РЕШЕНИЕ
№ 562
гр. Пловдив, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502981 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от С. М. М., ЕГН **********
против Решение № 2459/05.07.2022г., постановено по гр.д. № 9288/2021г. по
описа на Районен съд Пловдив. С оплакване за неправилност на
първоинстанционното решение поради незаконосъобразно и необоснованост,
жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата А. Л. Г., ЕГН ********** заявява становище
за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното
решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240 ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, предявени от А. Л. Г. против С. М. М.. Твърди се, че между
страните имало сключен на 07.11.2016г. писмен договор за заем, по силата на
който ищецът предал на ответника в заем сума от 9000 лв. Бил съставен и
разходен касов ордер в качеството му на разписка за сумата.
Заемополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с уговорена
лихва като възнаграждение на кредитора в срок до 07.11.2018 година. Това не
било направено, поради което М. изпаднал в забава. Ищецът се снабдил със
заповед за плащане издадена по ч.гр.д. №6589/2021 год. на Районен съд –
Пловдив. Срещу така издадената заповед постъпило възражение в срока по
чл. 414 от ГПК. Затова ищецът иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено съществуване на вземане на ищеца за плащане на
следните суми: 9 000 лв. - главница, 2 237. 50 лв. законна лихва от дата
08.11.2016 г. ( датата на падежа на задължението) до датата на подаване на
заявлението – 20.04.2021 год. и законната лихва от датата на подаване на това
заявление до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по
спора.
Ответникът оспорва исковете, като отрича сключването на договора,
получаването на заемната сума, както и положеният под разходния касов
ордер подпис да е негов. Договорът и РКО били недействителни, тъй като
същите не били подписани от ответника в този им вид и текст, а единствено
били разписани празни бланки и бели листове. Позовава се на
недействителност на основание, че договорът е сключен от дееспособно лице,
което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си
2
по причина тР. ***** болест. Прави се възражение и за недействителност
поради грешка и измама, както и използване на подписи върху празни бланки.
Поддържа се, че договорът и РКО са недействителни, като противоречащи на
закона или го заобикалят, накърняват добрите нрави, липсва съгласие. Моли
се исковата претенция да бъде отхвърлена и да се присъдят на ответника
сторените по делото разноски.
С постановеното по спора решение Решение № 2459/05.07.2022г.,
първостепенният съд е признал за установено спрямо С. М. М., че в
отношенията между страните, същият дължи на ищеца А. Л. Г. плащане на
следните суми по договор за паричен заем от дата 07.11.2016г., за които е
издадена заповед за плащане № 3833 по ч. гр. дело № 6589/21, ПРС: 9 000 лв.
главница, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението (20.04.2021г.) до окончателното изплащане на
вземането, и 2 237.50 лв. обезщетение за забава в плащането на главницата за
период от 08.11.2018г. до 20.04.2021г.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно
установените от РС обстоятелства, както следва:
По делото е представен договор за паричен заем от 07.11.2016г.,
сключен между страните, според който на заемодателят А. Г. се задължава да
предаде в собственост на С. М. сумата от 9 000 лв. Съгласно чл.2 от договора
заемната сума ще бъде предадена на 07.11.2016г. Заемателят, от своя страна,
се задължава да върне същата в срок до 07.11.2018г. Представен е и РКО за
получаване на сумата по договор за заем от 07.11.2016г., подписан от
страните.
Не се спори между страните, че С. М. не е поставен под запрещение.
Районният съд е задължил ищеца на основание чл.176 ГПК да
отговори на въпроси относно мястото, начина на предаване на паричната
сума, датата, еднократно в цялост ли е предадена, присъстващи лица на
предаването, както и кой е изписал текста в РКО. На въпросите ищецът не е
дал отговор.
В хода на първоинстанционното производство е изготвена *****
експертиза от вещо лице д-р К. (*****), според която макар към дата
17.11.2016г. ответникът да е страдал от ***** и да е имал ***** и *****
увреждания, той въпреки това е могъл да разбира свойството и значението на
3
постъпките си и да ги ръководи- не е имало към същата дата данни за
влошено ***** състояние или достатъчен ***** дефицит. В
обстоятелствената част на заключението вещото лице сочи, че способността
на подекспертния да взема информирани и самостоятелни решения, особено
при усложнени ситуации, е **** и ****.
Пред районния съд е извършена и съдебно-почеркова експертиза,
според която С. М. е положил подписа за „заемател“, ръкописно изписаните
имена „С. М.“ и подписа за получил сумата в договора и РКО. Името и
подписът на ответника под договора са положени след запълването му със
съдържание. Не може да се отговори на въпроса по същия начин за РКО, тъй
като бланката, върху която е изготвен, е типова, а подписът не се препокрива
с други ръкописно изписани текст или подпис.
В хода на въззиивното производство е изготвена нова съдебно-*****
експертиза от д-р П. (*****). Според приетото заключение описаните
социални дефицити на ответника съдействат за ограничаване на
възможностите за пълноценно участие на социални ситуации и съответно
увеличава риска за повлияване. Качеството на живот е ****, въпреки че
себеоценката и критичността на С. М. не са значимо повлияни. Същият е
податлив на ****. Описаните дефицити у подекспертния са неповлияеми от
прием на **** и **** – дори и в периода без лекарства не се съобщава за
промени в установените ***** нарушения. Вещото лице посочва, че С. М.
съзнава свойството и значението на постъпките си и може да ги ръководи,
когато информацията, която получава, е ясна, недвусмислена и неподвеждаща
в цялост. Данните от експертната оценка дават основание да се смята, че
начинът, по който подекспертният е участвал в деянието и информацията,
която е получена, е била неясна. Това, от своя страна според вещото лице,
води до заключението, че в конкретната ситуация С. М. не е разбирал
значението на деянието.
По допуснатата тройна съдебно ***** и *****ична експертиза са
постъпили заключение и особено мнение към него. Вещите лица д-р Р.Д.
(*****) и д-р Ал.Д. (*****) поддържат заключение, според което С. М. страда
от *****, симптоматична *****, ***** (*****) разстройство, понастоящем в
състояние на медикаментозна ремисия. Състоянието му не представлява
краткотрайно или продължително разстройство на *****. Подекспертният е
4
могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Посочва се, че наличните характерови особености и общо по-ниските *****
възможности обуславят и към обсъжданата дата затруднено *****
функциониране, което повлиява качеството на живот на С. М.. Същият е
силно податлив на манипулации и внушения. Личностните му дефицити са
трайни и не се повлияват от грижи и лечение. Не са налице данни за влошено
***** състояние и наличие на ***** през обсъждания период.
Съгласно особеното мнение към тройната експертиза, депозирано от
д-р П. подекспертното лице отговаря на критерия за наличие на „*****
болест“. Същият може да ръководи постъпките си, но поради основните
характеристики на описаната душена болест, освидетелстваният е лесно
***** и податлив на внушения и въздействия, лесно се повлиява от случайни
външни фактори, поради което възможностите му да разбира свойството и
значението на деянието, зависи изключително от субективно представената и
възприета информация. Вещото лице посочва, че в представената по делото
информация съществуват данни за това, че ответникът не е получил
достатъчно обективна и пълноценна информация, която да му служи да
направи обективна преценка на действителността, за да разбира значението
на деянието си. Поради това д-р П. счита, че С. М. не е съзнавал последиците
на поведението си и не отговаря напълно на „*****“ – разбиране на
значението на деянието си.
В хода на въззивното производство е разпитан свидетел М. М. – баща
на С. М.. Същият разяснява в какви отношения са той, жалбоподателят и А.
Г.. Посочва, че през 2018г. ищецът и ответникът са влезли в отношения, като
работили в една и съща книжарница. Според свидетеля С. има вродено
заболяване с различни диагнози, проявлението на което идва главно през
зимния период. Твърди, че ищецът А. е бил на практика издържан от
свидетеля и е преживявал от измами. Бащата на С. сочи, че не знае дали
ответникът е бил в състояние да разбира какво се случва и да осъзнава
последиците от актовете си към процесния момент. С. се държал *****,
неведнъж е теглил кредити от „Ти Би Ай“, за да помогне на Н. - собственик на
кафене, в което С. е работил преди да започне работа в книжарницата.
Според показанията ответникът късно осъзнава какво е направил. Осъзнава,
че трябва да върне парите по изтеглените кредити, че няма откъде да ги вземе
и че баща му ще трябва да ди погаси. Свидетелят твърди, че процесният
5
договор е съчинен, а С., ако го прочете, няма да го подпише, но на него му е
поднесен готов договор и са се упражнявали на подписи. Състоянието на С.,
казва свидетелят, е изключително променливо. Всяка есен има период на
„болестно състояние“ – не се знае кога започва и кога свършва. Ответникът
приема лекарства стриктно. Давал е дребни суми на А., а баща му е погасявал
кредити на ищеца. Семейството на С. има семеен бюджет и е взимал от него и
от оборота на книжарницата дребни суми, които е давал на А.. С. не е бил в
състояние да има нужда от пари и никога не е искал такива. Според свидетеля
е имало момент, в който А. е разполагал с пари, но е било преди 2016г., а през
годините, за които се говори, не е имал абсолютно никакви пари. На
свидетеля е предявена Справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62, ал.5 КТ, като доказателство, че А. и С. са работили в *****, но
според бащата на С., самият той е работил там, а не неговият син.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали процесната сума
от 9 000 лева е предадена на заемополучателя. В тази връзка ПОС намира
следното:
На първо място, настоящата инстанция констатира, че въпреки
правилната правна квалификация – иск за връщане на сума, предоставена по
договор за заем, районният съд е изписал в мотивите си друго цифрово
изражение на същата (чл.232, ал.2 ЗЗД). Това обаче не се отразява на
правилността на обжалвания акт.
Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита
сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между страните, едната
страна даде, а другата получи в заем парична сума, като в производството по
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест да
установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането
им, а при оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си -
че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и пр. факти, съобразно въведените възражения
срещу иска. По настоящото дело е представен договор за заем, подписан от
двете страни. В чл.2 от него обаче е записано, че заемната сума ще бъде
предадена на 07.11.2016г. Следователно, от договора не се установява, че
действително е предадена тази сума, а че в един бъдещ момент, в същия ден,
това ще се осъществи. Доказателство за предаването на сумата е издадена
6
разписка - в случая това е РКО.
По принцип издадена разписка удостоверява получаването на
посочената в нея сума, като тя не доказва договора, по който е извършено
плащането, освен ако съдържа признания за обвързаност от неговите
съществени елементи. В конкретния случай вместо разписка е издаден РКО
от А. Л. Г., в който е записано, че сумата от 9 000 лева е получена от
ответника в брой по силата на договор за заем от 07.11.2016г. РКО носи
подписите на страните по делото, което се установява от приетото
заключение на съдебно-почерковата експертиза. Настоящата инстанция
приема, че депозираното заключение е пълно, ясно, изготвено от компетентно
лице, поради което няма причини да не го кредитира. Според същото не може
да се даде категоричен отговор, че подписът на С. М. е положен след
запълване на РКО с текст, т.е. не е ясно дали текстът е изписан преди или
след поставяне на подписите. Следователно възражението на ответника за
подписване на РКО без изписан в него текст остава недоказано. Доколкото от
зaключението се установява, че по отношение на договора не е налице
подписване на бланкетен (празен) лист, а полагането на подписите е след
изпълване на листа със съответното съдържание, възражението на ответника в
тази връзка е опровергано и неоснователно.
На следващо място, районният съд е задължил ищеца да отговори на
въпроси, свързани с предаването на процесната сума - относно мястото,
начина на предаване на паричната сума, датата, еднократно в цялост ли е
предадена, присъстващи лица на предаването, както и кой е изписал текста в
РКО. Според разпоредбата на чл.176, ал.3 ГПК съдът може да приеме за
доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила
или е отказала да отговори без основателна причина, тоест съдът има
възможност, но не е длъжен да приложи тези последици при неизпълнение от
страна на задълженото лице. Може да се приемат за доказани обстоятелствата
не само когато изявленията на страната съдържат признание за неизгодни за
нея факти, но и когато тя не се е явила, за да отговори или е отказала да
отговори без основателна причина, или когато е дала уклончиви или неясни
отговори. Съдът е длъжен да цени обясненията на страната, съответно
поведението и във връзка с обясненията, наред с всички доказателства по
делото, излагайки мотиви кои факти следва да се считат за доказани при
условията на чл. 176 ГПК / Решение № 23 от 02.02.2018 г. по гр. д. №
7
920/2017 г., г. к., іv г. о. на ВКС/. Ето защо освен поведението на ищеца –
неявяване и неотговаряне на поставените въпроси, за доказването на
предаване на заемната сума следва да се преценят всички събрани
доказателства по делото. Такива други доказателства са договорът за заем и
РКО по повод на него. Дори и първоинстанционният съд да бе приложил
разпоредбата на чл.176, ал.3 ГПК, пасивното поведение на ищеца не води до
оборване на останалия доказателствен материал.
По горните съображения настоящата инстанция приема, че
процесната сума от 9 000 лева е била предадена въз основа сключения между
страните договор за заем.
Вторият спорен въпрос е дали процесният договор за заем е
унищожаем, като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не
е могло да разбира или да ръководи действията си.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че е унищожаем
договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е
могло да разбира или да ръководи действията си. Лицето не може да разбира
действията си, когато не съзнава съдържанието и правните последици от
извършваните от него действия, а не може да ги ръководи, когато макар и да
съзнава съдържанието и последиците от тях не може да контролира волята си.
Тези две предпоставки са дадени алтернативно, но не е изключено и
кумулативното им съществуване. Посочената в разпоредбата невъзможност
може да бъде продължителна или краткотР., като трябва да е последица на
физиологично или ***** състояние на лицето, което може да се дължи на
различни причини. Във всички или в повечето от случаите установяването на
това състояние изисква притежаването на специални знания, поради което се
изисква назначаването на вещо лице. Вещото лице дава заключение за това
налице ли е физиологично или ***** състояние на лицето, което може да се
отрази на възможността му да формира правно валидна воля и каква е
степента, в която състоянието може да повлияе в тази насока. Наличието на
такова състояние представлява медицинския критерий, наличието на който е
една от предпоставките за унищожаемостта по чл. 31 от ЗЗД, като само то
обаче не е достатъчно за това. За да бъде унищожаем договорът на
посоченото основание е необходимо волята на страната действително да е
била опорочена, като физиологичното или *****то й състояние действително
8
да я е възпрепятствало да разбира или да ръководи действията си и то към
момента на сключването на договора. Преценката за това е предоставена на
съда, който не може да бъде заместен от заключението на вещото лице. Съдът
трябва да изгради извода си в тази насока чрез преценка на данните по делото
относно обстоятелствата преди и към момента на сключване на договора,
изразените от страните по него становища и воля, всички останали
обстоятелства, които в конкретния случай биха имали значение за
възможността на страната, свободно и без външна намеса да формира своята
воля, а също така и от съдържанието на договора-чл. 31, ал. 2 от ЗЗД. Тези
обстоятелства представляват юридическия критерий, въз основа на който
трябва да се прави извод за наличието на хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
Двата критерия-медицинският и юридическият, са взаимосвързани и
подлежат на едновременно разглеждане. Поради това, заключението на
съдебно-медицинската експертиза представлява само едно от доказателствата
в производството и трябва да бъде преценявано с оглед на всички събрани по
делото доказателства. Същото не е обвързващо съда и само въз основа на него
не може да се прави извод, че към момента на сключването на договора
страната не е могла да разбира или да ръководи действията си, ако това
противоречи на останалите доказателства.
По делото са приети три експертизи във връзка със състоянието на
ответника С. М. – съдебно-*****, изготвена от д-р К. (*****), съдебно-*****
от д-р П. (*****) и комплексна *****о-***** експертиза и особено мнение
към нея, изготвена от д-р Р.Д. (*****), д-р Ал.Д. (*****) и д-р П.. Макар да са
налице известни разлики в становищата на експертите, като повтарящ се, общ
между тях извод е този, че С. М. е лесно ***** и податлив на внушения. Към
процесния период е страдал от ***** и е имал ***** и ***** увреждания.
Описаните дефицити у подекспертния са неповлияеми от прием на лекарства.
Според трима от вещите лица – д-р К., д-р Д. и д-р Д., към момента на
сключване на процесния договор за заем ответникът е разбирал и е могъл да
ръководи действията си. В своето заключение и особеното мнение към
тройната експертиза д-р П. излага становище, че подекспертният съзнава
свойството и значението на постъпките си и може да ги ръководи, когато
информацията, която получава, е ясна, недвусмислена и неподвеждаща в
цялост.
Настоящата инстанция, като изследва медицинския и юридическия
9
критерий във връзка с основанието за унищожаемост по чл.31, ал.1 ЗЗД,
счита, че С. М. е можел да разбира и ръководи действията си към момента на
сключване на процесния договор.
Въпреки известните разлики в заключенията по медицинските
експертизи, дори и д-р П., поддържащ особено мнение, заявява, че
ответникът е могъл да разбира значението и да ръководи действията си при
определени условия, а именно да разполага с достатъчна и обективна
информация, въз основа на която да вземе решение дали да подпише
съответния договор и да разбере последствията от това.
Когато отсъства категоричност в заключенията на вещите лица по
медицинския критерий, за преценка на състоянието на лицето към момента на
сделката от решаващо значение са и доказателства за условията и начина на
живот, семейна среда, обкръжение, поведение и ориентация на лицето
/решение № 144 от 14.12.2018 г. по гр. д. № 5100/2017 г., г. к., ііі г. о. на ВКС/.
От приетия договор за заем се установява, че съдържанието на
същия не се характеризира с особена комплицираност. Ясно и точно е
описано какъв е размерът на предоставената сума, кои са страните по
договора, кой какви права и задължения поема. От показанията на разпитания
свидетел, преценени в условията на чл.172 ГПК, се доказва, че С. М. години
наред е работил - около пет години в кафене и повече от десет години като
***** и ***** в книжарница. От разпита на свидетеля също се установява, че
в миналото синът му неведнъж е теглил кредити. Следователно от начина на
живот, фактът, че е бил в отношение по предоставяне на работна сила,
включително като *****, семейната среда може да се направи извод, че С. е
бил ориентиран и е можел да борави с документи. Дори и да се приеме, че
към момента на подписване на процесния договор, ответникът е бил в
„болестно състояние“, за каквото говори свидетелят, информацията, изложена
в договора е достатъчно ясна и конкретна за това какви биха били
последиците от получаване на заемната сума – задължение за нейното
връщане. По делото няма данни за наличие на внушения и въздействия
спрямо С.. Фактът, че е теглил многократно кредити, сочи, че получаването
на сума в заем не е нещо чрезвичайно, непознато за ответника, така че същият
да е в невъзможност да разбере причинно-следствената връзка на действията
си и последиците от тях. Ето защо възражението, че към момента на
10
сключване на процесния договор ответникът не е могъл да разбира и да
ръководи действията си остава недоказано и неоснователно. Поради
гореизложеното, обжалваното решение следва да се потвърди, а въззивната
жалба – да се остави без уважение.
С разпореждане № 18378/ 05.08.2022г. районният съд е освободил
С. М. от внасяне на държавна такса във връзка с депозираната въззивна
жалба. Изходът на спора налага жалбоподателят да бъде осъден да заплати
разноски на въззиваемата страна в общ размер от 2 922, 35 лева, от които:
1 205,97 лева – депозит за комплексна съдебно-***** и *****ична
експертиза; 1 300 лева – адвокатски хонорар; 416,38 лева - допълнително
възнаграждение за комплексна съдебно-***** и *****ична експертиза, както
и разноски в полза на бюджета на съда – 224,75 лева, представляващи
държавна такса за въззивно обжалване.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2459/05.07.2022г., постановено по гр.д.
№ 9288/2021г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** да заплати на А. Л. Г. , ЕГН
********** сумата от 2 922, 35 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив, сумата от 224,75 лева
- държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11