МОТИВИ:Срещу подсъдимия Н.Я.Т. *** повдигнато обвинение от
Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Представителят на
прокуратурата-районен прокурор Н. Пончев подържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт и пледира за
наказание от около 6 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на същото
бъде отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият Н.Т. се
явява в съдебно заседание, не дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като
твърди, че не се признава за виновен, а чрез служебно назначения му адвокат-защитник
моли да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй
като не било доказано по несъмнен начин.
От
събраните по делото доказателства-огласените обяснения на подсъдимия, дадени
пред органа на досъдебното производство, показанията на разпитаните свидетели-С.С.Н.,
Р.М.М., П.Н.Х., И.М.Н., заключението на ценовата експертиза, огласените чрез
прочитане писмени доказателства от досъдебното производство, предявеното по
делото веществено доказателство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.Т. ***,
безработен е, не е женен и има чисто съдебно минало. На 14.07.2017 година служители на
РУ на МВР гр.Тетевен констатирали извършено от подсъдимия Н.Т. правонарушение-управление
на лек автомобил без да е правоспособен водач и след употреба на алкохол, за
което бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Издаденото
наказателно постановление било с наложена глоба в размер на 1000 лева и било
връчено на подсъдимия на 28.02.2018 година, като подсъдимият Т. преживял
негативно този факт.
На 09.03.2018
година, сутринта около 05-06,00 часа, прибирайки се от дискотека и отново след
употреба на алкохол, подсъдимият Т. *** и в района на РУ на МВР гр.Тетевен,
видял паркиран в двора на управлението полицейски патрулен автомобил „Опел
Астра“ с ДК№ ОВ 49 35 АХ, собственост на Областна дирекция на МВР гр.Ловеч,
ползван от РУ на МВР гр.Тетевен. Спонтанно подсъдимият решил да повреди
автомобила, като взел от земята парче от каменна плоча от тротоарната настилка,
веществено доказателство по делото и хвърляйки го ударил и счупил задното
панорамно стъкло и причинил деформация на горната греда под вратата на
багажника, след което подсъдимият избягал и се прибрал вкъщи.
От заключението на
ценовата експертиза, което съдът изцяло възприема и кредитира се установява по
несъмнен и безспорен начин, че повредите по автомобила са на обща стойност от
283 лева.
По делото се установява също, че по застраховка
каско на всички служебни автомобили на МВР, ЗК „Булинс“АД възстановила щетата
на 100 % в доверен сервиз. Щетата е възстановена на МВР по силата на
застрахователния договор, но от застрахователната компания не са приключили преписката
по щетата и не могат да приемат плащане от подсъдимия, каквото същият се опитал
да направи чрез служебно назначения му адвокат-защитник още на досъдебното
производство.
В последствие подсъдимият
Т. споделил за извършеното, пред свои приятели, което станало достояние на органите
на МВР и бил поканен да даде обяснения от свид.С.Н.- служител на криминална
полиция на РУ на МВР гр.Тетевен, където подсъдимият пред свидетелите Н. и Н. и
други техни колеги признал вината си, потвърдил датата и часа на деянието, това
че с част от плоча, която намерил на место се приближил до патрулния автомобил
и я хвърлил по задното стъкло, което се счупило, като веднага избягал, както и
че след това се похвалил на приятели за извършеното и обяснил също защо е извършил
деянието, тъй като бил ядосан за наложеното му административно наказание.
Описаната
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
и преди всичко от показанията на разпитаните по делото свидетели Н. и Н., пред
които подсъдимият съвсем чистосърдечно е признал, че именно той е извършил
деянието. Освен това съдът приема за обективни обясненията на подсъдимия дадени
пред органа на досъдебното производство в присъствието на служебен защитник,
където подсъдимият за втори път е признал вината си и се е разкаял за случилото
се, от една страна, а от друга, когато е давал обяснения пред органа на
досъдебното производство, подсъдимият не е имало как да знае датата и часа на
деянието, а той ги е посочил, с какъв предмет е бил ударен полицейския
автомобил, а именно там подсъдимият е заявил, че „камъка беше като плоча“,
както и мястото, където е ударил автомобила „хвърлих камъка по задното стъкло
на патрулката и то се счупи“, както и това, че пред двамата свидетели-Н. и Н.,
а и в огласените му обяснения подсъдимият е заявил, че е бил ядосан именно
заради връченото му дни по-рано наказателно постановление с наложена глоба от
1000 лева.
С оглед изложеното,
съдът приема, че тези обяснения на подсъдимия дадени на досъдебното
производство в присъствието на защитник изцяло се подкрепят от показанията на
свидетелите Н. и Н., от протокола за оглед на местопроизшествие, с който е била
иззета каменната плоча-веществено доказателство по делото. Следователно,
подсъдимият е съобщил истината в обясненията, дадени пред органа на досъдебното
производство и по тази причина, съдът приема същите за обективни и ги
кредитира. В заключение, съдът приема, че подсъдимият е автор на вмененото му
деяние и този извод следва от съвкупния анализ на свидетелските показания,
протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него, както и от обясненията
му дадени пред органа на досъдебното производство в присъствието на защитник и
приобщени по реда на чл. 279, ал.2 във връзка с ал.1 т.4 от НПК към
доказателствения материал.
По отношение на
показанията на свидетелите, водени от подсъдимия в съдебно заседание, съдът
приема същите за частично обективни и то по отношение на това, че двамата
свидетели са били заедно с подсъдимия на дискотека в гр.Ловеч, че са се върнали
и са оставили подсъдимия в близост до дома му, но не приема за обективни
техните показания, че са тръгнали от гр.Ловеч около 06,00 часа и около
07,30-08,00 часа са били в гр.Тетевен и именно тогава са оставили подсъдимия в
близост до дома му, тъй като е безспорно по делото, че от една страна техните
показания изцяло противоречат на показанията на останалите свидетели-Н. и Н., а
и на огласените обяснения на подсъдимия дадени пред органа на досъдебното производство,
а от друга приема, че тези свидетели премълчават някои обстоятелства и
подробности и по този начин изразяват своята очевидна заинтересуваност от
изхода на делото.
Освен изложеното
следва да се отбележи, че начинът на извършване на деянието, отличаващ се с дързост
и демонстративност, повредената вещ-патрулен автомобил, стойността на
причинената вреда не дават основание за оценка на престъплението като
„маловажен случай“ по смисъла на чл.216
ал.4 от НК, поради което, съдът приема, че не са налице предпоставки за
смекчаване отговорността на подсъдимия Т. и в тази насока.
При така
установената по несъмнен и безспорен начин и възприета фактическа обстановка,
съдът приема, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.216 ал.1 от НК, като от обективна страна на дата 09.03.2018 година в гр.Тетевен, Ловешка област,
улица „Христо Ботев“ №3 на паркинг на РУ на МВР гр.Тетевен противозаконно
повредил чужда движима вещ-лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№ ОВ 49 35 АХ,
собственост на Областна Дирекция на МВР гр.Ловеч, като счупил задно панорамно
стъкло на автомобила и деформирал горната греда под вратата на багажника, вреди
възлизащи на обща стойност 283 лева, а от субективна страна е осъществил
деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По този начин
подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл.216 ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст и
във връзка с чл.54 от същия кодекс му наложи наказание от 3 месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на същото за
изпитателен срок от 3 години.
Съдът наложи
наказанието на подсъдимия Т. като взе предвид отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства-от една страна упоритостта на подсъдимия при
осъществяване на деянието и проявената дързост и демонстративност, а от друга
чистото му съдебно минало и младата му възраст, поради което наложи наказанието
му при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минимален размер от
3 месеца лишаване от свобода, като прие,
че целите на така наложеното му наказание могат да бъдат постигнати и без ефективното
изтърпяване на същото, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на така наложеното му наказание за изпитателен срок от 3 години,
което наказание напълно съответства на извършеното, за да му се въздейства
възпиращо-предупредително и възпитателно както на осъдения, така и на
останалите членове на обществото.
С оглед на
изложените съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: