Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Павликени, 12.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТИНА МИНЕВА
при
участието на секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 821 по описа за 2016 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба, подадена от "У." АД, с ЕИК *******, представлявано от Т. Ч., чрез адвокат С.Я.- Й.- **** против „К. Д." ООД, с ЕИК ******, представлявано от В.М.- управител, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 266 ЗЗД, във вр. с чл. 258 ЗЗД и
по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител твърди, че със заявка вх. № *****29.05.2012 год. ответникът- „К. Д." ООД гр. ***** заявил на ищеца- „У." АД гр. ***** да му бъдат произведени посочените
в заявката етикети за чували, индивидуализирани като вид, тираж, цвят, формат и
материал, от който да бъдат изработени. Със заявка от 31.05.2012 год. била
направена корекция към първоначално подадената заявка вх. № ****/29.05.2012 год. Посочва се, че
ищецът приел да изработи така заявените му изделия, за което издал на ответника
проформа фактура изх. № ****/31.05.2012
год., по която „К. Д." ООД гр. **** извършило авансово плащане в
размер на 3093.06 лв., за което била издадена и фактура № *****/12.06.2012 год. Твърди, се ще
ищецът е изработил заявеното му количество етикети, като за произведените и
неплатени етикети издал на ответника фактура № ******/29.06.2012 год. за сумата от 3
522.49 лв. с ДДС, в която е отбелязано сторнирането на авансово платената с
фактура № ******/12.06.2012
год. стойност на етикети. Или неплатеното от ответника задължение за
произведените по негова заявка етикети е в размер на 3 522.49 лв. с включен
ДДС. Твърди, че за дължимата сума
по фактура № ****/29.06.2012
год. и за обезщетението за забавено плащане е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *****/2015 г. по описа на **** състав, както и че след предявяване на вземането пред *** ответникът извършил две плащания по фактура № *******/29.06.2012
год. в размер на по 450 лева всяко, по банков път, съответно на 11.08.2016г. и
на 30.09.2016г. След извършване на посочените плащания в размер на по 450
лева ищецът претендира сума в размер на 2 622.49 лева- главница, мораторна
лихва в размер на 151.97 лева, за периода 29.06.2015г. до 30.11.2015г., както и
законната лихва за забава върху неплатената главница от 12.12.2015г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор.
В съдебно заседание адвокат Я.-Й., процесуален
представител на ищеца намира, исковата претенция за основателна и доказана, с
оглед събраните по делото доказателства, посочва, че плащането на главницата е
настъпило на 05.09.2017г., след образуване на исковото производство, поради
което ответникът следва да заплати сумите по претендираните акцесорни искове и
извършените съдебни и деловодни разноски за един адвокат съгласно приложен
списък по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА и ПРАВНА
СТРАНА следното:
Видно от заявка вх. № ****/29.05.2012
год. ответникът- „К. Д." ООД гр. ***** заявил
на ищеца- „У." АД гр. ***** да му
бъдат произведени посочените в заявката етикети за чували, индивидуализирани
като вид, тираж, цвят, формат и материал, от който да бъдат изработени. Със
заявка от 31.05.2012 год. била направена корекция към първоначално подадената
заявка вх. № ****/29.05.2012 год. Ищецът приел и съответно изработил
поръчаните му от ответника изделия, като за това била издадена проформа фактура изх. № ****/31.05.2012
год, по която „К. Д." ООД гр. *****
извършило авансово плащане в размер на 3093.06 лв., на 07.06.2012г., видно от
извлечение по разплащателна сметка на ищеца № ***/08.06.2012г.
и фактура № ********/12.06.2012 год. За произведените и неплатени етикети ищецът издал на
ответника фактура № ****/29.06.2012 год. за сумата от 3 522.49 лв. с ДДС, в
която е отбелязано сторнирането на авансово платената с фактура № ****/12.06.2012
год. стойност на етикети.
За вземанията, които ищецът претендира - 2 622,49 лв.
- главница по фактура № *****/29.06.2012 год. (към дата
на издаване на заповедта за изпълнение в размер от 3 522,49 лева), 151,97 лв. - лихва за забава върху главницата от 3 522,49 лева за периода от 29.06.2015г.- 30.11.2015г. и
законна лихва за забава върху неплатената главница от предявяване на вземането
пред ********** до
окончателното му изплащане, по ч.гр.д.
№ ****/2015 г. по описа на *******състав е издадена заповед за изпълнение от 15.02.2016г. След
връчването й на длъжника, същият е подал възражение, в което заявил, че не
дължи изпълнение. В указания от съда едномесечен срок за предявяване на
установителен иск по чл. 422 ГПК е постъпила настоящата искова молба.
След предявяване на вземането от ищеца пред Софийски
районен съд ответникът извършил две плащания по фактура № ******/29.06.2012
год. в размер на по 450 лева всяко, по банков път, с посочено основание за
плащане "частично плащане по ф-ра № ******"
за първото и "втора вноска по ф-ра № *******"
за второто, съответно на 11.08.2016г. и на 30.09.2016г, обстоятелства
установяващи се от извлечение по разплащателна сметка на ищеца № ***/12.08.2016г.
и от извлечение по разплащателна сметка на ищеца № ***/03.10.2016г.
На 05.09.2017г. ответникът „К. Д." ООД гр. ***** превел
по банков път, по сметка на ищеца, сума в размер на 2 622.49 лева, с посочено основание за
плащане, процесното вземане по фактура № ******/29.06.2012
год., обстоятелства установяващи се от извлечение по разплащателна сметка на
ищеца № ***/07.09.2017г.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, за изготвянето на което вещото лице е извършило проверка на
приложените по делото счетоводни документи и проверка е осъществена в
счетоводството на ищцовото дружество, се установява че търговските книги на „У."
АД са водени редовно, за процесния период, като за процесните стоки при
ответника са издадени проформа фактура № *******/31.05.2012
г. на стойност с включен ДДС 6 186,12 лв. и данъчни фактури, които са
осчетоводени по дебита на сметката за партида "К. Д."
ООД както следва: ДФ № ********/12.06.2012 г. на стойност с включен ДДС 3 093,06 лв.
и ДФ № ******/29.06.2012 г. на стойност с включен ДДС 3 522,49 лв.
Установява се също така, че в счетоводството на "У."
АД през 2012 година по дебита на сметка 411 - „Клиенти" за партида "К. Д."
ООД са осчетоводени фактура № *******/12.06.2012 год. на
стойност с включен ДДС 3 093,06 лв. и ДФ № *******/29.06.2012
год. на стойност с включен ДДС 3 522,49 лв., както и че произведените по заявка
на "К. Д." ООД етикети за чували
при произвеждането си са осчетоводени по дебита на сметка 303 -
„Продукция" при ищеца, а при продажбата им са изписани по кредита на
сметка 303 - „Продукция" с фактическата си себестойност. Според експерта
изписването на продукцията от сметка 303 – продукция, става чрез представяне в
счетоводството на фактура за продажба и нареждане за експедиция като
доказателство, че стоката е излязла от склада. Въз основа на тези документи се
извършва изписването на продукцията произведена при ищеца. На следващо място се
установява от приетото по делото заключение, че по кредита на сметка 411 -
„Клиенти" за партида "К. Д."
ООД са осчетоводени следните плащания 50% от
стойността на проформа фактура № ******/31.05.2012 год. на стойност с
включен ДДС 6 186,12 лв., платена на 07.06.2012 година, с преведена сума в
размер 3 093,06 лева, за което е издадена е фактура № ******/12.06.2012
год., на стойност 3 093,06 лв. с вкл. ДДС. По фактура № *******/29.06.2012
год. на стойност 3 522,49 лв. с включен ДДС към
12.12.2015 година - дата на образуване на ч.гр. д. № ******/2015
год. на ********* по фактурата не са извършвани плащания, а съответно
към 07.12.2016 година
- дата на образуване настоящото
дело по фактурата са извършвани две частични плащания, съответно на 11.08.2016 година в размер на 450,00 лева и
на 30.09.2016 година в размер на 450,00 лева. Установява се, че остатъкът по
фактурата за плащане към 07.12.2016 година е в размер на 2 622,49 лева.
Посочено е, че на 05.09.2017 година по фактурата е извършено окончателно плащане
в размер на 2 622,49 лева.
С
оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
и при липсата на конкретни възражения на ответника при оспорване на
претендираните вземания, съдът приема за установено, че между
страните по делото е налице валидното възникване на правоотношение по договора
за изработка между същите с предмет на престацията на ищеца етикети за чували, индивидуализирани като
вид, тираж, цвят, формат и материал, от който да бъдат изработени.
Ответникът по същество не оспорва изпълнението на
договора от ищеца и предвид установеното по делото изпълнение на поръчката,
предмет на договора между страните, съдът приема, че същата е изпълнена и е
извършена, именно от ищеца по възлагането на ответника. Ето защо този съдебен
състав приема, че за ответника е възникнало задължение да заплати цената на
изработените по негова поръчка стоки, обстоятелство установяващо се и от
извършеното частично плащане още на 29.06.2015 г.
Направеното
от процесуалния
представител на ищеца, в съдебно заседание, признание на
неизгоден факт,
подкрепено и с писмени доказателства по делото, изводим и от заключението по
приетата експертиза, че е извършено плащане от страна на
ответника- две
частични такива и на 05.09.2017г. окончателно, с което изцяло е
погасено
задължението за
главница, като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се
съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, като се приеме, че след
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и установителния иск, ответникът е
погасил задълженията си към ищеца за главница, предмет на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение - обстоятелство, обуславящо
отхвърляне на предявения установителен иск, в частта за главницата,
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Страните не са уговорили срок за
изпълнение на задълженията на ответника за заплащане на възнаграждение, поради
което и съдът приема, че изискуемостта е настъпила при предаване на стоката. Върху
установеното вземане за главница ответникът дължи обезщетение за вредите от
забавата. Ответникът е в забава по отношение на задължението си да заплати
стоките по поръчката. За период от 29.06.2015 г. до 30.11.2015 г. върху главницата
са изтекли лихви в размер на 151.97 лв. В тежест на ответника е установяването
на способ за погасяване на задължението. Доказателства за това обстоятелство по
делото не са сочени, респ. събрани, с оглед на което и при неблагоприятни
последици на доказателствена тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факти
неосъществен. Или искът е доказан по основание и в размера на 151,97 лева.
По правило,
отговорността за разноските се понася от страната, срещу която е постановено
решението, защото спрямо нея то се явява като санкция за неоснователно
предизвикания правен спор. Следователно ако ответникът е дал повод за завеждане
на делото, като не е изпълнил задължението си преди предявяване на иска, а
направи това едва в хода на производството, поради което искът бъде отхвърлен,
същият следва да заплати на ищеца сторените от него разноски. Това е така, тъй
като ищецът не е отговорен за отхвърлянето на иска, защото към датата на
предявяването му не е имало извършено плащане.
Общият размер на сторените от ищеца разноски в заповедното производство
и в исковото производство е
971,30 лева, от които: 74 лв. – заплатена държавна такса за заповедното
производство, 1,50 лв. банкова такса; 81
лв. – заплатена държавна такса за исковото производство, 15 лв. банкова такса;
250 лв.- заплатен депозит за вещо лице, 2 лв. банкова такса и договорени и
заплатени съответно за заповедното и исковото производство адвокатски
възнаграждения в размер на 255 лв. и на 292.80 лв., за които са ангажирани
доказателства за заплатени разноски.
Мотивиран от горното,
Районен съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "У." АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. *********, представлявано от Т. С. Ч.-
изпълнителния член на СД иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД против К. Д." ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ******, представлявано от В. К. М.- управител, че К. Д." ООД, с ЕИК ***, дължи на "У." АД, с ЕИК *******, сумата от 151,97 лева (сто и петдесет
и един лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане
по фактура № ******/29.06.2012 год., за сумата
от 3 552,49 лева, за периода от 29.06.2015г. до 30.11.2015г., ведно със законната лихва върху неплатената главница
по фактура № ******/29.06.2012 год. за периода от 12.12.2015г. до 09.05.2017г. (окончателното
плащане на главницата по фактура № *******/29.06.2012
год.), за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ ****/2015г. по описа на ******* състав като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 266 ЗЗД, във вр. с чл. 258 ЗЗД за
установяване на вземането за сумата от 2 622.29 лв.- главница по фактура № *******/29.06.2012 год., като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Д." ООД,
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град ********, представлявано от В. К. М.- управител да заплати
на "У." АД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от Т. С. Ч.-
изпълнителния член на СД сумата от 971,30 лева (деветстотин
седемдесет и един лева и тридесет стотинки)– разноски в
заповедното производство и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ