Р Е Ш Е Н И Е  №477

гр.Русе, 28.06.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

         

 

          Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на  шестнадесети май   две хиляди и  деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                                Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева…..…………………………………………….................

и в присъствието на  прокурора……………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 436/2019г. по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от К.Д.Н. против наказателно постановление №  18-0085-001757/11.07.2018г. на Началника сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Русе. Същата моли съда  да отмени наказателното постановление.

          Жалбоподателката ,редовно призована  се явява с упълномощен защитник, който поддържа жалбата.

          Ответникът по жалбата,редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС, категории “В” и ”М”. На 30.03.2018г. сутринта св.Т.С. била паркирала собствения си л.а.“Фолксваген Поло“ с ДК№ ……. на паркинга пред фирма „Щайнер Електроник“ ЕООД. Когато си тръгвала от работа около 16,30 ч. забелязала, че задната лява врата на автомобила и е ударена. Още първия работен ден след това – 02.04.2018г. изгледала запис от камера в района и установила чрез разговори със свои познати, работещи в района, че е ударена от автомобил „Форд Фокус“ с ДК№ …… при движението му на заден ход, управляван от жалбоподателката. От записа св.С. установила, че в момента, в който е ударена от жалбоподателката, очевидец на това станал св.Т.П., който изчаквал извършването на маневрата. Св.С. се свързала с жалбоподателката и предявила единствено имуществена претенция към нея. Първоначално жалбоподателката признала пред нея , че действително е ударила колата и, тъй като много бързала и била притеснена, но в един момент след обсъждане на ситуацията със сина си св.М.А., заела точно обратната позиция, което принудило св.С. да подаде жалба в сектор „Пътна полиция“ против жалбаподателката, като към жалбата приложила снимки от видезаписите. По представените снимки (номера на автомобила) бил установен и св.Т.П..

          На жалбоподателката бил съставен АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което и били наложени наказания за нарушения по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП и по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

         

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства .

 

Жалбата е процесуално допустима ,тъй като е подадена в срока по чл.59  ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

 

Разгледана по същество е неоснователна. При съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалният закон. Съображенията за липса на процесуални нарушения изчерпателно са посочени в Решение № 9/22.02.2019г. на Адм. съд - гр.Русе по к.а.н.д. № 13/2019г., с което решението на съда при първото въззивно разглеждане на делото е отменено и делото върнато за ново разглеждане от настоящия състав на съда. По тези причини в настоящото решение този въпрос няма да бъде обсъждан отново, а единствено ще бъде разгледана материалната  законосъобразност на обжалваното НП.

 

По пункт първи от наказателното постановление - относно нарушението по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП  - жалбоподателката е осъществила от обективна страна и състава на нарушението по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, тъй като е нарушила разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗДвП. Това нарушение се изразява в това, че  същата при движението си на заден ход не се е убедила, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и е блъснала автомобила на св.С.. Доказателствата за това се съдържат в показанията на актосъставителя св.Д., св.С. и св.П., които съдът цени и кредитира изцяло, като логични, последователни и подкрепящи се от всички други събрани по делото доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че св.С. е възприела процеса на възникване на ПТП посредством видеонаблюдение, а св.П. е бил очевидец на същото, тъй като е установен по регистрационния номер на автомобила си. Обстоятелството, че същият не си спомня конкретен час на ПТП, модела и марката на автомобила на жалбоподателката единствено следва да се отдаде на изтеклия период от повече от една година от възприятията му до разпита му в с.з. Същественото в разпита му , че същият е пряко и непосредствено от съвсем близко разстояние е възприел, как при движението си на заден ход жалбоподателката е ударила автомобила на св.С.. От своя страна св. С., след като е установила от разговори със свои колеги и познати, че водач на другия автомобил е именно жалбоподателката се е свързала с нея и в разговор последната е признала, че тя е ударила автомобила, като е оправдала това с факта, че е имала проблеми и много е бързала. В тази им част показанията на св.С. имат характер на производно доказателство, тъй като възпроизвеждат признание на жалбоподателката. Характерното за производните доказателства е, че те не могат да подменят първичните такива (другата участничка в ПТП не притежава процесуално качество, в което може да дава обяснения), без разбира се това да означава, че съществува забрана за използването им. Тази недопустимост е изводима от принципа за непосредственост при събирането на доказателства от съда. Значението на производните доказателства е само в три насоки: като средство за разкриване на първични доказателства; за проверка на първични такива и за замяна на първичните, но само ако последните се окажат недостъпни, какъвто е настоящият случай с оглед невъзможността жалбоподателката да дава обяснения в настоящото производство, респ. ако имаше такава възможност , но се възползва от правото си да не дава такива. Съдът няма причина да не кредитира показанията на св.С. както в тяхната цялост, така и в тази им част, тъй именно въз основа на представените от нея снимки е установена нарушителката, вкл.е установен свидетел очевидец. От показанията на св.Д. се установява ,че той е съпоставил следите от удара на двете превозни средства, като е констатирал пълно съвпадение, вкл. това е извършено и в присъствието на негови колеги с оглед избягване на всякакви съмнения в пристрастност и предубеденост. Съдът не кредитира по никакъв начин показанията на св.М.А., защото той е син на жалбоподателката и най-вече ,защото той няма никакви преки възприятия досежно настъпилото ПТП ; неговите показания имат оценъчен характер и то на база на снимките, които му е представила св.С.. Нарушението е извършено при непредпазлива форма на вина, тъй като жалбоподателката  не е предвиждала настъпването на удар в спряното зад управлявания от нея автомобил превозно средство, но е била длъжна и е могла да го предвиди, т.е. налице е небрежност. Санкцията, която и е наложена за това нарушение  е от вида на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на АНО и съда.

         

          По пункт втори от наказателното постановление - нарушението по чл.175 ал.1   т.5  от  ЗДвП съдът намира,че   също е  доказано и  е правилно установено. Безспорно жалбоподателката е предизвикала пътнотранспортно произшествие  по см. на  & 6 т.30 от ЗДвП ,тъй като не е съобразила поведението си с разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗДвП. В своите показания св.Т.П. е категоричен,че докато е изчаквал маневрата заден ход „…видях удара и колата, която потегли.“ показанията му на л.27, гърба от делото. В този смисъл и предвид  показанията на този свидетел – очевидец съдът изцяло кредитира същите и приема,че именно жалбоподателката с управлявания от   нея  автомобил е  ударила другия автомобил и след това изобщо не е спряла, а е продължила движението си. Следва да се посочи, че този свидетел е изцяло незаинтересован и непредубеден от изхода на делото, тъй като няма никакви отношение както с жалбподателката, а така също и със св.С.. По причините, изложени по – горе, относно другото нарушение съдът кредитира и показанията на св.С., че жалбоподателката е признала пред нея за настъпилото ПТП, но не е спряла да установи последиците от същото, тъй като много е бързала. В този смисъл се налага извода и за субективната страна на жалбоподателката - същата е знаела за причинения удар между двата автомобила и въпреки това не е спряла. От този момент правомерното поведение за нея би било спиране на безопасно разстояние с цел установяване на последиците от произшествието. Вместо това обаче жалбоподателката е продължила движението си без да спре, с което е нарушила разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в бездействие при правно задължение за действие. Главният факт на доказване по делото – имало ли е удари между двата автомобила се доказва и от съпоставянето имв сектор „Пътна полиция” гр.Русе, в резултат на което се установява, че следите от деформации по двата автомобила съвпадат ,като височина.      Наказанието за нарушението по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е индивидуализирано правилно и съобразно  с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН.

          Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

 

          Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

         

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 18-1085-001757/11.07.2018г., издадено от Началника на група към ОД на МВР Русе сектор “Пътна полиция”, с което на К.Д.Н. са наложени наказания „глоба” в  размер на 20 лв. за нарушение на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП  и “ глоба “ в размер на 50  лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец  за нарушение по чл.175 ал.1 т.5  от ЗДвП и „

         

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Русенския Административен  съд.

 

 

                                                                             Районен съдия :