Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 21.07.2020 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.гр.д. № 178 по описа за
Производството
е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на П.Н., в качеството му на солидарен длъжник по изп. дело №
20198800400203 по описа на Румен Димитров– частен съдебен изпълнител с рег. №
880 и с район на действие ОС-Ловеч, против действия на частен съдебен изпълнител,
изразяващи се в изнасяне на публична продан на несеквестируем имот. Излага
подробни мотиви за основателността на жалбата си в насока, че недвижимият имот,
обект на предприетите изпълнителни действия, е несеквестируем, тъй като се
явява единствено жилище за жалбоподателя и съпругата му.
В
законоустановения тридневен срок е постъпило възражение от „****“ ЕООД, с което
се оспорва изложеното в жалбата. Според въззиваемата страна не е налице пречка
за изнасяне на публична продан на ½ от процесния недвижим имот. Моли
жалбата да се остави без уважение.
Съдебният
изпълнител е изготвил мотиви, като не изразява становище по съществото на спора.
В
проведеното съдебно заседание на 23.06.2020 г. жалбоподателят П.Н. се явява в
лично качество и като управител на „****“ ООД заедно с процесуалния си
представител адв. С.Л. ***, като изразяват становище, че поддържат изложеното в
жалбата. Считат, че от наличните по делото доказателства се установява, че
изпълнението е насочено върху единственото жилище на длъжника и съпругата му.
Релевира, че процесното жилище се явява несеквестируемо, доколкото не може да
се обособи жилище с жилищна площ от
В.Н. –
съпруга на Н., се явява, като споделя изложеното от жалбоподателя и
процесуалния му представител.
Г.Г. – солидарен длъжник не се явява и не изпраща
представител.
Взискателят
„****“ ООД не се явява и не изпраща представител, като е депозирал
молба-становище, с която моли жалбата да се остави без уважение.
Жалбата
на П.Н. е подадена от лице с правен интерес – длъжник, в законоустановения
седем дневен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК –
жалбоподателят е бил уведомен за насрочената публична продан на 06.02.2020 г. /л.
603/, а жалбата е подадена на 12.02.2020 г., срещу действие, подлежащо на
обжалване – насочване на изпълнението срещу имущество, което смята за
несеквестируемо, като е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането
ѝ в размер на 25 лв., поради което се явява редовна и процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
Изпълнително
дело № 20198800400203 по описа на Р.Д.-
частен съдебен изпълнител с рег. № 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС-Ловеч,
е образувано по молба на „****“ ЕООД в качеството му на взискател срещу „****“
ООД, Г.Г. и П.Н., в качеството им на солидарни длъжници по вземания, произтичащи
от Изпълнителен лист от 18.01.2012 г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение № 58/18.01.2012 г. по ч.гр.д. № 73/2012 г. по описа на РС-Ловеч, Изпълнителен лист от
04.12.2014 г., издаден въз основа влязло в сила Решение № 412/03.09.2014 г. по гр. д. № 1634/2013 г. по описа на РС-Ловеч и Изпълнителен лист от 18.12.2014 г., издаден въз основа влязло в
сила Решение № 67/25.02.2013 г. по гр. д. № 1634/2013 г. по описа на РС-Добрич.
С
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал изпълнението
да бъде насочено към следните недвижими имоти, собственост на длъжниците по
изпълнителното дело, а именно: поземлен имот с идентификатор 02935.501.607 по
кадастралната карта и кадастраните регистри на село Б., обл. Ловеч, ведно с
построените в него сгради; поземлен имот с идентификатор 69523.58.60 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., обл. Ловеч; поземлен
имот с идентификатор 69523.19.5 по кадастралната карта и кадастраните регистри
на село Р., обл. Ловеч; поземлен имот с идентификатор 69523.55.36, по
кадастралната карта и кадастраните регистри на село Р., обл.Ловеч; поземлен
имот с идентификатор 69523.72.46 по кадастралната карта и кадастраните регистри
на село Р., обл. Ловеч; и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.519.224.11.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Ловеч, одобрени със Заповед РД 18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, с адрес на имота: град Л.*******
На длъжниците са връчени покани за доброволно
изпълнение, като на „****“ ООД и Г.Г. е залепено уведомление по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, а на П.Н. поканата е връчена лично на 08.04.2019 г.
С оглед направеното искане от взискателя за
насочване на изпълнението върху поземлен имот с идентификатор 02935.501.607 по
кадастралната карта и кадастраните регистри на село Б., обл. Ловеч, ведно с
построените в него сгради, е вписана възбрана на 29.03.2019 г. с вх. № 1552,
том I, № 97, парт. книга № 921 на Службата по вписванията. На 25.07.2019 г. е бил
извършен опис на имота, за което е съставен протокол за опис. По изпълнителното
дело е представено и заключение от изготвена съдебно-оценителна експертиза
касателно пазарната стойност на имота.
По искане на взискателя в настоящото производство
е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че жилищна сграда – еднофамилна, находяща се в гр. Б.,
ул. „*****“ № ***, с идентификатор 02935.501.607.1 разполага с два етажа, като
първият етаж е със застроена площ от около
В съдебно заседание вещото лице е потвърдило така
изготвеното заключение и е уточнило, че жилищната площ се измерва по
очертанията на вътрешните стени и издатините на колоните-комини. Представила е
и скица на първия етаж, от която се вижда разпределението на етажа, площта и
размерите на всяко едно помещение.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото
лице, доколкото същото е пълно, обективно и извършено от лице с експертни
знания в съответната област.
По искане на П.Н. е бил допуснат разпит на К.К. –
кмет на село Б., който е посочил, че Н. и съпругата му В.Н. живеят в процесното
жилище от 20 години. Сочи, че имотът включва двуетажна къща и голям двор.
По делото са представени декларации от П.Н. и В.Н.,
че не притежават друго жилище освен по ½ идеална част от процесния имот.
Видно от Удостоверение за граждански брак Н. и Н. са сключили граждански брак
на 18.02.1989 г. От представения нотариален акт № 123, том VIII, дело № 3828/1997 г. се установява, че имотът е придобит
на основание договор за покупко-продажба по време на брака, поради което се
намира и в режим на СИО.
От представена справка в Служба по вписванията –
Ловеч за В.Н. за периода 01.01.1992 г. – 27.02.2020 г. се установява, че
24.09.2019 г. В.Н. и П.Н. са учредили право на ползване на Ц. Н. върху
процесния имот.
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 133 от ЗЗД длъжникът
отговаря за задълженията си с цялото си имущество, като изключение от
посоченото е предвидено в чл. 444, ал. 1 т. 1-8 от ГПК. Така съгласно чл. 444,
ал. 1, т. 7 от ГПК е въведена забрана за насочване на изпълнението върху жилище
на длъжник-физическо лице, ако той и членовете на семейството му, с които живее
заедно, не разполагат с друго жилище, като без значение е дали длъжникът живее
в него. Легално определение за „жилище“ се съдържа в § 5, т. 30 от ЗУТ
и то гласи, че „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди. В чл. 40 от ЗУТ е предвидено, че всяко жилище
трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде
в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено
свързани с изключение на тоалетните и бани-тоалетните. Несеквестируемостта на
жилището води и до несеквестируемост на дворното място, върху което то е
построено. Посочената несеквестируемост се простира само до жилищните на
длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредба за жилищните нужди
на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г. Ако жилището надхвърля жилищните
нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредбата, надвишаващата
част може да се продаде, ако са налице и условията на чл. 39, ал. 2 от СК. Членове
на семейството по смисъла на СК са само роднините по произход, брак и
осиновяване, тоест съпруг/съпруга и ненавършилите пълнолетие деца, които живеят
с длъжника. Съгласно § 1., ал. 1 от Наредбата жилищната площ се определя като
сбор от площите на помещенията на жилището, предназначени за обитаване –
дневни, спални, детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене),
измерени по вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни елементи –
стени и колони. Съгласно § 1, ал. 2 от Наредбата в жилищната площ не се
включват: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма
кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане,
както и обслужващите и спомагателните помещения – бани, тоалетни, преддверия,
коридори, килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни.
В конкретния случай се установи, че семейството на
длъжника се състои от него и съпругата му – В.Н., като двамата не притежават
друго жилище освен процесното. Така съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата
като двучленно семейство обитаваното от тях жилище следва да разполага с
жилищна площ от минимум
С оглед на гореизложеното въззивната жалба се
явява основателна, доколкото по делото се установи, че в имота, срещу който е
насочено изпълнението, не може да се обособи жилище, разполагащо с жилищна площ
от
Настоящият съдебен състав отбелязва,
че не е налице пречка за ново произнасяне по поставения въпрос, ако
обстоятелствата в тази връзка се променят – например ако длъжникът придобие и
друг недвижим имот или се разпореди с процесния имот, доколкото съдебните
актове в това производство не се ползват от СПН
/Решение № 14 от 9.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 712/2012 г., III г. о., ГК/.
Разноски:
С оглед изхода на спора се явява основателна
претенцията на въззивника за присъждане на съдебно-деловодни разноски съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК. На основние чл. 78, ал. 1 от ГПК „****“
ЕООД следва да се осъди да заплати на П.Н. следните суми: 72 лв.,
представляваща такси по т. 5 и 8 от Тарифата, 25 лв., представляваща държаван
такса за разглеждане на жалбата и 200 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, платено в брой съгласно представеното пълномощно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, Окръжен
съд-Ловеч
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията
на Р.Д.–
частен съдебен изпълнител с рег. № 880 и с район на действие ОС-Ловеч, по
изнасяне на публична продан на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
02935.501.607 по КК и КР на село Б., община Ловеч, област Ловеч, одобрен със
Заповед РД-18-42 от 24.07.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:
село Б., област Ловеч, ул. „***“ № ***, целият с площ
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Р. ****, представлявано от управителя С.
С., да заплати на П.В.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на 297 /двеста деветдесет и седем/ лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, направени в настоящото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:1………………………..
2………………………..