МОТИВИ
по НЧХД № 793 по описа на Карловски районен съд за 2015 година
Наказателното
производство е образувано по тъжба на Х.Т.Т., с която е повдигнал обвинение срещу подсъдимия Г.Д.Д. за престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК,
за това, че на 07.12.2014 г. в гр. П.б., обл. С.З. му е причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител Х.Т.Т. чрез
поверениците си - адвокат Н. и адв. Ш., поддържа повдигнатото обвинение. Иска се
осъждането на подсъдимия, както и уважаване в пълен размер на предявения
граждански иск. Претендират разноски.
Подсъдимият
Г.Д. участва лично в процеса и с
упълномощения си защитник – адв. К.. Пледира,
че е виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен. Моли за налагане на
административно наказание, ориентирано към минималния размер на глобата.
В наказателното
производство беше предявен от частния
тъжител Т. и приет за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия в размер на 3000 лв., представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени от същия болка и страдание, в резултат на причинената
му лека телесна повреда – съставомерен резултат от престъплението по чл.130 ал.
1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането 07.12.2014г. до
окончателното изплащане на сумата, като частният тъжител бе конституиран и като граждански ищец.
Съдът,
като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК всички доказателства, събрани
по делото: обясненията на подсъдимия Д., показанията на свидетелите М.П. и Т.Т.,
дадени устно и непосредствено пред настоящия съдебен състав в хода на съдебното
следствие, прочетената и приета на основание чл. 282 от НПК съдебно- медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ц., прочетените и приети на основание
чл. 283 от НПК писмени доказателства – искане за рентгенологично изследване,
амбулаторен лист № 9751/07.12.2014г., етапна епикриза, характеристика на
подсъдимия, протоколно определение по АНД № 266/2015г. по описа на Районен съд
Казанлък, характеристични справки на частния тъжител и на подсъдимия, справка
за съдимост на подсъдимия, намира за установено следното:
Подсъдимият
Г.Д.Д., ЕГН ********** е роден на *** г.
в гр. Г.. Живее в гр. П.б., обл. С.З., ул. „*****” № 3. ***** в *****” ООД – гр.
П.б., обл. С.З.. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Подсъдимият
Г.Д. и частният тъжител Х.Т. са познати. Отношенията помежду им били добри.
На
07.12.2014г. след полунощ частният тъжител и подсъдимият били в заведение Е. в гр. П.б.. Били в различни
компании. Около 03.00ч. частният тъжител си тръгнал, като бил последвал навън
от своя позната П.. Пред заведението последната го прегърнала и целунала. В
този момент били забелязани от подсъдимия Д., който също бил излязъл от
заведението. Подсъдимият, който имал чувства към момичето, се ядосал от
видяното, поради което се приближил и нанесъл удар с ръка в областта на главата
на тъжителя, вследствие което той паднал на земята. Там продължил да му нанася
удари с ръце и крака по главата и тялото. Вследствие нанесените удари от страна
на подсъдимия на частния тъжител били причинени разкъсно-контузни рани по главата
/в областта на дясно око, на лява ушна мида и на лява теменна кост/, кръвонасядания
по главата, травматичен оток по главата, охлузване по главата, оток в областта на лявата гривнена става с ограничен
обем движение в същата. Побоят бил преустановен след намесата на познати на
подсъдимия и частния тъжител. След инцидента частният тъжител и неговата
позната П. се насочили към дома на последната, която разказала на майка си
свидетелката П. за инцидента. Тъй като един от ударите от страна на подсъдимия
попаднал и върху П., устните на същата били разкървавени, поради което майка й
я отвела до спешна помощ. Преди да потеглят, пред дома им свидетелката П.
забелязала на отстрещния тротоар частния тъжител. Същият имал наранявания по
лицето и по лявата ръка. Междувременно там пристигнал и подсъдимият с техен общ
познат. Последният разбирайки, че Д. е нанесъл побой над П. и частния тъжител,
ударил подсъдимия.
След
като свидетелката П. и дъщеря й потеглили към болницата, частният тъжител се
прибрал в дома си и съобщил за станалото на баща си свидетеля Т., който възприел
и състоянието му – с наранявания по главата и ръката, разкървавен. Посетили
спешна помощ, където на частния тъжител били извършени необходимите
манипулации.
От
заключението на изготвената и приета по делото съдебно- медицинска експертиза
се установява, че на Х.Т.Т. са били причинени
разкъсно-контузни рани по главата /в областта на дясно око, на лява ушна мида и
на лява теменна кост/, кръвонасядания по главата, травматичен оток по главата, охлузване
по главата, оток в областта на лявата гривнена
става с ограничен обем движение в същата. Травматичните увреждания са причинени
по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие. Травмите по механизъм добре отговарят да са получени
така, както се съобщава в документите по делото, а именно посредством удари,
нанесени една част от тях с ръка / шамари и/или юмруци/, а друга част с крак
/ритници/. Разкъсно-контузните рани по главата, всяка сама по себе си, както и
травматичния оток в областта на лява гривнена става, съпроводен с ограничен
обем на движенията в същата, поотделно и по съвкупност са довели да
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Останалите
увреждания, представящи се с травмен оток, охлузване и кръвонасядания по
главата са довели до болка и страдание. Оздравителния процес за тези
травматични увреждания е около 2-3 седмици, като за този период от време същите
обичайно заздравяват напълно. В резултат на травмите пострадалият е претърпял
обичайни за този вид увреждания болки, които са леки по степен, и които болки
като интензитет са били най-силни непосредствено след причиняването им, а са
отшумели напълно с приключването на оздравителните процеси.
Съдът
възприе и кредитира заключението на вещото лице
д-р Ц. като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област. Същото не беше оспорено от страните.
Горната
фактическа обстановка се установява безспорно и категорично от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, както и от изготвената и приета съдебно-
медицинска експертиза. По несъмнен начин се доказва авторството на деянието,
механизмът на извършването му, времето, мястото и обстановката на
осъществяването му, предхождащото и последващото поведение на подсъдимия, както
и всички обстоятелства от значение за индивидуализирането на наказателната
отговорност.
Авторството
на деянието, и обстоятелствата, свързани с неговото извършване, безспорно се
доказа от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П. и Т., които
съдът кредитира. Съдът кредитира и приема за достоверни и вярно описващи фактическата обстановка показанията
на горните свидетелите, защото същите са
съответни помежду си по отношение на съществените им елементи и си
кореспондират. Съдът счита същите за достоверни и защото съответстват и на
приложените по делото писмени доказателства. Потвърждават се от обективните
находки, предвид обстоятелството, че на тъжителя са били причинени телесни
увреждания, наложили още същия ден незабавно посещение на спешна медицинска
помощ. Отразени са и в изготвения след преглед амбулаторен лист от 07.12.2014г.
и етапна епикриза. Възоснова на тях е изготвено и приетото по делото заключение
на вещото лице д-р Ц., съгласно което установените увреждания отговарят да са
получени по начина, описан в тъжбата. Предвид обстоятелството, че свидетелят Т.
е заинтересован от изхода на делото, по което синът му е страна, показанията му
следва да бъдат подложени на внимателен анализ. Същият безпротиворечиво съобщава
фактите, основани на преките му възприятия от състоянието на сина му, както и
добросъвестно възпроизвежда разказа на последния за развитието на побоя. Показанията
му се подкрепят от производните такива на свидетелката П., пред която дъщеря й П.
незабавно е съобщила за нанесения над частния
тъжител и нея самата побой и за участието на подсъдимия в него. Съответстват и
на механизма на причиняване на уврежданията, възприет в съдебно-медицинското
заключение на вещото лице д-р Ц., както и на обясненията на подсъдимия по отношение
на съществените им елементи. Ето защо съдът намира показанията на свидетеля Т. за
обективни и неповлияни от родствената му връзка със страна в процеса и ги ползва.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката П., тъй като са съответни на останалите кредитирани от съда доказателства.
Подсъдимият
се признава за виновен. Дава обяснения, които по отношение на главния факт на
доказване, съответстват на останалите кредитирани гласни и писмени
доказателства, както и съдебна експертиза и съдът ги ползва.
Съдът
ползва при постановяване на присъдата си и приетите писмени доказателства с
изключение на представената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 101/2015г., доколкото е събрана по друго
наказателно производство – досъдебно производство № 284-ЗМ 171/2015г. по описа на РУП- Казанлък.
При
така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка Съдът намира, че с
деянието си подсъдимият Г.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 130 ал. 1
от НК, тъй като на 07.12.2014 г. в
гр. П.б., обл. С.З. е причинил на Х.Т.Т. с ЕГН ********** *** лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузни рани по главата /в областта на дясно око, на лява
ушна мида и на лява теменна кост/, кръвонасядания по главата, травматичен оток по
главата, охлузване по главата, оток в областта
на лявата гривнена става с ограничен обем движение в същата, причинили му разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимия чрез нанасянето на удари с ръце и крака на тъжителя
Т., както съдът е приел в изложената от него фактическа обстановка. Пряка и
непосредствена последица от ударите са причинените телесни увреждания- разкъсно-контузни
рани по главата /в областта на дясно око, на лява ушна мида и на лява теменна кост/,
кръвонасядания по главата, травматичен оток по главата, охлузване по главата, оток в областта на лявата гривнена става с ограничен
обем движение в същата. Разкъсно-контузните
рани по главата, всяка сама по себе си, както и травматичният оток в областта
на лява гривнена става, съпроводен с ограничен обем на движенията в същата,
поотделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и 129 от НК, което се квалифицира като лека телесна повреда по смисъла
на чл.130 ал. 1 от НК. По отношение на другите наранявания – травматичен оток,
охлузване и кръвонасядания по главата, с действията си подсъдимият е причинил
на частния тъжител болка и страдание, които представляват лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Налице е причинно- следствена връзка между поведението
на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, а именно установените травматични
увреждания. Прието в съдебната практика и доктрината е, че когато действията на
дееца покриват едновременно признаците на фактическите състави на престъплението
лека телесна повреда, а именно с разстройство и съответно без разстройство на здравето,
тоест по смисъла на ал.1, респ. на ал.2 на чл.130 от НК, какъвто е настоящият казус,
то деецът отговаря за причиняването на по-тежкия престъпен резултат – в случая по
чл.130 ал.1 от НК.
Деянието
е извършено от подсъдимия виновно при форма на вина пряк умисъл. Същият е съзнавал,
че нанася удари върху главата и тялото на тъжителя и е предвиждал, че от тях ще
настъпи увреждане, като е целял този резултат.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимия са налице всички кумулативни предпоставки,
предвидени в разпоредбата на чл. 78 А ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност, а именно за извършеното престъпление, което е умишлено,
предвиденото наказание в нормата на особената част е лишаване от свобода до две години или пробация. Подсъдимият до настоящия момент не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
чрез приложението на този институт,
пълнолетно лице е и от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. При
наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно-наказателна такава, като му се наложи
административно наказание глоба в предвидения законов диапазон от 1000 до 5000
лв.
При
индивидуализиране на наказанието и определяне на размера на глобата съдът
отчете като смекчаващо вината обстоятелство липсата на предишни осъждания. Наред
с това подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност с оглед
установените добри характеристични данни- същият е трудово ангажиран, няма други
противообществени прояви. Признава се за виновен и изразява съжаление и
критичност. Съобрази вида и характера на конкретно причинената телесна повреда,
които са и определящи за обществената опасност на деянието. Последната не засяга
в значителна степен здравето на пострадалия. Поради изложеното, за извършеното от
подсъдимия, съдът му определи административно наказание в минималния размер- глоба
в размер на 1000 лева. Според съда именно това наказание като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и най –добре би изпълнило целите посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Предявения
от пострадалия Х.Т. граждански иск за причинените му от престъплението неимуществени вреди в размер
на 3000 лв. намира правното си основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД,
съгласно която всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение. Установено
по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление, пострадалият
Т. е претърпял неимуществени вреди - болки и страдание, които са непосредствена
последица от деянието. С оглед на изложеното съдът счете, че предявения
граждански иск е основателен, но завишен по размер. Досежно неговия размер, според разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД , същият следва да се определи по справедливост. В резултат на
извършеното от подсъдимия посегателство на пострадалия са причинени няколко
травматични увреждания. В тази връзка подлежат на обезщетяване всички причинени
неимуществени вреди, поради което и като съобрази обема на травматичните
увреждания и претърпени болки и страдания и периода на оздравяването, който не
е дълъг – около 2-3 седмици от травмата, според вещото лице, съдът прие, че справедливият размер на
обезщетението следва да бъде определен на 1000
лева, като над този размер се явява завишен, поради което за разликата
над 1000 лева до пълния предявен размер от 3000 лева искът се отхвърли като неоснователен
и недоказан. По тези съображения, съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския
ищец Х.Т. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на престъплението. Сумата присъди ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на деянието 07.12.2014 г. до окончателното изплащане.
Причините
за извършване на престъплението са ниската правна култура на подсъдимия,
незачитане на личността и в частност телесната й неприкосновеност, неспазването
на установения в държавата правов ред.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
Съдът възложи направените по делото от частния тъжител и граждански ищец
разноски в размер на 172 лева и сумата от 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение,
предвид приложените по делото адвокатски пълномощни. На същото основание съдът
осъди подсъдимия да заплати по бюджета на съдебната власт, вносими по сметка на
КРС, сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, която е 4 % върху уважения размер на иска, но не по-малко от 50 лв.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.