№ 3
гр. Пазарджик , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Стела Михайлова
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно
наказателно дело № 20205220201331 по описа за 2020 година
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „МЕТАЛ ТРЕЙД-ЕКСПОРТ“ ЕООД, ...,
представлявано от И.Д.П., със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик,
ул.”Клокотница” №42, ет.2, ап.2 против Наказателно постановление
№527880-F542344 от 27.07.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118, ал.1 от
ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 600 лева.
Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се
иска същото да бъде отменено, тъй като е допуснато съществено процесуално
нарушение при връчването на АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез законния си представител
поддържа жалбата. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по жалбата ЦУ на НАП гр.София, чрез процесуалния си
представител си оспорва жалбата и моли НП като правилно и
1
законосъобразно да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но по съществото е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 10.02.2020г. била извършена проверка на обект - автоморга, находящ
се в с.М.К. местност Градище, стопанисван от "Метал Трейд-Експорт" ЕООД
във връзка със спазване на данъчното и осигурително законодателство.
При проверката било констатирано, че дружеството в качеството му на
задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита
всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство.
За извършената контролна покупка на 1 бр. ключ за аварийни светлини
на стойност 30 лв. платени в брой от Николай Якимов - проверяващ, преди
легитимацията, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта ФУ модел „DAISY Compact М " с ИН на ФУ DY449273 и с
ИН на ФП 36607309 или от кочан с бележки.
Нарушението било установено и документирано с ПИП
№АА0032785/10.02.2020 г.
На дружеството жалбоподател на 24.03.2020 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, връчен на същата дата на
Д.И.П., в качеството му на упълномощено лице.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетеля Николай Якимов–актосъставител и писмените доказателства
приложени по делото.
2
Съдебният контрол е съсредоточен в рамките на наказателното
постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от
доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът
може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на
същото.
Възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение при
връчването на АУАН на лице без представителна власт, съдът намира за
неоснователно.
По делото е представено пълномощно от управителя на дружеството
жалбоподател, с което получилото и подписало АУАН лице Д.И.П. е
упълномощен да извършва редица дейност от името и за сметка на
дружеството. Една от дейностите , за които е упълномощен е да представлява
фирмата пред данъчната администрация, като подписва вместо управителя
всякакви документи и декларации. Освен това същият има правомощие да
представлява управителя на дружеството пред ТД на НАП и съответните
подразделени, като подава всякакви видове декларации и д получава
съответните удостоверения и документи.
Именно въз основа на тези правомощия Д.П. законосъобразно е подписал
и получил копие от АУАН.
Поради това няма допуснато съществено процесуално нарушение, което
да е засегнало правото на защита на нарушителя.
Констатациите описани в АУАН, залегнали в НП се потвърждават от
писмените доказателства и показанията на свидетеля Якимов и не се оспорват
по същество от жалбоподателя.
Не е спорно, че дружеството-жалбоподател е задължено лице по чл.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Безспорно е, че дружество стопанисва търговски обект - автоморга,
находящ се в с.М.К. местност Градище, по смисъла на §1, т.41 от ДР на
ЗДДС, в който е било въведено в експлоатация ФУ модел „DAISY Compact М
" с ИН на ФУ DY449273 и с ИН на ФП 36607309, което попада в изискванията
на §1, т.40 от ДР на ЗДДС.
3
Безспорно е, че на 10.02.2020 г. дружеството е извършило продажба на
ключ за аварийни светлини на стойност 30 лв. и че за тази сума не е бил
издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован и
прошнурован кочан, съгласно изискванията на чл.118, ал.3 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на
Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги.
Текстът на тази норма е възпроизведен и доразвит в чл.25, ал.1 от
Наредбата, който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават
фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането
й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато
плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането.
При това положение дружеството като регистрирано лице по чл.3, ал.1 от
ЗДДС е било длъжно, след като има въведено в експлоатация ФУ да издаде
фискален бон (касова бележка) за полученото плащане в брой в размер на 30
лева, така както го задължава разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.
Освен това съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗАДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ. В този смисъл има константна
4
практика на съдилищата в България, между които Решение № 61/06.01.2014 г.
на ВАС по адм. д. № 4862/2013 г. и Решение № 13021/09.10.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 4263/2013 г..
В този ред на мисли касов бон следва да бъде издаван при всяко едно
плащане извършено във връзка с извършена такава в търговски обект. Още
повече, че плащането е окончателно и е извършено при осъществена
продажба.
Нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда наказание за всяко
нарушение, свързано с неиздаване на документ по чл.118, ал.1 ЗДДС, между
които е и фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон).
Поради това и правилно АНО е ангажирал отговорността на търговеца по
посочената разпоредба.
Обстоятелствата, при които е извършено нарушението не обуславят
маловажност на случая. Конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид.
Нарушението практически лишава приходната администрация от
възможността на установи определени обстоятелства, като например да
засече коректно касовата наличност при проверка в обекта /фактическата и
тази по ФУ, т.к. при получени пари в брой те са налични в касата, но не са
въведени, отразени по никакъв начин във ФУ/, както и дали жалбоподателят
коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Отделно от това всяко
отклонение от изпълнение на вменените от закона задължения води до
негативни последици – ангажиране на ресурси на приходната администрация
с проверки на място и по документи, съставяне на АУАН и започването на
АНП, респ. издаване на НП. Всички тези действия са в отклонение от
нормално предвиденото от законодателя развитие на обществените
отношения в тази област, водещи до ангажирането на служители на
приходната администрация с извършването им. Дори само това е достатъчно,
за да се приеме, че са налице вредни последици.
Гореизложеното е основание да се заключи, че нарушението не се явява с
оглед обстоятелствата значително по-леко от други подобни такива.
При определяне на наказанието административнонаказващият орган е
5
съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Наложената санкция въз основа на
правилно определената санкционна норма отговаря на предвидения размер в
закона и няма основания за нейното намаляване.
В тази връзка наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО
за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на
03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв.
Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не
предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако
органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен
за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата
гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и
адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това
е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т.
д. №5/2009 г.
Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава
извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК.
Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение
№3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че
6
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на
разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към
Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от
Наредбата възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът
намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което
следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на НАП София направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Разноските по делото са дължими на Националната агенция за
приходите, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2,
ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №527880-F542344 от 27.07.2020 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „МЕТАЛ
ТРЕЙД-ЕКСПОРТ“ ЕООД, ..., представлявано от И.Д.П., със седалище и
адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.”Клокотница” №42, ет.2, ап.2 за
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във
връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА „МЕТАЛ ТРЕЙД-ЕКСПОРТ“ ЕООД, ... да заплати на НАП
гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
7
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8