Решение по дело №18003/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

по

чл.238 и сл. от ГПК

 

№4241/14.10.2019г.

гр.Варна 14.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

    при участието на секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№18003/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищецът „К*** “ ЕООД твърди, че на 17.09.2015г. между „4**** “ЕООД, опериращо на пазара за финансови услуги под търговската марка “В**** “ и ответника Х.Й. е сключен Договор за кредит №****, по реда на чл.6 от ЗПФУР, който договор е за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди, че ответникът е направил заявка да му бъде отпусната сума в размер на 300лв., който кредит е отпуснат за период от 30 дни с падежна дата 17.10.2015г. и съгласно заявката на ответника и условията на договора, сумата е отпусната на името на кредитополучателя в „Изи Пей“ на  17.09.2015г. Ищецът твърди, че кредотопучателя се е възползвал от правото си да удължи срока за връщане на кредита съгласно т.11 от Общите условия, приложими към Договор за кредит №**** няколко пъти, като срокът за връщане на кредита е удължен до новата падежна дата 29.11.2015г. Ищцовото дружество твърди, че с настъпване на падежа по договора на 29.11.2015г. кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава. Сочи се, че съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия от 30.11.2015г. „4*** “ ЕООД е започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ -10,01% към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора  за кредит върху неизплатената главница за периода на просрочието. Ищецът твърди, че от „В**** “ изпращат три броя напомнителни писма до ответника на адреса му посочен в договора за кредит, които се таксуват по 10 лева за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Ищецът твърди, че въпреки отправените покани ответника не е погасил горепосочените вземания. Ищецът твърди, че на 01.02.2018г. в “**** “ ЕООД в качеството си на цедент сключва с ищеца в качеството му на цесионер Договор за прехвърляне на вземания № BGF-**** по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № **** както следва: главница -300лв., наказателна лихва-339,36лв. за периода от 30.11.2015г. до 31.01.2018г., отписани такси за събиране -30лв., които вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Твърди, че ищецът е изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърляне на задължението му, като изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством “**** “ ЕАД, която е върната с отметка, че получателя отказва да получи пратката. Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да осъди Х.Х.Й. да заплати на „К**** “ ЕООД сума в общ размер на 366,19лв., от които 300лв неплатена главница по Договор за кредит №***, 66, 19лв. наказателна лихва за периода от 30.11.2015г. до 30.01.2018г. и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.  Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника, не е подал писмен отговор на исковата молба.

По искане на ищеца на негова страна като трето лице помагач е привлечено „4***“ ЕООД“, което също не е изразило становище по иска.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание чл.240 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

    Процесуалния представител на ищеца с писмена молба е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

    Съдът, като взе предвид че ответника е бил уведомен за последиците от личното му неявяване по надлежния ред, че не е подал възражение в законовия срок и не се е представлявал в съдебно заседание без да са на лице данни за наличие на обективни причини за отсъствие на представител и представените доказателства намира, че би следвало да се постанови неприсъствено решение по делото, като се уважи предявения иск и се присъдят сторените по делото разноски.

Ето защо, съдът

                       Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Х.Х.Й. *** да заплати на «К**** ЕООД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление *** при участието на «4****» ЕООД, ЕИК**** със седалище и адрес ***»Н**** Г****» №79 сумите от 300лв. неплатена главница по Договор за кредит № **** заедно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2018г. до окончателното й изплащане, 66,19лв. наказателна лихва за периода от 30.11.2015г. до 30.01.2018г. и 250лв. разноски по делото.

Решението не полежи на обжалване.

Страната срещу която е постановено решението може да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: