Решение по дело №400/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юли 2023 г.
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20237260700400
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       574     

 

11.07.2023 г., гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ива Байнова 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:     Росица Чиркалева

                                                                           Петър Вунов

 

секретар: Ивелина Въжарска

прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия Петър Вунов АНД(К) № 400 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Еко Титан Груп“ АД, чрез пълномощника му адв. И.М. от ХАК, против Решение № 52/22.02.2023 г., постановено по АНД № 59 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 665029-F661307/30.09.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Поддържа се на първо място, че адресат на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), било лице, което извършвало продажби на течни горива, а процесната бензиностанция била ведомствена, т.е. чрез нея не се извършвали продажби, тъй като тя обслужвала нуждите на самото дружество, поради което настоящият случай не би могъл да попадне в нейния обхват. Освен това съдът не взел предвид обстоятелството, между „Еко Титан Груп“ АД като възложител и „Петроникс“ ЕООД като изпълнител бил сключен договор за абонаментно сервизно обслужване на електронна система с фискална памет (ЕСФП), по силата на който изпълнителят бил натоварен и отговорен за качеството на услугата и нямало как да се осъществи нарушение от жалбоподателя. Проблемът бил технически и възникнал в оператора на услугата и не зависил от дружеството, а и през съответния ден били извършени и други доставки на гориво, за които постъпила информация в НАП. Сочи се и че „Еко Титан Груп“ АД издало фактура за процесната доставка с № **********/05.04.2022 г., която била осчетоводена, като във връзка с нея бил внесен ДДС, поради което вреди за фиска и финансите не били настъпили. Накрая се твърди, че било изрично признато от органа, че в обекта имала монтирано и се използвало фискално устройство, което отговаря на функционалните и техническите изисквания на Наредбата и нейните приложения.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 52/22.02.2023 г., постановено по АНД № 59 по описа за 2023година на Районен съд – Хасково, и да се постанови друго, с което да се отмени изцяло НП, като се претендира и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, в писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. К., изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави в сила решението на районния съд, като се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С Решение № 52/22.02.2023 г. по АНД № 59/2023 г. Районен съд – Хасково е потвърдил НП № 665029-F661307/30.09.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 53, ал. 2, във вр. с чл. 83 ЗАНН и чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „Еко Титан Груп“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредбата, във вр. с чл. 118, ал. 6 и ал. 4, т. 5 ЗДДС.

За да потвърди процесното НП, районният съд е приел за установено по делото, че на 05.04.2022 г. била извършена покупка за ведомствената бензиностанция на жалбоподателя на 2 000 литра дизелово гориво, за което била издадена фактура с № ********** от 05.04.2022 г. Дизеловото гориво било поставено в резервоара на бензиностанцията, като нивомерната система постъпването му и информация за това била изпратена електронно до НАП. Това, което не било направено - задълженото лице следвало чрез баркод четец да въведе доставката по документ — номера на фактурата и количеството от 2 000 литра, след което ЕСФП да отпечата служебен бон със статус „ОК“, че информация за доставката била приета в сървър на НАП. Т.е. доставката по документ не била въведена и отчетена и така било нарушено задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредбата. В случая не било имало неотразяване на приходи, поради което санкциите били тези по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС - глоба - за физическите лица, които не били търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лв. На „Еко Титан Груп“ АД била наложена имуществена санкция в минималния размер от 500 лв., което означавало, че органът обсъдил отговорността му при пълен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил e същите, както и наведените от страните доводи и възражения, макар и доста лаконично, решаващият състав на районния съд е формирал грешен краен извод.

Съображенията за  това са следните:

По делото не се спори, а и е установено от събраните по него доказателства, че на 04.05.2022 г. в обект – ведомствена бензиностанция № 1, находяща се в с. Гарваново, общ. Хасково, Депо за ТБО, стопанисван от „Еко Титан Груп“ АД, е направена проверка от инспектори по приходите в ЦУ на НАП, при която е констатирано, че на 05.04.2022 г. там е била извършена доставка на 2000 литра дизелово гориво, като нивомерната измервателна система (НИС) в обекта е отчела доставката и ЕСФП е подала данни в НАП чрез генериран от нея служебен бон № 0002726/05.04.2022 г., но няма подадени данни за него в НАП по документ по установената дистанционна връзка.

Правилно е прието от административнонаказващия орган и от първоинстанционния съд, че касационният жалбоподател е длъжен да спазва регламентирания в чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата ред,  като това му задължение произтича от чл. 3, ал. 12 от същата, доколкото е безспорно, че извършва зареждане на течни горива за собствени нужди от неподвижно прикрепен към земята резервоар с вместимост над 1000 литра, като не се твърди, и не са ангажирани доказателства да е налице визираното в цитираната разпоредба изключение, а именно зареждане на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.

Не е съобразено обаче, че в чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредбата, както и в чл. 118, ал. 10, т. 5 ЗДДС е предвидено, че получателят по доставки на течни горива подава електронен документ за получаване (ЕДП) съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво, с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. В същия смисъл е и чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС, според който получателят по доставка на течни горива, която е отчел като получена чрез ЕСФП не подава в НАП данни за доставката и движението на получените количества течни горива, както и за промяната в тях.

Както се посочи по-горе, в случая не само изрично се признава от административнонаказващия орган, но и е установено категорично по делото, че в обекта на дружеството има наличен ЕСФП, че полученото на 05.04.2022 г. гориво е било отчетено чрез НИС и че данните за него са изпратени до НАП, като е получено съобщение ОК и е генериран служебен бон № 0002726/05.04.2022 г.

При това положение и съгласно цитираните вече разпоредби на Наредбата и на ЗДДС жалбоподателят не дължи подаване на документ/ ЕДП. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВАС – вж. напр. Решение № 7534 от 10.07.2023 г. по адм. д. № 48/2023 г., Решение № 5761 от 01.06.2023 г. по адм. д. № 9959/2022 г., Решение № 8782 от 11.10.2022 г. по адм. д. № 11925/2021 г., Решение № 4819 от 19.05.2022 г. по адм. д. № 29/2022 г., Решение № 3456 от 12.04.2022 г. по адм. д. № 7222/2021 г., Решение № 10395 от 13.10.2021 г. по адм. д. № 4680/2021 г.;

Следователно, в случая не е осъществен съставът на соченото административно нарушение, поради което неправилно е била ангажирана отговорността на „Еко Титан Груп“ АД.

По тези съображения съдът намира, че е налице касационното основание по чл. чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната жалба се явява основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени и процесното НП.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН искането на касатора за присъждане на сторените разноски е частично основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че то е заявено своевременно и се явява частично доказано от представените договор за правна помощ и съдействие от 09.01.2023 г., фактура № 286/09.01.2023 г. и платежно нареждане от 10.02.2023 г., от които е видно, че е заплатил по банков път на пълномощника си адв. И.М. уговорената сума в размер на 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение по АНД № 59/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково. Направеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно, тъй като то е съобразено с минималния такъв, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на претендираните разноски за касационната инстанция следва да се отбележи, че по настоящото дело е представено единствено пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие между страната и упълномощения адвокат, от който да се установява договорено и/или заплатено адвокатско възнаграждение, както и начин на плащането му. Представеният списък на разноските не е свързан с доказването им, поради което не може да замени доказателствата за тяхното извършване, а съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка - т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал отмененото НП, което в случая е Национална агенция за приходите.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът  

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 52/22.02.2023 г., постановено по АНД № 59 по описа за 2023 година на Районен съд – Хасково, и вместо него, постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 665029-F661307/30.09.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Еко Титан Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. И.М. от ХАК, сумата от 360,00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 59 по описа за 2023 година на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                       2.