№ 113
гр. Провадия, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20223130200268 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба на И. Н. И., ЕГН
********** срещу Наказателно постановление №23-0001020/05.07.2021г.,
издадено от Директора на РД“АА“-Варна, с което за нарушение по чл. 139,
ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, вр. с чл. 7, ал.1, т.4, б. „б” от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал.3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на
1000,00 лева.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на
постановлението, като се излагат твърдения за допуснати процесуални
нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се
представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката НП е връчено на
жалбоподателя на 29.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 04.08.2021 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
1
обжалване акт, поради което следва изводът, че същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено
следното:
На 09.04.2021г. около 09, 45 часа в област Варна, по автомагистрала
„Хемус“, на около 700 метра преди пътен възел „**********“, в посока
гр.*****, жалбоподателя управлявал товарен автомобил марка „Волво“ с рег.
№ *** от категория N3G, собственост на „Санд 02“ ЕООД с булстат
*********, извършващ обществен превоз на товари-фелдшпат Е8, видно от
товарителница серия М с № **********/09.04.2021 г. по маршрут гр.****
[1]гр.*****, видно от пътен лист № 714600/09.04.2021 г.. като при проверката
е констатирано, че водачът извършва обществен превоз на товари- „фелдшпат
Е8“, с натоварване на третата ос на товарния автомобил- 15 095 кг.,
надвишаващо нормата от 11 500 кг установена от министъра на регионалното
развитие и благоустройство, с 3595 кг., измерването е направено с електронна
мобилна везна „Dini Argeo“, сер. № **********, модел DFWKR, поставен
стикер за годност със срок на валидност до 10/2021 г., като горепосоченото
съчленено МПС е с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение по всички пътища отворени за обществено ползване,
поради което и на същият бил съставен АУАН № 289723/09.04.2021г. срещу
водача и получил препис от него. В АУАН е записано възражение, че водачът
не знаел за претовареността на превозното средство, тъй като не е преминавал
през кантар.
Въз основа на АУАН на 05.07.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават
разпоредбата чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, вр. с чл. 7, ал.1, т.4, б. „б” от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, поради което и на основание чл. 177,
ал.3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно
наказание –„Глоба” в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло.
2
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
На първо място, видно от материалите по делото, НП е издадено от
компетентно длъжностно лице. Също така, административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок. Също така, съдът намира, че
са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН при съставяне на НП, както и чл.
42 от същия закон при издаването на АУАН.
В НП са посочени дата, час и достатъчно конкретно място на извършване
на деянието, като са посочени и всички съставомерни признаци, отговарящи
на законовия текст, по който е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В
този смисъл, липсват формални основания за отмяна на обжалваното
постановление.
Съдът намира, че в случая са налице всички елементи от обективна и
субективна страна, включени в състава на вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение.
Видно от съдържанието на наказателното постановление
жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение
три от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал.1, т.4, б. „б” от Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ. По силата на първата от цитираните разпоредби движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. Допустимите размери,
маса, натоварване на ос и т.н. на категориите пътни превозни средства и
техните ремаркета съгласно чл. 139 от ЗДвП са регламентирани с Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството /МРРБ/. Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби
на наредбата "допустими максимални маси" са максималните маси,
използвани за ППС, посочени в чл. 6. В конкретния случай е установено, че
3
водачът е управлявал влекач с три оси. За този тип превозно средство,
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4, буква "б" от наредбата предвижда
максимална допустима маса 11.5 тона.
По аргумент от чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ
пътни превозни средства с маса по-голяма от 40 тона могат да се движат по
пътищата, отворени за обществено ползване, само след заплащане на
съответната такса и произтичащото от това разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, но доказателства за това не са представени от водача,
както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода
на съдебното обжалване.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че е
налице противоречие между фактическото описание на нарушението и
приложените спрямо него документи. Действително съгласно представения
по делото талон за процесното МПС, същото е с допустима максимална маса
16 000 кг. В конкретния случай е установено, че натоварването на третата ос
на товарния автомобил- 15 095 кг., надвишаващо нормата от 11 500 кг
установена от министъра на регионалното развитие и благоустройство, с 3595
кг., като измерването е направено с електронна мобилна везна „Dini Argeo“,
сер. № **********, модел DFWKR, поставен стикер за годност със срок на
валидност до 10/2021 г..
Съдът не счита, че не посочването в АУАН и НП на броя на осите на
автомобила е от съществено значение предвид на това, че по делото има
данни за характеристиките на процесното МПС и не посочването на
единичната, двойната или тройната ос не е от значение. Видно от разпита на
актосъставителя претоварването е било на двете оси, което е било установено
с електронна везна преминала през метрологичен контрол, за което по делото
има представени доказателства.
По отношение на твърдението, че не е бил налице субективния
елемент от състава на нарушението, съдът счита и това възражение за
неоснователно. Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от Наредба №7/27.04.2018г. за
укрепване на превозните товари-„ Водачът на автомобила присъства
задължително при товаренето и укрепването на товара и следи за спазване
натоварването да се извършва в съответствие с максимално допустимата маса
на ППС. Според тази разпоредба неговото присъствие е било задължително.
4
Съдът не споделя възражението, че нарушението не е описано пълно,
точно и не съдържа квалифициращите го факти и обстоятелства.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес. Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1
от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено,
на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Съдът не споделя становището, че измервателното устройство, с което е
претеглено превозното средство не може да бъде индивидуализирано по
категоричен начин.
В тази връзка от АНО бе изискано удостоверението за одобрено
средство за измерване и протокол за последваща метрологична проверка на
средството за измерване-мобилна електронна везна, марка „Dani Argeo“,
модел „DFWKR“, както и удостоверенията на двете измервателни платформи,
както и ръководството на потребителя /инструкцията за експлоатация на
мобилна електронна везна: за измервателното средство „Dani Argeo“, както и
удостоверението за преминато обучение за работа с мобилната електронна
везна от страна на актосъставителя. Въпросните доказателства за представени
и приложени по делото. По отношение на въпросните технически средства и
за работата с тях дава светлина и актосъставителя в съдебно заседание.
Пред настоящият състав актосъставителят заявява, че на превозното
средство управлявано от водача са направили измерване с мобилната везна и
съставили за конкретният случай акт за претоварване на трета ос с 3.595 кг.
от нормата от 11.500 кг.,. Превозното средство било с 4 оси – като 32 тона се
явявала нормата за четириосните превозни средства, а същото било около 50
т. тотал, а за конкретната ос е 3.595, и претоварване над 11.500. На две от
осите имало претоварване.
Автомобила бил фирмен и водача бил назначен към фирмата.
5
Автомобила е бил изтеглен с мобилна везна, която всяка година минавала
метрологичен контрол.
Въпросната електронна везна е именно средство, по смисъла на чл. 35
от Наредба № 11/ 03.07.2001г. Съгласно чл. 38, ал. 3 от Наредба за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - везните с
неавтоматично действие, предназначени за измерване на натоварването на
ос/колело на превозни средства при извършване на контрол на движението по
пътищата и/или на митнически контрол, могат да бъдат използвани за
определяне на общата маса на превозните средства само когато при
измерването всички оси/колела са разположени едновременно върху
съответните части на устройствата за приемане на товара.
В този смисъл, съдът намира, че използваното средство и метод за
измерване отговарят на законовите изисквания.
От субективна страна водачът е бил наясно, че управлява ППС с четири
оси с маса над допустимото, като няма разрешение за това, но е целял именно
това.
Настоящият съдебен състав счита,, че така констатираното
претоварване би могло да окаже сериозно влияние върху конструкцията на
МПС, върху спирачния му механизъм, което пък от своя страна би могло да
бъде предпоставка за настъпване на ПТП със сериозни и тежки последици за
участниците в движението, като видно от данните по делото, претоварването
е близо 4000 кг, което изклйчва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и
характера на нарушението, намира, че правилно АНО е определил размера на
санкцията и поради това обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Пред предходния състав на съда процесуалния представител на АНО е
направил искане за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът
за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е
изрично уреден в чл. 63, ал. 3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК
въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено,
че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
6
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Приложението на този
принцип с оглед изхода на делото води до извод, че в случая се дължат
разноски на въззиваемата страна, която претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат
определени в минимален размер на 80. 00 лева и с оглед изхода на делото
следва да се присъдят в полза на РД“АА“-Варна.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 2 ЗАНН,
Провадийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-
0001020/05.07.2021г., издадено от Директора на РД“АА“-Варна, с което на И.
Н. И., ЕГН ********** за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, вр. с
чл. 7, ал.1, т.4, б. „б” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл.
177, ал.3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 1000,00 лева.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН ********** да заплати на РД“АА“-Варна
сумата от 80. 00/осемдесет/ лв. представляваща направени разноски по делото
за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Варна в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7