Определение по дело №164/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е образувано по жалба на А.И.Р., ЕГН **********, С.А.Р., ЕГН ********** – двамата с адрес *** и А.И.Ш., ЕГН ********** с адрес *** срещу действия по принудително изпълнение на Заповед № 352/21.09.2017 г. и Заповед № 355/21.09.2017 г., издадени от Зам.-кмет на Община Кричим, обективирани с възлагателно писмо изх. № АО-07-01-470#56/19.01.2024г. и изх. № АО-07-01-473#73/19.01.2024г. на зам.-кмета на община Кричим.

В първоначалната жалба е обективирано искане по чл. 297, ал. 4 от АПК изпълнението да бъде спряно до разрешаване на спора, тъй като би могло да се причинят значителни и трудно поправими вреди. Съдът с Определение № 825 от 24.01.2024г. е оставил без уважение искането.

С молба вх. № …./….г. е отправено ново искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде спряно изпълнението на влезлите в сила административни актове, като с последваща молба вх. № …./… г. по описа на съда се представят и 2 бр. снимки.

Във връзка с предоставена възможност на ответника за становище, е постъпило такова с вх. № 1577/25.01.2024 г. по описа на съда, в което се сочи, е от започване на принудителните действия до момента на изготвяне на становището, не са констатирани от работната група на Община Кричим и представителите на дружеството-изпълнител нововъзникнали конструктивни промени по отношение на жилищната сграда в имота, в тази връзка намират молбата за неоснователна.

Отправеното повторно искане за спиране е допустимо, доколкото е направено в рамките на производство по оспорване на действия по принудително изпълнение, което оспорване е предприето в рамките на срока за обжалване и не съществува законова пречка за ново искане.

Фактите по делото са, че както Заповед № ***г., така и Заповед № ****г. – и двете, издадени от Зам.-кмет на Община Кричим, с които е разпоредено премахването на незаконни строежи – „масивна плътна ограда“, находяща се на улична регулационна линия в УПИ Х-641 и УПИ ХI-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим и „Масивен навес“, находящ се в УПИ***, кв. *** по плана на гр. Кричим, попадащ частично в ПИ с ид. № 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, зад масивна ограда, свързан с масивен навес, който е свързан с жилищна сграда с идентификатор 39921.501.457.1 по КККР на гр. Кричим, одобрени със Заповед № РД-18-13/09.02.2009 г. на ИД на АГКК, гр. София, с административен адрес: гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив, ул. „Никола Вапцаров“ № 32, представляват влезли в сила административни актове, които представляват годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, ал. 1 от АПК.

Предмет на изпълнение в случая са „масивна ограда“ и „масивен навес“, с възложител И. Р., чиито наследници в случая се явяват жалбоподателите.

Твърденията на жалбоподателите, че са налице нови факти и обстоятелства, настъпили след възникване на изпълнителното основание и изразяващи се в появата на 24.01.2024г. в северната част на оградата пукнатина с височина 2,00м. и широчина около 1 см. по вертикалата в носещата стена на втория етаж на жилищна сграда, граничеща с ул. „А. Кънчев“ и въпроса за реалната площ на разпоредения за премахване навес, са неотносими към настоящия спор и съдът не следва да се произнася по тях. Същите са били предмет на разглеждане по установителни искове, като съдът ги е приел за неоснователни, поради което и е отхвърлил претенцията. Тези обстоятелства са подробно разгледани и обсъдени от настоящия състав при постановяване на Определение № 825/24.01.2024г. И на следващо, но не на последно място, субективното право по чл. 297, ал. 1 от АПК не цели да установи законосъобразността на материалноправната предпоставка на изпълнението. Съдът отново отбелязва, че с приключването на производството по предявените отрицателни установителни искове по чл. 292 АПК с влезли в сила съдебни решения са признати задължението за премахване на незаконните строежи по влезли в сила заповеди по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и се потвърждава стабилитетът на изпълнителното основание.

Настъпили увреди в имуществото на длъжника, в резултат от изпълнението, ще е основание за исково обезщетяване на причинените на длъжника вреди, но то не се явява преюдициален за разрешаването на настоящия въпрос. Поради тази причина и направеното искане с допълнителна молба вх. № 1527 от 25.01.2024г. за допускане на съдебно-техническа експертиза е недопустимо в това разглеждане. Производството по чл. 297, ал. 4 от АПК е охранително и цели защита на длъжника от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на органа по изпълнението. Съдът намира за необходимо отново да подчертае, че в тежест на жалбоподателя е да докаже, че за него са налице важни причини по смисъла на чл. 60, ал.1 от АПК, които по своята тежест са противопоставими на предпоставките за допускане на предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. Наличието на тези предпоставки законодателят е презумирал в случая, видно от разпоредбата на чл. 297, ал.4 от АПК. Основания за спиране биха могли да бъдат и тези по чл. 166, ал.2 от АПК, а именно: ако биха настъпили значителни или трудно поправими вреди в резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на действието на органа. Възможността за спиране на изпълнението на акт на орган по изпълнението представлява вид обезпечение на оспорването, което би предотвратило осъществяването на евентуално порочно разпоредени с акта правни последици с отрицателен характер за молителите. В тяхна тежест е да докажат вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди в резултат на изпълнението на обжалваното действие по принудителното изпълнение.

Въпросът за това дали разпоредената за премахване ограда е конструктивно свързана с жилищната сграда в имота и съществува реална опасност от засягането или унищожаването на жилищната сграда, настоящият състав въз основа на доказателствата по делото е направил своя извод в Определение № 825/24.01.2024г. и не са налице факти, които да го променят.

Както беше посочено в предходния съдебен акт, в съдебното производство по предявения отрицателен установителен иск по чл. 292 от АПК, приключило с влязло в сила Решение № 52/11.01.2023 г., постановено по адм. дело № 217/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, този въпрос е обсъден и е прието, че няма конструктивна свързаност между наредената за премахване ограда с жилищната сграда в имота. Съответно с влязло в сила решение № 905/17.05.2023 г., постановено по адм. дело № 214/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив е установено, че при изпълнение на дейностите по премахването на незаконния строеж- масивен навес, следва да присъства инженер-конструктор, който да извършва надзор за стриктното изпълнение на проекта, както и местата на прорязване на носещата стоманобетонова конструкция - колони, греди, плоча, като при необходимост - установяване на въздействие върху съседната жилищна сграда, да спре изпълнението и да даде необходимите указания. Доводите относно затрудненията за длъжника при евентуално нарушаване конструкцията на жилищната сграда, предвид неблагоприятните зимни условия за извършването на необходимите дейности, касаят самото изпълнение и са неотносими към предпоставките за спиране по чл. 297, ал. 4 от АПК. Както беше посочено, предмет на задължението за премахване са масивна ограда и масивен навес, а не строеж на основното застрояване или единствено жилище за жалбоподателите.

Както се посочи по-горе в настоящото определение, основателността на искането следва да се прецени с оглед наличието на предпоставките по чл. 166, ал.4 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 60, ал.1 АПК. В съответствие с цитираните правни норми, за да се спре изпълнението, следва да са представени доказателства, че то би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Анализът на текста предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение, е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда. Следователно, приложимостта на текста предполага вероятност за причиняване на значителна или трудно поправима вреда преди всичко по отношение на жалбоподателя. Доказателства в тази насока не са налице. Представените с молба вх. № 1526 от 25.01.2024г. снимки не доказват наличие на обстоятелства в обсъжданата насока. Също така конкретната площ, която трябва да се премахне от навеса, е въпрос на изпълнението на място, а намиращите в навеса вещи на жалбоподателите, следва да се процедират съобразно тяхното предназначение и употреба и да се осигури ползването им, съобразно последните.

При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извода за неоснователност на искането за спиране на принудителното изпълнение на Заповед № ***г. и Заповед № *** г., издадени от Зам.-кмет на Община Кричим. Не са налице каквито и да било доказателства, обуславящи извода, че принудителното изпълнение ще причини на жалбоподателите значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал.4, вр. ал.2 от АПК.

Ето защо, Административен съд – Пловдив, Първо отделение, XVIII състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № …./….г. с искане от А.И.Р., ЕГН **********, С.А.Р., ЕГН ********** – двамата с адрес *** и А.И.Ш., ЕГН ********** с адрес *** за спиране изпълнението на влезлите в сила Заповед № …./…. г. и Заповед № …/…. г., издадени от Зам.-кмет на Община Кричим, обективирани с възлагателно писмо изх. № АО-07-01-470#56/19.01.2024г. и изх. № АО-07-01-473#73/19.01.2024г. на зам.-кмета на община Кричим до приключване на производството по настоящото дело.

Определението е окончателно.

Съдия: