ОПРЕДЕЛЕНИЕ№254/21.05.2020
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесети
май през двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 149 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по образувано по жалба на "ДЗИ - Общо Застраховане"
ЕАД със седалище гр.София срещу решение № 86 от 30.12.2019г. по търг.дело №
106/18г. по описа на Окръжен съд - Търговище в частта му, с която са отхвърлени
предявените от застрахователя срещу С.Х. *** искове за разликата над 18
905.53лв. до 30 200.44лв., претендирана като изплатено застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди причинени при ПТП на 10.02.2013г. в
Германия, гр.Берлин и за разликата над 5 758.87лв. до 9 206.75лв., претендирани
като лихва за забава за периода от 06.08.2015г. до 06.08.2018г.
Твърди
че решението в отхвърлителните му части е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано.
Оспорва извода на съда за погасяване на част
от исковата претенция по давност. Изразява съгласие с извода на съда, че
началният момент на погасителната давност е датата на плащане на
застрахователното обезщетение на правоимащия. Оспорва приетите от съда начални
дати на погасителната давност за част от сумите, съответно датата 22.07.2013г.,
на която дата съдът приема че дружеството е изплатило застрахователно
обезщетение на застрахователя на увреденото лице за врата на магазин в размер
на 6 170.64лв. и датата 19.07.2013г., на която дата съдът приема, че е
изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил
"Опел Астра" в размер на 5 124.27лв. Твърди че съдът е възприел
неправилно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Твърди че в констативно - съобразителната част на заключението е посочено че от
застрахователя са били изплатени, респ.осчетоводени на най-ранната дата от
всички посочени дати 05.08.2013г. суми в размер 12 393.47лв. и 1 612.99лв.
Твърди че не датата на издадените фактури е датата на плащането на сумите,
обективирани в тях, а за начален момент на погасителната давност следва да се
счита датата, на която фактически е било извършено плащане на задължението, а
това е 05.08.2013г. Сочи че за представените по делото фактури от 18.07.2013г.
и 19.07.2013г. за застрахователя е бил налице тридесетдневен период, в който да
бъдат заплатени на издателя. Сочи че плащането е било извършено на
05.08.2013г., която дата е началният момент на погасителната давност на
регресната претенция срещу ответника Х..
Оспорва извода на съда и по отношение на
датата, на която съдът е приел че исковата претенция е предявена - 06.08.2018г.
Твърди че съдът не е зачел датата на товарителницата - 03.08.2018г., с която
исковата молба е изпратена по пощата. Твърди че съдът е трябвало да приложи
разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК и да съобрази датата на изпращането, а не
тази на получаването на исковата молба в съда. Сочи че срокът не се счита за
пропуснат, ако изпращането на молбата е станало по пощата.
Моли съда да отмени решението в обжалваните
от него отхвърлителни части и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените от него искове. Претендира направените по делото за двете инстанции
разноски.
Насрещната страна по жалбата С.Х. ***, чрез
назначения му от съда особен представител, в депозиран в срока по чл.263 от ГПК
отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда
да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части.
Няма оплаквания в жалбите за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени
от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови
доказателства.
В проверката по реда на чл.267 от ГПК
въззивният съд констатира че въззиваемият Х. се представлява от назначен от
първоинстанционния съд на основание чл.29 ал.2 от ГПК особен представител на
разноски на ищеца. На процесуалния представител на въззиваемия за въззивното
производство следва да бъде определено възнаграждение, което да бъде авансирано
от ищеца, сега въззиваем в размер, определен от въззивния съд съобразно чл.25
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на сумата по
450лв.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА въззивника „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящето определение да представи доказателства за внесена по
набирателната сметка на АС – Варна сума в размер на 450лв. за възнаграждение за
въззивна инстанция на назначения на въззиваемия Х. особен представител.
УКАЗВА на въззиваемото дружество, че ако не
представи доказателства за заплащане на възнаграждението на особения
представител, производството по предявения иск ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 01.07.2020г. от 14.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: