Р Е Ш Е Н И Е № 27
Гр.Сливен, 12.03.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
в публично съдебно заседание на двадесет
и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При
секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 670 по описа за
2020г, за да се произнесе, съобрази:
Предявени са три обективно кумулативно съединени преки
иска на увредени от ПТП лица срещу
застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с
правна квалификация чл. 432 ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ , вр. с чл. 45 от ЗЗД и цена на всеки иск-
50 000 лв.
В
исковата молба ищцата твърди, че на 08.06.2019г. водачът В.В.Б., управлявайки
лек автомобил „…………………“ с рег. № ***, нарушил правила за движение по пътищата,
загубил управление на автомобила и самокатастрофирал в крайпътно дърво, като
при инцидента е настъпила смъртта на К. Й. К., който бил пътник в лекия автомобил управляван от В.Б..
За събитието бил съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 755/19 г. на РУ на МВР - Сливен.
Твърдят, че
загиналият при ПТП К. К. е техен брат, с когото израснали заедно в едно
домакинство, в добро и задружно семейство. Четиримата били привързани силно
един към друг и имали изградена силна емоционална връзка, обичали се, подкрепя
ли се и споделяли ежедневието си. Брат
им бил тяхна опора, помагал им и бил в изключително близки отношения с всяка
една от тях. Изключително
тежко понесли загубата на своя брат, сТ.ли напрегнати и неспокойни, често
мислели за него, имали нарушение на съдя, щели да скърбят до края на дните си.
Твърдят, че по отношение на лекия автомобил, с
което е причинено процесното ПТП е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответното дружество, валидна към датата на
ПТП.
Твърдят, че с молба от 17.07.2019 г. отправили
претенция до застрахователя с искане да им бъде определено и изплатено
застрахователно обезщетение, но застрахователя не им определил, респ. и
изплатил обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.
Молят за
постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да им заплати
на всяка от тях по 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
настъпилата при ПТП на 08.06.2019 г.
смърт на техния брат К. Й. К., ведно със
законната лихва, считано от датата на
уведомяване на застрахователя -17.07.2019г до окончателното изплащане.
Претендират разноски.
Ответникът е подал отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Счита
исковете за допустими, но неоснователни.
Не
оспорва наличие на сключена застраховка “ГО“ на автомобилистите по отношение на
л.а. Фолксваген Голф“ с рег. № ***, валидна към датата на ПТП. Не оспорва, че
на 08.06.2019 г. е настъпило ПТП с участието на същия автомобил, но твърди, че
липсва деликт.
Позовава
се на ТР № 1/2016 г. по т. дело №1/2016
г. на ОСГТК, според което по изключение,
всяко друго лице извън кръга на лицата, очертан с ППВС №1/61 и №5/69, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт болки и страдания, е
справедливо да бъдат обезщетени.
Оспорва,
че по отношение на ищците е налице трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия по смисъла на ТР№1/2016г, а ищците не представили доказателства нито
за родствената си връзка с починалия, нито за трайната и дълбока емоционална
връзка с него.
Оспорва и твърденията за претърпени
неимуществени вреди.
Твърди,
че две от ищците С.Т. и И.К. имат по-голяма възрастова разлика с починалия си
брат, като и двете живеели в отделни домакинска /първата била омъжена, а втората живеела на семейни
начала/, поради което твърденията за създадени изключителни отношения с брат им
не отговаряли на истината.
Счита исковете и прекомерно завишени по
размер с оглед увреждания на ищците,
принципа на справедливостта и трайната съдебна практика.
Счита, че законната лихва за забава,
ако исковете бъдат уважени, следва да се присъди не от 17.07.2019 г., а от
подаване на исковата молба в съда - 23.10.2020 г., тъй като ищците не са от
кръга наследниците по закон.
Моли
исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК
В с.з. тримата ищци, ред. призовани, не се
явяват. Представляват се от процесуален представител, който поддържа исковете и
моли да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски съгласно списък.
В с.з. ответното дружество се
представлява от упълномощен представител, който поддържа възраженията, направени
в отговора на исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски по списък. Представя писмена защита.
Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
Трите ищци са сестри на К. Й. К., който
починал на 19г., при ПТП, настъпило на 08.06.2019г, в гр.Сливен.
Първата от тях- И.Й. К., е на
35години, неомъжена, с постоянен и
настоящ адрес ***.
Втората ищца С.Й.Т., е на 34 години, омъжена, с постоянен адрес ***
от 2017г - с настоящ адрес в Кипър.
Третата ищца К.Й.К. е най-малката
сестра, на 22 години, неомъжена,
с постоянен и настоящ адрес ***.
К. Й. К. е четвъртото дете в семейството, роден през 2000г, загинал при ПТП на 08.06.2019г.
И четиримата са деца на С. Симеонова
Господинова и Й. К. Георгиев, който починал
4 години преди сина си.
Четирите деца са отгледани
от родителите си в общия им дом в гр.Сливен. Семейството било изключително
задружно и сплотено, но през 2015г след тежко боледуване починал бащата, а през
2019г–и К. К., което се преживявало доста тежко от майката и трите сестри.
На 08.06.2019г, около 16.30часа, два автомобила
се движели в посока към м.“Даулите“. В единия автомобил пътували Светослав
Славов и приятеля му Д. Сивов, а в другия – В.Б. и К. К..
Първият автомобил „………………….., който се управлявал от св. Светослав
Славов, се движел след втория автомобил –„……………………управляван от В.Б..
К. К.
се возел на предната дясна седалка в автомобила, управляван от В.Б..
Движението се е осъществявало в
светлата част на денонощието, при суха пътна настилка и нормална
видимост.
При
движение в зоната на ляв завой, водачът на автомобил –„……………………….“ го позиционирал в средната част на
платното.
В същото
време, в насрещната лента се движил
неизвестен автомобил, като водачът му използвал най дясната част на собствената
лента за движение. При възприемане на насрещно движещия се автомобил, водачът на автомобила „………………“ променил
направлението, като достигнал десния
банкет, след което последвало двукратна
промяна на направлението на движение. Първо водачът насочил автомобила към
платното, а след това отново към десния банкет. Последвала промяна на направлението със завъртане на
волана наляво, след това надясно и отново наляво. Последвало пълна загуба на
управление и удар в крайпътни дървета, при който загинали водача и пътника в
автомобила“ ……………………В.Б. и К. К..
За събитието бил съставен констативен протокол
пострадали лица за ПТП № 161/
08.06.2019г и образувано ДП № 755/19 г.
на РУ на МВР - Сливен. С постановление от ОП от 03.10.2019г, на основание чл.
234 ал.1 т.1 вр. с чл. 24 ал.1 т.и и т.4 от НК, е прекратено наказателното
производство, водено за престъпление по чл. 342 ал.1 б.“В“, вр. с чл. 342 ал.1 НК, поради настъпилата смърт на дееца.
Съгласно заключението на приетата
САТЕ,
настъпилото произшествие е
резултат на движение на лекия автомобил “………………“ с
технически несъобразена скорост съобразно
видимостта и радиуса на левия завой,
предхождащ произшествието. Загубата на управление била в резултат на технически
неправилни действия от водача при рязка промяна на направлението първо наляво,после
надясно и след това отново наляво. Частичното първоначално напускане на
платното отдясно било в резултат на движение на автомобила с технически несъобразена
скорост в зоната на завоя .
Скоростта
на движение на автомобила „„………………..преди ПТП
била около 117 km/h., а опасната зона му зона за спиране при тази скорост на
движение и конкретните пътни условия -
около 120 метра.
Опасната зона за спиране на
автомобила при скорост 90 km/h, била около 80 м. Водачът на автомобила „………………“ имал техническата възможност да следи
непрекъснато платното пред автомобила и предотврати ПТП, като намали скоростта
до максимално разрешената скорост и се движи в дясната част на собствената
дясна лента. Той нямал техническата възможност да предотврати ПТП при
подбраната скорост на движение избора си на движение в средната част на
платното. С действията си и избора на скоростта сам се е поставил в техническа невъзможност да
предотврати загубата на управление и последвалия удар в крайпътните дървета.
Автомобилът „………………“ бил оборудван с триточкови предпазни
инерционни колани, но поставянето на предпазни колани не би променило
нанесените травматични увреждания на пострадалите.
Според
заключението на приетата по делото САТЕ, техническите причина, довели до възникване
на процесното ПТП, били следните :
1/предприетите
технически неправилни действия на водачът при допуснатата загуба на управление.
Напускането на дясната лента за движение е резултат от конкретни действия на
водачът и не се е дължало на друг участник в движението.
2/ технически
неправилното поведение на водача на „………………при избора на положение на автомобил
в зоната на завоя. Технически правилно било той да се движи максимално в дясно
на платното.
3/ Предприетата технически неправилна
маневра от водача на „………………..“, довела до настъпила пълна загуба на
управление и напускане на платното от дясната страна по посока на движението.
4/Управлението на автомобила „………………….“
със скорост по-голяма от максимално разрешената за извън населено място.
Управлението на автомобила с технически несъобразена скорост съобразно
видимостта в зоната на завоя.
Според заключението
на приетата съдебно-медицинска експертиза, постр. К. К. получил
автомобилна травма/ травма в салона на лекия автомобил като пътник на предна дясна
седалка в резултат на напускане на пътното платно с висока скорост надясно по
посоката на движение и удар с десните предно-странични състави на автомобила в
ствола на крайпътно дърво). Травмата била тежка и съчеТ., със засягане на главата, гръдния кош, корема и крайниците;
Получените увреждания имали
травматична генеза и се дължали на
механичното действие-удар, притискане,
сътресение, протриване, порязване на твърди тъпи, тъпоръбести предмети и
на предмети с остри ръбове и добре отговаряли да са получени в резултат и по
време на процесното ПТП.
Характеристиките на уврежданията,
тяхната тежест и локализация свидетелствали за това, че посоката на основната
травмираща сила била отстрани отдясно и
отпред назад спрямо тялото на пострадалия. Всички увреждания се дължали на
удари и притискане от силно деформираните елементи на автомобилното купе и
салон, а между уврежданията, сТ.ли
причина за смъртта и процесното ПТП, е
налице пряка причинна връзка .
Причината за смъртта на пострадалия К. Й.
К. била тежката, множествена, съчеТ. и несъвместима с живота автомобилна травма
със засягане на главата, гърдите, корема и крайниците. Тези множествени тежки
увреждания на анатомичната цялост на тъканите в различни анатомични области на
тялото, довели до масивни кръвоизливи в
гръдната и коремната кухини и отключването на тежко шоково състояние. В момента
на удара той изпаднал в тежко коматозно състояние, а смъртта е била неизбежна.
Постр. К. е починал на мястото на произшествието лечебни и възстановителни
мероприятия спрямо него не са провеждани
Към датата на ПТП, виновният на ПТП водач на……………………..–В.Б. е
бил правоспособен водач, а за
управлявания от него автомобил била сключена с ответника застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, и издадена застрахователна полица № BG/02/118001863650, валидна от
27.06.2018 г. до 26.06.2019 г.
На 17.07.2019г. трите ищци предявили пред ответника писмено застрахователната си
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000лв за всяка от тях
.
До приключване на съдебното дирене
застрахователят не е определил,респ. и изплатил някакво обезщетение на ищците.
С
настъпилата смърт на К. Й. К., само на 19 години, за неговите три сестри са причинени
значителни по интензитет душевни болки и
страдания. Загубата им била непрежалима, а болката им никога нямало да премине. Всяка от сестрите имала топли и сърдечни отношения със своя брат,
свързвала ги обич и привързаност.
След като се
задомили, двете от по-големи сестри напуснали дома си.
Първа, преди 18г
години, се омъжила ищцата С.Т. и оттогава заживяла в дома на своя мъж и
свекърва/ св. Д.М./.
Тогава брат й К.
бил едва на 2 години, а сестра й К. – на 3г.
Тя им се радвала много и ги извеждала често,
тъй като нямала свои деца. К. бил много близък с нейния съпруг, особено след смъртта
на баща му. С.Т. и нейния мъж често контактували с К., имали общи занимания,
излизали заедно, купували му подаръци, за абитуриентския бал му дали подарък, както
и на приятелката му.
Когато ходели на
сезонна работа в Кипър, вземали и К. със себе си през летните ваканции.
Втората сестра И.К. се задомила на едва
на 15 години.
Тогава напуснала
семейното жилище в гр.Сливен и се преместила да живее с мъжа си в с.Жельо
войвода, общ.Сливен, но често идвала в гр.Сливен и отсядала в дома на
родителите си.
Когато родила първото
си дете, кърмела не само него, но и брат
си К., тъй като майка им имала проблем с кърмата.
Когато купувала
дрехи и храна на свето дете, купувала и на брат си.
Обичала го много,
често били заедно, дори и в Кипър, където живели в една къща лятото преди да
загине К..
Най-малката сестра К.К. е почти връстница с
брат си К., само една година по-голяма от него.
Двамата израснали заедно, ходели на училище задно,
излизали заедно, били неразделни, имали общи мечти и общи приятели.
След смъртта на брат им, и трите сестри се
променили.СТ.ли тъжни и унили, често се събирали с майка си, плачели и си
спомняли за брат си.
Според заключението на съдебно-психологичната експертиза, изготвена по отношение
на ищцата С.Т.,
при нея са настъпили промени, характерни за емоционалното разстройство с
индуктивна компонента- състояние на съприживяване на емоционално разстройство,
характерно за групи от женски пол, с незатихващ характер и трайни последици.
Тези промени били във фазата на затруднена преработка и механизмите за
справяне не й помагали да рационализира. Затова не можела да премине от загубата
към раздялата. Тя била част от домакинството на това семейство, живеели са
заедно, имало изградена доверителна връзка между нейния съпруг и брат й, заедно
работили и почивали в Кипър.
В резултат на загубата на нейния
брат, при ищцата С.Т. настъпили обратими, но бавно преодолими
последици, с белези на психично страдание.
Към настоящия момент психичното й състояние е стабилно, но все още е емоционално уязвима. За в бъдеще били
възможни проявления на трайна акцентуация, които да доведат до емоционална
лабилност, която при последваща загуба на близък човек, я правели особено
уязвима
При нея вещото лице акцентира на емоционалната
част на страданието и на разликата между психично и емоционално страдание.
Емоцията била реакция, която нямала отношение към психиката и нейното
състояние. Това било характеристика на личността.
Според вещото лице емоционална лабилност при С.Т. е затихваща, но не може да даде прогноза и срок, в който ще отшуми това състояние. То щяло
да затихне, но това зависело доколко тя се влияе от външни фактори.
Налице бил един процес, в който тя била въвлечена, а имено група жени/
трите сестри и тяхната майка/, които съпреживявали отрицателна емоция. В
момента, в който емоцията затихнела при една от жените, при някоя друга тя била
в пика си и индуктивно тя връщала другата жена,
при която е затихнала, в същото състояние. И тъй като били повече от три
жени, това можело да продължава и да има трайни последици, т.е. непрекъснато
тази емоция да преминава от едната в другата. Влияли си една на друга
непрекъснато и отдавали значение на това влияние като нещо, което е важно за
тях. В момента на обследването, С.Т.
била объркана и се намирала под влияние на емоционалното състояние на майки и
по-малката си сестра.
Трайните последици при нея се
изразявали в обвързаността и неразкачаемостта, т.е. невъзможността да се
прекъсне това преливане от едната в другата. Това било характеристика на
определени групи със социокултурни характеристики, начин на живот,особености на
психиката. Това бил патриархален модел, който може да бъде съотнесен само към
разширеното семейство.
Вещото
лице констатира, че между семейството на С.Т. и загиналия й брат К. е съществувала емоционална връзка. Съпругът на С. Т. имал роля и функция като
баща на К., но това е било важно за К. и
връзката е била значима от гледна точка на К.. Връзката между мъжа на С.Т. и К.
е била важна за самия него, т.е. тя се дължала на избор, направен от К.. Сестра му С.Т. била просто член на това разширено семейство.
Според
експертното заключение, връзката
между С. Т. и К. не е извън рамките на обичайното за брат и
сестра.
Съгласно заключението на втората съдебно-
психологична експертиза, изготвена по отношение на ищцата И.К., между нея и
брат й имало изградена специфично значима емоционална връзка, изразяваща се в
това, че когато била на 15 години е кърмела своя брат К. и понякога се грижела за него. След
неговата смърт, са настъпили преодолими последици от претърпяното емоционално
разстройство.
За
разлика от другите две сестри, при които няма други травмиращи събития, И.К. е
претърпяла два инсулта, вторият от които
довел до частична инвалидизация и психични последици, които нямали отношение
към предмета на делото. Тези последици били
в сферата на паник-атаките, което изличавало последиците от травмиращото
събитие – загубата на брат. Това довело до невъзможност за пълноценно обследване.
Смъртта на брат й бил стресогенна
последица за нея, но тази последица била изтласкана от изживяванията, свързани с инсулта.
Специфично значимата връзка между двамата била от гледна точка на спомена за
дадено усещане- кърменето на брат, но нямало отношение към психиката. Тя била специфично
значима и за двамата. Тази връзка я
имало, но се е прекъснала. Към момента на обследването, вещото лице не е
констатирало такава трайна връзка помежду им. Тя е съществувала, но вече я нямало,
а кога се е прекъснала, експертът не може да установи.
Трето заключението на съдебно -
психологична експертиза е отношение на
ищцата К.К.. При нея вещото лице е констатирало промени в емоционалното й
състояние, с белези на психично страдание-
натрапчиви мисли, безпокойство, разстройство на съня.
Поради неработещи механизми за справяне не
била в състояние сама да излезе от това си състояние и е емоционално лабилна.
В резултат на преживяваното,при нея са
настъпили промени, характери за разстройство в адаптацията, което е състояние
на субективен стрес и емоционално
разстройство, нарушаващо социалното функциониране, което възниквало в
период на адаптация към значими жизнени промени или като
последица на стресогенно жизнено събитие.
Специфичната особеност в
устройството на психичния свят на К.К. карала ума й да реагира по начин,
продуциращ страдания и това засилвало последиците, влошаващи общото й
състояние.
Според експертното
заключение, изключителен характер на връзката между брата и сестрата можел да
бъде придаден единствено на стремежа на
двамата да осТ.т заедно като местоживеене и работа, ако не се отчитат някои характерни
социокултурни компоненти.
Извън тази констатация,
оставал извода, че сестрата е придавала
свръх ценностно значение на брат си. В различните периоди от живота на двамата, тя винаги
идеализирала образа на брат си, мечтала един ден с него да живеят заедно в къщи с общ двор.
Имала свръх очаквания за общо бъдеще с брат си
и всеки провал обяснявала с
отсъствието му.
В резултат на неговата
загуба, за нея настъпили трайни последици с белези на психично страдание. Тя
била психично здрава, но емоционално лабилна, със склонност към ирационални
акцентуации, т.е. без да има логическа
причинно-следствена връзка, у даден човек се
създава нагласа, че е налице някаква обвързаност. Тя не е преминала от загубата към раздялата, което я правело емоционално уязвима
и податлива на нервен срив, особено при наличието на специфичната й нагласа,
плод на внушаемост, че на всеки две години от семейството им загива някой, и
евентуално очакваната нова скорошна загуба на близък човек. Това нейно психично
състояние било резултат на този цикъл и нагласа, тъй като през 2015г починал
баща им, пред 2017г- мъжът, с който живяла майка им, а пред 2019г- брат им.
Затова,
към момента на смъртта на брат й, тя била изключително уязвима, поради
предшестващите две загуби и вече създадената нагласа, очакване и предчувствие за
трета по ред загуба, което се и оправдава.
Психичното състояние на К.К. носи следи от дълбоко емоционално
страдание, а личностните характеристики сочели, че тя е с нестабилна психика и
не притежава работещи механизми за самостоятелно справяне с напрежението, но според в.л., ако получи помощ, ще се
справи.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства- относими, допустими и
неоспорени.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото трима свидетели, като преки, непосредствени и
безпротиворечиви.
Приема изцяло заключенията на петте
съдебни експертизи: авто- техническа, съдебно-медицинска и три съдебно-психологични
експертизи, като обосновани и ясни, макар и две от тях, изготвени за ищците С.Т.
и И.К. - оспорени като необосновани и неправилни.
Съдът няма причини да се съмнява в
компетентността и обективността на вещото лице П.Г., поради което цени дадените
от него три заключения като подробни, ясни и обосновани. При изслушването му в с.з., бяха подробно
разяснени методологията на изследване и начина на събиране и преценка на
информация, а вещото лице отговори конкретно и изчерпателно на всички поставени от съда и страните въпроси.
Въз основа на приетото за установено от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са три преки иска на увредени от ПТП
лица, с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ/ в сила от 01.01.2016г/ , вр. с чл. 45 ЗЗД и цена на всеки иск-
50 000лв..
Съгласно
чл.498, ал.3, увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
В случая застрахователят
е сезиран от ищците по реда на чл.380 КЗ , но застрахователят не е определил размер на
застраховетлоното обезщетение, нито е изплатил някакво обезщетение.
Наличието
на доказателства за изтичане на срока по чл.498 ал.3 КЗ и
приключване на процедурата за доброволно уреждане на спора, води до изовод за допустимост на предявените преки
искове
по чл.432 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ,
увреденото лице, спрямо който застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от него по застраховка „ГО“, при спазване изискванията на
чл.380 КЗ.
Трите
ищци са увредени лица по см. на чл.478 КЗ, които разполагат с пряк иск срещу
застрахователя на прекия причинител на вредите.
За да уважи предявеният пряк иск на
увредените лица спрямо застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“
на автомобилистите, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка “ГО“ с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от
значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.
В настоящия случай няма постановена и
влязла в сила осъдителна присъда, с
която виновния за процесното ПТП водач
да е осъден и от която, съгласно чл.300
ГПК настоящия съд е обвързан относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, т.е. за всички елементи от фактическия състава на деликтната отговорност.
Затова тези елементи трябва да се доказани в
настоящото производство.
Не се оспорва от ответника наличието на
валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка „ГО“
към момента на ПТП.
Не се оспорва и настъпването на
застрахователното събитие.
От заключението на САТЕ, по делото се
установи механизма на ПТП, причините на неговото възникване, а от заключението
на СМЕ - причината за смъртта на
загиналия син на ищцата, механизма на настъпването и наличието на причинна
връзка между ПТП и настъпилата смърт.
Възприемайки изцяло заключението на САТЕ,
съдът намира, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на
лек автомобил “Фолксваген Голф“, който
предприел технически неправилна маневра ,
довела до настъпила пълна загуба на управление и напускане на платното
от дясната страна по посока на движението и управлявал автомобила със скорост по-голяма от максимално
разрешената за извън населено място и с технически несъобразена скорост
съобразно видимостта в зоната на завоя.
Неговото поведение е виновно и
противоправно и е довело в причинна връзка до настъпване на
собствената му смърт и тази на возещия се в същия автомобил пътник на предна дясна
седалка, който е брат на ищците.
С
действията си водачът на лек автомобил “………………….“- В.В.Б. нарушил правила за
движение по пътищата, а именно чл. 20 и
чл.21 от ЗДвП и по непредпазливост причинил собствената си смърт и тази на К. Й.
К..
Вредите по вид, интензитет и
продължителност са безспорно установени по делото от събраните гласни доказателства.
Трите преки иска са на сестри на загиналия в ПТП К. К. и като такива, те са активно легитимирани да ги предявят.
И трите иска са допустими, а разгледани
по същество- неоснователни и недоказани.
Съгласно
приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК
на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени;
Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди.
От
посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на
лицата, очертан в двете постановления на пленума, се присъжда само по
изключение и то при наличие на следните две кумулативни предпоставки: 1./
създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и
2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет
и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална
връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността
между починалия и претендиращия обезщетението е сТ.ла изключително силна , т.
е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и
най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.
Посочените
предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение
за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления,в т.ч. братя
,сестри, баби, дядовци и внуци.
При преценката за наличието на тези две предпоставки, следва да
бъде отчетено обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията
между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между
изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен
формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се
проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма
от близостта, счиТ. за нормална за съответната родствена връзка. Такова
обстоятелство например, относимо към връзката между братята и сестрите е
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за
работа в чужбина и др.
Установените
по делото обстоятелства категорично не сочат на изискуемата изключителност на
отношенията между две от сестрите И. К. и С.Т. и техния брат К., които да са извън
обичайните за тази степен на родство.
От свидетелските показания се установи, че
всичките четири деца са отгледани от
родителите си в общия им дом в гр.Сливен, но поради голямата възрастова разлика
с брат им, която е 15 години с И. и 14 години – със С., те почти не са
живели заедно в общо домакинство.
Когато С. се
е омъжила и е напуснала общия дом, К. е бил едва на 2 години, а когато се
задомила И., е бил бебе.
Не е спорно,
че въпреки разликата във възрастта, ги свързвала обич, привързаност и сплотеност,
но това са нормалните и обичайни отношения между братя и сестри, и пример за типичните отношения между роднини от
такава степен на родство.
Без са се
омаловажават сърдечните отношения между тях, обичта и близостта им,
както и душевните болки и страдания, претърпени в резултат на преживяната загуба на техния брат и техния интензитет, в случая не се установява
визираната в ТР № 1/2016 изключителност на създадената трайна, дълбока и
емоционална връзка, която да обуславя правото на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили от смъртта на брат им.
Освен това,
според даденото заключение на СПЕ, връзката между сестрата С.Т. и брат й К. К.
не надхвърля и не е извън рамките на
обичайните отношения между брат и сестра.
Съгласно
заключението, дадено за ищцата И.К., към
настоящия вещото лице не е констатирало трайна връзката с брат й.
Имало е такава връзка, но вече я няма и вещото
лице не може да установи кога се е прекъснала.
Смъртта на брат й несъмнено е стресогенна
последица за нея, но тя е била изтласкана на заден план след претърпените от
нея два инсулта.
Преживените болки и страдания на тези две сестри
са също в рамките на типичните за трагичния случай, поради което не е налице и
втората предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на ищцата К.К., се установи,
че специфичната особеност в
устройството на психичния й свят, кара ума й да реагира по начин, продуциращ
страдания и това засилвало последиците, влошаващи общото й състояние. Тя е емоционално
лабилна, със склонност към ирационални акцентуации.
От трите сестри, тя е имала
най-силна връзка с брат си К., поради това, че разликата във възрастта им е
само година. Двамата са израснали заедно, ходели на училище заедно, имали общи
мечти и приятели. Сестрата К. придавала свръх ценностно значение на своя брат, имала
мечти и очаквания, свързани с общия им живот.
Това обаче са отношения,
които са типични за братя и сестри, особено, когато са израснали заедно, в един
дом, с общи родители, в семейство от патриархален тип, в което отношенията
обичайно се характеризират с много обич, привързаност, задружност, сплотеност и общи
мечти.
Макар смъртта на брат й
да е понесена тежко от К.К., засягайки сериозно нейния душевен мир, не се
установиха по делото обстоятелства, които доказват наличие на толкова силна
емоционална връзка с брат й, надхвърляща обичайната връзка между роднини от
същата степен на родство.
Тъй като съдът
отхвърля изцяло иска на този ищец, следва да отхвърли и акцесорните му
претенции за заплащане на законна лихва и разноски.
При този изход от спора, н
а
основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищците дължат на ответника дължи разноски в пълен размер. Разноски са направени само за
адв. възнаграждение, което видно от договора на правна защита и съдействие е в
размер на сумата 4600лв, платена в брой, като се претендира и 20% ДДС, а именно
сумата 920лв, като общата сума е 5520 лв с ДДС.
Този размер на разноските съдът раздели
на три, колкото са ищците, като приема, че за всеки от тях дължи разноски в размер на 1840 лв с ДДС.
Пълномощникът
на ищците направи възражение за прекомерност на
размера на адв.възнаграждение,платено от ответника,което е
неоснователно.
Според цената на всеки предявен иск / 50 000лв/, съгласно чл. 7
ал.2 т.4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалният
представител на ответника, се дължи адв. възнаграждение в минимален размер на
2030лв. За трите предявени иска, общата сума на адв.възнаграждение възлиза на
6090лв, без включен ДДС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
ИЗЦЯЛО предявените от И.Й.К. ***, с ЕГН- **********, С.Й. ***34А,
ЕГН- **********, и К.Й.К. ***18А, ЕГН- **********, трите със съдебен адрес: съдебен адрес:***, чрез адв.Р.М.
***“АД, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Лозенец“, ……………………..представлявано заедно от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, преки искове по чл. 432 ал.1 КЗ за заплащане на сумата 50 000лв,
на всяка от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от настъпилата при ПТП от 08.06.2019г смърт на техния брат К. Й. К., ведно с акцесорните им претенции за заплащане на законната лихва, считано от 17.07.2019г и на
разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И.Й.К. ***, с ЕГН- **********, С.Й. ***34А, ЕГН- **********, и К.Й.К. ***18А, ЕГН- **********, трите със
съдебен адрес: съдебен адрес:***, чрез адв.Р.М.,***“АД, със седалище и
адрес на управление гр.София, район„Лозенец“, бул.„………………….., , представлявано заедно от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, всяка от тях сумата 1
840лв/ хиляда осемстотин и четиридесет
лева/ с включен ДДС,
представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: