ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 14.06.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на четиринадесети
юни две хиляди и осемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3293 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба с вх. № 164133/05.12.2017 г., подадена от “С.” ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. М.Д., против ответника “М.” АД (в
несъстоятелност), ЕИК *******, с която е предявен иск с правно основание чл.
694, ал. 2, т. 1 от ТЗ да бъде признато за установено съществуването на
вземането на ищеца към “М.” АД (в несъстоятелност) за сумата от 200 000
лева – главница по договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. за встъпване в
дълга на “РОНЕКС 2000” ООД към С.Р.И.с фирма ЕТ “Б.Ф.– С.И.” във връзка с договор за
консултантска дейност от 30.06.2012 г., и за сумата от 1 110 815,40
лева – договорна лихва към 30.03.2016 г., които вземания са прехвърлени
(цедирани) на ищеца от С.Р.И.с фирма ЕТ “Б.Ф.– С.И.” по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2017 г., които
суми са включени в Списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на “М.” АД (в
несъстоятелност), предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, и за които
възражението по чл. 690, ал. 1 от ТЗ на ищеца е оставено без уважение с
Определение № 6839 от 15.11.2017 г., постановено по т.д. № 8464/2012 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-2 състав.
Съдът е констатирал, че представителите
и управителния съвет на ответното дружество “М.” АД (в
несъстоятелност), както и ликвидатора, са заличени от Търговския регистър.
Надзорният съвет на дружеството не участва в управлението на дружеството и той
представлява дружеството само в отношенията с управителния съвет, а не спрямо
трети лица, по аргумент от чл. 242, ал. 1 от ТЗ. Следователно ответното
дружество не може да се представлява надлежно по реда на чл. 635, ал. 3 от ТЗ в
производството по иск с правно основание чл. 694 от ТЗ. Предвид това и на
основание чл. 29 от ГПК следва да бъде назначен особения представител на
ответника “М.” АД (в
несъстоятелност) за сметка на ищеца.
С оглед на горното, с разпореждане от
16.05.2018 г. съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за
внасяне по сметка на Софийски градски съд на депозит за назначаване на особен
представител на ответника “М.”
АД (в несъстоятелност) в размер на 12 320 лева. Същият е предупреден за последиците при неизпълнение в срок
на дадените указания.
Разпореждането
е връчено на ищеца на 28.05.2018 г. на посочения съдебен адрес и срокът за
изпълнение на дадените указания е изтекъл на 04.06.2018 г.
С молба с вх. № 78020/05.06.2018 г., с пощенско
клеймо от 01.06.2018 г., ищецът е направил искане да бъде
отменено разпореждането, с което на ищеца е указано да внесе депозит за особен
представител на ответника.
Съдът не споделя доводите на ищеца,
изложени в молбата от 05.06.2018 г. При хипотезата на особено процесуално
представителство не се прави разграничение за представителство на физическо и
юридическо лице.
Представителството на юридическите лица
се урежда в закона или в устройствените им правила. С оглед на
правноорганизационната форма и системата на управление на акционерното
дружество ответник, същото се представлява от управителния съвет или овластено
от него лице, на основание чл. 235, ал. 1 и 2, съответно чл. 241, ал. 1 от ТЗ.
В случая представителите и всички членове на управителния съвет на ответното
дружество са заличени от Търговския регистър, поради което ответното дружество
не може да бъде надлежно представлявано от управителните си органи в
производството по предявения иск, съгласно изискването по чл. 635, ал. 3 от ТЗ.
Същото не може да бъде представлявано и от синдика, който съгласно разпоредбата
на чл. 694, ал. 4 от ТЗ е самостоятелна страна в производството.
Както е посочено в разпореждането от
16.05.2018 г., по аргумент от чл. 242, ал. 1 от ТЗ, надзорният съвет
представлява дружеството само в отношенията с управителния съвет, поради което
членовете му не могат да представляват ответното дружество по чл. 30, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 635, ал. 3 от ТЗ.
Неоснователни са
доводите на ищеца, че в случая ответното дружество следва да се представлява от
ликвидатора му. С откриването на
производството по несъстоятелност с решение № 584/30.03.2016 г. по т.д. №
8464/2012 г. по описа на СГС, производството по ликвидация на “М.” АД е спряно,
съгласно чл. 272а, ал. 1, изр. първо от ТЗ, както и е отразено в Търговския
регистър. На основание чл. 272а, ал. 1, изр. второ от ТЗ, производството по
ликвидация се счита прекратено от датата на влизане в сила на решението по чл.
630 от ТЗ, като в случая се установява от служебно извършена справка в
електронната деловодна система на съда, че решението е влязло в сила на 09.04.2016 г. Поради горното съдът намира, че ликвидаторът не може да представлява
надлежно ответното дружество в настоящото производство.
Несъстоятелни са
доводите на ищеца, че ответното дружество може да се представлява от адвокат,
доколкото след заличаването на органи на управление на ответното дружество не
може да бъде надлежно учредена представителна власт.
В случая
разноските за назначаването на особен представител са за сметка на страната,
инициирала производството – ищеца по делото. Нормата на чл. 694 от ТЗ не
предвижда освобождаване на страните от разноски по делото, включително депозит
за възнаграждение на особен представител.
Поради изложените съображения съдът
намира, че не са налице предпоставките по чл. 253 от ГПК за отмяна на
разпореждане от 16.05.2018 г. и искането на ищеца следва да бъде оставено без
уважение.
След като в
дадения срок и до постановяването на настоящото определение ищецът не е изпълнил дадените от съда указания,
съгласно чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото - прекратено.
По разноските:
Съгласно чл. 694, ал. 7 от ТЗ, държавната такса
се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен
установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна
такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.
В Определение № 22 от 25.01.2013 г. по т.д. № 119/2012 г. по описа на
ВКС, Т.К., І Т.О. е даден отговор на поставения правен въпрос за дължимостта на
държавната такса и отговорността за разноски при предявяването на недопустим
иск по чл. 694 от ТЗ, като е прието, че кредиторът, предявил установителен иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ, дължи заплащането на държавна такса и на разноски по смисъла на чл. 694 от ТЗ и при прекратяване на производството по делото. Предварително внесената държавна такса не подлежи на връщане при
прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска съгласно
чл. 130 от ГПК, при оттегляне или при отказ от иска, както и при връщане на
исковата молба по чл. 129, ал. 3 от ГПК. Следователно отхвърлянето на иска е
приравнено на правни последици на десезирането на съда и на връщане на исковата
молба поради неотстраняване на констатирани нередовности, какъвто е настоящият
случай.
С оглед на горното върху цената на исковете от общо
1 310 815,40 лева, държавната такса възлиза на 13 108,15 лева,
изчислена върху една четвърт от вземането съгласно нормата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ. Предвид посочената задължителна практика на ВКС за дължимостта на
държавната такса и при прекратяване на производството и връщане на исковата
молба, същата се дължи от ищеца в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийски градски съд.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на “С.” ЕООД, ЕИК *******,
по молба с вх. № 78020/05.06.2018 г. за отмяна на
основание чл. 253 от ГПК на разпореждане от 16.05.2018 г., постановено по
търговско дело № 3293/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-8 състав.
ВРЪЩА искова молба с вх. №
164133/05.12.2017 г., подадена от “С.” ЕООД, ЕИК *******, против
ответника “М.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, заедно с приложенията.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по търговско дело № 3293 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-8 състав.
ОСЪЖДА “С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** 20, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 13
108,15 лева (тринадесет хиляди сто и осем лева и петнадесет
стотинки).
Определението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - София с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ :