Решение по дело №178/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 202
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20204300500178
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 

гр. ЛОВЕЧ, 21.07.2020 г.

 

Окръжен съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                                                 КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.гр.д. № 178 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на П.Н., в качеството му на солидарен длъжник по изп. дело № 20198800400203 по описа на Румен Димитров– частен съдебен изпълнител с рег. № 880 и с район на действие ОС-Ловеч, против действия на частен съдебен изпълнител, изразяващи се в изнасяне на публична продан на несеквестируем имот. Излага подробни мотиви за основателността на жалбата си в насока, че недвижимият имот, обект на предприетите изпълнителни действия, е несеквестируем, тъй като се явява единствено жилище за жалбоподателя и съпругата му.

В законоустановения тридневен срок е постъпило възражение от „****“ ЕООД, с което се оспорва изложеното в жалбата. Според въззиваемата страна не е налице пречка за изнасяне на публична продан на ½ от процесния недвижим имот. Моли жалбата да се остави без уважение.

Съдебният изпълнител е изготвил мотиви, като не изразява становище  по съществото на спора.

В проведеното съдебно заседание на 23.06.2020 г. жалбоподателят П.Н. се явява в лично качество и като управител на „****“ ООД заедно с процесуалния си представител адв. С.Л. ***, като изразяват становище, че поддържат изложеното в жалбата. Считат, че от наличните по делото доказателства се установява, че изпълнението е насочено върху единственото жилище на длъжника и съпругата му. Релевира, че процесното жилище се явява несеквестируемо, доколкото не може да се обособи жилище с жилищна площ от 40 кв. м. Претендира разноски.

            В.Н. – съпруга на Н., се явява, като споделя изложеното от жалбоподателя и процесуалния му представител.

Г.Г. – солидарен длъжник не се явява и не изпраща представител.

Взискателят „****“ ООД не се явява и не изпраща представител, като е депозирал молба-становище, с която моли жалбата да се остави без уважение.

Жалбата на П.Н. е подадена от лице с правен интерес – длъжник, в законоустановения седем дневен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбоподателят е бил уведомен за насрочената публична продан на 06.02.2020 г. /л. 603/, а жалбата е подадена на 12.02.2020 г., срещу действие, подлежащо на обжалване – насочване на изпълнението срещу имущество, което смята за несеквестируемо, като е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането ѝ в размер на 25 лв., поради което се явява редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази доводите и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Изпълнително дело 20198800400203 по описа на Р.Д.- частен съдебен изпълнител с рег. № 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС-Ловеч, е образувано по молба на „****“ ЕООД в качеството му на взискател срещу „****“ ООД, Г.Г. и П.Н., в качеството им на солидарни длъжници по вземания, произтичащи от Изпълнителен лист от 18.01.2012 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение 58/18.01.2012 г. по ч.гр.д. 73/2012 г. по описа на РС-Ловеч, Изпълнителен лист от 04.12.2014 г., издаден въз основа влязло в сила Решение 412/03.09.2014 г. по гр. д. 1634/2013 г. по описа на РС-Ловеч и Изпълнителен лист от 18.12.2014 г., издаден въз основа влязло в сила Решение 67/25.02.2013 г.  по гр. д. 1634/2013 г. по описа на РС-Добрич.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено към следните недвижими имоти, собственост на длъжниците по изпълнителното дело, а именно: поземлен имот с идентификатор 02935.501.607 по кадастралната карта и кадастраните регистри на село Б., обл. Ловеч, ведно с построените в него сгради; поземлен имот с идентификатор 69523.58.60 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., обл. Ловеч; поземлен имот с идентификатор 69523.19.5 по кадастралната карта и кадастраните регистри на село Р., обл. Ловеч; поземлен имот с идентификатор 69523.55.36, по кадастралната карта и кадастраните регистри на село Р., обл.Ловеч; поземлен имот с идентификатор 69523.72.46 по кадастралната карта и кадастраните регистри на село Р., обл. Ловеч; и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.519.224.11.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Ловеч, одобрени със Заповед РД 18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота: град Л.*******

На длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение, като на „****“ ООД и Г.Г. е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а на П.Н. поканата е връчена лично на 08.04.2019 г.

С оглед направеното искане от взискателя за насочване на изпълнението върху поземлен имот с идентификатор 02935.501.607 по кадастралната карта и кадастраните регистри на село Б., обл. Ловеч, ведно с построените в него сгради, е вписана възбрана на 29.03.2019 г. с вх. № 1552, том I, 97, парт. книга № 921 на Службата по вписванията. На 25.07.2019 г. е бил извършен опис на имота, за което е съставен протокол за опис. По изпълнителното дело е представено и заключение от изготвена съдебно-оценителна експертиза касателно пазарната стойност на имота.

По искане на взискателя в настоящото производство е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че жилищна сграда – еднофамилна, находяща се в гр. Б., ул. „*****“ № ***, с идентификатор 02935.501.607.1 разполага с два етажа, като първият етаж е със застроена площ от около 77,80 кв. м., изчислена по правилото на § 5, т. 15 от ДР на ЗУТ, а вторият етаж е със застроена площ от около 72,60 кв. м., като в тази площ е включена цялата площ на терасата съгласно § 5, т. 18, изр. последно от ДР на ЗУТ. По отношение на възможността отделните етажи или части от етажи на имота да се използват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените вещото лице е стигнало до извод, че в архитектурно отношение първият етаж може да се обособи в самостоятелно жилище без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените. Посоченото би могло да се осъществи, след като съществуващият коридор се затвори откъм стълбището с преградна стена с отвор за входната врата. Така полученото жилище ще се състои от коридор, дневна, кухненски бокс и баня-тоалетна с изолационно предверие. Липсващото складово помещение може да бъде обособено в сутерена или в някоя от съществуващите постройки на допълващо застрояване, разположени в дворното място. При тези условия жилището ще отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, но няма да има необходимата площ от 40 кв. м. за двучленно семейство, изискваща се по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. Вещото лице е изчислило, че жилищната площ ще е 38,64 кв. м., като при изчисляването е приспаднало площите на издатините от колони и комини. Кухненският бокс е с площ 7,40 кв. м. и в него няма възможност за обособяване на зона за хранене, а само за стандартно кухненско обзавеждане и за малка тясна масичка с две места, разположени плътно до стената. От помещенията на втория етаж също може да се обособи самостоятелно жилище, но това изисква значително преустройство, за да се обособят кухня или кухненски бокс и банята да се преустрои така, че в нея да се влиза откъм коридора, а не от стълбищната площадка. Освен това жилищната площ на втория етаж е приблизително 33,10 кв. м., тоест под минимално необходимата площ от 40 кв. м., а при извършено преустройство ще се намали допълнително с площта на обособените кухня или кухненски бокс.

В съдебно заседание вещото лице е потвърдило така изготвеното заключение и е уточнило, че жилищната площ се измерва по очертанията на вътрешните стени и издатините на колоните-комини. Представила е и скица на първия етаж, от която се вижда разпределението на етажа, площта и размерите на всяко едно помещение.

Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, доколкото същото е пълно, обективно и извършено от лице с експертни знания в съответната област.

По искане на П.Н. е бил допуснат разпит на К.К. – кмет на село Б., който е посочил, че Н. и съпругата му В.Н. живеят в процесното жилище от 20 години. Сочи, че имотът включва двуетажна къща и голям двор.

По делото са представени декларации от П.Н. и В.Н., че не притежават друго жилище освен по ½ идеална част от процесния имот. Видно от Удостоверение за граждански брак Н. и Н. са сключили граждански брак на 18.02.1989 г. От представения нотариален акт № 123, том VIII, дело № 3828/1997 г. се установява, че имотът е придобит на основание договор за покупко-продажба по време на брака, поради което се намира и в режим на СИО.

От представена справка в Служба по вписванията – Ловеч за В.Н. за периода 01.01.1992 г. – 27.02.2020 г. се установява, че 24.09.2019 г. В.Н. и П.Н. са учредили право на ползване на Ц. Н. върху процесния имот.

При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 133 от ЗЗД длъжникът отговаря за задълженията си с цялото си имущество, като изключение от посоченото е предвидено в чл. 444, ал. 1 т. 1-8 от ГПК. Така съгласно чл. 444, ал. 1, т. 7 от ГПК е въведена забрана за насочване на изпълнението върху жилище на длъжник-физическо лице, ако той и членовете на семейството му, с които живее заедно, не разполагат с друго жилище, като без значение е дали длъжникът живее в него. Легално определение за „жилище“ се съдържа в § 5, т. 30 от ЗУТ и то гласи, че „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В чл. 40 от ЗУТ е предвидено, че всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетните и бани-тоалетните. Несеквестируемостта на жилището води и до несеквестируемост на дворното място, върху което то е построено. Посочената несеквестируемост се простира само до жилищните на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС 31 от 15.02.2008 г. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредбата, надвишаващата част може да се продаде, ако са налице и условията на чл. 39, ал. 2 от СК. Членове на семейството по смисъла на СК са само роднините по произход, брак и осиновяване, тоест съпруг/съпруга и ненавършилите пълнолетие деца, които живеят с длъжника. Съгласно § 1., ал. 1 от Наредбата жилищната площ се определя като сбор от площите на помещенията на жилището, предназначени за обитаване – дневни, спални, детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене), измерени по вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. Съгласно § 1, ал. 2 от Наредбата в жилищната площ не се включват: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения – бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни.

В конкретния случай се установи, че семейството на длъжника се състои от него и съпругата му – В.Н., като двамата не притежават друго жилище освен процесното. Така съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата като двучленно семейство обитаваното от тях жилище следва да разполага с жилищна площ от минимум 40 кв. м. Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза в процесния имот е изградена еднофамилна двуетажна постройка, в която не може да се обособи жилище , което да отговаря на изискванията на Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, ЗУТ и ГПК. Според експерта на на първия етаж може да се обособи жилище без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените, като същото ще отговаря и на изискванията на чл. 40 от ЗУТ, доколкото ще разполага с баня, кухня и складово помещение, но ще бъде с жилищна площ от 38,64 кв. м. По отношение на втория етаж вещото лице е приело, че е налице възможност за обособяване на самостоятелно жилище, но това би изисквало значително преустройство и същото би разполагало с жилищната площ от приблизително от 33,10 кв. м.

С оглед на гореизложеното въззивната жалба се явява основателна, доколкото по делото се установи, че в имота, срещу който е насочено изпълнението, не може да се обособи жилище, разполагащо с жилищна площ от 40 кв. м. съобразно изискванията на Наредбата. Така следва да се отменят действията на съдебния изпълнител по изнасяне на публична продан на несеквестируем имот, представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 02935.501.607 по КК и КР на село Б., община Ловеч, област Ловеч, одобрен със Заповед РД-18-42 от 24.07.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: село Б., област Ловеч, ул. „***“ № ***, целият с площ 827 кв. м., при съседни имоти с идентификатори: 02935.501.9571, 02935.501.608, 02935.501.9501, 02935.501.606, ведно със същите идеални части от построените в имота: сграда с идентификатор 02935.501.607.1, със застроена площ от 61 кв. м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор 02935.501.607.2, със застроена площ от 32 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид сграда на обитаване; сграда с идентификатор 02935.501.607.3, със застроена площ от 14 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, както и всички трайни подобрения в сградите и имота.

Настоящият съдебен състав отбелязва, че не е налице пречка за ново произнасяне по поставения въпрос, ако обстоятелствата в тази връзка се променят – например ако длъжникът придобие и друг недвижим имот или се разпореди с процесния имот, доколкото съдебните актове в това производство не се ползват от СПН  /Решение № 14 от 9.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 712/2012 г., III г. о., ГК/.

Разноски:

С оглед изхода на спора се явява основателна претенцията на въззивника за присъждане на съдебно-деловодни разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. На основние чл. 78, ал. 1 от ГПК „****“ ЕООД следва да се осъди да заплати на П.Н. следните суми: 72 лв., представляваща такси по т. 5 и 8 от Тарифата, 25 лв., представляваща държаван такса за разглеждане на жалбата и 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно представеното пълномощно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ действията на Р.Д.– частен съдебен изпълнител с рег. № 880 и с район на действие ОС-Ловеч, по изнасяне на публична продан на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 02935.501.607 по КК и КР на село Б., община Ловеч, област Ловеч, одобрен със Заповед РД-18-42 от 24.07.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: село Б., област Ловеч, ул. „***“ № ***, целият с площ 827 кв. м., ведно със същите идеални части от построените в имота: сграда с идентификатор 02935.501.607.1, със застроена площ от 61 кв. м.; сграда с идентификатор 02935.501.607.2, със застроена площ от 32 кв. м.; сграда с идентификатор 02935.501.607.3, със застроена площ от 14 кв. м., както и всички трайни подобрения в сградите и имота, като незаконосъобразни поради констатирана несеквестируемост на посочения имот.

ОСЪЖДА „****“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Р. ****, представлявано от управителя С. С., да заплати на П.В.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на 297 /двеста деветдесет и седем/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство.  

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………               ЧЛЕНОВЕ:1………………………..                         

                                                                                                                                                                                                                                   

                                                                                 2………………………..