№ 696
******, 08.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Яна Панева
при участието на секретаря Елвира М. Ботева
и прокурора М. Вл. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Частно наказателно дело
№ 20243100200860 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Лишеният от свобода К. Т. Т. – явява се лично, като се води от Затвора – Варна и с
адв. Б. редовно упълномощен.
За Затвора–Варна се явява представител – инспектор А. А., редовно упълномощен
от началника на затвора – Й. Й. и приет от съда.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречки по даване ход на делото.
ИНСП.А.: Моля да се даде ход на делото, не са налице процесуални пречки.
АДВ. Б.: Не са нелице процесуални пречки моля да дадете ход на делото.
Л. СВ. Т.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и приложените към
делото писмени документи.
Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по чл.439А от
НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание.
СЪДЪТ докладва постъпило становище от началника на Затвора-Варна по
отношение на л. св. К. Т. Т..
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме и приобщи към делото.
АДВ. Б.: Да се приеме становището.
ИНСП. А.: Да се приеме.
1
СЪДЪТ намира, че така представеното становище от Началника на Затвора-Варна по
отношение на л. св. К. Т. като относимо, поради което следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото становище от Началника на
Затвора-Варна по отношение на л.св. К. Т..
ИНСП.А.: Няма да соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Б.: Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
ИНС. А.: Уважаема госпожо Председател, считам, че молбата е основателна и
допустима. Поддържам становището на началника на Затвора - Варна, чието мнение е
същата да бъде уважена.
Налице са предпоставките, предвидени в чл.70, ал.1 от НК, както и необходимия обем
от доказателства за поправянето на лишения от свобода Т. визирани в чл. 439А от НПК.
Спрямо лишения от свобода Т. до настоящия момент е приложена в цялост
прогресивната система във връзка с плана на присъдата.
Процесът на ресоциализация е завършен успешно и у него е изградено поведение за
законосъобразен начин на живот.На този етап можем да твърдим, че наказанието е
постигнали своите цели съгласно чл.36 от НК.
С оглед остатъка предлагаме да бъде наложена мярка за пробационен надзор,
изразяваща се в задължителни периодични срещи с пробационен служител на основание
чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
Предвид изложеното, моля за Вашия съдебен акт, с който да уважите молбата на
лишения от свобода К. Т. Т. и същият да бъде условно предсрочно освободен.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, подадената молба за условно предсрочно освобождаване на
К. Т. за неоснователна.
Считам, че макар да е налице едната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК за
изтърпяване на 1/2 от наказанието, то липсва другата предпоставка, а именно да е дал
убедителни доказателства за своето поправяне.
Становищата изготвени от администрацията на затвора във връзка с молбата са
противоречиви. Прави впечатление, че при приемането му в затвора е определен риск от
рецидив 36 т. При престоя му в затвора рискът от рецидив нараства до 51 т. Актуалният риск
от рецидив е 45 точки. Видно е, че рискът от рецидив е по-голям към настоящия момент,
отколкото към приемането му в затвора. Целта на процесуалната дейност е рискът от
рецидив да спада, както е видно от становищата не е спаднал до степен по-ниска от реалната
2
на затвора.
Според мен няма как план - корекционна дейност на лишения от свобода, той се
изпълнява в период от 1 година и 3-4 месеца да достигне до такава степен целите на
наказанието на индивидуалната и генералната превенция, той да изпълни тези цели на
присъда от 7 години, наказание „Лишаване от свобода“ от 7 години. Значи на наказание
„Лишаване от свобода“ от 7 години, а една корекционна дейност е 1 година и 3-4 месеца е
изпълнено до степен безспорно да са постигнати целите.
Ресоциализация няма как да е постигната, като се има предвид и оценката от
експертното и психичното изследване на лишения от свобода. Там безспорно са отчетени
средни стойности на обща оценка като са установени потребности. Като високи стойности
са отчетени и в социалната среда, и във връзките на лицето. Тоест така и оценката на риска
от рецидив си остава в средните нива. А когато съдебната практика възприема такива
условности за условно предсрочно освобождаване, доказателствата в тази посока следва да
бъдат непротиворечиви, единни и еднопосочни, т.е. при всяко едно разглеждане на
събраните доказателства, подходът трябва да е комплексен, а не едностранчив. Считам, че в
случая има доста противоречиви становища за поведението на осъдения и не може да се
приеме по един категоричен и едностранчив начин, че той се е поправил. Още повече –
същият е осъждан девет пъти. Поради тези обстоятелства, считам, че молбата за условно
предсрочно освобождаване е неоснователна и моля да постановите определение в тази
насока.
АДВ. Б.: Моля да уважите молбата на подзащитния ми К. Т.. И само споделям
становището на лицата, които по закон са оторизирани да следят за поправянето на
лишените от свобода, а именно становището, което е дадено от затворническата
администрация и изложено днес в съдебно заседание.
Неоснователни и неубедителни са твърденията на представителят на Варненска
окръжна прокуратура, че видите ли вие, не били налице двете предпоставки на чл.70 от НК,
че независимо, че е изтърпял 2/3, бих казал даже повече от 3/4 от наказанието, което му е
наложено, че нямало доказателства, затова, че същият се е поправил. Едни изводи се вадят,
че виждате ли вие присъдата е влязла в сила действително преди около 2 години.
Не се взема предвид обаче, когато се обсъжда това обстоятелство относно това по
отношение на кое лице се прилага въпросната мярка и се предлага неговото условно
предсрочно освобождаване, а именно, че става дума за един изключително млад човек, който
по едно стечение на обстоятелствата е бил лишен от свобода реално още във възраст, когато
е бил непълнолетен. Това, че делото е продължило дълги години не може да бъде
възложено в упрек на него, защото той с нищо не е пречил това дело да свърши много по-
бързо, от една страна.
От друга страна в тази възраст прекаленото му откъсване от обществото ще доведе
до един срив, в който той след това няма да може да се адаптира наново. А целта на
лишаването от свобода и въобще на наказанията в НК и това е постоянна практика не само
на теорията на наказателно правната теория, но и на практиката във ВКС. Всъщност тук не
трябва да се убие човек затова, че е извършил някакво престъпление, а трябва да му се даде
шанс да се види, че същият върви към подобряване, към моделизация на неговото поведение
и да му се даде шанс той да се адаптира на ново в обществото. Като имате предвид, че още
не е завършил средното си образувание, независимо, че полагаше усилия да го завърши в
затворнически условия, имайки предвид семейното му положение и т.н, но най-вече
младата му възраст. Аз считам, че трябва да му дадем шанс. Всяко продължително стоене в
местата за лишаване от свобода няма да доведат до нищо положително. С нищо няма да
допринесе това, че би седял още една година в затвора. Напротив, там навиците, които са
различни от тези на обикновените хора, които живеят на свобода в нормални условия, са
3
съвсем различни на тези, които са в затвора това нещо ще въздейства върху неговата
психика. По различните дела са водени различни съдебно-психиатрични експертизи,
доказано е това, че тези условия вредят за неговото развитие, като млад човек. Всичко това
нещо го е имало в кориците на всички тези дела, които уважаемия съд най-вероятно се е
запознал с тях.
Аз считам, че тук е вече отговорността на съда да прецени с оглед на това, което има
в кориците на делото и това, което излагат страните да прецени, и да даде шанс на този млад
човек да се адаптира наново към обществото, към семейството, да завърши своето
образувание. А твърдяното, че е с висок рисков фактор мисля, че системата за установяване
на тези фактори е много различна и до някъде тя е и субективна.
Аз считам, че общата оценка е ясна и категорична, а тя всъщност е, че лишаването от
свобода е постигнало целите на това откъсване от обществото и от тук нататък ние трябва да
му дадем шанс той да се адаптира отново към нормалните условия за живот. Разбира се
съвсем целесъобразна и исканата мярка по чл.42А, ал.2, т.2 от НК.
В този смисъл ще Ви моля да уважите молбата, да дадете шанс на този млад човек,
който вече повече от 5 години и половина е откъснат от обществото и от семейството си, и
да му дадете шанс той да започне живота си на ново. Аз мисля, че поуките, които е имал
време да вземе, той вече си ги е вземал. Що се отнася до присъдите, те не са 9, напротив има
5 оправдателни присъди и не искам да влизам в тази тематика, въобще.
В този смисъл ще Ви моля да уважите молбата и да дадете шанс на това младо момче
и действително да докаже, че заслужава. Ако той не направи това нещо знаете какви са
условията, ще отиде, ще излежи и това и бъдещо и т.н., но аз смятам, че той достатъчно
много страда през тези 5 години и 7 месеца, че едва ли ще му дойде на ум да прави каквото и
да е било, което да е против закона.
В този смисъл Ви моля да се произнесете.
Л.СВ. Т.: Единствено искам да кажа, че съжалявам за миналото ми и Ви моля за
втори шанс.
СЪДЪТ, като се запозна с молбите за условно предсрочно освобождаване
депозирани от лишения от свобода К. Т. и адв. Б. Б. – защитник на К. Т., след като се запозна
със становището на затворническата администрация, окончателното становище на
Началника на затвора приобщени към доказателствата в днешно съдебно заседание и със
справката за изтърпяното му наказание актуално към днешна дата, както и с материалите от
затворническото досие на лишения от свобода Т., констатира следното:
Молителят Т. с присъда по НОХД №1042/2018 г. на Окръжен съд Варна и в
последствие изменена по решение на Апелативен съд и потвърдена от ВКС е бил осъден на
лишаване от свобода в размер на 7 години за престъпление по чл.116, ал.1, т.11 от НК.
Видно от актуалната справка за изтърпяване на наказанието към днешна дата К. Т. е
изтърпял всичко 5 години 8 месеца и 23 дни, от които фактически 2г. 8м. 23 дни, арест 2
години 8 месеца и 20 дни и от работа 2 месеца и 2 дни, тоест всичко 5 години 7 месеца и 10
дни. Остатъкът е в размер на 1 година 4 месеца и 20 дни. На този етап една от изискуемите
предпоставки за основателност и допустимост на молбите за условно предсрочно
освобождаване е налице с оглед горепосочения остатък от изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“.
В действителност при постъпване в затвора с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ оценката от риска от рецидив е била 36 точки, като в последствие когато започва
изтърпяването на окончателната присъда на 21.01.2023 г. оценката от рецидив е показала 51
4
точки, доста завишена над първоначалната от 36 точки.
В последствие с оглед възникналата възможност да бъде подадена молба за условно
предсрочно освобождаване е направена актуална оценка от риск от рецидив, като към
04.06.2024 г. оценката е отчела занижаване на общия показател, а именно вече на 45 точки,
като са посочени съответно критичните зони и твърде устойчивите като точки.
На практика навсякъде има снижаване при риска от рецидив, като видно от
затворническите справки са останали твърдо като константна величина, стойностите на
разделите на настоящи правонарушения и криминално минало, които са общо 20 точки, но
това е така, тъй като изначално тези точки са с константен характер.
Това което се отчита от затворническата администрация, като особеност при
покачване на точките при оценката на риска от рецидив, по-конкретно при лишения от
свобода Т., е именно младата и неукрепнала възраст на К. със съответните необходими
преходи, които трябва да се премине и преживее при поставянето на една млада личност в
места за лишаване от свобода, и именно това е отчетено като извод за това покачване на
оценката на риска от рецидив.
Видно от приложените материали К. Т. има поощрения през 2022г. и 2023г., но и
дисциплинарни наказания, които както се посочва и от психолога на затвора, и от другите
становища на затворническата администрация, които са имали непосредствени наблюдения
и върху К. Т. и върху работата с него, се установява, че това са наказания преди да влезе в
сила окончателната присъда, а именно на 25.01.2023 г.
Проблемно в представената справка е заповедта от 25.01.2024 г., с която е било
наложено наказание – писмено предупреждение на основание чл.107, ал.1 от ЗИНС, което
наказание е било отложено за срок от 3 месеца. Но съобразявайки разпорежданията на
ЗИНС, а именно чл.107, ал.2 от закона, където е посочено, че ако в определения изпитателен
срок наказаният няма други нарушения, той тогава се счита за не наказван, съдът намира, че
К. Т. няма наказание през 2024г.
От тогава до сега той няма наказания, а се установява и че с оглед неговите
многобройни молби да бъде допуснат до работа, в крайна сметка със заповед на началника
на затвора от 16.05.2024 г. К. Т. е бил назначен на работа, на платен труд в „Цех профили“
към Затвора- Варна на длъжност „Работник машина“, считано от 20.05.2024г. Въпреки
краткото време, за което той е започнал да полага такъв платен труд, не се установяват
никакви нарушения, неизпълнение на трудовите му задължения и проблеми с дисциплината
на работното му място.
Разбира се през цялото време в затвора той е полагал и доброволен труд видно от
изготвените справки със съответните заповеди.
По отношение наличието на основание да се приеме, че е налице и поправяне от
страна на лишения от свобода Т. са и участията му в различни индивидуални програми. В
това число са и проекти, които се изпълняват и осъществяват в Затвора Варна, а именно:
Първи етап от проекта „Филип“, издаден сертификат от фондация „Библейска лига –
България“, „Овладяване на гнева“ – програма за корекция на психологическите нагласи и
социалните умения, издаден сертификат от СНЦ „Алтруист“, „Толерантност в затвора -
толерантност в живота“, отново издаден сертификат от затвора Варна, като това е било
краткосрочна програма за групова работа.
С оглед подадената молба от страна на К. Т. той е бил включен в краткосрочна
програма „Подготовка за живот на свобода“, която цели да го подпомогне в процеса му на
предстоящото социално включване.
Всичко изложено до тук дава основания на съда, че ресурсите на К. Т., освен младата
му възраст, са и наличие на позитивна подкрепа от близките и семейството му,
трудоспособната му възраст, желание да продължи трудовата си заетост след освобождаване
5
от затвора, желание да завърши и средното си образование, като първоначален етап.
Наличието на жилище и на добра семейна среда, където да има възможност да се
социализира, и да бъде подкрепен от най-близките си.
Съдът отчита и обстоятелството, че само преди седмица К. Т. загуби една сериозна
фигура в неговия живот, а именно баща му.
Следва да бъде отчетен и факта, че К. Т. няма нито алкохолна, нито наркотична
зависимост. Всичко това дава основание съдът да приеме, че целите на наказанията визирани
в чл.36 от НК са изпълнени предсрочно, като дава кредит на доверие по отношение на К. Т.
и приема, че същият се е превъзпитал и в крайна сметка в него са изградени такива
механизми, които да бъдат включени в ситуации, които биха могли отново да го провокират
към извършване на противоправни деяния за в бъдеще. Механизми, които биха могли да
изиграят своята превантивна роля и същият да не се въвлича повече в други
противообществени прояви, които както каза адв. Б. отново биха го отвели до мястото за
лишаване от свобода.Още повече, че изпитателният срок, който ще бъде определен при
условното предсрочно освобождаване на К. Т., никак не е малък, а именно 1 година 4 месеца
и 20 дни към днешна дата.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА К. Т. Т., ЕГН **********, роден в ******, живущ в ****** с адрес
по декларация ******, ******** УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО от изтърпяване на останалата
част – ЕДНА ГОДИНА ЧЕРИТИ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ ДНИ, от наложеното му с
Присъда по НОХД № 1042/2018 г. на ОС-Варна наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на седем години.
УСТАНОВЯВА изпитателен срок равен на неизтърпяната част на наказанието,
определена към момента на изтичане на срока на обжалване на настоящото определение в
размер на ЕДНА ГОДИНА ЧЕТИРИ МЕСЕЦА И ДВАНАДЕСЕТ ДНИ.
ПОСТАНОВЯВА пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни
периодични срещи с пробационен служител”, за срок от ЕДНА ГОДИНА ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА И ДВАНАДЕСЕТ ДНИ.
Определението подлежи на обжалване или протест в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:00 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6