Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.01.2023г. Гр. ...
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 14 ноември 2022 г.
В публично заседание в
следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: АНАСТАСИЯ
БАЛАБАНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4630,
по описа за 2019 година.
Искът е за делба на съсобствен недвижим имот и е с правно основание чл.34 от ЗС,
във вр. с чл.341 и сл. от ГПК, като производството е
във фаза след допускане на делбата.
С влязло в
законна сила Решение № 260406/08.12.2020 г., постановено по настоящото дело, между
съделителите С.Г.К. и СНАЖАНА И.К.,е допуснат до съдебна делба недвижим имот: самостоятелен
обект с идентификатор 68850.509.4184.1.17, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1/07.01.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр...., п.к.6000, ул.... №
27-а, етаж 5, апартамент 17, при квоти: за С.К. 29 000/36 000 ид.ч., за С.К. – 7 000/36000 ид.ч.
Съдът
е приел за съвместно разглеждане в производството следните претенции:
- от ищеца С.К. против ответницата С.К. претенция с
правно осн. чл. 349, ал.1 от ГПК за възлагане в негов
дял на допуснатия до делба недвижим имот;
-
от ответницата С.К. против ищеца С.К.
претенция с правно осн. чл. 349, ал.1 от ГПК, за
възлагане в неин дял на допуснатия до делба недвижим имот;
-
от ищеца С.К. против ответницата С.К. претенция с правно осн.
чл. 31, ал.2 от ЗС за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на частта му от процесния
апартамент, в размер на пазарния наем, за периода от 08.10.2019г. до
20.06.2022г., а именно: по 250 лева месечно, или общо сумата, в размер на 5000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2022г. -
датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите. На осн. чл. 214 от ГПК размерът на претенцията е увеличен на
общата сума от 5 800 лв., или по 290 лв., месечно.
В условие на евентуалност, в случай, че ответницата
е допуснала трети лица да живеят безвъзмездно в делбения
имот, ищецът С.К. предявява против
ответницата С.К. претенция за обезщетение за лишаване от ползване за частта му
от процесния имот за периода 15.08.2017г.-
20.06.2022г., в размер на 250 лева месечно, или общо за периода 11500 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2022г. - датата на
предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите. На осн. чл. 214 от ГПК, размерът на претенцията е увеличен на
общата сума 13 340 лева, или по 290 лева месечно;
- от ищеца С.К.
против ответницата С.К. претенция с
правно осн. чл. 30, ал.3 от ЗС за сумата от 1952
лева, представляваща припадащата се част от дължимия на ищеца наем за имота,
който наем е получен от ответницата за периода 15.08.2017г. - 01.03.2020г., по
64 лева месечно, или общо сумата в размер на 1 952 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.06.2022г. - датата на предявяване на
претенцията до окончателното изплащане на сумите;
- от ищеца С.К. против ответницата С.К. претенция за
сумата от 5 673 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи -
разликата от договорения наем и действителния пазарен наем за частта на ищеца
от делбения имот, за периода
15.08.2017г.-01.03.2020г., а именно по 186 лева месечно, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.06.2022г. - датата на предявяване на
претенцията до окончателното изплащане на сумите. На
осн. чл. 214 от ГПК, размерът на претенцията е
увеличен на общата сума 6 780 лева, или по 226 лева, месечно.
Всеки
от ответниците по приетите претенции оспорва
основателността на същите.
По делото е
назначена съдебно – техническа експертиза с вещо лице инж. Н.П., чието
заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изпълнено. Видно от
същото, допуснатият до делба недвижим имот - апартамент 17, с идентификатор 68850.509.4184.1.17, находящ се в гр...., ул."..." № 27а,
ет.5, е неподеляем. Средната пазарна
стойност на имота вещото лице е оценило на 113 160 лв.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното, от фактическа и правна страна:
Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура.
Съгласно разпоредбите на закона, делбата
може да се извърши, чрез няколко способа: ако имотът е неподеляем,
поради което и принципът за получаване на реален дял, не може да бъде спазен -
чрез изнасяне на публична продан (чл. 348 от ГПК), или при наличието на определени
предпоставки, възлагането му на един от съделителите
и парично или натурално уравняване на дяловете - чл. 349 от ГПК; ако имотът е поделим и правата на
страните в съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен
разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий - чл. 350
и чл. 352 от ГПК;
ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много
неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите - чл. 353 от ГПК.
За да се извърши преценка за това, кой
от предвидените в ГПК способи да бъде използван при извършване на процесната делба, съдът трябва да прецени всички факти и
обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, включително тяхната
стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите,
правопораждащия съсобствеността факт и т.н.
Имотът би бил поделим, тогава, когато,
при спазване на всички законови изисквания, позволява всеки от съделителите да получи реален дял, според правата си в
съсобствеността. Безспорно по делото се установява, че процесният
делбен имот е неподеляем.
От същия не могат да се обособят дялове, които да съответстват на броя на
страните и да отговарят на техните права. Никой от съделителите
не може да получи реален дял, според правата си в съсобствеността. Не е възможно и приложение
на способа на чл. 353 от ГПК за разпределение на имотите. Този способ може да намери
приложение, когато делбената маса включва имоти,
равни или повече на брой от броя на съделителите и
поради това, всеки един от съсобствениците може да получи реален дял, а
настоящият случай не е такъв. При това положение
единствено приложимият способ за прекратяване на съсобствеността е изнасяне
имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Изключения от този способ за извършване на делба са
въведени с нормите на чл. 349, ал.
1 и ал. 2 ГПК
- при наличие на предпоставките, визирани в хипотезите на същите правни норми,
съдът следва да извърши делбата чрез възлагане на неподеляемия
имот на правоимащия съделител,
а не да го изнася на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.
По предявените от всяка от страните претенции с
правно осн. чл. 349, ал.1 от ГПК - за възлагане в дял на имота:
Съгласно нормата на чл. 349, ал.1
от ГПК, когато неподеляемият имот е
жилище, което е било съпружеска имуществена общност /СИО/,
прекратена с развод, бившият съпруг, на когото е представено упражняването на
родителските права над родените от брака деца, и няма собствено жилище, съдът,
по негово искане може да го постави в негов дял, като уравнява дяловете на
останалите съделители с други имоти или с пари.
Нормата визира редица предпоставки, които следва да са налице в кумулативна
даденост, което да обоснове основателност на искането за възлагане.
От събраните по делото доказателства се установява,
че допуснатия до делба имот е неподеляемо жилище, представляващо
бивша съпружеска имуществена общност, трансформирана в обикновена съсобственост
при прекратяване на брака между страните
с влязло в сила Решение от 29.01.2016г., постановено по гр.д. №
6403/2015г., по описа на СтРС. Видно от
бракоразводното решение, след прекратяването на брака, упражняването на
родителските права по отношение на детето Г.К., е било предоставено на майката С.К..
Към момента на постановяване на решението детето е било непълнолетно, като на
16.09.2016г. е навършило пълнолетие.
За да се
приеме, че приложима се явява разп. на чл. 349, ал.1 от ГПК е нужно претендиращият съделител
да упражнява родителските права по отношение на родени от брака деца
фактически, при това непълнолетието на родените от брака деца като материално -
правна предпоставка да е налице към момента на приключване на устните
състезания в първата инстанция /т. 5 от ТР № 1/2004 г. на ВКС/. Към момента на
заявяване на настоящата претенция, роденото от брака дете е навършило
пълнолетие, поради което възможността по чл. 349, ал.1
от ГПК за възлагане на процесния
апартамент е неприложима. Единственото изключение,
което позволява прилагането на същата разпоредба е навършилите
пълнолетие деца да са поставени под запрещение, какъвто не е настоящия случай.
С оглед на това, съдът намира, че при липсата на една от кумулативните
предпоставки на посочената разпоредба, не се явява за необходимо обсъждането на
наличието на останалите. Исканията на всеки от съделителите – С.К. и С.К., за поставяне в дял на процесния имот по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК,
като неоснователни, следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед на изложеното, делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена по рагламентирания в чл. 348 от ГПК способ - чрез изнасянето му на публична продан. На
основание чл. 354 от ГПК, всеки от съделителите може да участва
в публичната продан и да изкупи имота. Сумата, получена от проданта, следва да
се разпредели между страните, според техните права в съсобствеността.
По
предявената от С.К. против С.К. претенция с правно осн. чл. 31, ал. 2 от
ЗС, за сумата от 5 800 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от право на ползване на частта му от процесния
апартамент, в размер на пазарния наем, за периода от 08.10.2019г. до
20.06.2022г., по 290 лева, месечно:
Съгласно
чл. 31, ал. 1 от
ЗС, съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно
предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва (или при
необходимост може да се ползва) от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва
лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от
ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно
по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени
свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или
чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
като им пречи да ги реализират.
Забраната
да не се пречи на другите съсобственици да си служат с вещта съобразно правата
им е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежавани права.
Ползващия съсобственик започва да пречи на останалите тогава, когато те са
отправили искане до ползващия съсобственик да им предостави възможност да
ползват вещта и ползващият не е отстъпил частта от имота, съответстваща на дела
на автора на искането или не е предоставил възможност да ползват заедно вещта.
За да се уважи иска по чл. 31, ал. 2 от
ЗС по делото следва да се установи че ответницата е ползвала лично съсобствената вещ. Такова лично ползване е налице тогава
когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин,
който да препятства останалите до достъп до имота. Подобно препятстване би било
налице ако само единия от съсобствениците разполага с ключ, а оттам и с достъп
до имота, докато другият съсобственик е лишен от възможността за достъп, а
оттам и от възможността за реално ползване, дори част от имотите да са свободни
и да не се ползват от никого.
Лично
ще е ползването, когато съсобственикът извлича полезни свойства на вещта
съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и потребности.
Начинът, по който извлича тези полезни свойства е без значение, възможно е да
го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия на член от
семейството си или чрез действия на трето лице, на което безвъзмездно е
предоставил тази възможност. Релевантно по повод на поведение на ползващия
съсобственик е само дали с тези си действия е засегнал права на друг
съсобственик, като му е попречил да ги реализира. Претенцията по чл. 31, ал. 2 от
ЗС ще е основателна и когато нито ответник нито член от семейството
не си служат пряко с вещта, но имайки достъп до нея не предоставят такъв на
друг съсобственик, като например държи ключа. (В този смисъл ТР № 7/02.11.2012
г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Не
е налице лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от
ЗС тогава когато съсобственик е отдал под наем имота, тоест
предоставил е ползване възмездно. В тази хипотеза отношенията между
собствениците ще се уреждат по реда на чл. 30 от ЗС,
за която покана за плащане не е нужна, както не е нужна и покана при хипотеза
на чл. 93 от ЗС.
По
делото е прието за безспорно обстоятелството, че ответницата, считано от датата
на влизане в сила на бракоразводното решение – 29.01.2016г., до момента на
проведеното на 20.06.2022г. съдебно заседание, е ползвала допуснатия до делба
недвижим имот. Спорно между страните се явява дали ищецът по делото е имал
достъп до имота, респ. дали е разполагал с ключ. За изясняване на това
обстоятелство по делото са изслушани свидетелите Пенка Динева и Стоянка К.. От
показанията на същите се установява, че в делбеното
жилище, след прекратяването на брака между страните, е останала да живее ответницата.
За периода от около 5 год. синът на
страните живеел в ..., като понастоящем
се е върнал в страната и живее при
приятелката си. От около три четири години, в жилището, заедно с ответницата,
живее мъж, на име ..., и дъщеря му. Св. К. твърди, че след развода тя лично е
върнала на ответницата ключовете за апартамента - техния ключ, както и ключа на
сина им – ищеца.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите, като тези на св. К. са преценени съобр.
чл. 172 от ГПК. Същата свидетелка и в
първата фаза на производството е заявила, че е върнала на ответницата ключовете за апартамента – и нейните, и на
сина й/ищеца/. Останалите, изслушани в първата фаза на производството свидетели
не знаят дали ищецът има ключове за жилището.
Вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС цели да се избегне
неоснователното обогатяване
на единия съсобственик за сметка на другия.
Ето защо за възникването
му не е необходимо
да има противоправно
действие от ползващия вещта съсобственик. Достатъчно е той да ползва вещта в обем, който надвишава
неговите собствени права върху нея,
без да е нужно с действията си да препятства
достъпа на останалите съсобственици до вещта. Предвид изложеното,
възраженията на ответницата, че не е препятсвала
ползването на имота
от ищеца, са ирелевантни за възникване на правото на
обезщетение, след като се установява непротиворечиво, че ищецът не е ползвал
имота през претендирания период.
Доказателствената тежест за установяване на
всички елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС (ползване, лишаване
от ползване и писмено поискване до ползващия съсобственик) и на размера на
обезщетението се носи от съсобственика, претендиращ обезщетение на основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС. След деня на писменото поискване изключителното ползване
от един от съсобствениците става неправомерно, поради което той дължи
обезщетение.
От
събраните доказателства съдът приема за установено, че за процесния
период 08.10.2019г. – 20.06.2022г., само ответницата е ползвала делбения имот. По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства, че ищецът е имал реално достъп до жилището през исковия период,
т. е., че е разполагал с ключ за него, респ., че на ищеца е било отправено
предложение да ползва общата вещ в съответствие с неговите права, но той да е
отказал това предложение, а доказателствената тежест
в тази насока е била на ответницата/чл. 154, ал. 1 ГПК/.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва
задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъщественото само от единия
съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият
съсобственик да доказва, че не е допускан до същата / Решение № 269 от 18.10.2013 г.
на ВКС по гр. дело № 1282/2012 г., ІV г. о., ГК/.
Безспорно,
до ответницата е отправена писмена покана,
инкорпорирана в исковата молба от 11.09.2019г., с която е предявен искът
за делба на имота, за заплащане на сумата от 250 лв. месечно, впоследствие
увеличена на 290 лв., за ползата, от
която ищецът по делото е бил лишен. Ответницата, чиято е доказателствената
тежест, не установява плащане на претендираното обезщетение. Ето защо, претенцията на ищеца
с правно осн. чл. 31, ал.2 от ЗС се явява
основателна.
|
|
|
|
|
За установяване размера на претендирания наем е възложена задача към вещото лице по
назначената съдебно техническа експертиза. Видно от заключението, средният
пазарен наем на процесния недвижим имот за периода 15.08.2017г.
до 04.11.2022г./датата на изготвяне на заключението/ възлиза на сумата от 360 лв., а съответната за
принадлежаща на ищеца идеална част от имота – 290 лв., каквато сума месечно се пертендира
от ищеца. Или общо дължимото обезщетение за периода сума за периода
08.10.2019г. – 20.06.2022г. възлиза на 5 800 лв.
|
|
|
|
|
Поради изложеното, съдът намира предявената
от ищеца против ответницата претенция с правно осн.
чл. 31, ал.2 от ЗС за доказана в своя размер, поради което следва да бъде
изцяло уважена. Към присъдената сума следва да се присъди и законната лихва
считано от датата на предявяване на претенцията – 20.06.2022г. до окончателното
й изплащане.
По предявената
от С.К. против С.К. претенция по реда на чл. 346 от ГПК, с
правно осн. чл. чл. 30, ал. 3 от
ЗС, за сумата от 1952 лева, представляваща припадащата
се на ищеца част от получен от ответницата наем за периода 15.08.2017г.
до 01.03.2020г., в размер, съответстващ на правата на
ищеца в съсобствеността:
Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от
ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Отдаването на
общата вещ под наем и получаването на наемна цена като
насрещна престация по договора за наем е такава полза каквато се визира в чл. 30, ал. 3 ЗС.
Всеки съсобственик има право да получи част от
ползите от общата вещ, която съответства на неговия дял в съсобствеността. Ако съсобствената вещ е отдадена под наем
само от единия съсобственик, респ. той е получавал наем за
предоставеното възмездно ползване на трето на съсобствеността лице,
съсобственикът, който не е страна по правоотношението има предвиденото му в чл. 30, ал. 3 от
ЗС вземане за част от реализирания граждански плод, съответно на
идеалната му част. За приложението на чл. 30, ал. 3 от
ЗС от правно значение е само дали ползващият съсобственик е
реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от ползването на
притежавания от другия съсобственик идеална част, от ползването на която
последният е бил лишен. Между съсобствениците претендираните
суми по чл. 30, ал. 3 от
ЗС за припадаща се част от получените наеми имат характер на
обезщетение (Решение № 405/ 24.10.2011 г., гр. д. № 1541/ 2010 г., ІV г. о. на
ВКС).
За
установяване съществувалите наемни правоотношения между ответницата и лицето ...
Стоянов, по искане на ищеца, са изискани от трето неучастващо по делото лице –
Военно формирование 24850 с. ..., общ. ..., документи. Видно от постъпилите два
броя копия на договори за наем, с дата 14.08.2017г. и 01.03.2019г., се
установява, че за периода 14.08.2017г. – 01.03.2020г./когато е изтекъл
едногодишния срок на втория договор/ ответницата и лицето ...са били обвързани
от наемни правоотношения, касаещи възмездното ползване на отдадения от
ответницата под наем имот – делбеният, срещу наемна цена
от 80 лв.
Ответницата
представя две споразумения за прекратяване на посочените по- горе договори за
наем, като едното е с дата 01.04.2018г. и касае постигнато съгласие между
наемодателя и наемателя за прекратяване на договора за наем от 14.08.2017г.,
считано от 01.04.2018г., а другото е с дата 01.07.2019г. и касае постигнато
съгласие между наемодателя и наемателя за прекратяване на договора за наем от
01.03.2019г., считано от 01.07.2019г. Верността на съдържанието на същите
документи, е оспорено от ищеца, по реда на чл. 193 от ГПК. Въпреки
разпределената за ответницата доказателствена тежест,
последната не представя доказателства, установяващи верността съдържанието на
оспорените документи. Поради изложеното, съдът приема, че представените два
броя споразумения за прекратяване на договори за наем са с невярно съдържание,
т.е., удостовереното в тях не отговаря на фактическото положение.
По
реда на чл. 176 от ГПК, ответницата е била задължена от съда да се яви в
съдебно заседание и да отговори на посочените въпроси:от кога отдава имота под
наем, на кого, за каква сума, имат ли регистрация по настоящ адрес в
апартамента лицата ...и ... Стоянова, от кога. За последиците от неизпълнение
на задължението си - за отговорността по чл. 176, ал.3 от ГПК, ответницата е
надлежно предупредена. Въпреки това, същата не се явява в съдебно заседание и
не дава отговор на поставените й въпроси, поради което съдът приема за доказани
обстоятелствата, касаещи твърденията на ищеца по поставените въпроси, а именно:
че ответницата за периода 15.08.2017г. – 01.03.2020г. е отдавала под наем на
лицето ...процесния имот, срещу наемната цена от 80
лв. месечно, като същото лице е регистрирано по настоящ адрес на адреса на делбеното жилище. В подкрепа на този извод е и постъпилата
справка с изх. № 10 -11-11304/19.09.2022г. от Община ..., от която е видно, че
считано от 15.08.2017г. лицето ...е регистриран по настоящ адрес на адреса на делбения имот, като такава регистрация липсва по отношение
на дъщерята на наемателя - лицето ... Стоянова.
В
подкрепа на установеното обстоятелство, че в делбеното
жилище, от около пет години живее лицето ...са и събраните гласни
доказателства.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че е налице хипотезата, в която единият съсобственик - С.К., е
сключила договор за наем с трето лице за възмездното ползване на делбения имот, поради което този ответницата дължи на
другия съсобственик – С.К., полагащата
му се част от наема.Поради това претенцията по чл. 30, ал.3 от ЗС се явява
основателна.
Видно от договорите
за наем, от адресна справка за лицето ...и от свидетелските показания, се
установява, че за исковия период 15.08.2017г. до 01.03.2020г. ответницата, за
отдавания под наем делбен имот е получавала месечен
наем в размер на 80 лв. От тази сума съразмерната на ищеца полагаща се част
възлиза на 64.44 лв. Тъй като претенцията на ищеца е за по – малък размер - 64
лв. месечен наем, като за исковия период от 15.08.2017г. до 01.03.2020г. общата
сума възлиза на 1952 лв., то същата следва да бъде изцяло уважена. Върху
размера на присъдената сума следва да се заплати и законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 20.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
установената основателност на претенцията с правно осн.
чл. 30, ал.3 от ЗС, и предвид констатираното обстоятелство, че за процесния претендиран период делбеният имот е бил предоставен за възмездно ползване на
трето лице, съдът не следва да се произнася по предявената в условие на
евентуалност претенция за сумата от 13 340 лв.
По претенцията на ищеца против ответницата за сумата
от 6 780 лв., представляваща пропуснати ползи за нереализиран доход от
наем за периода 15.08.2017г. – 01.03.2020г.:
Ищцовото твърдение е, че за периода
на отдаване под наем на делбения имот, С.К. е
претърпял вреди – пропуснати ползи, равняващи се в разликата между
договорената, респ. получената наемна цена и действителния размер на наема за
имота.
Имуществените
вреди могат да бъдат претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропусната полза е
имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване на имуществото
на увредения. Пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да
имат качеството на реалност и сигурност, те не са хипотетични вреди. Реалността
им се разкрива само в доказаната възможност да бъде увеличено имуществото, а не
чрез логически предположения за закономерното настъпване на това евентуално
увеличение.
В тежест на
ищеца е да установи възможност за
увеличаване на имуществото, респ. да установи
фактическото положение, което би било налице, ако вредоносното действие не би
настъпило, след като е поддържано, че е пропуснал да реализира доходи от наемни
правоотношения, която възможност обаче следва да е сигурна, а не да се презумира. Така съдебната практика на Върховния касационен
съд, намерила израз в решения, постановени по чл. 290 ГПК,
а именно: Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 1684/2010 г. на ВКС, ІІІ
Г.О., Решение № 449 от 16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. на ВКС, ІV Г.О. и
други.
В
случая не се установява, че за процесния период, през
който имотът е бил отдаван под наем, е имало налице възможност за отдаването на
този имот под наем на по- висока цена. Поради това, не може да се обоснове
категоричен извод за намаляване на печалбата на ищеца от нереализиран наем на процесния недвижим имот. Дори да се вземе предвид
посочената от вещото лице средномесечна наемна цена
на имота, то не без значение се явява факта, че в периода на отдаването под
наем, в жилището е живяла и ответницата, което хипотетично би довело до промяна,
респ. намаляване на крайно определената от вещото лице месечна наемна цена.
След
като по делото не са ангажирани надлежни доказателства, от които следва да се
направи категоричен извод, че предявеният иск за заплащане на претендирани пропуснати ползи, под формата на нереализиран доход на наемни
правоотношения, искът следва да се отхвърли.
На
основание чл. 71 от ГПК
и чл. 355 от ГПК и във връзка с чл. 8 от
Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на Държавата
по бюджетната сметка на съдебната власт такса, в размер на 4 % върху стойността на
дела си, която изчислена за всеки от съделителите е: за
ищеца С.К. – дължимата държавна такса върху стойността на притежаваните от него
29000/36000 ид.ч. от недвижимия имот възлиза на 3 646.27 лв.; за ответницата С.К. дължимата държавна такса
върху стойността на притежаваните от нея 7000/36000 ид.ч.
от недвижимия имот възлиза на 880.13 лв.
На основание чл. 355, изр.
второ ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифата за ДТ
по ГПК, държавна такса следва да се присъди и по съединените във втората фаза
на делбата искове по сметки- в размер на 4 % върху цената на всеки от исковете, като съзразмерно
на уважената част следва да бъдат заплатени от насрещната страна, а съразмерно
на отхвърляната част – от страната, която ги е предявила. Ответницата К. следва да заплати държавна такса върху уважените
претенции, предявени от ищеца, в размер на 310.08 лв., а ищецът да заплати
държавна такса върху отхвърлената претенция за пропуснати ползи, в размер на
271.20 лв.
Направено е искане от всяка от страните за
присъждане на съдебни разноски.
Във
връзка с претенциите за заплащане на разноски, направени от всяка от страните в
настоящото производство, следва да се посочи, че в практиката на ВКС непротиворечиво
се приема, че по смисъла на чл. 355 ГПК, съделителите
заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод
признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на
оспорване на правата на съделителите и при липса на
спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител
понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат
/така Определение №
167/14.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на ВКС, 1
Г0/. При наличие на спор, както и по предявените претенции по сметки, се
прилага нормата на чл. 78 ГПК.
Съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК, представен от ищеца С.К., в същия фигурират разноски за
платен адв. хонорар в първата фаза на производството
– сумата от 1390 лв. за платен адв. хонорар /ведно с
договор за правна защита и съдействие/ както и разноски за защита в производството
по претенции по сметки – 1900 лв. за адв. хонорар
/ведно с договор за правна защита и съдействие/. Дължимите разноски в първата
фаза следва да са в размер на 1357.65 лв., съразмерно с уважената част от претенцията
по допусане на делбата при посочените квоти. След разпределяне
на сумата за платен адв. хонорар по претенциите по
сметки, т.е. втора фаза на производството - за защита по всяка от претенциите и
за защита по извършването на делбата - съдът приема, че по 475 лв. възлиза
защитата за всяка от предявените три претенции по сметки, и 475 лв. – за защита
по способа за извършване на делбата. Съдът счита, че по способа за
извършване на делба не се дължат разноски, доколкото не се уважат възлагателните претенции на никоя от страните. Или, при уважаването на две от претенциите на ищеца по
сметки, дължимите му разноски, във втората фаза на производството, възлизат на
950 лв. При това положение, ответницата следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски, в общ размер на 2307.65 лв.
Видно
от договор за правна защита и съдействие, ответницата С.К. е платила общо за
воденето на настоящото делбено производство адв. хонорар в размер на 1200 лв., от които съдът приема,
че по 600 лв. е платения хонорар за защита във всяка фаза на производството. В
първата фаза по допускането на делбата, дължимите разноски възлизат на 300 лв.,
предвид това, че не е уважено искането на ответницата за допускане на делбата
при посочените квоти. Във фазата по извършване на делбата ответницата е
предявила единствено възлагателна претенция, която не
се уважава, поради което съдът приема, че дължимите разноски за защита във
втората фаза възлизат на 300 лв. Или дължимите разноски, платими от ищеца на
ответницата възлизат на 600 лв.
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба
недвижим имот: самостоятелен обект с
идентификатор 68850.509.4184.1.17, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1/07.01.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр...., п.к.6000, ул.... №
27-а, етаж 5, апартамент 17, на етаж 5,
в сграда с идентификатор 68850.509.4184.1, с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, като сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.509.4184, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 63.58
кв.м.; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68850.509.4184.1.16, 68850.509.4184.1.18; под обекта: 68850.509.4184.1.12; над
обекта: 68850.509.4184.1.21.
Получената от публичната продан
сума следва да бъде разпределена както следва: 29 000/36 000 - за С.К., 7 000/36000 - за С.К..
ОТХВЪРЛЯ искането на С.Г.К., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 349, ал.1 ГПК за възлагане в негов дял допуснатия до делба недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор
68850.509.4184.1.17, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18- 1/07.01.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
имота: гр...., п.к.6000, ул.... № 27-а, етаж 5, апартамент 17, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на СНАЖАНА И.К.,
ЕГН **********,***, с правно основание чл. 349, ал.1 ГПК за възлагане в нейн дял допуснатия до
делба недвижим имот: самостоятелен
обект с идентификатор 68850.509.4184.1.17, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1/07.01.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр...., п.к.6000, ул.... №
27-а, етаж 5, апартамент 17, като неоснователно.
ОСЪЖДА СНАЖАНА И.К., ЕГН **********,***,
да заплати на С.Г.К., ЕГН **********,***, сумата 5800 лв., /по 290 лв. месечно/, представляваща обезщетение по чл. 31, ал.2 от
ЗС за лишаване от право на ползване за периода 08.10.2019г. – 20.06.2022г. на собствените на С.Г.К. 29 000/36 000 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор
самостоятелен
обект с идентификатор 68850.509.4184.1.17, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1/07.01.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр...., п.к.6000, ул.... №
27-а, етаж 5, апартамент 17, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване
на претенцията – 20.06.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СНАЖАНА И.К., ЕГН **********,***, да заплати на С.Г.К., ЕГН **********,***,на осн.
чл. 30, ал.3 от ЗС, сумата 1952 лв., представляваща
припадащата се на С.К. част от получен за периода 15.08.2017г. – 01.03.2020г.
наем за делебния имот, по 64 лв. месечно, ведно със законната лихва считано от
датата на предявяване на претенцията – 20.06.2022г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената от С.Г.К., с п.а.,
против СНАЖАНА И.К., с п.а., претенция за сумата от 6780 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи
от разликата между договорен и пазарен
наем за периода 15.08.2017г. – 01.03.2020г., за делбения
имот, съответстваща на частта на С.К., ведно с искането за присъждане на законна
лихва считано от 20.06.2022г., като неоснователна.
ОСЪЖДА
С.Г.К.,с п.а., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджетната сметка на
съдебната власт, сумата от 3 917.47
лв., представляваща дължима по делото държавна такса.
ОСЪЖДА
СНАЖАНА И.К., с п.а., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата
по бюджетната сметка на съдебната власт,
сумата от 1190.21 лв.,
представляваща дължима държавна такса по делото.
ОСЪЖДА СНАЖАНА И.К., с п.а., ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.К.,с
п.а., сумата от 2 307.65 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА С.Г.К.,с
п.а., ДА ЗАПЛАТИ на СНАЖАНА И.К., с п.а., сумата от 600 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :