Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 18.03.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 2966 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 60497 от 10.03.2019 г., постановено по гр.
д. № 46080/2016 г., Софийският районен съд, ГО, 59 състав, е уважил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Е. С.В. и Н.Д.В. установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца солидарно сумите от 807,45
лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот - ап. №
42, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, абонатен № 171824, 10,20 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.
05.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от датата на подаване на заявлението – 20.02.2015 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 122,33
лв., представляваща законна лихва за забава за периода
от 30.06.2012 г. до 10.02.2015 г. върху главниците за топлинна енергия и 1,54 лв. - мораторна лихва върху главниците за дялово
разпределение за периода от 30.06.2012 г. до 10.02.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.07.2015 г. по ч.гр. дело
№ 9408/2015 г. на СРС, II ГО, 59-ти състав.
С решението Е. С.В. и Н.Д.В. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1400 лв. – разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от Е. С.В. и Н.Д.В. чрез адв. П., в която се прави оплакване, че обжалваното решение
е нищожно,
недопустимо и неправилно, тъй като в хода на първоинстанционното производство
съдът не е обсъдил всички относими към предмета на спора възражения. Излагат,
че нямат качеството на потребители на топлинна енергия, тъй като в полза на
трето лице преди процесния период е учредено право на ползване върху имота, а в
имота е открита партида на друго лице. Сочат, че не ползват лично имота и не
живеят там, че друго лице има качеството на собственик, който следва да
отговаря за задължението спрямо дружеството. Възразяват за изтекла погасителна
давност. Не оспорват счетоводната справка, но оспорват разпределението на
сумите по месеци, както и извършеното дялово разпределение. Оспорват начина на
формиране на задълженията и начина на закръгляне на сумите по фактурите,
основанието и размера на задължението, представените писмени доказателства,
калибрирането на измервателните уреди на ищеца, обстоятелството, че са
сключвали договор при общи услови, както и индивидуален такъв, както и че не е
представена методика за дялово разпределение, което нарушава нормата на чл.
149б от ЗЕ. Оспорват акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на
законната лихва с доводи, че процесът се е забавил и лихва не се дължи. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски
във въззивната жалба. Не представят списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263,
ал. 1 от ГПК, такъв не е постъпил от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД. В молба,
постъпила в откритото съдебно заседание, проведено по делото, оспорва
въззивната жалба, прави искане същата да бъде оставена без уважение, а
атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсулт,
възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“
ЕООД не взема становище.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната
жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 от ГПК.
Ищецът в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 3010859 от 20.02.2015
г. срещу Е. С.В. и Н.Д.В. при условията на пасивна
солидарност,
по което е образувано ч. гр. дело № 9408/2015
г. на СРС, ГО, 59-ти състав. На 24.07.2015 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните в диспозитива на
обжалваното решение вземания за посочените от съда периоди и възникнали на
описаните основания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжниците в заповедното
производство са подали възражение по образец, в което е посочено, че не дължат
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
При наличие на валидно възражение, породило своите
правни последици, в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят е предявил
установителни искове с предмет вземанията, за които в негова
полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото
дело, които са процесуално допустими.
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи, че ответниците са потребители на топлинна енергия, че
сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество
доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия,
размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че сградата, в която се намира ап. № 42, находяща се в гр. София, ж.к. „*******, е
била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер.
От представения по делото
с исковата молба нотариален акт за дарение на недвижим имот № 193, том LXXIX,
дело 1715/1992 от 29.10.1992 г. на I Нотариус при II районен съд, се
установява, че Е. С.В. и Н.Д.В. са дарили на сина си С.Е.В. собствения си
недвижим имот ап. № 42, находящ се в гр.
София, ж.к. *******, като дарителите са си запазили пожизнено правото на
ползване на недвижимия имот.
С нотариален акт за замяна на недвижим имот № 191, том LLLLXLIII, дело № 47974/1997 г.
на I Нотариус при Софийска нотариална служба се установява, че Н.Е.В. е
прехвърлил на брат си С.Е.В. недвижим имот, срещу което е получил собствеността
върху ап. № 42, в гр. София, ж.к. *******, ведно със запазеното право на
ползване за целия имот, учредено в полза на родителите му Е. С.В. и Н.Д.В..
На
29.12.2002 г. с нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 53, том VI, вх.
рег. № 30628, дело № 1055/2002 г. Н.Е.В. е прехвърлил собствената си 1/2 ид.
част от ап. № 42, в гр. София, ж.к. ******* на Е. С.В. и Н.Д.В.
срещу 5/6 от друг апартамент, находящ се в гр. София.
От
представената по делото на лист 18 молба-декларация от Н.Е.В. с вх. №
014-15839/05.12.2002 г. се установява, че лицето е направило искане за
откриване на партида на негово име на адрес ап. № 42, находящ се в гр. София, ж.к. *******, както е декларирал, че
ползва имота за жилищни нужди и домакинството му се състои от 1 човек. Посочил
е, че старата партида е на името на Е. С.В.. Декларирал е, че при промяна на собствеността и
обстоятелствата е длъжен да декларира новите данни.
Съгласно чл. 106а, ал. 4
от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право
на ползване на топлоснабдявания имот, а според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.) топлинната
енергия за битови нужди е използваната енергия от физически лица, в
домакинствата им. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ
вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно Tълкувателно
решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената ѝ на топлопреносното предприятие. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект
дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От представените по
делото доказателства – молба-декларация от Н.Е.В. с вх. №
014-15839/05.12.2002 г., с която лицето е направило искане за откриване на
партида на негово име, се установява, че качеството на потребител на топлинна енергия за
исковия период по смисъла на ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ за топлоснабдения имот има
лицето, подало молбата, а не съсобствениците на придобилите 1/2 ид. част от
топлоснабдения имот, в полза на които през 1992 г. е било учредено право на
ползване, погасяването на което не предмет на проверка. По смисъла на § 1, т.
42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ при учредено ограничено вещно право
на ползване потребител на топлинна енергия е неговият носител, т.е. вещният
ползвател. Нормата на чл. 57 от ЗС, на която текстът се основава, обаче, е
диспозитивна и допуска да бъде постигната изрична уговорка между ползвателя и
собственика. Същевременно нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ урежда презумптивния
неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия, която презумпция не изключва възможността облигационното
правоотношение да възникне на друго основание - при постигнато изрично съгласие
между доставчика и неговия клиент. Молбата-декларация за откриване на
нова партида на името на собственика, впоследствие станал съсобственик с ответниците, представлява по своето
правно естество именно предложение за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия - арг. чл. 13 от ЗЗД, което предложение ищецът е приел,
завеждайки го в регистратурата си и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния
апартамент, поради което между страните е породено облигационно правоотношение,
което ги обвързва, както се установява и от съобщенията към фактурите, издадени
на името на Н.Е.В..
С оглед изложеното се налага извод, че ответниците Е. С.В. и Н.Д.В.
не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове, поради което решението, с което предявените искове
са уважени следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
Ето защо въззивната жалба е основателна, а решението
е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ответниците имат право на разноски както за първа, така и за въззивна
инстанция. В първата съдебна инстанция ответниците са направили разходи в
размер на 100 лева за адвокат, заплатени в брой съгласно договор за правна
защита и съдействие на лист 105 от първоинстанционното дело, който служи и за
разписка за
тяхното заплащане, съобразно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, направено от процесуалния представител на
въззиваемия в молбата, подадена преди открито съдебно заседание, съдът счита за
неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение не надвишава
дори минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Във въззивното производство са заплатени и 250 лева за държавна такса за
въззивно обжалване (лист 9), но същите не следва да се присъждат на
ответниците, тъй като са платени от трето лице – Н.Е.В. (така и Определение №
274 от 15.05.2017 г. по ч.т.д. № 739/2017 г. на II ТО на ВКС).
Ето защо, ищецът, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде
осъден да заплати на ответниците (при условията на разделност) сумата от 100
лева – разноски за двете инстанции.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 60497 от 10.03.2019 г., постановено по гр.
дело № 46080/2016 г. на Софийския районен съд, ГО, 59-ти състав и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление *** Б, срещу Е. С.В., ЕГН ********** и Н.Д.В., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. София,
ж.к. *******, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумите от 807,45 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот - ап. №
42, находящ се в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 171824, 10,20 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.
05.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.02.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 122,33
лв., представляваща законна лихва за забава за периода
от 30.06.2012 г. до 10.02.2015 г. върху главниците за топлинна енергия и 1,54 лв. - мораторна лихва върху главниците за дялово
разпределение за периода от 30.06.2012 г. до 10.02.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.07.2015 г. по ч.гр. дело
№ 9408/2015 г. на СРС, II ГО, 59-ти състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** Б, да заплати на Е. С.В., ЕГН ********** и Н.Д.В., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. София,
ж.к. *******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лева –
разноски за двете инстанции.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД, ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.