П Р И С Ъ Д А №

 

                                        гр. ВИДИН, 28.06.2022год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни  две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ ДЕЧЕВ

 

          

секретаря П. Йорданова и в присъствието на прокурор, разгледа докладвано от съдията ДЕЧЕВ наказателно частен характер дело № 646  по описа за 2020год., въз основа на данните по делото и Закона, Съдът

                    

                         П Р И С Ъ Д И :

 

 ПРИЗНАВА подсъдимата  М.С.Л., родена на *** г. в гр.Видин, с постоянен адрес ***, българка,  българско гражданство, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 11.05.2020г., около 22:30часа в с. Иново, обл. Видин, причинила на Г.И.П. *** лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в контузия на раменете с болки и издрасквания на подмишниците с което са причинени болки и страдания -  престъпление по чл. 130 ал.2 от НК,  за което и на основание чл. 78а  от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и ѝ налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 1000.00/хиляда/ лева.

ПРИЗНАВА подсъдимата  Л.С.Л. родена на *** г. в гр.Видин, с постоянен адрес ***, българка,  българско гражданство, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 11.05.2020г., около 22:30часа в с. Иново, обл. Видин, причинила на Г.И.П. *** лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в контузия на раменете с болки и издрасквания на подмишниците с което са причинени болки и страдания -  престъпление по чл. 130 ал.2 от НК,  за което и на основание чл. 78а  от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и ѝ налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 1000.00/хиляда/ лева.

 ОСЪЖДА подсъдимите М.С.Л. и Л.С.Л. със снета по делото самоличност да заплатят солидарно на Г.И.П. *** сумата от 500.00/петстотин/лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането /11.05.2020г./ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск до пълния му размер от 4000.00лв., като неоснователен, както и сумата от 400.00/четиристотин/лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за повереник по делото и 80.00/осемдесет/лева за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, 12.00/дванадесет/ лева за платена държавна такса.

            ОСЪЖДА подсъдимите М.С.Л. и Л.С.Л. със снета по делото самоличност солидарно да заплатят по сметка на Районен съд – Видин сумата в размер на 50.00 представляваща държавна такса върпху уважения размер на гражданския иск.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд гр. Видин в петнадесетдневен срок, считано от обявяването й.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ към присъда от № 246/ 28.06.2022 г.   по  НЧХД №  646 / 2020 г.  по описа на Видинския районен съд, ІV-ти наказателен състав.

 

          Производството пред Видински районен съд е образувано по депозирана частна тъжба от Г.И.П. *** против подсъдимата М.С.Л. *** за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и  против подсъдимата Л.С.Л. *** за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

           В образуваното наказателно производство е приет за съвместно разглеждане  предявения от тъжителката Г.П. граждански иск против  подсъдимите М.Л. и Л.Л. за сумата от 4000 лв. за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, която да заплатят солидарно,  представляващи обезщетение за претърпени от тъжителя в резултат на деянието  неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на деянието до изплащането на сумата, като се претендират и направените по делото разноски,.

            В съдебно заседание чрез процесуалния си представител тъжителката поддържа изцяло възведеното обвинение и предявения граждански иск против подсъдимите М.Л. и Л.Л. и моли за постановяване на осъдителен съдебен акт, като претендира и направените по делото разноски.

            Подсъдимите М.Л. и Л.Л. не участват в съдебно заседание лично и се представляват от надлежно упълномощен защитник. Последният моли да бъдат оправдани двете му подзащитни – подсъдимите М.Л. и Л.Л..

            Защитникът на подсъдимите  М.Л. и Л.Л. излага  съображения за недоказаност от обективна и субективна на предявеното с частната тъжба обвинение, пледира за постановяване на оправдателна присъда, за отхвърляне на предявените граждански искове и за присъждане на направените по делото разноски.

            След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

           Видно от заключението на вещото лице д-р А.П.И. по извършените от нея съдебно - медицинска експертиза по писмени данни № 19/21г. на тъжителката П. е причинена лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание, контузия на раменете с болки и издрасквания на предмишниците. Описаните травматични увреждания по местоположение и характер отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени от пострадалата. Липсва описание на травматичните увреждания, като размери, цвят и точно местоположение, от което да се съди за давност, тежест и механизъм на получаване.

         В разпита си в с.з. вещото лице д-р И. твърди, че в медицинската документация П. е имала охлузвания в предната подмищница. При прегледа не са установени кръвонасядания и не става въпрос за синини.При държане отпред е възможно да има охлузвания, а не наранявания, тъй като са повърхностни,  в предмищницата и тези охлузвания по кожата са били довели до по-интензивни болки и страдания за период от около 10-20 дни. Мястото е в предната част на предмищницата, като в документацията няма описана болка в гръдната част.

       П. е прегледана на 11.05.2020г.  в 23.30 часа в Спешено отделение – Видин, с амбулаторен лист № 005602, като е постъпила11.05.2020г. в 23.30 часа с диагноза: други повърхностни травми на предмищницата. Видно от анамнезата П. е блъскана и удряна като и е нанесен побой един час преди прегледа и има издрасквания по ръцете. Установени са охлузвания по двете предмищници, като била контактна, ориентирана , с кръвно налягане 120/80 и 76/мин. Прегледът в Спешен център е на датата на нанесения побой,                      

        По делото е разпитан свидетелят Н Н, който твърди, че през м. май 2020г. към 23.30 часа излязъл от стаята и видял подсъдимата Л. да държи майка му – тъжителката П., отпред през раменете, а подсъдимата М. и нанасяла удари. След това тъжителката тръгнала да влиза в къщата и М. тръгнала след нея. На другия ден видял синини и охлузвания по тялото на майка си. Идвала полиция. Л. и М. били съседи с П. и Николов. Твърди, че е завел майка си на лекар. Повече от седмица след това П. имала болки и се чувствала обидена.

         Свидетелят С К твърди, че преди две години през м. май към 22.30 часа била на гости на тъжителката П. и тогава си тръгнала и видяла П и сина и, както и две жени, като една с руса коса държала П., а другата била чернокоса и и нанасяла удари. Тора било около 22.30 – 23.30 ч. П. била много притеснена. Снахата на К била ракарала П. с Спешно отделение. П. изпитвала много дълго време болки в лявата част на гръдния кош. Л. била държала П. за раменете, като ударите са били нанасяни с юмруци.

         Подсъдимите М.Л. и Л.Л. към момента на издаване на справките за съдимост и към момента на деянията по тъжбата не са осъждани.

           Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в производството гласни и писмени доказателства, които кореспондират помежду си и взаимно се подкрепят.

           Заключението на вещото лице д-р А.П.И. по извършената от нея съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 19/21г.  се приема от съда като обективно, компетентно и безпристрастно съставено.          

                      Подсъдимите  Т И Тне се явяват и не дават  обяснения, като видно от изявлението на защитника им, като процесуалният им представител адв. Г. моли да бъдат оправдани подзащитните му по повдигнатите обвинения с тъжбата.

          При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи, а именно че деянията по чл. 130, ал. 2  от НК  са осъществени  от обективна и от субективна страна от подсъдимите  М.Л. и Л.Л..    

         Законовият състав на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК урежда случайте на лека телесна повредау която се изразявае в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказаниет. В тези случаи  не се е стига до разстройство на здравето, а е налице само ограничено смущение, а именно болка или страдание. Болката е краткотрайно неприятно усещане от физически контакт, докато страданието е една продължаваща болка. Причиняването на лека телесна повреда, за разлика от причиняването на други телесни повреди, е престъпление, само ако бъде извършено умишлено.   

         Съгласно разпоредбите на чл.35 ал.1 и ал.2 от НК наказателната отговорност е лична и наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление. В настоящият казус, от всички писмени и гласни доказателства,  се установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите М.Л. и Л.Л. са нанесли лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, на тъжителката П..

          Извършеното престъпление и участието на подсъдимите М.Л. и Л.Л. в него се доказва по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна от гласните и писмени доказателства по делото. От доказателствата за съставомерните признаци на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК съдът приема, че е налице каквато доказателствена съвкупност, годна да доведе до извод за извършено престъпление от подсъдимите М.Л. и Л.Л..

          От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 от НК от двете подсъдими.

          Причина за извършеното деяние е ниската правна култура на подсъдимите, незачитането на установения правов ред в страната, включващ забраната да не се вреди другиму във връзка с принципа на неприкосновеност на личността и слабите им морално – волеви задръжки.

          Приетото от съда за извършено престъпление от подсъдимите  Лария Л. и Л.Л. е  наказуемо по наказателния закон с лишаване от свобода за срок, по – малък от три години /до шест месеца/ или пробация или глоба от сто до триста лева, подсъдимите не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дейците, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. Съгласно чл. 57, ал. 1 от НК когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата на предходните членове, а съгласно ал. 2 когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36.

         В разпоредбата на чл. 130, ал. 2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода лишаване от свобода за срок, по – малък от три години /до шест месеца/ или пробация или глоба от сто до триста лева.

         Налице предпоставките по чл. 78а от НК по отношение на подсъдимите М.Л. и Л.Л., като не са налице забранителните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК. Подсъдимите М.Л. и Л.Л. са пълнолетни, не са осъждани и не е освобождавани от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.

         От обективна страна на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК разкрива относително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайното за този род деяния, тъй като дейците са извършили за пръв път такова деяние и същите са неосъждан.

          Изложеното характеризира извършителите – подсъдимите М.Л. и Л.Л., като лица с пренебрежително отношение към правовия ред, включително и към установените правила за поведение в обществото.

          С оглед на изложеното, съдът следва да освободи подсъдимите М.Л. и Л.Л.,  от наказателна отговорност и да наложи административни наказания за деянието, осъществяващо състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, във при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума, предвиден в закона, а именно глоба от 1000 лв..

        Така определеното наказание за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК според Съда ще окаже превъзпитателно и поправително въздействие върху осъдените към спазване на законите и добрите нрави, ще въздейства предупредително върху тях и ще им отнеме възможността да извършат и други престъпления. Така определеното наказание ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

         Относно предявения граждански иск за неимуществени вреди, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесената лека телесна повреда  от подсъдимия  Я, същият се явява доказан по своето основание. Искът следва да се уважи  по правилата на чл. 52 от ЗЗД в размер от 500.00/петстотин/лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането /11.05.2020г./ до окончателното изплащане, като следва да се отхвърли гражданския иск до пълния му размер от 4000.00лв., като неоснователен, както и следва двете подсъдими да заплатят сумата от 400.00/четиристотин/лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за повереник по делото и 80.00/осемдесет/лева за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, 12.00/дванадесет/ лева за платена държавна такса, както и солидарно да заплатят по сметка на Районен съд – Видин сумата в размер на 50.00 представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

        Поради изложеното съдът намира, че следва да се признае подсъдимата подсъдимата  М.С.Л., родена на *** г. в гр.Видин, с постоянен адрес ***, българка,  българско гражданство, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 11.05.2020г., около 22:30часа в с. Иново, обл. Видин, причинила на Г.И.П. *** лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в контузия на раменете с болки и издрасквания на подмишниците с което са причинени болки и страдания -  престъпление по чл. 130 ал.2 от НК,  за което и на основание чл. 78а  от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и ѝ налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 1000.00/хиляда/ лева.

Следва да се признае подсъдимата  Л.С.Л. родена на *** г. в гр.Видин, с постоянен адрес ***, българка,  българско гражданство, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 11.05.2020г., около 22:30часа в с. Иново, обл. Видин, причинила на Г.И.П. *** лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в контузия на раменете с болки и издрасквания на подмишниците с което са причинени болки и страдания -  престъпление по чл. 130 ал.2 от НК,  за което и на основание чл. 78а  от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и ѝ налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 1000.00/хиляда/ лева.

 Следва да се осъдят подсъдимите М.С.Л. и Л.С.Л. със снета по делото самоличност да заплатят солидарно на Г.И.П. *** сумата от 500.00/петстотин/лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането /11.05.2020г./ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск до пълния му размер от 4000.00лв., като неоснователен, както и сумата от 400.00/четиристотин/лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за повереник по делото и 80.00/осемдесет/лева за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, 12.00/дванадесет/ лева за платена държавна такса.

 Следва да се осъдят подсъдимите М.С.Л. и Л.С.Л. със снета по делото самоличност солидарно да заплатят по сметка на Районен съд – Видин сумата в размер на 50.00 представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

        Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: