Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 25.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б
въззивен състав в публично съдебно заседание на петнадесети март през
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова
гр. дело № 9220 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 111228 от 04.06.2020 г. по гр. д. № 79446/2018 г. по описа на СРС, 143 с-в по
иск на етажния собственик З.П.М., ЕГН ********** са отменени, като незаконосъобразни
решенията на Общото събрание на Етажната собственост при бл. № ***************’", район Илинден, гр.София, представлявана от д-р К. **********от проведеното на 29.11.2018
година общо събрание на Етажната собственост, обективирани в Протокол от Общо
събрание на собствениците на блок **,
ж.к.Захарна *****, гр.София, община И. в т.1 – „Доклад на
управителя на ЕС за общото и финансово състояние на ЕС“ и решението,
обективирано в същия протокол - „Дава се два месеца срок (до 22 май) за издаване на длъжниците към ЕС. След този
срок да се взема мерки по принудително събиране на
задълженията. ”.
Срещу постановеното решение, в частта, с която са уважени исковете, е подадена въззивна жалба
от ответника Етажната собственост при бл. № **, ж. к. ************’",
район Илинден, гр.София с
изложени доводи за неправилност. Отправено е искане за отмяна в обжалваната
част и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна З.П.М. е подала писмен отговор, в който
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли, да бъде потвърдено
решението на СРС в обжалваната част и претендира разноски.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима
- същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Решението на Софийски
районен съд е валидно, допустимо и правилно. Във
връзка с доводите изложени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС /Закон за управление на етажната собственост/.
Според цитираната разпоредба, всеки собственик може да
иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание на етажната
собственост, като съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС молбата се подава пред районния съд
по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяването
на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от закона.
В случая е установено, че съобщението за изготвения
протокол от проведено ОС на ЕС на
29.11.2018 г. е залепено на табло във входа на блок ***************’", район Илинден, гр.София на 04.12.2018 година, а исковата молба е депозирана на
17.12.2018 година. С оглед това съдът
приема, че исковете са предявени в преклузивния срок, установен в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, поради което са допустими.
По същество предмет на
разглеждане в настоящото производство е законосъобразността на приети решения на общото събрание на етажните собственици
в сграда, с административен адрес: гр. София, ж.к. ************’", район *******приети
на 29.11.2018 г.
Между страните по делото не
е спорно и в производството е установено, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект в сградата етажна собственост – така е
собственик на ап*******Поради това същият е легитимиран да оспори
взетите от общото събрание на етажната собственост решения по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Фактическата страна по спора е правилно установено
от първата инстанция и настоящия състав формира идентични фактически
констатации и правни доводи.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, общото събрание се свиква чрез покана,
подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на
събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Изискването за
посочване в поканата на лицата, които свикват общото събрание, и за полагане на
подпис от тези лица, е свързано с разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС, в която са посочени лицата, оправомощени да
свикат общо събрание.
В настоящия случай
проведеното на 29.11.2018 г. от
20.00 часа в сградата на 6-ти етаж ОС на ЕС е нередовно свикано и проведено. По
делото липсва представена надлежна покана за свикване на общо събрание на
сочената дата, а удостовереното в протокола е, че е свикано по покана от УС на
ЕС, като е налице полагане на подпис само от страна на
управителя на ЕС, а не и от членовете на УС, какъвто несъмнено е един от тях
-управителят. При събрани пред първата инстанция доказателства от Столична
община, че управителния орган на ЕС не е управителят еднолично, а избрания
управителен съвет правилни и законосъобразни са изводите на съда, че
императивното изискване на чл.13, ал.1 ЗУЕС не е спазено. Доводите на
въззивника в обратен смисъл съдът намира за неоснователни. Само на това основание
решенията, взети на посоченото ОС на ЕС, подлежат на отмяна.
Ето защо въззивният съд
намира за основателни доводите на ищцата за допуснато нарушение на чл. 13 от ЗУЕС при свикване на общото събрание на
етажната собственост от 29.11.2018 г. Свикване на ОС на ЕС /чл.12, ал.1, т.1 ЗУЕС/ е
следвало да се извърши с покана подписана от членовете на УС, а не еднолично от
управителя.
Отделно от това, по
отношение на проведеното ОС на ЕС, правилно е прието в обжалвания акт, че не е
доказано по делото спазване на
императивната разпоредба на чл.14, ал.5 ЗУЕС-участието на пълномощник да бъде
отразено в съставения протокол и съответно приложено към него.
Не се установи и спазване изискванията на чл.15,
ал.1 и ал.2 от ЗУЕС. При установяване в производството, че събранието е било
насрочено за 29.11.2018 г. от 19.00 часа и при установяване, че на събранието
не са присъствали лично или чрез представител собственици на най-малко 67 на
сто идеални части от общите части на етажната собственост неправилно събранието
е проведено в 20.00 часа след отлагане. Последното при установяване в
производството, че дори и в 20.00 часа не са присъствали лично или чрез
представител етажни собственици на не по-малко от 33 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост. Напротив, на събранието се установи да са
присъствали 28.9 на сто идеални части от общите части на етажната собственост
при съобразяване, че етажния собственик Е.Р.не е присъствала на събранието /а е
отразено противното в съставения протокол/, като нейната дъщеря Р.Р.не е
притежавала и представила пълномощно за участие в ОС на ЕС. Идентичен извод се
налага и за етажния собственик Р.Г., чиято дъщеря е присъствала без пълномощно.
По отношение на присъствалото на събранието лице – Т.Х.правилно е прието от
съда, че ответникът – ЕС не е доказал, че същият е собственик на самостоятелен
обект в сградата, в случая на ап.** в блок **. При съобразяване недоказването
на този факт, за който съдът правилно е разпределил доказателствена тежест,
изводите на съда за неспазване на разпоредбите на чл.15, ал.1 и ал.2 ЗУЕС са
правилни и се възприемат напълно от въззивната инстанция. Оплакванията по
въззивната жалба се явяват неоснователни.
Съответно, в производството е установено и
неспазване на изискванията на чл. 16, ал.3 и ал.4 ЗУЕС, тъй като включването на
други въпроси в дневния ред може да стане само в неотложни случаи, какъвто не е
доказан от ответника да е бил налице. Освен това не е отразен кворумът, с който
е избран протоколчика на събранието. За провеждане на общото събрание на етажната
собственост се води протокол от избран от него протоколчик - чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС. Изискуемото се съдържание на протокола
е нормативно установено в следващата, ал. 5 на същия текст, а именно дата и
място на провеждане на общото събрание, дневен ред, явилите се лица и идеалните
части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния
обект, начина, по който са гласували лицата - "за",
"против" или "въздържал се", техен подпис, същността на
изявленията, направените предложения и приетите решения. С това съдържание
протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание
действия и взетите решения.
В разглеждания случай в
представения по делото протокол от проведеното на 29.11.2018 г. общо събрание на етажната собственост не са вписани сочените
реквизити досежно присъствали лица, притежаваните от тях идеални части, списък
на присъствалите, списък на пълномощниците и начин на гласуване. Поради това представеният протокол не
може да се цени като свидетелстващ документ.
Отделно е установено неспазване на предвидения в чл. 17, ал. 1 и ал.2 ЗУЕС кворум за вземане на решение за отсрочване изпълнението на задължения към ЕС, за
което се предвижда мнозинство 75 на сто от идеалните части от общите части.
Оплакванията на въззивника срещу събраните в първата
инстанция гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Р.Й.К., съдът
намира за неоснователни. Дадените от същия показания са обективни, пълни,
логически последователни и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра при
установяване на фактическата страна на спора. Доводите на въззивника, че същият
е заинтересован от изхода на спора не бяха доказани в производството.
Други релевантни оспорвания
не са релевирани в жалбата.
При така изложените
съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното решение-потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора на
въззиваемата страна-ищца следва да се присъдят претендираните и доказани
разноски за въззивното производство в размер на 500 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 111228 от 04.06.2020 г. по гр. д. № 79446/2018 г. по описа на СРС, 143 с-в.
ОСЪЖДА Етажната собственост при бл. № ***************’", район
Илинден, гр.София, представлявана от д-р К. **********да заплатят на З.П.М.,
ЕГН ********** сумата 500 лв. - разноски за
въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.