Р Е Ш Е Н И Е
№ 574
11.07.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива Байнова
ЧЛЕНОВЕ: Росица Чиркалева
Петър Вунов
секретар: Ивелина Въжарска
прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов АНД(К) № 400 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Еко Титан Груп“ АД, чрез пълномощника му адв. И.М. от ХАК,
против Решение № 52/22.02.2023 г., постановено по АНД № 59 по описа за 2023
година на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 665029-F661307/30.09.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Поддържа се на първо място, че адресат на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), било лице, което извършвало продажби на течни горива, а процесната бензиностанция била ведомствена, т.е. чрез нея не се извършвали продажби, тъй като тя обслужвала нуждите на самото дружество, поради което настоящият случай не би могъл да попадне в нейния обхват. Освен това съдът не взел предвид обстоятелството, между „Еко Титан Груп“ АД като възложител и „Петроникс“ ЕООД като изпълнител бил сключен договор за абонаментно сервизно обслужване на електронна система с фискална памет (ЕСФП), по силата на който изпълнителят бил натоварен и отговорен за качеството на услугата и нямало как да се осъществи нарушение от жалбоподателя. Проблемът бил технически и възникнал в оператора на услугата и не зависил от дружеството, а и през съответния ден били извършени и други доставки на гориво, за които постъпила информация в НАП. Сочи се и че „Еко Титан Груп“ АД издало фактура за процесната доставка с № **********/05.04.2022 г., която била осчетоводена, като във връзка с нея бил внесен ДДС, поради което вреди за фиска и финансите не били настъпили. Накрая се твърди, че било изрично признато от органа, че в обекта имала монтирано и се използвало фискално устройство, което отговаря на функционалните и техническите изисквания на Наредбата и нейните приложения.
Предвид изложеното
се иска да се отмени Решение № 52/22.02.2023 г., постановено по АНД № 59 по
описа за 2023година на Районен съд – Хасково, и да се постанови друго, с което
да се отмени изцяло НП, като се претендира и присъждане на направените разноски
за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба
– Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, в писмен отговор чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт М. К., изразява становище за нейната неоснователност
и моли да се остави в сила решението на районния съд, като
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага
решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери
служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и
е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна
с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
който подлежи на касационно оспорване.
Разгледана по
същество, тя се явява основателна.
С Решение № 52/22.02.2023
г. по АНД № 59/2023 г. Районен съд – Хасково е потвърдил НП № 665029-F661307/30.09.2022
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 53, ал. 2, във вр. с чл. 83 ЗАНН и чл. 185, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) на „Еко Титан Груп“
АД е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв. за нарушение по чл. 3, ал. 3 от
Наредбата, във вр. с чл. 118, ал. 6 и ал. 4, т. 5 ЗДДС.
За да потвърди процесното НП, районният съд е приел за установено
по делото, че на 05.04.2022 г. била извършена покупка за ведомствената
бензиностанция на жалбоподателя на 2 000 литра дизелово гориво, за което била
издадена фактура с № ********** от 05.04.2022 г. Дизеловото гориво било
поставено в резервоара на бензиностанцията, като нивомерната система
постъпването му и информация за това била изпратена електронно до НАП. Това,
което не било направено - задълженото лице следвало чрез баркод четец да въведе
доставката по документ — номера на фактурата и количеството от 2 000 литра,
след което ЕСФП да отпечата служебен бон със статус „ОК“, че информация за
доставката била приета в сървър на НАП. Т.е. доставката по документ не била
въведена и отчетена и така било нарушено задължението по чл. 3, ал. 3 от
Наредбата. В случая не било имало неотразяване на приходи, поради което
санкциите били тези по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС - глоба - за физическите лица,
които не били търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лв. На
„Еко Титан Груп“ АД била наложена имуществена санкция в минималния размер от
500 лв., което означавало, че органът обсъдил отговорността му при пълен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо, но неправилно.
При напълно
изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими,
относими и необходими доказателства, обсъдил e същите,
както и наведените от страните доводи и възражения, макар и доста лаконично, решаващият
състав на районния съд е формирал грешен краен извод.
Съображенията
за това са следните:
По делото не се
спори, а и е установено от събраните по него доказателства, че на 04.05.2022 г. в обект –
ведомствена бензиностанция № 1, находяща се в с. Гарваново, общ. Хасково, Депо
за ТБО, стопанисван от „Еко Титан Груп“ АД, е направена проверка от инспектори
по приходите в ЦУ на НАП, при която е констатирано, че на 05.04.2022 г. там е
била извършена доставка на 2000 литра дизелово гориво, като нивомерната измервателна
система (НИС) в обекта е отчела доставката и ЕСФП е подала данни в НАП чрез генериран
от нея служебен бон № 0002726/05.04.2022 г., но няма подадени данни за него в
НАП по документ по установената дистанционна връзка.
Правилно е прието
от административнонаказващия
орган и от първоинстанционния съд, че касационният
жалбоподател е длъжен да спазва регламентирания в чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от
Наредбата ред, като това му задължение произтича от чл. 3, ал. 12 от същата,
доколкото е безспорно, че извършва зареждане на течни горива за
собствени нужди от неподвижно прикрепен към
земята резервоар с вместимост над 1000 литра, като не се твърди, и не са
ангажирани доказателства да е налице визираното в цитираната разпоредба изключение, а именно зареждане на съоръжения и/или инсталации за производство и/или
отопление.
Не е съобразено обаче, че в чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредбата, както и в
чл. 118, ал. 10, т. 5 ЗДДС е предвидено, че получателят по доставки на течни
горива подава електронен документ за получаване (ЕДП) съгласно приложение № 23 за потвърждаване на
полученото гориво, с изключение на случаите, когато горивото се
доставя в обект с ЕСФП. В
същия смисъл е и чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС, според който получателят по доставка на течни горива, която е отчел като
получена чрез ЕСФП не подава в НАП данни за
доставката и движението на получените количества течни горива, както и за
промяната в тях.
Както
се посочи по-горе, в случая не само изрично се признава от административнонаказващия
орган, но и е установено категорично по делото, че в обекта на дружеството има наличен ЕСФП, че полученото
на 05.04.2022 г. гориво е било отчетено
чрез НИС и че
данните за него са изпратени до НАП, като е получено съобщение ОК и е генериран
служебен бон № 0002726/05.04.2022 г.
При това
положение и съгласно цитираните вече разпоредби на Наредбата и на ЗДДС
жалбоподателят не дължи подаване на документ/ ЕДП. В този смисъл е трайната и непротиворечива
практика на ВАС – вж. напр. Решение № 7534 от 10.07.2023
г. по адм. д. № 48/2023 г., Решение № 5761 от 01.06.2023 г. по адм. д. №
9959/2022 г., Решение № 8782 от 11.10.2022 г. по адм. д. № 11925/2021 г., Решение № 4819 от 19.05.2022 г. по адм. д. № 29/2022
г.,
Решение № 3456 от 12.04.2022 г. по адм. д. №
7222/2021 г., Решение № 10395 от 13.10.2021 г. по адм. д. № 4680/2021 г.;
Следователно, в случая не е осъществен съставът на соченото административно нарушение, поради което неправилно е била ангажирана отговорността на „Еко Титан Груп“ АД.
По тези съображения съдът намира, че е налице касационното основание по чл. чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната жалба се явява основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени и процесното НП.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН искането на касатора за присъждане на сторените разноски е частично основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че то е заявено своевременно и се явява частично доказано от представените договор за правна помощ и съдействие от 09.01.2023 г., фактура № 286/09.01.2023 г. и платежно нареждане от 10.02.2023 г., от които е видно, че е заплатил по банков път на пълномощника си адв. И.М. уговорената сума в размер на 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение по АНД № 59/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково. Направеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно, тъй като то е съобразено с минималния такъв, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на претендираните разноски за касационната инстанция следва да се отбележи, че по настоящото дело е представено единствено пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие между страната и упълномощения адвокат, от който да се установява договорено и/или заплатено адвокатско възнаграждение, както и начин на плащането му. Представеният списък на разноските не е свързан с доказването им, поради което не може да замени доказателствата за тяхното извършване, а съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка - т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал отмененото НП, което в случая е Национална агенция за приходите.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 52/22.02.2023 г., постановено по АНД № 59 по описа за 2023 година на Районен съд – Хасково, и вместо него, постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 665029-F661307/30.09.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Еко Титан Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. И.М. от ХАК, сумата от 360,00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 59 по описа за 2023 година на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.