Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 18.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди  и  деветнадесета година, в състав :

                                          

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 10325 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

            Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 497 от КЗ.

Ищцата Р.Д.З. твърди, че в резултат от настъпилото на 29.05.2018г. в гр. София ПТП, тя претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради причинената физическа травма – закрито счупване на горния край на тибията, както и имуществени вреди на стойност от 834, 50 лева, представляващи необходими разходи за лечение на описаната травма. В процесното  ПТП, ищцата участвала в качеството си на пътник в автобус от масовия градски транспорт, марка „Ютонг“ модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег.№ ********собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД и управляван от водача К.К.П.. Движейки се по бул. „Княгиня Мария Луиза“, с посока от ул. „Опълченска“ към бул. „Христо Ботев“,  на спирка с № ****, водачът на автобуса задействал затварящите вратите механизми, без да се увери в безопасността на качващите се и слизащи пътници, а в резултат на това, затварящата се врата притиснала крака на ищцата, дестабилизирала я и причинила падане с травматично счупване. Според ищцата, както механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, така и вредата, а също и противоправния характер на поведението на водача на автобуса били установени в рамките на ДП №11200/2018г. по описа на СРТП-ОР-СДВР и съответно пр.пр №20520/2018г. по описа на РП-София. Понеже узнала, че отговорността на водача на автобуса била застрахована със задължителна застраховка “Гражданска отговорност за автомоблистите“  при ответното дружество- ищцата депозирала на 13.06.2018г.  писмена претенция по реда на чл. 380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и за имуществени вреди в размер на 834, 50 лева, заедно с всички необходими за установяване на вредите документи, но до предявяването на иска, ответникът не определил и не заплатил дължимото от него застрахователно обезщетение, поради което изпаднал в забава При така изложените фактически твърдения ищцата претендира за осъждане на ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 834,50 лева, както и обезщетение за забавата, в размер на законна лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 29.05.2018г. до окончателното плащане. Предвид очаквания положителен изход от спора ищцата претендира и за сторените съдебни и деловодни разноски.

Ответното дружество З. „О.“ АД  не е представило отговор на исковата молба по реда на чл. 367 от ГПК в законоустановения двуседмичен срок. В хода на делото, дружеството заявява, че не оспорва фактическите твърдения, на които се основава иска, в частта по отношение на настъпването на процесното ПТП, неговия механизъм и участието на ищцата в него, не оспорва твърдението за наличието на противоправно поведение на водача на автобуса и наличието на пряка причинно- следствена връзка между противоправното поведение и настъпилата вреда, нито валидността на застрахователното покритие. Ответното дружество изразява становище за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, с оглед действителния характер и обем на неимуществените вреди.                                        Чрез писмено заявление от 18.02.2020г., което е подадено след завършилата първоначална размяна на книжа между страните – ответникът представя доказателства, че е заплатил по банковата сметка на ищцата сумата от 24 000, 21 лева, като едновременно с това заявява признание на исковите претенции, което обхваща частично признание на претенцията за обезщетение на неимуществени вреди - до размер на 20 000 лева, пълно признание на претенцията за имуществени вреди в размер на 834, 50 лева и признание на претенцията за законна лихва върху посочените по- горе суми на обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди, считано от 13.09.2018г. /тримесечен срок от постъпване на заявлението по чл. 380 от КЗ/до деня на извършеното плащане на посочените суми – на 19.03.2020г.  Моли за отхвърляне на исковете в частта, над признатата част и претендира за осъждането на ищцата да заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като доказателство преписи от Констативен протокол за ПТП№ К-352/29.05.2018г., Протокол за оглед на местопроизшествие, заедно със скица и фотоалбум установяват настъпването на процесното ПТП на 29.05.2018г. в гр. София. Няма спор, а съдържанието на споменатите документи посочва, че движейки се по бул. „Княгиня Мария Луиза“, с посока от ул. „Опълченска“ към бул. „Христо Ботев“,  заедно с пострадалата Р.З. в пътническия салон - на спирка с № 2079, водачът на автобус „Ютонг“ модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег.№*******собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, първо отворил вратите за слизане на пътници, а в последствие задействал затварящите вратите механизми, но без да се увери в безопасното завършване на слизането от пътниците. Затварящите се врати на автобуса притиснали долен крайник на ищцата и по този начин водачът дестабилизирал тялото на пострадалата и създал  предпоставка за настъпване на процесното телесно увреждане.

Заключението на приетата съдебна- автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. М.Ф. изяснява изложената по- горе фактическа обстановка и мотивира категоричен извод за това, че причината за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на процесния автобус „Ютонг“ модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег.№*******собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД.

Данните в приетите като доказателства медицински документи, както и данните в приетите като доказателства разходни документи /фактури/ за стойността на заплатените от ищцата медицински прегледи, лекарствени препарати и консумативи, са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б.Б.. В своето становище пред съда, вещото лице мотивира извода, че в резултат от настъпилото ПТП, ищцата е понесла травматично увреждане, което има характер на травматично счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост. Според становището на вещото лице, увреждането има медико- биологичната характеристика на средна телесна повреда. Експертизата счита, че травмата е причинена от силен страничен удар на затварящата се врата на автобуса или от усукване на долния крайник поради дестабилизиране на позицията на тялото. В заключението си, вещото лице акцентира върху факта, че пострадалата е отказала предложеното й оперативно лечение, а поради този отказ оперативното лечение е заменено с по- щадящ консервативен способ, посредством първоначално наместване на счупената кост и последващо обездвижване на фрактурата чрез гипсов крачол. Според становището на вещото лице, счупената кост на долния крайник на пострадалата е зараснала за срок от 4 месеца. Най- интензивни болки и страдания, пострадалата е преживяла в период от 2 месеца след счупването, а като се отчита и периода на проведеното раздвижване на коляното –вещото лице заключава, че общата продължителност на лечебно възстановителния период за пострадалата е  продължил около шест месеца.

При липсата на спор между страните и въз основа на приетите писмени доказателства, настоящият състав на съда намира за установено, че с молба от 13.06.2018г. /на лист 51 от делото/ ищцата е предявила пред ответника писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди. В приложение на претенцията са представени описаните в нея приложения:  протокол за ПТП, епикриза и фактури за заплатени медицински разходи. Съдържанието на претенцията не посочва номер на банкова сметка.                                В последвалата претенцията писмена кореспонденция, ответното дружество е поканило ищцата - да представи допълнително документи за настъпването на застрахователното събитие /писмо от 14.06.2018г. на лист 53 от делото/, а с последващо писмо от 14.09.2018г. същото дружество е заявило, че ще откаже да изплати застрахователно обезщетение, поради непредставяне на изисканите документи. С молба от 27.09.2018г. т.е. след изтичане на тримесечен срок от предявяване на извънсъдебната претенция - ищцата е представила пред ответника номер на банкова сметка, ***ателното обезщетение.

Посредством представения от ответника платежен документ – нареждане на банков превод, осъществен на 19.03.2020г., както и въз основа на изричното признание на ищцата, съдът установи, че в хода на съдебното дирене е било извършено плащане: По посочената от ищцата банкова сметка, ***.03.2020г. ищцата е получила от ответника сумата от общо 24 000, 21 лева, която включва: 20 000 лева за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 834, 50 лева застрахователно обезщетение за имуществени вреди и сумата от общо 3165, 91 лева, представляваща законна лихва върху главница, формирана от сбора на изплатеното обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди, но изчислена за период, считано от изтичане на тримесечен срок от датата на предявената пред застрахователя с претенция - 18.09.2018г. до датата на извършеното плащане, чрез банков превод т.е. до 19.03.2020г.

В дадените пред съда показания, свидетелката Т.Б.Т.заявява, че поради близката родствена връзка с ищцата /свидетелката е дъщеря на ищцата/, тя поела грижите над пострадалата по време на възстановителния период и имала възможността, да придобие преки впечатления от обема и характера на понесените вреди. Според впечатлението на свидетелката- неподвижното състояние на ищцата продължило около два месеца. По време на следващия етап от възстановителния период, ищцата се оплаквала от силни болки. Постепенно, състоянието на пострадалата се възстановило и тя започнала да се придвижва с бастун, като била в състояние да посети тоалетната и да излиза на балкона на жилището. В резултат от намалената си подвижност, пострадалата изпитвала и психологически затруднения, доколкото очакванията й за възстановяване на подвижността не били обективно оправдани. Понастоящем, пострадалата, която била на 88 години живеела в едно жилище със сравнително по- младата си сестра, която била на 82 години, а двете жени били подпомагани от свидетелката, която спяла при тях в жилището им.

            При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, предявени пред компетентен да разгледа спора съд и при спазване на особените изисквания на чл. 380 от КЗ.

За да се произнесе по основателността на претенциите – съдът съобрази, че тези претенции се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ- за ответника е възникнало задължение да изплати застрахователно обезщетение за вредите, които ищцата докаже, че е понесла, като резултат от пътно транспортно произшествие. 

В резултат от анализа на събраните в хода на делото доказателства, както и с оглед направеното от ответника пълно признание на фактите, определящи основанието на претенциите за имуществени, за неимуществени вреди и за законна лихва - съдът намира тези претенции за доказани по основание. С други думи- следва да се считат за установени всички онези предвидени в закона предпоставки, обуславящи основанието  възникване на задължението за ответника - да изплати на застрахователно обезщетение, в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на автобус „Ютонг“ модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег.№*******

Всяка от тези претенции ще бъде разгледана прецизно в следващите мотиви на настоящото решение:

По претенцията за изплащане на обезщетение за имуществени вреди:

В хода на съдебното дирене се установи, че задължението за изплащане на претендираното от ищцата обезщетение за имуществени вреди е било изпълнено на 19.03.2020г. т.е. след предявяването на иска. Налице е изрично и фактическо признание на претенцията /чрез доброволното изплащане на сумата/, което на свой ред следва да бъде взето предвид като факт с правно значение, по аргумент от чл. 235, ал.3 от ГПК и чл. 237 от ГПК.

Поради факта, че задължението е погасено чрез плащане в хода на съдебното дирене - предявената на това основание претенция на ищцата следва да бъде изцяло отхвърлена, но доколкото ответникът е дал повод да предявяването на иска - той следва да понесе и съответната част от съдебните разноски, които са били направени по повод на тази претенция.

По претенцията за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

В хода на съдебното дирене се установи, че за изплащане на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди на 19.03.2020г. т.е. след предявяването на иска, е била преведена сумата от 20 000 лева.

По аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК – плащането следва да бъде взето предвид, като факт с правно значение, но понеже извършеното плащане не покрива пълния размер на претендираното застрахователно обезщетение – настоящият състав на съда ще следва да се произнесе преди всичко по размера на дължимото застрахователно обезщетение. За да се произнесе по този въпрос, съдът следва да обсъди внимателно какъв е справедливия по смисъла на чл. 52 от ЗЗД размер на дължимото от ответника застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Въз основа на този отговор, ще може да бъде направен извод, дали извършеното в хода на съдебното дирене плащане е погасило изцяло вземането на ищцата, или само част от него и остатъкът до разликата все още се дължи.

Размерът на платимото застрахователно обезщетение е определяем, чрез установения от чл. 52 от ЗЗД общ критерии за справедливост. Кредитирайки събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са причинили болки, страдания и неудобства, които са били търпяни с най- висок интензитет, през период от около два месеца.                                В този период движението на пострадалата е било силно ограничено, тя е имала нужда от непосредствена помощ в битовото обслужване.

С оглед напредналата възраст на пострадалата и множеството други придружаващи заболявания, които вещото лице д-р Б. посочва в заключението си, може да се приеме, че пострадалата обичайно би имала нужда от непрекъснато социално съдействие и битова асистенция, независимо от настъпването на травматичното увреждане. С други думи, травматичното увреждане на крайника, поради настъпилото ПТП й не е единствената причина за страданията и неудобствата, които ищцата изпитва, но е допринесло за влошаване на състоянието.

Съдът намира, че независимо от болките и страданията, произтичащи от получената травма, то необходимостта от грижи и съдействие в социален и битов аспект са били наложителни и в резултат на други фактори, съществуващи независимо от травмата и макар те да са проявени - за тях застрахователно обезщетение не се дължи. Както по време на настъпване на инцидента, така и след него, пострадалата е била в напреднала, социално неактивна възраст, поради което ограничението, което социално битовите ограничения по време на лечебния и възстановителен период не би могло да рефлектира негативно върху социалната или трудова активност, но без съмнение е породило болки и страдания.

Общото физическо състояние на пострадалата продължава да бъде незадоволително и след приключване на лечебния и възстановителен период, но този факт, както вече беше споменато, се дължи не само на последиците от травмата, но и на фактори, определящи общото здравословно състояние на пострадалата. Затова, за преценка на обема на вредите бе възприето експертното заключение на              д-р Б., което съдът кредитира преимуществено пред свидетелските показания на родственика на пострадалата.

Като отчете съвкупността от всички установени посредством експертното заключение болки, страдания, неудобства, които са понесени от пострадалото лице, но при това съобрази и социално икономическите условия в страната, отчитано към момента на настъпването на вредите (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ), съдът приема че компенсирането на вредните последици е справедливо оценимо на сумата от                   20 000 (двадесет хиляди) лева. Тази сума застрахователят дължи да изплати по принцип, а за разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 60 000 лева - претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, поради нейната прекомерност и изначална неоснователност.             

За да достигне до този извод, съдът съобрази, че застрахователното обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедливост, но понятието за справедливост има и специфични социални измерения. То не се измерва не само с максималните лимити на покритието по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, но и следва да бъде съобразено със социално- икономическите условия и жизнения стандарт към момента, в който са се проявили вредоносните последици. /виж напр. Решение № 31 от 25.03.2014г. по т .д. № 1203/2013г. на ІІ ТО на ВКС и мн. др./.

Въз основа на този извод на съда, ще може да бъде направен и следващия извод - че плащането на сумата от 20 000 лева е погасило изцяло вземането на ищцата. При това положение, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, понеже към момента на приключване на съдебното дирене – задължението е погасено.

Независимо от този изход на спора, ответникът пак следва да понесе направените от ищцата и нейния процесуален представител съдебни разноски - понеже очевидно е дал повод за завеждането на делото. 

По претенцията за изплащане на законна лихва:

В хода на съдебното дирене се установи, че за изплащане на претендираната от ищцата законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди на 19.03.2020г. е била преведена сумата от 3165, 91 лева, представляваща законна лихва, изчислена за периода от 18.09.2018г. /тримесечен срок от предявяването на претенцията по чл. 380 от КЗ пред застрахователя/ до деня на фактическото извършване на плащането.

По аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК – плащането на законна лихва в хода на процеса е факт с правно значение, но доколкото конкретното плащане не покрива целия период, за който се претендира лихвено задължение на ответника /изключен е периодът на претенция от настъпването на ПТП на 29.05.2018г. до 18.09.2018г./– то настоящият състав на съда е длъжен преди да се произнесе - да обсъди въпроса: кога точно застрахователят е изпаднал в забава за изплащане на застрахователното обезщетение.

Отговорът на този въпрос е ясно уреден в чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл. 496, ал.1 от КЗ и визира тримесечен срок от предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя. В конкретния случай, следва да се приеме, че застрахователят е изпаднал в забава и дължи лихва, на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ, считано от 18.09.2018г. /тримесечен срок от предявяването на претенцията по чл. 380 от КЗ пред застрахователя/ до деня на фактическото извършване на плащането, което е било осъществено на 19.03.2020г. 

Като се има предвид конкретния размер на главницата /сборът от сумите на дължимото застрахователно обезщетение за имуществени вреди и за неимуществени вреди/ - то дължимата от ответника законна лихва възлиза на 3165, 91 лева, колкото е било заплатено от ответника, в хода на процеса.

В заключение – по претенцията за законна лихва, съдът намира, че предявения иск следва да бъде изцяло отхвърлен, доколкото за периода на претенция: от настъпването на ПТП на 29.05.2018г. до 18.09.2018г. застрахователят по принцип не дължи лихва, по аргумент от противното на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, а по претенцията в периода: от 18.09.2018г. /тримесечен срок от предявяването на претенцията по чл. 380 от КЗ пред застрахователя/ до деня на фактическото извършване на плащането, което е било осъществено на 19.03.2020г. искът също подлежи на отхвърляне, понеже дължимата лихва е била заплатена в хода на съдебното дирене и следователно - към момента на приключване на съдебното дирене – задължението е погасено.

Независимо от този изход на спора, ответникът пак следва да понесе направените от ищцата и нейния процесуален представител съдебни разноски – съразмерно с отхвърлената поради плащане част от иска - понеже с поведението си  е дал повод за завеждането на делото. 

По отношение на претенциите за направени съдебни разноски:

Ищеца е претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство по чл. 38 от ЗАдв, съразмерно с отхвърлената поради плащане част от иска.

Понеже ищцата е освободена от задължението за заплащане на държавна такса в размер над сумата от 50 лева и от задължението за предварително заплащане на съдебни разноски – тя е легитимирана да получи на основание чл. 78, ал.1 от ГПК само сумата от 50 лева, които ответникът ще бъде осъден да заплати.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК - фактически понесените от бюджета на съда такси и съдебни разноски, от чието заплащане ищцата е освободена, ще трябва да бъдат възложени в тежест на ответника. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 1576, 64 лева, включваща сумата от 926, 64 лева за държавна такса за всеки един от предявените искове /съразмерно с отхвърлената поради плащане част от иска/ и сумата от 650 лева, представляваща разноски за събиране на доказателства.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК, Адвокатско дружество „В.,У.и П.“, се явява легитимирано да получи от ответника възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА съответно с част от всеки от исковете която е отхвърлена поради плащане. Сумата на възнаграждението, което ответника трябва да бъде осъден да заплати съобразно с установените от НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, възлиза общо на 1250 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от Р.Д.З. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. С.Н.,***, срещу ЗАД „ОЗК- З.“АД с ЕИК********и адрес - гр. София, ул. „********№7 обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ – за сумата от 60 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, за сумата от 834, 50 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, които са в следствие телесни увреждания при ПТП от 29.05.2018г., което е причинено от водача на автобус марка „Ютонг“ модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег.№ ********

 

ОТХВЪРЛЯ  предявената от Р.Д.З. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. С.Н.,***, срещу ЗАД „ОЗК- З.“АД с ЕИК********и адрес - гр. София, ул. „********№* искове претенция с правно основание чл. 497 от КЗ, за присъждане на законната лихва върху сумите на претендираните застрахователни обезщетения,                   за периода от настъпването на процесното ПТП на 29.05.2018г. до деня на окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“АД с ЕИК ********, да заплати на Адвокатско дружество „В.,У.и П.“ с БУЛСТАТ ******** и адрес гр. София, ул. ********ет.4,  на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на Р.Д.З., в производството пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“АД, да заплати на Р.Д.З., основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 50  /петдесет/ лева, за съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“АД с ЕИК ********, да заплати по сметката на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК- сумата от 1576, 64 лева /хиляда петстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и четири ст./ за такси и съдебни разноски, от чието заплащане ищцата е била освободена.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                    

СЪДИЯ: