „Р. Л.", офис „Т. Б." за адвокат
И.В., тел.: * да заплати на С." ООД, ***,
сумата от 1200лв. за адв.възнаграждение,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/