Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 1007 по описа
за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.И.Р. срещу решението от 20.12.2019 г.,
поправено с решение от 29.10.2020 г., по гр.д. № 79081/2018 г. на Софийския
районен съд, III ГО, 92 състав, което се обжалва изцяло. В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, като са изложени подробни съображения за това.
Въззивникът моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което предявените
от него искове да се уважат, а тези на въззиваемата страна – да се отхвърлят.
Въззиваемата страна В.К.К. оспорва изцяло изложеното в жалбата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по
делото, приема за установено следното:
С решението от 20.12.2019 г., поправено с решение от 29.10.2020 г., по
гр.д. № 79081/2018 г. на Софийския районен съд, III ГО, 92 състав, е заместено
съгласието на бащата С.И.Р. за подновяване на паспорта по реда на ЗБЛД на
детето П.С.Р., както и за пътувания на детето П.С.Р. извън територията на
Република България, придружавано от неговата майка В.К.К., във всички държави
членки на Европейския съюз и Китайска народна република за срок от пет години,
считано от влизане на решението в сила, без ограничения на броя на пътуванията,
периода от време и тяхната продължителност; отхвърлени са предявените от С.И.Р.
срещу В.К.К. искове с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК – за изменение на
упражняването на родителските права по отношение на детето П.(главен иск) и за
изменение на режима на лични отношения на бащата с детето (евентуален иск), и е
отхвърлен предявеният от С.И.Р. срещу В.К.К. иск с правна квалификация чл.
127а, ал. 2 СК – за заместване съгласието на майката за пътувания на детето с
бащата извън пределите на Република България в Китай и държавите членки на
Европейския съюз.
Според чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба
на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане"
или служебно може да измени постановените по-рано мерки относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му и да определи нови. Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени
в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е
конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което
наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за
правилното упражняване на родителските права. Избирането на тези мерки цели
правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят
съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за
вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги
изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети
обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се
отнасят до мярката и нейната рационалност. От значение по чл. 59, ал. 9 от СК
са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в
сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или
променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното
им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във
всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват
на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят
същото.
С оглед установяване най-добрия
интерес на детето П.С.Р., въззивният съд няколкократно е изслушал страните,
приел е доказателства за доходите им, приобщил е по делото четири социални
доклада на ДСП-Възраждане и три – на ДСП-Оборище, приел е заключението на
допуснатата съдебно-психологична експертиза (неоспорено от страните) и
заключителен доклад за резултатите от проведената социална услуга
„Психологическа подкрепа и провеждане на медиирани срещи с бащата“,
предоставяна от ЦОП-„Подуяне“ („Нов път“), и е изслушал самото дете.
Между страните липсва спор, че детето П.С.Р., род. на *** г., от месец
август 2020 година пребивава в България, като преди това е живяло в Китай,
където е родено. В съответствие със сега действащите мерки, определени с
решение № 8800/16.06.2016 г. по гр.дело № 31414/2015 г. на Софийския районен
съд, III ГО, 91 състав, влязло в сила на 27.07.2016 г., детето П.живее при
майката В.К.К., която упражнява родителските права над него. Към момента на
постановяване на това решение детето е живяло в Китай, където е било много
добре отглеждано от майката, при добри жилищни условия в гр. Шанхай, видно от приобщения
в първата инстанция доклад на генералния консул на Република България в гр. Шанхай,
Китайска народна република.
Понастоящем В.К.К. продължава да полага добра и всестранна грижа за
отглеждането и възпитанието на своя син, който се намира в близка и стабилна
емоционална връзка със своята майка, отглеждаща го от раждането му, и
отношението му към нея е изцяло положително, видно от заключението на
съдебно-психологичната експертиза. Наличната силна емоционална привързаност
между майката и детето е отразена и в социалния доклад на ДСП-Оборище от
02.03.2023 г. Въззиваемата страна желае да продължава да упражнява родителските
права и детето да живее при нея. Тя обитава апартамент в гр. София, с много
добри санитарно-битови условия, собственост на нейните родители, жилището е
просторно (с обща площ 110 кв.м.) и се състои от три спални помещения, два
санитарни възела, всекидневна, кухня с усвоена в нейната площ тераса, а детето
разполага със собствена стая, обзаведена с всичко необходимо, съобразно
неговата възраст и индивидуални потребности (така – социалния доклад на
ДСП-Оборище от 02.03.2023 г.). Доходите й позволяват да задоволява
потребностите на малолетния П.(л. 83 от въззивното дело) и може да разчита на
подкрепа и помощ за отглеждането на детето на своята майка, с която
съжителства. П.С.Р. е споделил пред социалните работници, изготвили социалния
доклад на ДСП-Оборище от 02.03.2023 г., че предпочита да продължи да живее със
своята майка. Същото желание детето е заявило и при неговото изслушване от
въззивния съд. От друга страна, въззивникът е изложил пред настоящата
инстанция, че основното му желание е да има контакти с детето, а в
първоинстанционното производство пълномощникът му изрично е посочвал, че не
оспорва родителския капацитет на майката (л. 151 и л. 285 от делото на СРС).
Предвид
гореизложеното, въззивният съд приема, че не е настъпило никакво изменение на
обстоятелствата, налагащо промяна на упражняването на родителските права по
отношение на детето П.С.Р., а констатираните от вещото лице-психолог
недостатъци на родителския капацитет на майката и най-вече негативните въздействия
от нейна страна за бъдещо отчуждаване на детето от бащата не водят до извод за
обратното. Тези въздействия остават по-скоро в контекста на обяснителния модел
на майката – че бащата ги е напуснал и че не се интересува от тях – и не целят
действително очерняне на бащата пред детето. В крайна сметка, няма формиран
синдром на родителско отчуждение при детето спрямо неговия баща. Ето защо,
въззивният съд потвърждава решението на районния съд в частта, в която е
отхвърлен искът на въззивника за промяна на упражняването на родителските права
по отношение на детето Павел.
Определеният с решение № 8800/16.06.2016 г. по гр.дело № 31414/2015 г. на
Софийския районен съд, III ГО, 91 състав, режим на лични отношения на бащата с
детето обаче никога не се е осъществявал – обстоятелство, което е безспорно
между страните. Същевременно, детето П.изпитва амбивалентни чувства и емоции по
отношение на своя баща. В социалния доклад на ДСП-Оборище от 02.03.2023 г. е
отразено становището на детето за бащата – то не е сигурно дали желае отново да
види баща си, защото не е убедено, че той държи на него, но и мнението му за
бащата е по-добро („той ми подари количка с дистанционно“, „бих говорил с баща
ми отново, ако мама позволи“). Изслушан от въззивния съд, П.С.Р. е споделил, че
иска да контактува с баща си само по телефона и че не желае баща му да го
взима, защото не се знае как ще се държи с него, може и лошо. Изразил е
притеснения, че не познава баща си. От друга страна, в заключението на
съдебно-психологичната експертиза са направени изводи, че детето проявява
любопитство към бащата, без да изказва негативно отношение към него, както и че
изявява желание да се вижда със своя баща. В откритото съдебно заседание, проведено
на 09.03.2023 г. пред въззивната инстанция, експертът-психолог е заявил, че детето
е в една абсолютна готовност да осъществи положителен контакт със своя баща,
както и че не е установил малолетният да се притеснява от каквото и да е по
отношение на баща му, а заключението в доклада за резултатите от проведената
социална услуга „Психологическа подкрепа и провеждане на медиирани срещи с
бащата“ е, че П.е изградил адаптивно поведение и са редуцирани възможните
прояви на тревожност и страх от запознанството и общуването с бащата, като
процесът на опознаването между тях е бил продължен и задълбочен.
Неосъществяването на съдебно определения режим на лични отношения на бащата
с детето и двойствените чувства – положителни и отрицателни, на детето към
бащата налагат този режим да бъде променен. Въззивният съд възприема като цяло предложения
в т. 6 от заключението на съдебно-психологичната експертиза режим на лични
отношения, като намира за уместно първоначалните срещи между баща и дете в защитена
среда да бъдат по-продължителни, доколкото такава препоръка е отправена в
социалния доклад на ДСП-Оборище от 19.10.2023 г. – контактите да продължат да
се осъществяват с посредничеството и подкрепата на подходяща социална услуга,
докато стане възможно редовното реализиране на определения от съда режим, т.е.
необходимо е повече време бащата и детето да се опознаят и сближат. В
експертното заключение е отразено, че на възрастта, на която е детето, то има
вече достатъчно изградени навици, критични и съпротивителни възможности, което,
заедно с показаното отношение на толерантност от бащата, дава основание да се
приеме, че той би могъл да полага адекватна грижа за него във времето, в което
ще бъдат заедно. В откритото съдебно заседание, проведено на 09.03.2023 г. пред
въззивната инстанция, вещото лице е заявило, че му е известно, че въззивникът живее
със своите родители, както му е известен и проблемът с бащата на въззивника
затова, че е имало дело за блудство, но счита, че С.Р. може да поеме отговорността
да намери начин да излезе на квартира или близките му да отидат да живеят в
друго тяхно жилище в провинцията, за да бъде полезен за детето си. Бащата
категорично е заявил пред експерта, че би се справил с този проблем и не би
допуснал нещо негативно да се случи на детето. С.И.Р. има изцяло положително
отношение към своя син, иска да контактува с него по щадящ начин, желае да го вижда
по-продължително време и търси сдобряване и добри отношения, като разполага с
много добри жилищни условия, отразени в социалния доклад на ДСП-Възраждане от
14.05.2025 г., вкл. за детето е обособена отделна стая, обзаведена с всичко
необходимо – легло, шкаф, гардероб и библиотека.
Като съобрази
изложеното, въззивният съд отменя решението на районния съд в частта, в която е
отхвърлен искът на въззивника за промяна на режима му на лични отношения с
детето, и определя нов режим, в интерес на детето на страните, съобразно
диспозитива на настоящото решение.
Правилно районният съд е заместил съгласието на бащата за пътувания на
детето до държавите членки на Европейския съюз и до Китайска народна република,
както и за подновяването (издаването) на паспорт на детето. Още в
първоинстанционното производство – в отговора на исковата молба и в насрещната
искова молба, С.И.Р. е заявил, че не е против детето да пътува в чужбина. Същото
е заявил и при изслушването му от въззивната инстанция, но в хода на процеса не
е дал на майката необходимата декларация за пътуванията извън страната и за
издаването на паспорт на детето. Последното вече се е установило в Република
България – държава членка на Европейския съюз, и майката няма намерение да се
прибира в Китай дългосрочно, но й се налага да пътува служебно до посочената
държава (вж. протокола от последното открито съдебно заседание в настоящата
инстанция). Предвид това, че детето вече живее на територията на Европейския
съюз и е родено в Китай, в негов интерес е да пътува с майка си именно до
всички държави членки на Европейския съюз и до Китайска народна република, още
повече че при изслушването му от въззивния съд е споделило, че ако майка му
реши да пътува до Китай или друга държава, би искало да отиде.
С оглед постановките на т. 1 от ТР № 1/03.07.2017
год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, настоящият съд обаче намира за удачно да ограничи
пътуванията на детето П.С.Р. до всички държави членки
на Европейския съюз и до Китайска народна република в темпорално
отношение – тези пътувания да се осъществяват във време, непопадащо в съдебно
определен режим на лични отношения на бащата с детето (режимът по настоящото
решение или евентуално друг бъдещ такъв, ако се измени режимът по настоящото
решение), като гаранция, че този режим ще бъде спазван и изпълняван. Това
ограничение е достатъчно и прави безпредметни другите въведени от
първоинстанционния съд изисквания – пътувания за срок от пет години, неограничен
брой пътувания и неограничена тяхна продължителност.
Ето защо,
въззивният съд отменя решението на районния съд в частта, в която е заместено съгласието
на въззивника за пътувания на детето му извън територията на Република
България, като замества съгласието на С.И.Р. за пътувания на детето П.С.Р. с
майката В.К.К. до всички държави членки
на Европейския съюз и до Китайска народна република във времето,
когато детето не трябва да контактува със своя баща, а обжалваното решение в
частта, в която е заместено съгласието на бащата за подновяването, респ. издаването, на паспорт по реда на ЗБЛД, го потвърждава, защото без
такъв паспорт задграничните пътувания на детето не могат да се осъществяват.
Въззивният съд
споделя извода на първостепенния съд, че поради липсата на изградена емоционална
и доверителна връзка между бащата и детето не е в интерес на последното да
пътува в чужбина със своя баща, и препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази част (чл. 272 ГПК). Във въззивното производство се установи, че
такава връзка продължава да не съществува, поради което към момента такива
пътувания не са уместни, а и са нежелани от детето, и решението в тази част,
като правилно, следва да бъде потвърдено.
В настоящия случай страните нямат право на разноски (ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г., ОСГК на ВКС).
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 20.12.2019 г.,
поправено с решение от 29.10.2020 г., по гр.д. № 79081/2018 г. на Софийския
районен съд, III ГО, 92 състав, в частта, в която е
отхвърлен искът на С.И.Р. срещу В.К.К. – за изменение на
режима на лични отношения на С.И.Р. с детето П.С.Р., и в частта, в която е заместено съгласието на С.И.Р. за пътувания на детето му П.С.Р. извън територията на Република България, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ, на основание
чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК, определения с решение № 8800/16.06.2016 г. по гр.дело №
31414/2015 г. на Софийския районен съд, III ГО, 91 състав, режим на лични
отношения на бащата С.И.Р., ЕГН **********,
с детето П.С.Р., ЕГН **********, в следния смисъл:
Бащата С.И.Р., ЕГН **********,
има право да вижда детето П.С.Р., ЕГН **********, в
Детски контактен център в гр. София, кв. Хиподрума, ул. ************, всяка
първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа и всяка първа и
трета неделя на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа – общо дванадесет срещи; след това бащата има право да вижда и
взима детето всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа и
всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа – общо осем срещи; след това бащата
има право да вижда и взима детето всяка първа събота и неделя на месеца от
10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя и всяка трета събота и неделя на
месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя – общо четири срещи, а след това бащата има право да вижда и
взима детето всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 18.00 часа в
петък (или
след приключване на учебните занятия на детето, ако те не са приключили до 18.00 часа) до 18.00 часа в
неделя, всяка четна година от 10.00 часа на
първия ден на есенната
и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на
образованието и науката, до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези
ваканции, всяка нечетна година от 10.00
часа на първия ден на пролетната
училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и
науката, до 18.00 часа на предпоследния ден на тази ваканция, всяка година от
10.00 часа на първия ден на лятната училищна ваканция на детето, определена от
Министерството на образованието и науката, до 19.00 часа на тридесетия ден на
тази ваканция, всяка четна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа
на Светлия понеделник, всяка нечетна година от 10.00 часа на двадесет и
четвърти декември до 18.00 часа на двадесет и седми декември, от 10.00 часа на
двадесет и девети декември на всяка четна година до 18.00 часа на първи януари
на следващата нечетна година и всяка четна година на двадесет и трети юни
(рождения ден на детето) – от 10.00 часа (или след приключване на учебните
занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО, на
основание чл. 127а, ал. 2 от СК, на бащата С.И.Р., ЕГН **********, за
пътувания на детето му П.С.Р., ЕГН **********,
извън територията на Република България, придружавано от майката В.К.К., ЕГН **********,
до всички държави членки на Европейския съюз и до Китайска народна република,
които пътувания да не съвпадат по време на определен от съд режим на лични
отношения на бащата с детето.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.12.2019 г.,
поправено с решение от 29.10.2020 г., по гр.д. № 79081/2018 г. на Софийския
районен съд, III ГО, 92 състав, в
останалите обжалвани части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.К.К. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в частите по исковете по чл. 127а,
ал. 2 от СК е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалите части
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.