Р Е Ш Е Н И Е
№ 87 / 16.8.2019г. , град
Карнобат
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД І наказателен
състав
На двадесет и трети юли, две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател : ТАТЯНА СТАНЧЕВА
Съдебни заседатели :1.
2.
Секретар: Веска Христова
прокурор ………...........................
като разгледа докладваното от съдията
Станчева
АНД № 128 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава трета, раздел V от ЗАНН, образувано по жалба на А.Б.А., ЕГН-**********,***
против наказателно постановление № 19-0454-000052/12.04.2019
година на Началника на РУ МВР-Сунгурларе към ОДМВР–Бургас. С цитираното
наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183,
ал.4, т.7-предл.“първо“ от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
С въззивната жалба се
обжалва наказателно постановление като незаконосъобразно.
Твърди се от жалбоподателя, че АУАН-ът е съставен на 01.04.2019г., а в
наказателното постановление била посочена датата 04.04.2019г., като това
обърквало жалбоподателя и той не знаел точно кога е извършил нарушението. На
следващо място в АУАН не бил посочен рег.№ на управлявания от него автомобил, а
в НП бил посочен рег.№ А1469 НМ.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, явява се в първото с.з., представлява се от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление,
като освен посочените в жалбата основания за отмяна посочва и факта, че при
връчването на НП, АУАН-ът е бил отнет от жалбоподателя и оспорва отразената в
АУАН и НП фактическа обстановка.
Административнонаказващият орган,
редовно уведомен, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Районен съд - Карнобат, след като
анализира събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 04.04.2019г., около обед, в
с.Терзийско, жалбоподателят управлявал лек автомобил ВАЗ21063, когато бил спрян
за проверка от Г.Д. – полицейски инспектор „Транспортна полиция“ при
РУ-Сунгурларе. Св.Д. свидетелства, че преди да подаде сигнал за спиране на автомобила,
ясно е възприел факта, че водачът и пътникът до него са без поставени обезопасителни
колани. За констатираното нарушение Г.Д. съставил срещу водача А.А. АУАН с бл.
№ 907606, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен и на пътника
до водача св.Михаил А., който същи е бил без обезопасителен колан.
В хода на съдебното следствие беше
допуснат като свидетел Михаил А. който свидетелства, че проверката е извършена
на 04.04.2019г.
На 12.04.2019г. началникът на
РУ-Сунгурларе, въз основа на посочения АУАН издал атакуваното наказателно
постановление № 19-0454-000052/12.04.2019 година, с което за посоченото
нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП,
наложил на жалбоподателя администаривно наказание глоба в размер на 50 лева.
При връчването на наказателното
постановление, служител при РУ-Сунгурларе е взел от нарушителя А.А. екземпляра
от връчения му АУАН-а.
Изложената фактическа обстановка се
установява от писмените доказателства по делото и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. При неизпълнение на това задължение,
на нарушителите се налага глоба на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Съдът не приема за достоверни
твърденията на жалбоподателя, че за него не е било ясна точната дата на нарушението.
АУАН-ът е съставен на 04.04.2019г., в присъствието на нарушителя, същият се е
запознал с него, подписал го е без възражения и е получил копие от същия. От
изложеното следва, че при съставянето на
акта, нарушителят е бил наясно за констатираното нарушение, неговата
квалификация, датата на съставянето му и дата на нарушението. От изискания
оригинал от РУ-Сунгурларе е видно, че АУАН-ът е съставен на 04.04.2019г. в
присъствието на нарушителя за нарушение извършено на 04.04.2019г. В оригиналния
АУАН липсват поправки и задрасквания и
след като при връчването жалбоподателят се е запознал с него, то той е бил
запознат с всички реквизити на АУАН-а – датата на съставяне, датата на
извършване на нарушението, описани на нарушението и квалификацията на същото.
Неоснователни са и възраженията на
жалбоподателя за ограничаване и нарушаване на правата му на защита, тъй като
при връчването на НП, му е бил отнет АУАН. След съставянето на АУАН и
получаването на препис от същия, жалбоподателят вече е бил запознат със
съдържанието на акта, имал е възможност, но не е депозирал възражения по чл.44
от ЗАНН. При връчването на НП, без основание служител от РУ-Сунгурларе е отнел АУАН-а,
но това не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй
като АУАНът не е акт подлежащ на обжалване и ако въз основа на същия не бъде
издадено НП в срока по чл.34 от ЗАНН, за нарушителя не се пораждат негативни
правни последици. Актът, с който се ангажира административната и който може да
се обжалва е НП. С издаването на НП, административният орган упражнява правото
да санкционира нарушителя.
Относно твърденията че в АУАН-ът не е
посочен регистрационният номер на управляваният от водача-нарушител автомобил,
като е посочена само марката на автомобила, съдът счита, че пропускът, с оглед
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, не води до незаконосъобразност на
наказателното постановление, тъй като по делото се установи по безспорен начин,
че на 04.04.2019г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил ВАЗ 21063, без
поставен обезопасителен колан. Регистрационният номер не влияе върху установения
факт, че А. е управлявал МПС, без обезопасителен колан, не влияе и върху квалификацията
на нарушението и не ограничава правото на защита на жалбоподателя да разбере за
какво точно нарушение му е съставен АУАН и срещу него е издадено НП.
За нарушението на водача е съставен акт
за установяване на административно нарушение, който акт, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, има доказателствена сила
за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В настоящото
производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят
констатациите на административния орган, поради което при така установените
факти, съдът приема, че на инкриминираната дата 04.04.2019г. А.Б.А. е
осъществил визираното в АУАН и НП нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП за което на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е санкциониран с налагане на глоба в
размер на 50 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0454-000052/12.04.2019 година на Началника
на РУ МВР-Сунгурларе
към ОДМВР–Бургас, с което на А.Б.А., ЕГН-**********,***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал.4, т.7-предл.“първо“ от ЗДвП за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: