№ 1455
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500952 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Л. Х. К., И. К. К. и
Е. К. К. срещу решение № 260114/10.01.2022г. на СГС, ГО, 28 състав,
постановено по гр.д. № 2704/20г., с което са отхвърлени исковете им с
правно основание чл.403, ал.2 от ГПК.
Жалбоподателите сочат, че обжалваното от тях решение е неправилно и
незаконосъобразно. Неправилен е изводът на съда, че не са въвели изрични
твърдения, че са собственици и че спорният въвод във владение на
процесния имот е препятствал упражняването на правото им на собственост.
Некоректно е позоваването на ТР № 3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС,
регламентиращо договорната отговорност по чл.82 от ЗЗД, според което
трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на
кредитора, която не се предполага. Този извод е погрешен, както и че се
претендират вреди във формата на пропуснати ползи. Те претендират
имуществени вреди, които се обезщетяват и при деликтна отговорност и се
изразяват в претърпени загуби и по- конкретно в невъзможност да ползват
имота. Въззивниците сочат, че с исковата молба са се легитимирали като
собственици на спорния имот като са приложили констативен нотариален акт,
1
който не е оборен и отменен. Предмет на делото не е правото на собственост.
В определението на съда от 21.10.2020г. изрично е записано, че правото на
собственост или фактическата власт върху имота са без правно значение. В
противоречие с това в решението съдът е изследвал въпроса за правото на
собственост. Съдът не е коментирал, че в тяхна полза е издаден обратен
изпълнителен лист от 12.07.2011г. по гр.д. № 7071/96г. на СРС, 41 състав
срещу ответниците, по силата на който те е трябвало да опразнят и предадат
владението на имота. Спирането на въвода е препятствие да упражняват
правото на ползване. Неверен е изводът за липса на причинна връзка между
невъзможността им да ползват имота и наложената обезпечителна мярка, тъй
като решението, с което искът е отхвърлен е влязло в сила на 16.04.2018г.
След тази дата ответниците са депозирали частна жалба срещу
разпореждането за издаване на обратния изпълнителен лист. Те са били
препятствани поради процесуалните действия на ответниците, а не поради
тяхно бездействие. Неправилен е извод, че представения констативен
нотариален акт за право на собственост не ги легитимира като собственици.
Жалбоподателите считат, че са се осъществели предпоставките на чл.403 от
ГПК и исковете им са основателни.
Затова молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
В депозиран писмен отговор М. А. М. и Д. А. М. и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорват жалбата като я считат за
неоснователна. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Ищците черпят права от решение на САС по гр.д. № 3512/16г., с който е
отхвърлен иска, по който е допуснато обезпечение в тяхна полза. Правилен е
изводът, че вредата се изразява в пропусната полза, а не с намаляване на
имуществото им.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.403, ал.2 от ГПК. В исковата молба
ищците К.и твърдят, че са наследници на К./К./ М. К., починал на
18.05.2016г. На 12.07.2011г. е издаден обратен изпълнителен лист в полза на
2
него и ищецът Л. К. срещу настоящите ответници, въз основа на който те
трябва да опразнят и да предадат владението на апартамент, находящ се в гр.
***, ул. „ ***“ № **, вх. *, ет.*, състоящ се от дневна, вестибюл, две спални,
кухня и сервизни помещения с площ от 133, 53 кв.м., заедно с мазе № 3 и 50%
ид.ч. от таванско подпокривно пространство, заедно с 25% ид.ч. от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото, съставляващо имот с пл. № 24, стар парцел XXI от кв. 133, м. „ГГЦ-
Зона Г-14“ цялото с площ от 632, 75 кв.м. От този имот ищецът Л. К. има 4/6
ид.ч., а останалите двама ищци по 1/6 ид.ч. Въз основа на този изпълнителен
лист е образувано изп.д. № 20111110410155 на ДСИ при СРС, 2отд., 12
участък. Ответниците са предявили срещу тях през 2012г. положителни
установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК и е образувано гр.д. №6348/12г.
Заедно с това е поискано и отмяна на нотариален акт за право на собственост
№ 6 по нот. д. № 0382/09г. В това производство е допуснато обезпечение на
исковете чрез спиране на изпълнението с определение от 17.05.2012г.
Издадена е обезпечителна заповед на 07.06.2012г. за спиране на
изпълнението по горното изпълнително дело. С решение № 470/28.02.2017г.,
постановено по гр.д. № 3512/16г. на САС, 8 състав, влязло в сила на
16.04.2018г., предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК са отхвърлени. С
молба от 11.04.2019г. М.и са поискали възстановяване на внесената гаранция,
а на тях им е дадена възможност да предявят иск по чл.403 от ГПК. Твърдят,
че и към момента са възпрепятствани да ползват процесния имот, което
обуславя правният им интерес да предявят искове по чл.403, ал.1 от ГПК.
Причинените им имуществени вреди са 469,33лв. месечна наемна цена за
имота за периода 02.03.2015г. до 02.03.2020г. Твърдят солидарна отговорност
на ответниците на основание чл.53 от ЗЗД. Затова молят съда да ги осъди да
им заплатят солидарно сумата от 42 240 лв., представляващи обезщетение за
лишаване от ползването на описания в исковата молба имот за периода
02.03.2015г. до 02.03.2020г. или на Л. К. 28 159, 80 лв. за исковия период, за
И. К. и Е. К. по 7 039, 80 лв. за исковия период, в едно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
При условията на евентуалност и при условията на разделност претендират
М. М. и Д. М. да заплатят на Л. К. по 14 159, 80 лв. всеки един от тях за
исковия период, на И. К. и Е. К. по 3 520 лв. всеки един от тях за исковия
период, в едно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
3
исковата молба. Претендират разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответниците М.и
оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че са собственици на
процесния имот и не дължат обезщетение. Твърдят, че ищците нямат правен
интерес от предявяването на исковете. През 1995г. наследниците на Л. В. К.
са придобили имота на основание съдебна делба. Оспорват на основание
чл.193 от ГПК констативен нотариален акт № 6/09г. и искат от съда да
задължи ищците да представят неговия оригинал. Считат, че този нотариален
акт не може да им се противопостави, както и че той не може да породи
целените от ищците правни последици. Между страните по настоящото дело
е имало друго, което се е водило от 2001г. до 2018г. и през този период
давност не е текла в полза на К.и. От 16.04.2016г. е започнала да тече нова
давност. От 2001г. ищците не се намират в имота. През 2005г. Л. К. и К./К./
К.и са предявил иск срещу тях и Столична община за собственост на
процесния апартамент, придобит от тях чрез договор за покупко- продажба от
СО. С решение от 13.07.2007г. на СРС по гр.д. № 8780/05г. потвърдено от
СГС с решение от 28.12.2011г. по гр.д. № 50031/08г., влязло в сила на
07.04.2012г., той е отхвърлен. К.и не са могли да владеят спокойно десет
години и не са имали достъп до този апартамент към датата на подаване на
искането за издаване на констативен нотариален акт. Издаденият обратен
изпълнителен лист представлява правен нонсенс. Недопустимо е на бивши
наематели, каквито са били ищците, да се издаде изпълнителен титул за
въвод във владение. Съдилищата последователно приемат, че упражняването
на законното право да се иска спиране на изпълнението по чл.397, ал.1, т.3 от
ГПК не може да се квалифицира като противоправно поведение.
Ищците черпят права от нот. акт № 6/10.06.2009г., с който К. К. е
признат за собственик на апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „ ***“ № **,
вх. *, ет.*, състоящ се от дневна, вестибюл, две спални, кухня и сервизни
помещения с площ от 133, 53 кв.м., заедно с мазе № 3 и 50% ид.ч. от таванско
подпокривно пространство, заедно с 25% ид.ч. от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо
имот с пл. № 24, стар парцел XXI от кв. 133, м. „ГГЦ-Зона Г-14“ цялото с
площ от 632, 75 кв.м. на основание давностно владение.
Не се оспорва, че в полза на Л. К. и К./К./ К.и е издаден обратен
4
изпълнителен лист срещу ответниците М.и и още две лица за предаване на
владението на описаното по- горе жилище. Разпореждането за издаването му
е обжалвано с частна жалба от Д. М., по която е образувано ч.гр.д. №
14776/18г. на СГС, IVв състав, по което е постановено определение, с което
тя е оставена без разглеждане. Срещу този съдебен акт е подадена частна
жалба пред ВКС, която е оставена без уважение.
Не се спори, че имената К. М. К. и К. М. К. са на едно и също лице-
удостоверение за идентичност на имената от 20.05.2016г.
Не се спори, че ищците са наследници на К./К./ К..
От приложеното гр.д. № 6348/12г. се установява, че М. М. и Д. М. са
предявили срещу К. К. и Л. К. положителен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, който е уважен от СГС. С решение от
28.02.2017г. по гр.д. № 3512/16г. първоинстанционното решение е отменено и
искът е отхвърлен. С определение № 192/16.04.2018г., постановено по гр.д.
№ 2763/17г. на ВКС въззивното решение не е допуснато до касация и то е
влязло в сила на 16.04.2018г.
Не е спорно, че с определение № 8269/17.05.2012г., постановено по гр.д.
№ 6348/12г. е допуснато обезпечение на предявения иск от М.и срещу К.и
чрез спиране на изпълнението по изп.д. № № 20111110410155 на ДСИ при
СРС, 2отд., 12 участък при внасяне на гаранция от 4000лв.
С молба от 11.04.2019г. М. и Д. М.и са поискали връщане на внесената
гаранция от 4000лв.
С молба от 02.10.2019г. Л. К. е възразила срещу връщане на
гаранцията. Съобщението до нея, с което й е указано, че в едномесечен срок
може да предяви иск й е връчено на 25.09.2019г.
Съобщението до Е. К. К. с указанията по чл.403, ал.2 от ГПК й е
връчено на 04.11.2019г.
Съобщението до И. К. с указанията по чл.403, ал.2 от ГПК му е връчено
на 31.01.2020г.
Ответниците черпят права от съдебна делба, завършила със спогодба
по гр.д. № 2452/1994г. на СРС. Въз основа на нея в общ дял на Л. В., Т. М.,
М. М. и Д. М. е поставен апартамента на ул. „***“ № ** с площ от 133, 53
кв.м.
5
Не се спори, че с договор за дарение, материализиран в нот. акт №
102/28.10.2004г. съделителите Л. В. и Т. М. са дарили своите идеални части
от деления имот на М. и Д. М.и.
Не се спори, че ответниците по настоящото дело са законни
наследници на Л. В. К.- удостоверение № 3873/01.10.2007г. на СО, район
„Оборище“.
По делото е прието съдебно удостоверение от СРС за предмета и
страните на гр.д. № 8780/2005г.
Видно от удостоверение от 18.12.2020г. на СИС към СРС е, че изп.д. №
20111110410155 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по
гр.д. № 3452/06г. на СРС, 41 състав. Посочени са страните по него-
взискатели и длъжници, както и че е спряно въз основа на обезпечителна
заповед от 07.06.2012г., издадена от СГС по гр.д. № 6348/12г. и принудително
изпълнение не е извършвано и делото продължава да е спряно.
По делото е приета оценителна експертиза, която е дала заключение за
пазарната стойност на наема за исковия период и тя е 42 233лв. В съдебно
заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно, обективно и
обосновано.
При тези доказателства СГС е отхвърлил исковете- главни и предявени
при условията на разделност.
Пред въззивния съд са представени две определения- на СГС и ВКС,
във връзка с обжалването на разпореждането за издаване на обратния
изпълнителен лист, обсъдени по - горе.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са искове по чл.403, ал.2 от ГПК,
предявени при условията на активно и пасивно субективно съединяване за
солидарно осъждане на ответниците, както и такива, предявени при условията
на евентуалност за разделното им осъждане.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на останалото е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
6
материалноправна норма.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
По исковете с правно основание чл.403, ал.2 от ГПК за солидарно
осъждане на ответниците. Това е иск, предвиден в полза на ответника, срещу
когото е допуснато обезпечение. Той е активно легитимиран да го предяви
срещу поискалия налагането на обезпечителната мярка, макар последният да
е упражнил едно свое, предвидено в закона, право. Ищецът по обезпечения
иск е пасивно легитимиран да отговаря по иска за вреди от обезпечението при
наличието на три предпоставки: допуснато обезпечение, обезпеченият иск да
е отхвърлен, ако производството по делото бъде прекратено или искът не
бъде предявен в дадения срок и вреда. При бъдещ иск ищецът отговаря, дори
и ако претенцията му е основателна, но не го е предявил в срок. Той носи
риска от своето процесуално бездействие, изразяващо се в непредявяване на
бъдещата претенция в срока, даден от съда. Неговата отговорност е основана
на непозволеното увреждане, но за разлика от него тази за вреди от
обезпечение е безвиновна, обективна. Реализира се винаги, когато има
неоснователно допуснато обезпечение, чрез което се ограничава правната
или имуществена сфера на ответника по обезпечения иск и от това са
произтекли вреди за последния.
На основание чл.154 от ГПК в тежест на всяка страна е да докаже
твърденията и възраженията, от които черпи за себе си благоприятни правни
последици.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.403, ал.2 от ГПК по
реда на чл.154 от ГПК е да докаже, че срещу предявен по отношение на него
иск е допуснато обезпечение, че той е отхвърлен, производството е
прекратено или бъдещият иск не е предявен, поради което то е неоснователно
и че от това са произтекли за него вреди.
Ответникът следва да направи и докаже своите правоизключващи,
правопогасяващи и други възражения, освобождаващи го от отговорност.
По настоящото дело не се спори, че страните по него са били такива и
по предявените положителни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, по които е образувано гр.д. № 6348/12г. По искане на
7
ищците М. и Д. М.и е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението
по образувано изпълнително дело, което и към месец декември 2020г.
продължава да е спряно. Претенциите са отхвърлени с влязло в сила
решение, поради което обезпечението е станало неоснователно. В хода на
процеса следва да бъдат доказани претърпените от ищците по настоящото
дело вреди. Те следва да се определят като такива, произтекли от лишаването
им от възможността да реализират правото си да ползват процесния имот.
Ищците К.и се позовават, като основание на исковете им, на обратен
изпълнителен лист, издаден на 12.07.2011г. в полза на Л. К. и техния общ
наследодател К./ К./ К.. С него ответниците М.и са осъдени да опразнят и да
им предадат владението върху процесния апартамент. Другото основание на
иска им е влязло в сила съдебно решение, с което исковете за собственост на
Д. и М. М.и са отхвърлени. Представили са и констативен нотариален акт, с
който К. К. е признат за собственик на процесното жилище на основание
давностно владение. Затова допуснато обезпечение чрез спиране на
принудителното изпълнение е попречило на ищците да бъдат въведени в
имота въз основа на издадения им обратен изпълнителен лист. Същият не е
отменен, поради което образуваното индивидуално принудително изпълнение
въз основа на него е законосъобразно. В настоящото производство не може
да се ревизира правилността на разпореждането за издаване на обратния
изпълнителен лист, нито обжалването му е свързано с искането за отмяна на
допуснатото обезпечение. Първото производство не е препятствие за
въззивниците да се възползват от правата си по чл.402 от ГПК. От друга
страна в настоящото производство не може да бъде разглеждан спор за
материалното право на собственост върху имота при конкуренция на права
между спорещите страни. Този въпрос е извън предмета на спора и по
отношение на него няма да се формира сила на пресъдено нещо. Обратният
изпълнителен лист е издаден след отхвърляне на иск с правно основание
чл.233, ал.1 от ЗЗД, предявен срещу Л. и К. К.и. Ищците имат право да
упражняват фактическа власт върху имота/ съдът не коментира тяхното
качество, а именно дали са държатели или собственици/, за който въводът
във владение е спрян на основание допуснатото обезпечение. Именно от това
за тях са произтекли реални имуществени вреди, а съгласно чл.51, ал.1 от
ЗЗД ответникът по иск с правно основание чл.403, ал.2 от ГПК отговаря за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неоснователното
8
обезпечение. Те могат да бъдат определени като имуществени и
неимуществени. Жалбоподателите като ищци в процеса, претендират
имуществени вреди. Те са пропуснати ползи или претърпени загуби. В
тежест на ищците е да докажат реалната вреда, от която са лишени и която те
съизмерват с месечния пазарен наем. Във въззивната жалба те са посочили, че
вредата е от невъзможността да ползват имота. Личното ползване не води
до претърпяна вреда. По делото няма доказателства, че спреният въвод във
владение ги е лишил от сигурна имуществена облага. Сигурността не се
предполага, а следва да бъде доказана./ Р № 67/22.04.2013г. по гр.д. № 28/12г.
на ВКС, II т.о./, като и по отношение на имуществените вреди от деликт
намира приложение ТР № 3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС. В последното е
изразено принципно становище за това какво представлява пропуснатата
полза и че тя е реална, а не хипотетична вреда. Както и при договорната, така
и при деликтната отговорност на обезщетяване подлежат всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица като при първата те са от
неизпълнението на договорно задължение, а при втората от неизпълнение на
общото задължение да не се вреди другиму.
Няма доказателства, че те са претърпели имуществена загуба, която се
съизмерва с пазарния месечен наем за исковия период от 02.03. 2015г. до
15.04.2018г. Няма доказателства, от които да се установява, че поради
допуснатото обезпечение и неосъществения въвод във владение тяхното
имущество е намаляло. Няма доказателства и не се твърди, че поради това те
са направили разходи за наем или други разноски, които са се отразили на
имуществото им.
Исковете за периода от 16.04.2018г. до 02.03.2020г. са неоснователни и
на друго основание. Няма спор, че съдебното решение, с което исковете по
гр.д. № 6348/12г. са отхвърлени е влязло в сила на 16.04.2018г. На основание
чл.402, ал.1 от ГПК заинтересуваната страна може да поиска отмяна на
допуснатото обезпечение. Ищците имат качеството на заинтересувана страна
доколкото срещу тях е поискано и допуснато обезпечение по реда на чл.389,
ал.1 от ГПК. След влизане в сила на решението, с което обезпечените искове
са били отхвърлени, за тях е възникнал правен интерес от отмяна на
обезпечението, което би довело до възобновяване на спрения изпълнителен
процес. Би се възстановила възможността да се осъществи въводът им във
9
владение и да се преустановят вредите, които те са търпели от спирането му.
Тяхното бездействие не може да води до ангажиране отговорността за вреди
на длъжниците по принудителното изпълнение.
Исковете, предявени на основание чл.403, ал.2 от ГПК, за солидарно
осъждане на ответниците за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Не е налице
последната предпоставка, обуславяща основателност на претенцията, а
именно не е доказано наличието на вреда.
Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, а именно
отхвърляне на главните искове, следва да бъдат разгледани евентуалните
искове за разделното осъждане на ответниците за обезщетение за лишаване
от ползване. Поради горните правни изводи, те също са неоснователни.
Изложените правни изводи и поради идентичен краен резултат
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Изходът на спора пред въззивния съд не дава право на
жалбоподателите за присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответниците имат право на разноски за въззивната инстанция. Видно от
представените договори за правна защита и съдействие е, че те се
съизмерват със заплатено адвокатско възнаграждение. Те са заплатили
такова по сметка на Адвокатско дружество „ Лигълмастърс- Н. и Й.“, както е
договорено и в договорения размер. Всеки един от ответниците по жалбата е
заплатил по 1000 лв. адвокатско възнаграждение, които на основание чл.78,
ал.3 от ГПК жалбоподателите следва да им ги заплатят.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260114/10.01.2022г. на СГС, ГО, 28
състав, постановено по гр.д. № 2704/20г.
ОСЪЖДА Л. Х. К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ №
10
**, ет.*, ап. *, И. К. К., ЕГН **********, гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ** и
Е. К. К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, ул. „И***“ № **, ет.*, ап. **,
всички със съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 17, еп.4 чрез адв. Ал.
Т. да заплатят на Д. А. М., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.**, вх. *,
ап. ** и на М. А. М., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № **, ет.* и двамата
със съдебен адрес : гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 15, ет.4, офис 11 чрез
адв. Ж. Н. и адв. М. Й. по 1000лв. / хиляда лева/ на всеки един от тях
разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11