Мотиви
към Присъда № 260000 от 04.02.2022 г.
по НЧХ дело № 251
по
описа за 2019 г. на Районен съд Своге,
изготвени на 23.03.2022 г.
Делото е образувано по тъжба
подадена от К.Л.Т. ***, ЕГН **********, чрез пълномощник, срещу Л.Ф.В. ***, ЕГН
**********. Съдът приема тъжбата за редовна и допустима, подадена в срок –
изпратена е по пощата на 20.12.2019 г. В нея се излагат твърдения за извършено
от подсъдимия на 21.06.2019 г. престъпление против личността на тъжителката, с
което е засегнато доброто ѝ
име в обществото, а именно клевета. Предявен е и граждански иск за сумата от
5000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди. Обвинението срещу В. е за това,
че на 21.06.2019 г. около 10
часа е разгласил чрез ……, в
публикация …………. позорни неверни обстоятелства по
отношение на К.Л.Т. ***, ЕГН **********, като ѝ е приписал престъпления
по чл. 108 и чл. 277а от Наказателния кодекс със следните изрази :
„що се отнася до
нападките, цялата критика на тези хора - не бих ги нарекъл колеги - е да
променят сегашния законов режим, по който се движи българската археология по
чисто користни подбуди” ; „Не искам да влизам в подробности, за
да не сляза до нивото им. НАИМ отдавна е желана от тях мишена, за да могат да
променят закона във вид, който да е удобен на тях и на
хората, които стоят зад тях.”; „Тези хора, за които
споменавате, направиха много бели, работиха без разрешение на времето, има
множество оплаквания срещу тях от професори от различни страни - особено от
Англия и от Щатите. Водени са разследвания срещу тях ….” - престъпление по чл. 148, ал. 2, във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, т.
3 и т. 4 във връзка с чл. 147 ал. 1 от Наказателния кодекс. Гражданският иск на К.Л.Т.
срещу Л.Ф.В. е с правно основание чл. 45
във вр. с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, за заплащане от
последния на сумата от 5000 лева
– представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
деянието.
В съдебно заседание повереникът на частния
тъжител поддържа обвинението срещу подсъдимия, както относно фактическата
обстановка, така и относно правната квалификация. Счита, че в хода на съдебното
следствие изложените в тъжбата твърдения се доказват по безспорен начин. Предоставя
на съда да определи и прецени вида и размера на наказанието, което да бъде
наложено на В.. Настоява гражданският
иск да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.
Защитникът от своя страна излага, че
по никакъв начин не е доказана обвинителната теза на Т.. Счита, че подсъдимият следва
да бъде оправдан, съответно гражданския иск да бъде отхвърлен. Посочва, че в
интервюто има единствено съждения и заключения, функция от правото на свободно
изразяване на гражданите, като никъде не се споменава името на тъжителката
Подсъдимият
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като иска от съда да
бъде оправдан. Посочва, че така и не е разбрал защо е започнато делото, както и как
тъжителката се е разпознала в даденото от него интервю.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна :
Предмет
на обвинението е интервю (право
на отговор),
дадено от подсъдимия пред новинарското онлайн издание
„…..”. Поради това е необходимо да се възпроизведе текста на статията, където е
отразено казаното от подсъдимия пред свидетеля К.К. : „…. Л.В. коментира пред ….., че по закон
няма как Националният исторически институт с музей (НАИМ) самостоятелно да реши дали един
археологически обект да бъде запазен, или не : „……………………………………………….”.
От текста е
видно, че никъде в него не се споменава тъжителката, като цитираните
изрази посочват група хора, без те да бъдат идентифицирани поименно. Изрично в
тази насока са и показанията на свидетеля К., а именно, че няма спомен В. да е
споменавал имена.
Всички
останали събрани по делото доказателства не са относими към предмета на
доказване по делото, поради което съдът не ги обсъжда.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че обвинението остана
изцяло недоказано, поради което подсъдимият трябва да бъде оправдан. По
делата образувани по тъжба на пострадалия тежестта да докаже обвинението лежи
върху частния тъжител, което по настоящото дело означаваше да се установи, че
неверните факти и твърдения се отнасят до конкретно физическо лице и то лично да
е назовано. На В., както и на всеки друг български гражданин е конституционно
гарантирано правото на свободно мнение и неговото разпространение, което именно
право той е упражнил след като е бил потърсен за коментар от свидетеля К..
Такова негово поведение не е противоправно, поради което не е съставлява нито престъпление, нито
непозволено увреждане. Казаното от него не засяга неоправдано честта и
достойнството на нито един гражданин, включително и на тъжителката,
следователно на отхвърляне подлежи и предявения граждански иск.
При този изход от делото и на основание чл. 190, ал. 1 от Наказателно –
процеуалния кодекс, К.Л.Т. ще трябва да заплати на Л.Ф.В. направените от него разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :