РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на двадесет и пети май две хиляди и четиринадесета
година в състав:
Районен
съдия: Г.Г.
при участието
на секретаря З.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 176/2012 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXIX от ГПК (втора фаза на
делбено производство – чл. 346 и сл.)
1. С Решение № 164/27.12.2012 г. (потвърдено с Решение № 106/30.07.2013 г. по в. гр. д. № 198/2013 г. на Окръжен съд – гр. Разград, касационното обжалване на което не е допуснато с Определение № 5/09.01.2014 г. по гр. д. № 6699/2013 г. на ВКС, I г. о.) съдът е допуснал извършването на съдебна делба на правото на собственост върху: Сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор № 73496.500.3589.1 по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан
2. при
следните квоти на съделителите:
2.1. За Р.М.Г. и Д.И.М. – Г., в условията на съпружеска имуществена общност – 1/2 ид. ч.;
3. Съдът на осн. чл. 346 от ГПК е допуснал в проведеното на 19.02.2014 г. открито съдебно заседание за съвместно разглеждане искове за сметки, предявени от ищците Р.М.Г. и Д.И.М. – Г. (изменени на 26.01.2015 г. – л. 445) срещу В.М. за заплащането на:
3.1. обезщетение за личното ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС, на имота от В.М. през периода 24.11.2010 г. до 19.02.2014 г., възлизащо общо на сумата 7 133,18 лв.;
3.2. мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху обезщетението за периода 24.11.2014 г. – 18.02.2014 г. като лихвата за всеки един месец от забавата, се дължи от първо число на месеца, следващ личното ползване, до предявяването на настоящето искане, възлизаща на 1 094,09 лв.; както и
3.3. законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху цялата сума от 9 375 лв. от датата на предявяването на искането – 19.02.2014 г. до окончателното заплащане на сумата.
4. Ответникът В.К.М. възразява, че исканията са неоснователни, тъй като имотът е ползван не от него, а от ЕТ „Т. – А. М.”. След закупуването на имота ползвал съответните ид. ч. от него.
5. По делото е изслушана единична (л. 356 - 365) и тройна комбинирна съдебно – техническа и икономическа експертиза (КСТИЕ) (л. 430 - 440),
5.1. И двете заключения са категорични относно факта, че за обособяването на две самостоятелни помещения ще са нужни значителни преустройства.
5.2. Освен това с оглед особеният статут на сградата като паметник на културата, за извършването преустройствата следва да бъде съгласувано с Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) съгласно чл. 83 и 84 от ЗКН. Статутът на сградата като архитектурно – строителен паметник на културата, попадащ в обхвата на територия с културно – историческо наследство със статут на групов паметник на културата, се установява от Удостоверение изх. № 0800-1334/15.08.2014 г. и Писмо изх. № 1100-65/13.10.2014 г., изд. от НИНКН (л. 400 и 403).
5.3. В
частта, касаеща пазарната стойност на процесният имот и пазарният наем съдът е
кредитирал заключението на тройната КСТИЕ, доколкото действително използваният
първоначалната експертиза метод на пазарните аналози е неотносим с оглед
липсата на информация за сключени сделки за продажба на търговски обекти в
същото населено място (единичната експертиза е ползвала като аналог продажни
цени на жилищни сгради). Определената от тройната експертиза пазарна стойност
на обекта възлиза на 51 500 лв.
Способ
за извършване на делбата
6. Съдът възприема заключението на вещите лица, че процесната сграда не
може да бъде поделена реално без извършването на значителни преустройства.
Поради тази причина съдът намира за икономически целесъобразно същата да бъде
изнесена на публична продан на осн. чл.
348 от ГПК.
По
исканията за сметки
7. На 26.03.2003
г. между М.С.Ч. и ЕТ „Т. – А. М.” е сключен договор за наем сградата с
административен адрес гр. Тутракан, ул. „***” № 17 (л. 269 - 271). Разпитана като свидетел, А. М. (майка на ответника)
заявява, че от 2003 г. ползвала като наемател и процесната сграда с
административен адрес: гр. Тутракан, ул. „***” № 15 (л. 298, 299.)
8. На
07.04.2010
г. е изповядан Нот. акт № 166/07.04.2010 г., т. I, рег. № 1219, нот. д.
№ 104/2010 г. на Нотариус Анелия Раева, вписана в рег. на НК под № 315 (л. 5 и 6
от д.), с който от Р.Л.П. и А.Р.П. на ответника са продадени 1/4
ид. ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор №
73496.500.3589.1 заедно със всички пристройки, подобрения и приращения от
поземлен имот с идентификатор 73496.500.3588…".
9. На 12.11.2010
г. е изповядан Нот. акт за замяна на недвижим имот № 96/12.11.2010 г.,
т. V, общ. рег. № 6434, нот. д. №
567/2010 г. на Нотариус Златко Нотев, вписан в рег. на НК под № 307 (л. 8 и 9 от д.), съгласно който
ищците са придобили собствеността върху 1/4 ид. ч. от правото на
собственост върху имот с идентификатор № 73496.500.3589.1. срещу отстъпен на Д.Й.И..,
недвижим имот, находящ се в с. Добруджанка, общ. Кайнарджа.
10. На 24.11.2010 г. на ответника е връчена нотариална покана (л. 463) от ищците, с която последните заявяват, че желаят да им бъде предоставена възможност да ползват процесния имот, в качеството на собственици на 1/4 ид. ч. от него и с която ответника е поканен да се яви на 02.12.2010 г. в кантората на Нотариус № 413 на РНК – Йордан Даков за предаването на ключовете от сградата.
11. На 29.11.2010 г. са заверени подписите на ответника и ЕТ „Т. – А. М., положени под нотариален отговор (л. 464), с който последните оспорват собственическите права на ищците.
14. На 17.02.2012 г. на ответникът е връчена нотариална покана (л. 460) от ищците, с която последните заявяват, че желаят да им бъде предоставена възможност да ползват процесния имот, в качеството на собственици на 1/2 ид. ч. от него и с която ответника е поканен да се яви на 23.02.2012 г. в кантората на Нотариус № 413 на РНК – Йордан Даков за предаването на ключовете от сградата.
15. На 23.03.2012 г. от Нотариус № 413 на РНК – Йордан Даков е съставен констативен протокол (л. 462), с който е удостоверено, че ответникът се е отзовал на поканата, но е отказал да предаде ключовете, с аргумента, че той също е собственик на 1/2 ид. ч. от процесната сграда и я ползва до размера на тези ид. ч.
16. От показанията на свид. Е.Й.П., Д.С.П., А. С.С., С.К. Ж. –
сестра на ответника (л. 368, 369) се установява, че
процесният имот е ползван от ответника (за дейност свързан с обслужването на
касови апарати и копирни услуги) и майка му (за търговска дейност – продажба на
домашни потреби).
II.
От правна страна
17. Исковете са допустими, което налага разглеждането им по същество.
18. Съгласно Тълкувателно решение № 7/2012 г. на
ВКС, ОСГК: „Когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,че
препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може
да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за
задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на
чл.31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв
начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои
действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез
трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството,че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като
им пречи да ги реализират”.
19. В тази връзка тълкувателното решение извежда правилото, че „Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е
отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки
това :
19.1. той или член на неговото
семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ,
съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството
си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик,
19.2. той или член на неговото
семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки
достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като
държи ключа/,
20. ползващият съсобственик е
допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за
собствеността лице, което само или заедно с
него ползва общата вещ.
21. От
представените нотариалните покани, отправени от ищците и ответните действия на В.М.
може да бъде направен извода, че последният притежава ключ от процесната сграда,
като е отказал да предостави такъв на ищците. В тази връзка
съдът приема, че ответникът безспорно е възпрепятствал ищците да установят
фактическа власт върху сградата и да ползват същата.
22. Съдът приема за безспорно доказан факта, че в имота търговска дейност са упражнявали ответникът и майка му в качеството на ЕТ „Т. – А. М.”.
23. Недоказани остават твърденията на ищеца, че между него и ЕТ „Т.
– А. М.” е било налице наемно правоотношение.
23.1. На първо място, по делото са представени доказателства, че на 26.03.2003 г. между М.С.Ч. и ЕТ „Т. – А. М.” е сключен договор за наем, касаещ съседната сграда, с административен адрес: гр. Тутракан, ул. „***” № 17 (докато процесната сграда е с административен адрес: гр. Тутракан, ул. „***” № 15).
23.2. Дори да приемем, че формулировката в договора е непрецизна и
правоотношението е обхващало и процесната сграда, по делото не са приведени
доказателства за встъпване на В.М. в качеството на наемодател по този договор.
23.3. По делото не са представени писмени доказателства за сключването на
нов договор след 2003 г. Твърдения за наличието на наемно правоотношение се
градят единствено върху твърденията на
ищеца и свид. показания на майка му, които обаче не се подкрепят от никакви
писмени доказателства. В тях липсва и конкретика относно наемната цена. В
случай, че такъв наем действително е заплащан от майката на сина, то страните
биха имали интерес от писменото оформяне на отношенията, за да може разходът да
бъде осчетоводен от ЕТ „Т. – А. М.” и да бъде приспаднат при определянето на данъчната
печалба. Непривеждането на доказателства в тази насока разколебава още повече
показанията на свид. М., поради което съдът приема, че същите не следва да
бъдат кредитирани в тази им част.
24. Недоказването на факта на заплащане на наемно възнаграждение обуславя
извода, че е налице една от хипотезите, визирани в Тълкувателно решение №
7/2012 г. на ВКС, ОСГК – лично ползване на имота, чрез непосредствени действия на
ответника и член на неговото семейство.
25. При това положение на ищците се дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 от
ЗС от момента на връчване на поканите.
26. Последното налага уважаването на иска до размера на обезщетението, изчислено в заключението на тройната КСТИЕ на 7 133,18
лв. (при отчитане на промените в собственическите права съгласно Таблица № 5
към заключението).
27. Вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС е облигационно, поради правилото на
чл. 21 от СК е неприложимо по арг. от чл. 21, ал. 3 и чл. 28 от СК на двамата
ищци следва да бъде присъдена половината от сумата, или по 3
566,59 лв.
28. На осн. чл. 86, ал. 1. изр. 1 от ЗЗД на ищците се дължи и обезщетение
за забава върху размера на обезщетението. Доколкото размерът на обезщетението
се определя в съответствие с пазарното наемно възнаграждение, съдът намира, че
мораторната лихва е изчислена правилно, върху всяко едно месечно обезщетение,
компенсиращо пазарният наем. Стойността на мораторната лихва върху
обезщетението е изчислена в заключението на тройната КСТИЕ на 1 094,09 лв., във
връзка с което на всеки от съпрузите се дължи сумата от 547,04 лв.
Разноски
29.
Съделителите
претендират единствено разходите за възнаграждение на вещите лица по
назначените във втората делбена фаза експертизи, а именно:
29.1.
първоначална
КСТИЕ – 300 лв., като по 100 лв. са заплатени от страните за установяването на
поделяемостта на имота и пазарната му стойност и още 100 лв. са заплатени от
ищците за експертизата в частта, касаеща дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2
от ЗС и мораторната лихва;
29.2.
допълнителна
КСТИЕ – 600 лв., заплатени от ответника; съдът приема, че 200 лв. от
възнаграждението се дължи за установяването на поделяемостта на имота, 200 лв.
– на пазарната му стойност и 200 лв. – на дължимите суми по исканията за
сметки.
30.
На основание
чл. 355, изр. 1 от ГПК всеки от съделителите следва да понесе и разходите,
направени във връзка с ликвидирането на съсобствеността съобразно дела си.
30.1.
Такива разноски
са 200 лв. от първоначалната експертиза (заплатени от страните съобразно
дяловете им, поради което не се дължи компенсирането им) и 200 лв. от
възнаграждението за тройната такава в частта, касаеща пазарната стойност на
имота, заплатени само от ответника.
30.2.
Следователно
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят поравно половината от направения от
ответника разход – 100 лв., или по 50 лв. за всеки ищец.
30.3.
Съдът приема,
че в тази категория разноски не следва да се включва заплатеното възнаграждение
за тройната експертиза в частта, касаеща установяването на поделяемостта на
имота, тъй като в тази част е потвърдено заключението на първоначалната такава,
т. е. е извършен е разход, който не е бил необходим за ликвидирането на
съсобствеността.
31.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат заплатени част от разноските на ищците съобразено
уважената част от исканията за сметки. Такива разноски са заплатените 100 лв.
по първоначалната КСТИЕ, поради което на ищците следва да бъде заплатена сумата от 81,12 лв., или по 40,56 лв. за
всеки ищец.
32.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъдат заплатени част от разноските на ищците съобразено отхвърлената част от
исканията за сметки. Такива разноски са заплатените 200 лв. по тройната КСТИЕ,
поради което на ответника следва да бъде заплатена сумата от 37,76 лв., или по 18,88 лв. от
всеки ищец.
33. На основание чл. 8, предл. 1 от ТДТССГПК страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса за разглеждането на исковете съобразно стойността на дяловете им.
34. На основание чл. 77 от ГПК, във вр. с чл. 1 от ТДТССГПК
34.1. ищците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса за разглеждането на исканията за сметки съобразно отхвърлената им част им част в размер на 89,67 лв., или по 44,84 лв. за всеки ищец;
34.2. а ответника – съобразно уважената им част в размер на 385,33 лв.
35. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН Сграда, съставляваща самостоятелен
обект с идентификатор № 73496.500.3589.1 (седемдесет и
три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка,
петстотин, точка, три хиляди
петстотин осемдесет и девет, точка,
едно) по кадастралната карта на
землището на гр. Тутракан, одобрена със Заповед РД-18-6/04.02.2008 г. на ИД на
АГКК (съгласно представена по делото скица от 09.08.2012 г.), със статут на
паметник на културата, с площ 88 кв. м., представляваща бивша ***”, а преди
това дюкян, под него маза и таванска стая, с административен адрес: се в гр.
Тутракан, ул. "***" № 15, разположена в поземлен имот с идентификатор
№ 73496.500.3589, при съседни поземлени имоти с идентификатори № 73496.500.635,
№ 73496.500.91, № 73496.500.3518, № 73496.500.3588;
при право на всеки от съделителите да получи част от продажната цена, както следва:
1. Р.М.Г., с ЕГН **********, с посочен по делото
постоянен адрес:***/4 (една
четвърт);
2. Д.И.М. - Г., с ЕГН **********
– 1/4 (една
четвърт);
3. В.К.М., с ЕГН **********, с посочен по делото постоянен адрес:*** - 1/2 (една
втора).
ОСЪЖДА ответника В.К.М., с ЕГН **********, да заплати на всеки от ищците Р.М.Г., с ЕГН ********** и Д.И.М. - Г., с ЕГН **********,
1. обезщетение за личното ползване (главница) в периода 24.11.2010 г. до 19.02.2014 г., възлизащо общо на по 3 566,59 лв. (три хиляди петстотин шестдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) за всеки ищец, или общо 7 133,18 лв., за двамата ищци;
2. мораторна лихва върху главницата за периода 24.11.2014 г. – 18.02.2014 г. като лихвата за всеки един месец от забавата, се дължи от първо число на месеца, следващ личното ползване, възлизаща на по 547,04 лв. (петстотин четиридесет и седем лева и четири стотинки) за всеки ищец, или общо 1 094,08 лв. за двамата ищци;
3. законната лихва върху главницата от датата на предявяването на искането – 19.02.2014 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА всеки от ищците Р.М.Г., с ЕГН ********** и Д.И.М. - Г., с ЕГН **********, да заплати на ответника В.К.М., с ЕГН **********, на осн. чл. 355 от ГПК, припадащата му се част от направените от последния разноски по делбата, в размер на по 50 лв. (петдесет лева) за всеки ищец, или 100 лв. за двамата ищци.
ОСЪЖДА ответника В.К.М., с ЕГН **********, да заплати на всеки от ищците Р.М.Г., с ЕГН ********** и Д.И.М. - Г., с ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски по исканията за сметки, съобразно уважената им част, в размер на по 40,56 лв. (четиридесет лева и петдесет и шест стотинки) за всеки ищец, или 81,12 лв., за двамата ищци.
ОСЪЖДА всеки от ищците Р.М.Г., с ЕГН ********** и Д.И.М. - Г., с ЕГН **********, да заплати на ответника В.К.М., с ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК направените разноски по исканията за сметки, съобразно отхвърлената им част, в размер на по 18,88 лв. (осемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки) за всеки ищец, или 37,76 лв., за двамата ищци.
ОСЪЖДА страните да заплатят по сметка на Районен съд – гр. Тутракан на осн. чл. 8, предл. 1 от ТДТССГПК държавна такса за разглеждането на делбените искове, както следва:
1. Р.М.Г., с ЕГН ********** - 515 лв. (петстотин и петнадесет лева);
2. Д.И.М. - Г., с ЕГН ********** - 515 лв. (петстотин и петнадесет лева);
3. В.К.М., с ЕГН ********** – 1 030 лв. (хиляда и тридесет лева);
както и 5 лв. (пет лева), в случай че бъде издаден служебно изпълнителен лист за събирането на вземането.
ОСЪЖДА всеки от ищците Р.М.Г., с ЕГН **********
и Д.И.М. - Г., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан на осн. чл. 77 от ГПК, във вр.
с чл. 1 от ТДТССГПК държавна такса за разглеждането на исканията
за сметки, съобразно отхвърлената им част, в размер на по
44,84 лв. (четиридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки),
или общо 89,67 лв., за двамата ищци;
както и 5 лв. (пет лева), в случай
че бъде издаден служебно изпълнителен лист за събирането на вземането.
ОСЪЖДА ответника В.К.М., с ЕГН *********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан на осн. чл. 77 от ГПК, във вр. с чл. 1 от ТДТССГПК държавна такса за разглеждането на исканията за сметки, съобразно уважената им част, в размер на 385,33 лв. (триста осемдесет и пет лева и тридесет и три стотинки); както и 5 лв. (пет лева), в случай че бъде издаден служебно изпълнителен лист за събирането на вземането.
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по
вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: