№ 8406
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110148069 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „фирма“ АД срещу К. В. М..
Ищецът твърди, че на 28.09.2018г. в гр. Варна, на ул. „Струга“ № 20, е реализирано ПТП
между МПС „Ландровер Дисковъри“ с рег. № **, собственост на и управляван от ответника,
и МПС „Мерцедес 200Е“ с рег. № **, собственост на А. В., който бил в паркирано
състояние. Посочва, че причините за произшествието се дължат на виновното и
противоправно поведение на ответника, който след употреба на алкохол и поради
несъобразена скорост блъснал паркиралите вдясно 6бр. автомобили, единият от които бил
процесният, като му нанесъл множество увреждания. Поддържа, че за МПС „Ландровер“
имало сключена застраховка „ГО“ с ищеца, като била заведена щета и било изплатено
застрахователно обезщетение на водача на пострадалия автомобил „Мерцедес“ в размер на
1540лв. Изтъква, че ответникът бил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,19 промила,
което било над допустимата от закона норма, поради което ищецът имал право да получи от
него стойността на изплатеното обезщетение, ведно с 25лв. ликвидационни разноски.
Посочва, че ответникът бил поканен да изпълни, но не го направил, поради което изпаднал в
забава и дължал и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 1565,00лв., включваща 1540лв. регресно вземане за
изплатеното обезщетение и 25лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 529,93лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 22.04.2019г.- 22.08.2022г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявените искове. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като твърди, че
основната вина за настъпването е на другия водач, който бил паркирал в нарушение на чл.
93-99а ЗДвП., за което му бил съставен АУАН. Поради това счита, че същият е допринесъл
за настъпване на уврежданията. Оспорва и акцесорната претенция като твърди, че не е
изпаднал в забава. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
1
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК наличието
на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
по силата на което ищецът е бил задължен да покрива отговорността на водача на лек
автомобил „Ландровер“ към датата на събитието; настъпване на застрахователно събитие
(настъпването на пътно-транспортното произшествие на 28.09.2018г. в гр. Варна, на ул.
„Струга“ № 20, между МПС „Ландровер Дисковъри“ с рег. № **, собственост на и
управляван от ответника, и МПС „Мерцедес 200Е“ с рег. № **, собственост на А. В., който
бил в паркирано състояние, в резултат от което за л. а. „Мерцедес“ настъпили увреждания);
че към момента на ПТП ответникът е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,19
промила; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1540лв. в полза на
собственика на увредения автомобил.
Спорно между страните е по чия вина е настъпило произшествието, дали водачът на
л. а. „Мерцедес“ е допринесъл с поведението си за настъпването, както и размера на
причинените вреди.
По делото е представен протокол за ПТП /л. 74/, съставен от мл. инспектор при ПП -
Варна, в който е посочено, че на 28.09.2018г. в 00:40ч. в /населено място/, паркинг, е
настъпило ПТП между л. а. „Ленд Ровър“ с рег. № **, управляван от ответника К. М., и 6 бр.
паркирани автомобили, един от които е процесният л. а. „Мерцедес“, собственост на А. В..
Като обстоятелства, при които е настъпило ПТП, е посочено, че водачът на МПС А
(ответникът) поради движение с несъобразена скорост блъска 6 паркирани автомобила.
Отчетен е алкохол във водача К. М. от 1,19 промила. Протоколът е подписан от двамата
участници и от съставителя, като авторството на изявленията не е оспорено.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС /Решение № 15/25.07.2014г. по т. д.
№ 1506/2013г. на ВКС, I ТО; Решение № 85/28.05.2009г. по т. д. № 768/2008г. на ВКС, II ТО;
Решение № 24/10.03.2011г. по т. д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО; Решение № 73/22.06.2012г.
по т. д. № 423/2011г. на ВКС, I ТО; Решение № 98/25.06.2012г. по т. д. № 750/2011г. на ВКС,
II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му
в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална такава, като
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на
пътното платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр.
Самият протокол за ПТП е подписан от ответника, който не е изложил възражения с
отразените в него констатации. Също така, за това деяние на ответника е ангажирана
административно-наказателната отговорност, като с две наказателни постановления, влезли
в сила на 30.11.2019г. и 31.10.2019г., са му наложени глоби. Отделно от това, ответникът е
извършил плащания в полза на ищеца по процесната щета, което представлява
извънсъдебно признание чрез конклудентни действия за виновността му за произшествието
и произлезлите от него вреди.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно авто-техническа експертиза,
която не е оспорена, се установява, че щетите по л. а. „Мерцедес“ се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 28.09.2018г. ПТП, като стойността,
необходима за възстановяване на л. а. „Мерцедес“, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП, възлиза на 4708,99лв. Според вещото лице, водачът на л. а. „Ладровер“
се е движил с несъобразена скорост, което е довело до реализиране на ПТП с процесния л. а.
и още 5 МПС. Експертът посочва, че тъй като стойността за възстановяване на увреденото
МПС надхвърля неговата действителна стойност от 3612лв., то стойността на обезщетението
при тотална щета би била 2528лв.
2
От изслушаното допълнително експертно заключение по САТЕ се установява, че в
процесния пътен участък, където е настъпило ПТП, няма знаци, които да забраняват
спирането и престоя на ул. „Струга“. Това е видно и от представените документи от Община
Варна относно организацията на движението в този район. Разпитан в хода на
производството по делегация свидетелят В. посочва, че автомобилът му е бил паркиран
успоредно на тротоара на обособено за това място.
При горните обстоятелства, съдът приема, че процесното ПТП се дължи изцяло на
виновното и противоправно поведение на ответника, който е нарушил правилата за
движение по пътищата, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост и под
влиянието на алкохол над допустимата от закона норма, в резултат от което се е ударил в
правилно паркираните 6 броя автомобили, довело до тяхното увреждане. Възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л. а. „Мерцедес“ е недоказано и като
такова неоснователно. Констатациите в прокурорското постановление за прекратяване на
наказателното производство нямат обвързваща съда сила, още повече, че в случая същите
преразказват казаното от ответника М. в качеството му на свидетел по досъдебното
производство и възпроизвеждат благоприятни за него факти.
По делото е безспорно (а и се установява от събраните писмени доказателства), че
към момента на ПТП ответникът е бил с концентрация на алкохол от 1,19 промила, което
надвишава законовия максимум от 0,5 промила. Ищцовото дружество е изплатило в полза
на собственика на увредения л. а. „Мерцедес“ обезщетение от 1540лв., която стойност не
надхвърля реално необходимата за обезвреда на автомобила. Ето защо са налице всички
предпоставки по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за ангажиране регресната отговорност на ответника.
По делото обаче са представени 4 бр. вносни бележки /л. 105-108/, които не са оспорени от
ищцовото дружество и изрично се признават от процесуалния му представител. С тях на
27.12.2019г., 23.01.2020г., 26.02.2020г. и 26.05.2020г. са платени по 195,63лв. в полза на ЗД
„фирма“ АД за сметка на ответника К. Махкян по щета № ***, която съответства изцяло
като номер на образуваната пред застрахователното дружество щета. С оглед на това, преди
образуване на настоящото исково производство ответникът е погасил чрез плащане сума в
общ размер от 782,52лв. и дължима се явява само разликата до пълния размер от 1565лв., с
включени към нея и 25лв. ликвидационни разноски. Тази разлика възлиза на 782,48лв. До
този размер предявеният иск за главното вземане се явява основателен, а за разликата
подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 529,93лв. за периода
22.04.2019г.-22.08.2022г. За да изпадне длъжникът в забава, същият следва да бъде поканен
да плати, тъй като процесното вземане няма определен падеж за плащане. На 10.04.2019г.
ищецът е изпратил регресна покана до ответника, която обаче на 22.04.2019г. се е върнала в
цялост с отбелязване, че е непотърсена от получателя. При тези обстоятелства, не може да се
приеме, че на 22.04.2019г. ответникът е бил надлежно поканен да плати задължението и е
изпаднал в забава за плащането, доколкото поканата не е реално получена и същият не е
узнал за нейното съдържание. Следва обаче да се приеме, че същият е узнал за претенцията
най-късно към датата на първото извършено доброволно плащане, а именно 27.12.2019г. Ето
защо, от този момент длъжникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва, която върху
сумата от 782,48лв. и върху платените след 27.12.2019г. вноски възлиза на 223,61лв.,
изчислена на основание чл. 162 ГПК от съда с помощта на интернет калкулатор.
По изложените съображения, предявеният акцесорен иск се явява основателен до
размер на сумата от 223,61лв. и подлежи на отхвърляне за разликата над този размер до
пълния предявен от 529,93лв., както и за периода 22.04.2019г.-27.12.2019г.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни.
Ищецът е доказал такива в размер на 112,60лв. за държавна такса, 350лв. депозит за
експертиза, 30лв. депозит за свидетел и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на
3
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на разноските – 592,60лв.,
следва да му се присъдят 287,42лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 100лв. за платен депозит за допълнителна
експертиза, от които му се следват 51,49лв. Претендира се и адв. възнаграждение от
процесуалния му представител на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за извършена безплатна
процесуална защита. Предвид че същият действително е представляван от адвокат, на
последния следва да се присъди възнаграждение, което възлиза на 262,37лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплати на ЗД
„фирма“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/, на основание
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 782,48лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 28.09.2018г. в /населено
място/, между МПС „Ландровер Дисковъри“ с рег. № **, управлявано от ответника, и л. а.
„Мерцедес 200Е“ с рег. № **, за което при ищеца е образувана щета № ***, и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 02.09.2022г. до окончателното
плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 223,61лв., представляваща законна лихва
за забава за периода 28.12.2019г.-22.08.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 287,42лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над
уважения размер от 782,48лв. до пълния предявен от 1565лв. и иска за мораторна лихва
за разликата над уважения размер от 223,61лв. до пълния предявен от 529,93лв. и за
периода 22.04.2019г.-27.12.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗД „фирма“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, да заплати на К. В. М., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, сумата от 51,49лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ЗД „фирма“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. Б. Ц. И., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, сумата от 262,37лв. – адв. възнаграждение за извършено безплатно
процесуално представителство на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4