Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 70/14.02.2017г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публичното заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Момчил Таралански
Бисерка
Бойчева
при
секретаря А. А. и с участието на прокурора Г*** А., като разгледа докладваното
от съдия Таралански касационно административно-наказателно дело № 16 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с
чл.63 ЗАНН.
О*** се решение № 215/15.12.2016 г. по АНД № 333/2016
г. на Районен съд – Лом, с което е отменено наказателно постановление № 16-0294-000246/10.05.2016
г. на Началник сектор при ОДМВР – Монтана, РУ – Лом. Със същото е наложена
глоба на Н.Е.И. в размер на 100 лева.
Жалбоподателите Областна дирекция на МВР – Монтана,
Районно управление – Лом, чрез Началник сектор, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, обжалват решението на съда и молят същото да
бъде отменено, като се потвърди наказателното постановление, навеждайки доводи
за неправилност на решението на първата съдебна инстанция поради нарушаване на
закона и съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което
основание оспорват и заключението по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, като поддържат и липса на процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и издаването на НП.
Ответникът по касационната жалба Н.Е.И., чрез
процесуалния си представител, в отговор по жалбата и писмено становище, оспорва
касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение, навеждайки
доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като е
установено по безспорен начин механизма на възникване на ПТП, който не
кореспондирал с изводите на актосъставителя за извършено виновно от
административно-привлеченото лице административно нарушение.
Окръжна прокуратура – Монтана, чрез представителя си в
съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага
да се остави в сила обжалваното решение, като изтъква, че при провеждане на
административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуални правила, като не са били изяснени фактите по случая, което правилно
било преценено от състава на въззивния съд, който е отменил наказателното
постановление.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно,
при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на
Районен съд – Лом, като е анализирал приетите по делото гласни и писмени
доказателства, е приел, че на 12.04.2016 г., около 14.00 часа, в с.К*** на ул.”О***
”, с посока на движение към гр.Л***, Н.Е.И., като водач на автомобил „Н***
съни”, с рег. № ***, като не спазил дистанция с движещото се МПС с рег. №
***, пред него
го е блъснал странично от дясната страна, като са нанесени материални щети и по
двете МПС-та, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.23, ал.1 ЗДвП,
съгласно който водачът на ППС не се движи на такова разстояние от движещото се
пред него превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко. Съдът е приел, че и двамата участници в ПТП не
са изпробвани с техническо средство, за
да се констатира дали някой от тях е употребил алкохол. Наказващият орган бил възприел
изцяло фактическата обстановка, установена от контролните органи и е издал
атакуваното наказателно постановление, като наложил на Н.Е.И. глоба в размер на
100 лева, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Тези факти съдът е обосновал със събраните свидетелски показания и представения
от наказващия орган протокол за ПТП (л. 15 от АНД № 333/2016 г. на ЛРС), както
и от заключението по допуснатата и изслушана от съда авто-техническа експертиза,
с оглед изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото, чието
заключение, като неоспорено от страните, съдът е възприел изцяло. Вещото лице е
констатирало, въз основа на направения анализ на фактите, че възникналото ПТП,
не е в резултат на неспазена дистанция от управляваното от
административно-наказаното лице, а се дължи на извършени нарушения на правилата
на ЗДвП от другия участник в ПТП – водача на л.а.”М*** Б*** Е 300 ТД”, с ДК № ***. Съдът е приел, че неправилно
контролният орган и впоследствие наказващият органи са приели, че вина за
станалото ПТП има Н.Е.И., тъй като по делото не се установи виновно поведение
от негова страна и нарушаване на правилата за движение, респективно дистанция
между движещите се МПС.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване
на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона или съществено
нарушение на процесуалните правила – наведените в жалбата касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
На първо място следва да се изтъкне, че протокол за
ПТП не съставлява доказателство за причините за възникване на ПТП. Този
официален свидетелстващ документ е от значение за реализиране на правата по
съществуващо правоотношение с граждански елемент – договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, който е задължителен за собствениците и водачите на
МПС, съгласно нормите на КЗ. Протоколът за ПТП не се ползва с материална
доказателствена сила по отношение на причините за възникване на ПТП,
респективно за вината за настъпване на ПТП, въпрос, който е относим към
реализиране на административно-наказателната отговорност по ЗДвП. В
административно-наказателното производство, по силата на препращащата
разпоредба на чл.84 от ЗАНН, са приложими нормите на НК, в това число и за
задължението на наказващия орган да установи елементите от състава на
конкретното административно нарушение. Доколкото, съгласно специалната норма на
чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, съдът е събрал и
доказателство, което оборва тази материална доказателствена сила на АУАН. Това
доказателство е заключението по назначената авто-техническа експертиза, което
установява, че механизма на възникване на ПТП не е поради нарушаване на
правилата от страна на санкционираното лице, а поради неспазване на правилата
за движение от другия водач. По този начин се установи, че актосъставителят не е
констатирал в акта верните факти по случая, а наказващият орган не е направил проверка
на спорните обстоятелства, в изпълнение на задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН
въз основа на депозираните възражения по акта, а оттам и не е направил обосновани
и правилни изводи за наличие на състав на административно нарушение. Въззивният
съд в рамките на проведеното съдебно производство по контрол на
законосъобразността на обжалваното НП, е събрал допустимите от процесуалния
закон, относимите към случая и необходимите за изясняване на обективната истина
доказателства. Същите са убедителни, достоверни и непротиворечиви и напълно опровергават
констатациите в акта. Въззивният съд правилно е анализирал фактите и е извел
правилните правни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Мотивите, които е изложил в решението си, макар и пределно кратки, като краен
резултат се споделят изцяло и напълно от състава на касационната инстанция.
По направените с жалбата възражения, съдът намира
същите за неоснователни. На първо място съдът намира, че е недопустимо, и в
този смисъл възражението на процесуалния представител на ответника по жалбата е
основателно, едва в касационната жалба да се прави оспорване на доказателство.
Процесуалната преклузия за това действие на страната е към момента на
приключването на съдебното дирене пред въззивния съд. Страната е била известена
за съдебното заседание от 29.11.2016 г., при което е имала възможност, било
чрез наказващия орган, било чрез процесуален представител, да реализира
процесуалните си права.
По отношение на възражението в касационната жалба за
неправилно приет факт от състава на въззивния съд – изпробване на водачите за
употреба на алкохол, действително в мотивите на въззивния съд е отразена такава
констатация, която е неправилна. Водачите, видно и от АУАН са били изпробвани
за употреба на алкохол и пробите са били отрицателни. Тази неточност на
установяването (дори и да не е резултат от техническа грешка при написване на
съдебния акт), не е релевантна за крайния извод на съда, който както вече се
отбеляза по-горе, е правилен.
С оглед на изложеното, настоящият касационен състав
намира, че следва да бъде оставено в сила обжалваното решение, с което е отменено
незаконосъобразното наказателно постановление, поради което съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
215/15.12.2016 г. по АНД № 333/2016 г. на Районен съд – Лом, с което е отменено
наказателно постановление № 16-0294-000246/10.05.2016 г. на Началник сектор при
ОДМВР – Монтана, РУ – Лом.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: