Решение по дело №180/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 63
Дата: 7 октомври 2019 г. (в сила от 7 октомври 2019 г.)
Съдия: Лидия Крумова Кътова
Дело: 20191400600180
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,  07.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА

    Членове:ЛИДИЯ КРУМОВА

             ИВАН МАРИНОВ

                                    

с участието на секретаря Мария Ценова и прокурора Владимир Дилков, като разгледа докладваното  от съдия Л. Крумова ВНАХ дело N`180 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 378, ал.5, вр. глава ХХI НПК и е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Д.Г.Г. и допълнителни съображения към жалбата от договорния му защитник – адв. П.Т. ***, против осъдително решение на РС Враца от 21.02.2019год., постановено в производство по реда на глава ХХIII от НПК за престъпление по чл. 309, ал.1 НК по НАХД № 666/2018год. по описа на ВрРС.

С атакуваното решение ВрРС е признал обвиняемия Д.Г. за виновен в това, че на неустановена дата за времето от м. септември до 14.12.2015год. съставил неистински частен документ – оферта от името на „Валмекс“ ЕООД-София и чрез посредственото извършителство на наказателно неотговорното лице В.С.Р., в качеството му на изпълнителен директор на „Топила-груп“ ЕАД, я употребил на 18.12.2015год. пред ДФЗ за доказване изискванията на Наредба № 20/2015год. – престъпление по чл. 309, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание – Глоба в полза на Държавата в размер на 1000лв.

В тежест на осъденото лице Г. са възложени направените по делото разноски в размер на 1060лв. в полза на Държавата и 490лв. в полза на бюджета на съдебната власт.

В жалбата на обвиняемия Г. и допълнителните изложения на неговия договорен защитник адв. Т. се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение. Твърди се, че първостепенния съд неоснователно е отказал допускане на разширена СПЕ, с което е нарушил правата на обвиняемия Г.. Отправя се искане за допускане на разширена почеркова експертиза с вещи лица от НИК София, които да отговорят на въпросите, поставени на вещото лице по единичната СПЕ – Й.А.. Възразява се срещу участието на този експерт в разширената СПЕ, като се прави искане за отвеждането му. В допълнителното изложение от адв. Т. се поддържат доводите от първоначалната жалба, като се навеждат основания за допуснати СПН, изразяващи се в отказ на първостепенния съд да събере исканите от обвиняемия и защитата му доказателства. Поддържа се и доказателственото искане за разширена СПЕ.

Участващият по делото прокурор от ОП Враца изразява становище за неоснователност на жалбата и неоснователност на направеното доказателствено искане. Твърди, че по делото е събран необходимия доказателствен материал и същото е изяснено от фактическа страна, поради което не се налага допускане на исканата от  обвиняемия Г. и защитата му разширена СПЕ.

Отчитайки събрания пред първата инстанция доказателствен материал, въззивният съд прие, че искането за допускане на разширена СПЕ е основателно и допусна такава, с оглед на което проведе въззивно съдебно следствие. В същото време съдът отказа да отведе от състава на разширената СПЕ вещото лице Й.А., изготвило първоначалното заключение, като прие, че не са налице основания за отвеждането му.

В хода на въззивното съдебно следствие съдебният състав изслуша вещите лица по назначената разширена СПЕ и прие заключението им по реда на чл. 282, ал.1 НПК.

Преценявайки изложените във въззивната жалба и допълнителното изложение доводи и съображения, становищата на страните в съдебно заседание, събраните пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция доказателства и след цялостна служебна проверка на атакуваното решение, извършена по реда на чл. 314 НПК, въззивния съд прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса и против подлежащ на обжалване съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд са събрани необходимите за правилното изясняване на делото от фактическа страна писмени и гласни доказателства, изслушани са две специализирани СПЕ. Така събраните доказателства са анализирани поотделно и в своята съвкупност от решаващия съд, в резултат на което направените правни изводи са обосновани и законосъобразни.

Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал и изцяло се споделя от настоящият състав. Безспорно е установено по делото, че подсъдимият Г. и св. Р. се познавали от дълги години, като вторият бил изпълнителен директор на ТД“Топила Груп“ ЕАД. Подсъдимият не бил вписан в ръководството на търговското дружество, но тъй като участвал в него със значителна сума, фактически отговарял за доставките и взаимоотношенията с другите търговци. През 2014год. отношенията между двамата се влошили, поради което подсъдимият поискал да му бъде върната сумата, с която участвал в дружеството и която възлизала на около 400 000лв., за което през 2015год. завел гражданско дело.

Независимо от влошените отношения между двамата, след като подсъдимият Г. научил, че ДФЗ ще отпуска средства по „Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020год, предложил на св. Р. да подготвят и подадат необходимите документи за участие в тази програма, а именно да подадат заявление за подпомагане по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти. В случай, че проекта получи одобрение, двамата да уредят своите финансови взаимоотношения. След като успял да убеди св. Р., че той ще поеме събирането на необходимите документи, което изисквало определени усилия, същият се съгласил да внесе заявлението в качеството си на изп. директор на ТД.

В хода на събирането на необходимите документи, подсъдимият се свързал със св. И. – пълномощник на „Изи Сървиз“ ЕООД гр. Пловдив на когото възложил изготвянето на бизнес плана по проекта. Архитектурният проект за изграждането на сграда – част от инвестиционни проект, подсъдимият възложил на арх. Георги Чобански.

Тъй като съгласно изискванията на Наредба № 20/27.10.2015год. по всяка една от позициите на проекта следвало да има по три ценови оферти, подсъдимият започнал да се свързва с различни фирми, от които изисквал изготвянето на офертите. В тази връзка подсъдимият се свързал и със св. З. Марков, който бил пълномощник на „Алди Комерс Груп“ ЕООД гр. София, като го помолил да му изготви оферта за необходимите СМР. Помолил го да му посочи и други фирми, от които би могъл да поиска оферти, като свидетелят му посочил „Пътперфект“ АД София и „Валмекс“ ЕООД гр. София. Подсъдимият отправил искане до първата фирма, като лично разговарял със св. Спасов и получил необходимата му оферта. С оглед краткия срок за изготвяне и представяне на документите, подсъдимият решил сам да се снабди с такава оферта от втората фирма „Валмекс“ ЕООД София, възползвайки се от притежаваните от него бланки от фирма „Валмекс“ ЕООД /най-вероятно придобити от св. Марков/. Така подсъдимият вместо да се свърже с представител на тази фирма, сам съставил такава и подражавайки подписа на представителя на фирмата св. Лъчезар Ц. го подписал на 8 броя документи, с печатна номерация в долния десен ъгъл както следва: 000673, 000680, 000686, 000690, 000691, 000698, 000701 и 000707. Тези документи представляват част от оферта № м-26/02.12.2015год. на Валмекс“ ЕООД София. На тези документи, върху подписите, положени от подсъдимия и имитиращи подписите на св. Л. Ц. били сложени печати, които не били идентични с печатите на ТД „Валмекс“ ЕООД София.

Събраните оферти от различните ТД, включително и изготвената от него оферта на горното ТД, подсъдимият предоставил на св. В. Р. на 14.12.2015год., който подписал заявлението и останалите документи в качеството си на изп. Директор на „Топила Груп“ ЕАД. Заявлението, заедно с всички приложени към него документи били внесени от св. Р. в ДФЗ гр. Враца. При извършената проверка на представените документи от служителите на ДФЗ било установено, че ТД“Валмекс“ ЕООД София не е изготвяло и представяло оферта за СМР на “Топила Груп“ ЕАД.

Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка относно обвинението по чл. 309, ал.1 НК, повдигнато на подсъдимия Г. се основава на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приобщени по надлежния ред, които първостепенния съд обстойно е обсъдил. Със заключението на вещото лице по СПЕ инж. Й.А., приобщено в хода на съдебното производство по реда на чл. 282, ал.1 НПК е установено по категоричен начин, че именно подсъдимият е положил подпис на описаните в постановлението 8 броя печатни страници, представляващи част от търговско предложение №26/02.12.2015год. на ТД „Валмекс“ ЕООД гр. София. Основното оспорвано от подсъдимия и неговата защита обстоятелство е свързано с твърдението им, че подписите на тези 8бр. документи не са положени от подсъдимия Г.. Оспорването се основава на първоначалната СПЕ с в.л.А.А., която дава вероятност на подписите да са изпълнени от обв. Г., но не и категоричност. В тази връзка пред настоящата инстанция беше допусната разширена СПЕ, от заключението на вещите лица по която се установи по категоричен начин, че именно подсъдимия е положил подписите на инкриминираните документи, съставляващи част от офертата на фирма „Валмекс“ ЕООД София. Поради това, настоящият състав прие това възражение за абсолютно неоснователно.

Неоснователно е и другото възражение на защитата на обвиняемия, че с оглед установените по делото влошени отношения между св. Р. и обв. Г., липсва мотив последния да изготвя инкриминираните документи. И на това възражение първоинстанционния съд е отговорил с мотивите към съдебния акт, приемайки, че въпреки влошените отношения между двамата, с оглед уреждане на финансовите отношения между тях, обвиняемия е имал интерес от участие в цитирания по-горе проект, с оглед възстановяване на дължимата му сума.

Още по-малко основателно е възражението на защитата на обвиняемия за допуснати СПН, касаещи непълнота и неяснота на внесено в съда постановление за освобождаване на обв. Г. от наказателна отговорност. Постановление е мотивирано и съдържа всички необходими елементи за провеждане на съдебно производство. В обстоятелствената част на същото са посочени всички факти, от които прокурорът извежда своето обвинение и по които обвиняемия може да се защитава, обоснована е правната квалификация на извършеното деяние, както и наличието на изискванията на чл. 78а, ал.1 НК. Посочени са и доказателствата, на които прокурорът е основал своите фактически констатации.

Контролирания съд е обсъдил цялостно събрания по делото доказателствен материал, като е изложил подробни съображения на кои доказателства дава вяра и възприема като относими към повдигнатото обвинение и на кои не дава вяра. Обосновано и законосъобразно съдът е възприел обясненията на подсъдимия Г. в частта относно авторството на инкриминираните подписи за защитна теза, тъй като те изцяло се опровергават от заключенията на СПЕ, включително и това, изготвено и прието пред настоящата инстанция.

На база възприетите фактически констатации и цялостен доказателствен анализ, първостепенния съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. По несъмнен начин е установено, че с поведението си подсъдимият е извършил документно престъпление, обективирано в разпоредбата на чл. 309, ал.1 НК. В своите мотиви решаващият съд е изложил подробни съображения за извършеното от подсъдимия престъпление както от обективна, така и от субективна страна, с които настоящата инстанция изцяло се солидаризира. Безспорно е установено както времето на извършване на деянието – на неустановена дата в периода от м. септември до 14.12.2015год., така и авторството на  същото – подписването от обв. на 8 броя частни документи, съставляващи част от оферта от името на „Валдекс“ ЕООД София. Безспорно е, че тези неистински документи са употребени, като са представени пред ДФЗ чрез посредственото извършителство на св. В. Р.. По несъмнен начин е установено и обстоятелството, че последният не е знаел за тяхната неистинност, поради което същият не носи наказателна отговорност за тяхното представяне. Настоящият състав изцяло възприема изложените от решаващия съд правни изводи в тази насока, поради което не намира основание да ги преповтаря.

Възприетата от съда правна квалификация е правилна – законосъобразна, налице са всички съставомерни елементи на документното престъпление по чл. 309, ал.1 НК. Отчитайки чистото съдебно минало на обвиняемия Г., както и факта, че същият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, обосновано и законосъобразно първостепенния съд е приел, че са налице всички предпоставки на чл. 78а, ал.1 НК, поради което правилно е освободил  същия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание – Глоба. Размерът на глобата е определен в рамките на предвидения в закона, като е наложен минималния размер от 1000лв.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, като го е осъдил да заплати направените такива на ДП в размер на 1060лв. по сметка на ОСлС-ОП Враца, а направените в хода на СП в размер на 490лв. – по сметка на РС Враца. С оглед допусната и изслушана пред въззивната инстанция тройна СПЕ, в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер общо на 828,90лв., за която същият следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на ОС Враца.

При горните съображения и след като не бяха констатирани процесуални нарушения, налагащи отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл.338, вр. чл. 378, ал.5 НПК, Врачанският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на РС Враца от 21.02.2019год., постановено по НАХД № 666/2018год. по описа на ВрРС.

ОСЪЖДА Д.Г.Г. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт - по сметка на Окръжен съд Враца направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 828,90лв.

НАСТОЯЩЕТО решение е окончателно.

 

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........