Р Е Ш Е Н И Е  № 1071

 

гр.Пловдив,25.07.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети юли,през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХОВА

                                                           ИВАН БЕКЯРОВ

 

като разгледа  докладваното от председателя гр .д.№ 1649 по описа на ПОС за 2018г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.435,ал.2 и сл.от ГПК.

Образувано е по жалба на Д.П.У. *** в качеството й на длъжник против действие на  ЧСИ Петко Илиев,рег.№ 821,с район на действие Пловдивски окръжен съд по изп.д.№ 11/18г.,изразяващо се в налагане на възбрана върху несеквестируем имот-единствено жилище на  жалбоподателката,а именно: масивна вилна сграда,изградена до фаза „груб строеж“, с идентификатор 47295.125.265.1 по ККР и адрес на сградата с. М., ***,брой етажи-2,предназначение-жилищна сграда,еднофамилна,с площ от 75,85кв.м. и РЗП-203,30 кв.м.2,39 кв.м.,построена в ПИ с идентификатор 47295.125.265 по КККР на с.М..

Жалбоподателката счита посоченото по-горе действие на ЧСИ за незаконосъобразно,като твърди,че описаният недвижим имот е несеквестируем,защото е единствено жилище на длъжника и попада в хипотезата на чл.444,ал.1,т.7 от ГПК,а  съдебният изпълнител е задължен служебно да следи за несеквестируемостта на вещите в хода на изпълнителния процес.Иска отмяната му и претендира разноски.Към жалбата прилага писмени доказателства.

Взискателят М.Л.У. *** е изразила становище за неоснователност на жалбата.Претендира разноски.

ЧСИ е изложил в писмено становище по чл.436,ал.3 от ГПК мотиви,че жалбата е процесуално допустима,но разгледана по същество- неоснователна.

 Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите и становищата на страните,приема за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок против  действие на ЧСИ,с което  е насочено принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество.Съгл. т.1 от ТР № 2/26.06.15г. по т.д.№ 2 от 2013г.на ОСГТК на ВКС възбраната като изпълнително действие не подлежи на обжалване,но насочването на изпълнението може да се обжалва,ако в жалбата длъжникът се позовава на некесвестируемост на възбранено имущество за събирането на определено парично вземане,какъвто е и настоящия случай.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано по молба на М.Л.У. ,ЕГН-********** въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист от 21.12.17г.на ПдОС.

 По изпълнителното дело е наложена  по искане на взискателя възбрана върху  имота,предмет на  жалбата,описан по-горе,вписана на 31.02.18г. в СВ-Пловдив,за което длъжникът е уведомен с ППИ.

Пред същия  ЧСИ  са образувани две други изп.дела-№ 484/17г.с взискател М.У. и № 485/17г.с взискател М. У. против  същия длъжник-Д.  У.,които са присъединени към изп.д.№ 11/18г.и по които също са вписани възбрани върху сградата,за която в жалбата се твърди,че е несеквестируема по см.на чл.444,ал.1,т.7 от ГПК.

Съгласно разясненията,дадени в т.1 от цитираното ТР № 2 от 2013г.на ВКС принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху него.Запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване,на такова подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.В този случай съдът следва да се произнесе секвестируем ли е имуществения обект за събирането на  предявеното вземане.В жалбата се излагат оплаквания и се иска отмяната на възбраната върху имота,като съдът следва да се произнесе по това искане само доколкото посочените отделни изпълнителни действия ся несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.Налагането на възбрана върху непотребимите вещи съобразно цитираното  тълкувателно решение е допустимо,тъй като възбраната ги задържа в патримониума на длъжника.Т.е.налагането на възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

С оглед на изложеното съдът приема,че обжалваното действие на ЧСИ П.Илиев не е несъвместимо с несеквестируемостта,което го прави законосъобразно и като такова същото следва да се потвърди,а частната жалба следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на делото жалбоподателката следва да заплати на  въззиваемата М.У. направените от нея разноски в настоящото производство за адв.възнаграждение в размер на 350лв.,доколкото  по делото са представени доказателства за заплащането им-ДПЗС и списък на разноските.

Водим от горното,съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Д.П.У.,ЕГН-**********,*** против действието на  ЧСИ Петко Илиев,рег.№ 821,с район на действие Пловдивски окръжен съд по изп.д.№ 11/18г.,изразено в насочване на изпълнението върху несеквестируема вещ,чрез налагането на възбрана върху имот,собственост на  жалбоподателката,представляващ масивна вилна сграда,изградена до фаза „груб строеж“, с идентификатор 47295.125.265.1 по ККР и адрес на сградата с. М., ***,брой етажи-2,предназначение-жилищна сграда,еднофамилна,с площ от 75,85кв.м. и РЗП-203,30 кв.м.2,39 кв.м.,построена в ПИ с идентификатор 47295.125.265 по КККР на с.М..

ОСЪЖДА Д.П.У.,ЕГН-**********,*** да заплати на М.Л.У.,ЕГН-********** чрез пълномощника й адв.А.Д.,***,офис 18,сумата от 350 (триста и петдесет)лв.разноски в настоящото производство за адв.възнаграждение.

            Решението е окончателно. 

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: