№ 4275
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова- Хранова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Михаела Касабова- Хранова Въззивно
гражданско дело № 20231100504169 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 20073729/10.01.2023 г., постановено по гр.д. № 66732/2019 г. по
описа на СРС, 64-ти състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* срещу - Е. Д. И., ЕГН ********** обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че Е. Д. И. дължи на „Софийска вода“ АД
следните вземания: сумата от 512.78 лв. - цена за доставени услуги ВИК за периода
08.03.2012г. - 04.10.2018 г., доставени до имот на адрес: гр. София, ж.к. „****, кл. №
**********, ведно със законната лихва от 10.01.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 149.03 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 08.04.2012 г. - 04.10.2018 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1238/2019 г. по описа на СРС, 64-ти състав.
Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена
въззивна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД с доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционния акт. Твърди се, че ответникът лично е заявил,
че е съсобственик на имота и това признание не е било взето предвид от СРС. Сочи се,
че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение с недопускането на исканите
комплексна съдебно-счетоводна и комплексна съдебно-техническа експертиза. Моли
се първоинстанционното решение да бъде отменено в цялост и вместо него да бъде
постановено друго, с което се уважават исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство Е. И..
С определение № 52414/26.04.2023 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК,
1
въззивният съд е допуснал изслушването на комплексна съдебно –техническа и
съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Софийска вода“ АД с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Е. Д. И.. Ищецът твърди, че
между страните съществувало облигационно отношение с предмет доставка на ВиК
услуги до имот с адрес: гр. София, ж.к. „****. По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
на ВиК системи или от съответния регулаторен орган. За исковия период по партидата
на имота бил открит клиентски номер **********. За вземанията му била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответницата И. при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника, че му дължи сумата от 512,78 лв. – главница за доставена и
потребени ВиК услуги за периода 08.03.2012 г. – 04.10.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на заявлението - 10.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 149,03 лв. – мораторна лихва за периода 08.04.2012 г. – 04.10.2018 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12380/2019
г. по описа на СРС, 64 състав. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Е. И..
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд ответницата оспорва иска
по размер. Поддържа, че била съсобственик на процесния имот, че съпругът й е
починал, както и че през 2015 г. е сменила водомерите. Прави искане за доброволно
уреждане на спора с разсрочено плащане.
На 10.01.2019г. „Софийска вода“ АД е депозирало пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. И. за сумата от 512,78 лв.
– главница за доставена и потребени ВиК услуги за периода 08.03.2012 г. – 04.10.2018
г., ведно със законната лихва от датата на заявлението - 10.01.2019 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 149,03 лв. – мораторна лихва за периода 08.04.2012 г. –
04.10.2018 г., както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от 07.02.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 1238/2019 г. по
описа на СРС, 64 състав, съдът е издал исканата заповед, като е присъдил на заявителя
и сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв., от които: 25 лв. -
държавна такса, както и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Издадената заповед е
връчена на ответницата И. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е представен талон за пломбиране на водомери №
**********/17.11.2014 г. за процесния имот, подписан от ответницата в качеството й
на титуляр на партидата, открита за имота.
От заключението на назначената и изслушана пред въззивния съд комплексна
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, като
2
доставяните до него ВиК услуги са измервани посредством наличните два водомера.
Последните били отчитани на всеки три месеца чрез реално отчитане, съгласно
налични при оператора карнети, а през останалото време били начислявани количества
на база предходна консумация. Вещите лица сочат, че в имота доставеното количество
питейна вода за периода е 265,216 куб.м. Начислените ВиК услуги били фактурирани
съобразно утвърдените от КЕВР цени.
От заключението на приетата от настоящата инстанция комплексна съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че след 08.03.2012г. няма отразени плащания по
партида с кл. № ********** на името на Е. Д. И.. За процесния период били издадени
74 фактури и 5 кредитни известия, като общото фактурирано количество потребена
питейна вода било 265,22 куб. м., от които 246 куб.м. за имота и от разпределение като
индивидуален дял от общото потребление – 19,22 куб.м. Вещите лица са дали
заключение, че след извършени прихващания и намаление по партида с кл. №
********** на името на Е. Д. И. за исковите периоди са налични задължения за
главница в размер на 512,78 лв. и за лихва за 149,03 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с
правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо. По правилността на решението:
Предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са с правно основание чл. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за плащане на
стойност на потребени ВиК услуги и обезщетение за забава на плащането им.
По релевираните доводи във връзка с правилността на решението съдът
намира жалбата за частично основателна:
За да отхвърли предявените установителни искове, СРС е приел, че в
производството не е доказано наличието на облигационна връзка между страните през
процесния период, доколкото не са установени факти, че ответницата е собственик на
процесния имот и конкретния притежаван от същата обем права върху имота.
Така посочените изводи не се възприемат от настоящия състав.
По смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители
по смисъла на закона са юридически или физически лица собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
В конкретния случай, ответницата лично в първото съдебно заседание е
направила признание, че е съсобственик на процесния имот, в който през 2015 г. е
сменила водомерите. Същата е заявила, че оспорва иска единствено по размер.
Направила е изявление, че желае доброволно уреждане на спора с разсрочено плащане
на задължението.
Настоящият съдебен състав счита, че с релевираното изявление Е. И. е
признала по основание предявените искове доколкото е признала, че е съсобственик на
водоснабдения имот и сочейки, както и че съпругът й е починал, т.е. признала е
неизгоден за себе си факт. Действително в тежест на ищеца е да установи в процеса
наличието на облигационни отношения с ответницата И., но тъй като същата не ги
оспорва, а противопоставя възражение, че е съсобственик, то в тежест на същата е да
установи, че следва да отговаря в по-малък обем. До приключване на производството
пред първата инстанция такива доказателства не са ангажирани, както и не са
ангажирани такива от страна на ищеца, че ответницата е единствен собственик на
процесния водоснабден имот. Ето защо и при липса на други доказателства по делото,
от които може да се направи извод за обратното, настоящият съдебен състав приема, че
Е. И. е собственик на 1/2 от процесния апартаменти.
В тази връзка следва да бъде отчетено и процесуалното поведение на
ответницата – желанието за доброволно уреждане на спора с разсрочено плащане.
Последното сочи, че не е налице спор относно наличието на облигационна връзка
между страните. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция приема, че Е. И. се
явява съсобственик на ½ част на процесния имот и като такава е потребител на ВиК
услуги през исковия период и следва да отговаря до този обем за задълженията за
имота. Следователно предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на размера на потребените Вик услуги и начислените
задължения в процесния имот са допуснати пред настоящата инстанция комплексна
съдебно –техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които установяват обема на
конкретното количество доставена питейна вода и ВиК услуги - 265,22 куб. м., за което
е начислено задължение за процесния имот за главница по партида с кл. № **********
на името на Е. Д. И. за исковия период 08.03.2012г.-04.09.2018г. 512,78 лв., както и за
лихва за 149,03 лв. Въззивният съд кредитира приетите по делото експертни
заключения като обективно, компетентно и пълно изготвени.
От така установеното в настоящото производство, въззивният съд приема, че
отговорността на ответницата Е. И. следва да бъде ангажирана за ½ част от горните
суми или за сумата от 256,39 лв. за главница и 74,52 лв. за обезщетение за забава,
доколкото не се доказа по безспорен начин, че ответникът по въззивната жалба Е. И. се
явява титуляр на правото на собственост за останалата ½ ид. част от процесния
водоснабден имот, респективно същата не се намира в облигационни правоотношения
с въззивника за вземанията над ½ част или за целия имот.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че предявените искове за
4
установяване дължимостта на начислената стойност на ВиК услуги за периода
08.03.2012г. - 04.10.2018 г. за сумата от 256,39 лв. и за обезщетение за забава за
периода 08.04.2012 г. - 04.10.2018 г. за сумата от 74,52 лв. се явяват основателни, като в
тази част решението на СРС следва да бъде отменено като неправилно и постановено
ново, с което да бъдат уважени исковете до посочените размери. За разликата над
посочените суми до пълния размер на предявените от „Софийска вода“ АД искове за
сумата от 512.78 лв. - цена за доставени услуги ВИК, респективно за сумата от 149.03
лв. - обезщетение за забава, първоинстанционното решение като правилно следва да
бъде потвърдено, поради съвпадение на крайния резултат.
По разноските в производството:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира в частта за разноските, доколкото
такива не са присъдени на ищеца, който на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има такова
право. С оглед изхода от спора на ищеца се следват разноски за производството по
ч.гр.д. № 1238/2019 г. в размер на 37,50 лв. /за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/ съразмерно уважената част от исковете, които следва да се възложи в
тежест на ответницата.
За исковото производство съразмерно на уважената част от исковете на ищеца
се дължат от ответницата разноски в размер на 62,50 лв. /държавна такса и
юрисконсулстко възнаграждение в минимален размер/.
Ответницата не претендира разноски, поради което такива не й се следват.
Доколкото въззивната жалба е частично основателна, то разноски за
въззивното производство се следват и на двете страни. В полза на въззивното
дружество съобразно изхода от спора следва да се присъди сума в размер на 362,51 лв.
/за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер/. Не се установява във въззивното производство въззиваемата
ответница да претендира разноски, поради което такива не й се следват.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20023729 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 66732/2019 г. по
описа на СРС, 64 с-в, в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422
ГПК искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Е. Д. И.
дължи на „Софийска вода“ АД сумата до 256,39 лв. – главница, представляваща цена
за доставени услуги ВиК за периода 08.03.2012г. - 04.10.2018 г., доставени до имот на
адрес: гр. София, ж.к. „****, кл. № **********, ведно със законната лихва от
10.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата до 74,52 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 08.04.2012 г. - 04.10.2018
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1238/2019 г. по описа на СРС, 64-ти състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
5
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Е. Д. И., ЕГН **********,
гр. София , ж.к. **** дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от 256,39
лв. – главница, представляваща цена за доставени услуги ВиК за периода 08.03.2012г. -
04.10.2018 г., доставени до имот на адрес: гр. София, ж.к. „****, кл. № **********,
ведно със законната лихва от 10.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 74,52 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 08.04.2012 г. - 04.10.2018 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1238/2019 г. по описа на СРС, 64-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20023729 от 10.01.2023 г. по гр. д. №
66732/2019 г. по описа на СРС, 64 с-в, в частта, в която са отхвърлени предявените по
реда на чл. 422 ГПК искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че Е. Д. И. дължи на „Софийска вода“ АД сумата над 256,39 лв. до пълния
предявен размер от 512,78 лв. – главница, представляваща цена за доставени услуги
ВиК за периода 08.03.2012г. - 04.10.2018 г., доставени до имот на адрес: гр. София, ж.к.
„****, кл. № **********, ведно със законната лихва от 10.01.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата над 74,52 лв. до пълния предявен размер от
149,03 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 08.04.2012 г.
- 04.10.2018 г.
ОСЪЖДА Е. Д. И., ЕГН ********** да заплати на „Софийска вода“ АД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 37,50 лв. – разноски разноски за производството
по ч.гр.д. № 1238/2019 г. на СРС, 64 с-в, сумата от 62,50 лв. – разноски за
производството по гр.д. № 66732/2019 г. на СРС, 64 с-в, както и сумата от 362,51 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6