Р Е Ш Е Н И Е
№ 325
гр. Русе, 08.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 652 по описа за 2023
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС) вр. чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано
е по жалба на П.Н.П.. Обжалва се Решение на Министерски съвет на Република
България № 744/20.10.2023 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти -
частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект
"Автомагистрала " Русе - В. Търново", в частта му, с която е определен
размерът на паричното обезщетение на отчужден поземлен имот с идентификатор по
КККР
57368.14.513, с местонахождение
в землището на с. Полско косово, община Бяла, обл. Русе, а жалбоподателят е адресат
на административния акт в тази му част.
Оспорващият
развива доводи, че определеният размер на паричното обезщетение е занижен и несъобразен с нормативните изисквания за
определянето му.
Претенцията е за изменение на размера на обезщетението
по справедливи цени. Претендират
се разноски.
Подадена е и жалба при
условията на чл. 162 от АПК от Н. П.Н., легитимиращ се като действителен
собственик на имота – представя копие на нотариален акт, скица, справка от Агенцията
по вписванията. Оспорва законосъобразността на решението на МС досежно
определянето на размера на обезщетението за същия имот. Иска се изменение на определеното
обезщетение по справедливи цени, като счита, че определеното е занижено.
Претендират се разноски.
Ответната
страна - Министерският съвет на Република България, в придружителното писмо, с
което е представена административната преписка по издаване на оспореното
частично решение, оспорва жалбата като недопустима по отношение на
П.П., а по отношение на Н. П. – неоснователна с довода, че придобиването на
имота е станало след издаване на решението на МС и че обезщетението е правилно
определено.
Заинтересованата
страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, в
писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна като излага доводи по съществото на спора. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на финансите, редовно призован, не
изразява становище.
Заинтересованата
страна - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, в
писмен отговор и в съдебно
заседание излага доводи за недопустимост на жалбата по отношение
на П.П. и неоснователност по отношение Н. П.П. и излага подробни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата на П.Н.П. е допустима. Той е адресат
на административния акт в обжалваната част. По делото липсват доказателства за
спор за собственост на имота, а и не се твърди такъв, то при стабилизиране на
административния акт адресатът му ще е този, на който следва да бъде изплатено
определеното обезщетение. А поради факта, че П.П. обжалва размера на
обезщетението като занижен, същият е активно легитимиран да оспори
административния акт в тази му част, тъй като с твърденията за занижена оценка
се засягат неговите права. Жалбата на П.П. е подадена и в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК.
Жалбата на Н. П.П. също е допустима. Видно
от представеното по делото копие на нотариален акт № 84, том 4, рег. № 5119, д.
№ 482 от 28.08.2020 г. съпрузите П. даряват на сина си Н. П.П. недвижими имоти
сред които по т. 31 от НА ¼ и.ч. от процесния имот с предишен
идентификатор 57368.14.28 от който е направено отчуждаването. Видно от представената
извадка сделката е вписана още през 2020 г., като това обстоятелство касае
основателността на жалбата, а не нейната допустимост. Съобр. чл. 147, ал. 1 от АПК право на жалба имат не само адресатите на административния акт, но и
лицата, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от
него. Доколкото липсват доказателства по преписката процедурата по съобщаването
на акта по чл. 34б, ал. 2 от ЗДС да е изпълнена в цялост жалбата се явява и
подадена в срок.
Предмет
на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 744/20.10.2023 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти -
частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
"Автомагистрала " Русе - В. Търново", участъци „Русе-Бяла“ и обход на град
Бяла от км 0+500 до км 76+040“, в участъци от км 40+071 до км 49+497, от км
55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657, от км 69+696 до км 70+788, от
км 70+788 до км 72+379, от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040,
на територията на област Русе в частта, с която е определен размерът на паричното
обезщетение за отчужден за държавна нужда за изграждане на обекта поземлен имот
с идентификатор 57368.14.513, с площ 4,475 дка по КККР на с. Полско косово
на стойност 4344 лв. с краен собственик Н. П.П..
Съгласно
разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти -
частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се
извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според
§ 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон,
както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални
обекти с решение на Министерския съвет.
С
решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г.,
приложено по делото, Обект "Автомагистрала "Русе - В.
Търново " е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за
обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за
устройство на територията. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от
оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДС.
Решението
е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието
на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и
размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с
което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
Съдът
не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени
процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл.
34б, ал. 2 от ЗДС. В съответствие на чл. 33, ал. 1 от закона за обекта, за
чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП -
парцеларен план (ПП),
одобрен със Заповед №РД-02-15-110 от 10.10.2022 г.,
приложена по преписката.
По
приложението на материалния закон.
Отчуждаването
на имота е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33,
ал. 2 ЗДС - за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин,
с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект
- одобрен парцеларен план (ПУП-ПП).
Съгласно
чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или
юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение за
имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението,
което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания -
чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
В §
1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно
парично обезщетение" - това е цената на отчуждавания имот или част от
имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо
само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от
оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС,
"пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при
определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.
Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.
Целта
на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване
за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите
бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при
свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да
било принуда. Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, приложим с
оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай,
"имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са
разположени в едно и също землище в земеделските територии.
В
хода на административното производство по възлагане от Агенция "Пътна
инфраструктура" за имотите - предмет на отчуждаване, е изготвен Оценителски
доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение
на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен
план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Бачовски
консулт" ООД с писмо, изведено от агенцията с изх. № 53-00-14574 от
02.12.2022 г. От изготвената в хода на административното производство експертна
оценка, въз основа на чието заключение е определено обезщетението с оспореното
решение, е видно, че оценителят на база вписани сделки за имоти за периода от
02.12.2021 г. до 02.12.2022 г., със сходни характеристики, в същото землище,
определя размера на обезщетението по посочения в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС ред
като цената на декар за землището на село Полско косово е от 970,81 лева. На тази база, за отчуждения имот е
определено обезщетение в размер на 4 344 лв.
В
хода на съдебното призводство и за изясняване на обстоятелствата по делото
съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза със задача да даде заключение за
пазарната стойност на отчуждения поземлен имот и, възложена на вещо лице, което
отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните разпоредби
на Закона за държавната собственост.
Вещото
лице, по предоставените данни от СВ - гр. Бяла, е изследвало сделките със земеделски земи -
ниви в землището на с. Полско косово за относимия период 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г.
Ползвало е пазарни аналози по осемнадесет нот. акта от които на изискванията отговаряли
три. Вещото лице изрично
е констатирало, че в рамките на 12 месеца преди възлагането на оценката в хода
на административното производство, няма извършени сделки със земи от държавния
поземлен фонд чрез търг, както и продажби от общината чрез търг на земеделски
имоти от вида на процесните в землището на с. Полско косово, които да бъдат съобразени като пазарни аналози.
Според заключението на оценителната експертиза стойността на обезщетението на отчуждения поземлен имот изцяло съвпада с посочената в Оценителски доклад, а
при съобразяване на цената с точност – следва да се завиши с тридесет и седем
стотинки. Заключението съдът
възприема като компетентно изготвено и съобразено с изискванията на закона.
Съдът счита, че доколкото в § 3 от ДР на
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи , обн. ДВ. бр. 64
от 5 юни 1998 г., е изрично посочено, че цените, установени по реда на
наредбата, се закръгляват до цяло число левове, то размерът на обезщетението не
следва да се увеличава с тридесет и седем стотинки. Общото правило е, че
размерът се закръгля с цяло число при надвишаване на половината стойност на
по-малкия числов измерител, т.е. размерът би се закръглил на 4 345 лв. при
стойност над 4344,50 лв.
Въпреки правилно определеният размер на
обезщетението решението на МС се явява издадено в нарушение на материалния
закон в сочената част относно посочените като подлежащи на обезщетяване
собственици на недвижими имоти.
Съобр. чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146.
Както се отбеляза, в настоящото производство
се установи по безспорен начин, че имотът - предмет на отчуждаването, е
придобит от Н. П.П. преди издаването на решението на МС и е вписан в ИР през
2020 г.
Ирелевантно е твърдението на страните, че
към момента на издаване на административния акт тези данни не са били отразени
в кадастралната карта защото представената скица не удостоверява собственост, а
е съвкупност от данни по смисъла на ЗКИР (вж решение № 307/13.03.2019 г. по гр.
д. № 3844/2017 г.на ВКС). Сделката е противопоставима на трети лица от момента
на вписването й по арг. от чл. 113 от Закона за собствеността и предшества
решението на МС.
Липсват доказателства за наличието на спор
за материално право по отношение на имота, вкл. между жалбоподателя и някой от
останалите съсобственици на имота, а и е нелогично да има такъв – очевидно
родителите знаят, че са дарили имота на сина си.
Налице е индикация за липса на спор за
собственост. При това положение основателни са оплакванията на оспорващия, че в
решението на МС, в оспорената му част, не са посочени действителните
съсобственици на посочения недвижим имот, отчужден за държавна нужда,
обстоятелство, което на практика не се отрича впоследствие и от самия
административен орган.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 39б,
ал. 1 от ЗДС, в решението на МС, с което се отчуждават недвижими имоти или
части от такива - частна собственост, следва да са посочени собствениците на
всеки от имотите. Нормата е императивна и определя по задължителен начин
елементите от съдържанието на административния акт, между които е и
действителният собственик на отчуждавания имот, към момента на издаване на
решението. Посочването в решението на МС като собственик на отчужден имот, на
лице което не притежава това качество, вместо действителния титуляр на правото
на собственост, представлява нарушение на цитираното императивно изискване на
закона. Както е посочено в Тълкувателно решение № 5/20.07.2010 г. на ВАС по т.
д. № 2/2010 г., посочването в оспорения акт на действителния собственик на
отчуждавания имот, на първо място гарантира спазването на прогласения в чл. 7
от АПК, принцип на истинност при издаването на административните актове. На
второ място, задължението за вярно отразяване на собствениците в
административния акт, рефлектира не само върху облигационното право на
действителния собственик да получи равностойно парично обезщетение, но касае и
възможността административният акт изначално да произведе целеното вещно-правно
действие по отношение на собствеността върху отчуждаемия имот - преминаването
на правото на собственост от съответното физическо или юридическо лице върху
държавата. Ето защо неизпълнението на коментираното изискване, вкл. когато от
административния орган като собственик на отчуждаван имот е посочено лице,
което не е титуляр на това право, или не е посочено лице, което е негов
действителен носител, представлява нарушение на материалния закон и порок,
самостоятелно обуславящ незаконосъобразността на акта, в съответните му части.
Предвид горното, не могат да бъдат споделени
становищата на ответника и на заинтересованите страни АПИ, МРРБ за
неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на административния
акт. Действително, като е посочено в цитираното тълкувателно решение,
погрешното посочване на собственика на отчуждавания имот не се приравнява на
липса на волеизявление на административния орган, но наличието или липсата на
надлежно волеизявление касае валидността на административния акт, а не неговата
законосъобразност.
По изложените съображения Решение № 744/20.10.2023
г. на Министерския съвет на Република България се явява незаконосъобразно в
оспорената му част. Същото е постановено в противоречие с материалния закон и
съгласно константната съдебна практика следва да бъде изменено в частта, с
която е определено, че собственик на ПИ с идентификатор 57368.14.513 по КККР за
землището на с. Полско косово, общ. Бяла, като отчужден от имот с идентификатор
№ 57368.14.28, е Н. П.П., доколкото се установи, че същият е придобил ¼
ид. ч. от съсобственици на имота.
При този изход на делото, разноски на
ответника и на заинтересованите страни не следва да се присъждат.
В полза на жалбоподателите следва да се
присъдят своевременно заявените разноски на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, която
предвижда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
В полза на П.Н.П. следва да се присъдят 510
лв. от които 10 лева – държавна такса и 500 лв. – депозит за вещо лице, а
спрямо Н. П.П. – 10 лв. за заплатена държавна такса
Воден от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, втори състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по
жалба на П.Н.П. и Н. П.П. решение
на Министерски съвет на Република България № 744/20.10.2023 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти -
частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
"Автомагистрала " Русе - В. Търново", участъци „Русе-Бяла“ и обход на град
Бяла от км 0+500 до км 76+040“, в участъци от км 40+071 до км 49+497, от км
55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657, от км 69+696 до км 70+788, от
км 70+788 до км 72+379, от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040,
на територията на област Русе в частта, с която е посочен собственик
за имота за който е определен
размерът на паричното обезщетение за отчужден за държавна нужда за изграждане
на обекта поземлен имот с идентификатор 57368.14.513, с площ 4,475 дка по КККР на с. Полско
косово на стойност 4344 лв. КАТО записва за собственик на посочения имот Н. П.П.,
придобил 1/4 ид. ч. от дарители П.Н.П. и М.Т.П.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България, гр. София, бул. "Дондуков" №
1, да заплати на П.Н.П. ЕГН: **********, разноски по делото в размер на 510, 00
(петстотин и десет) лева.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България, гр. София, бул. "Дондуков" №
1, да заплати на Н. П.П. ЕГН: **********, разноски по делото в размер на 10, 00
(десет) лева.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Заверен препис от него да се изпрати за
прилагане по адм. д. № 664/2023 г. по описа на Административен съд - Русе
СЪДИЯ: