Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Кърджали, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело № 364
по описа за 2022 г.
на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, вр. с чл.192, ал.2 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба от Ж.М.К. от ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед №689/09.08.2022г.,
издадена от кмета на община Черноочене, с
която е учредено право на преминаване през поземлен имот с пл.сн.№**, кв.** по КРП на ***, собствен на Ж.М.К.
Жалбоподателят
намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Сочи, че в заповедта не са изложени фактическите и правни основания за
издаването й, съобразно изискванията на чл.59, ал.1, т.4 от АПК. Излага съображения
за необоснованост на избрания от административния орган вариант за осъществяване
на преминаването през имота. Твърди също,
че не били отчетени намеренията за неговото застрояване, наличието на рисково
кръстовище, както и начинът на ползване на отделните части на имота. Иска отмяна на оспорената заповед и претендира направените
по делото разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото, поддържа
жалбата, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от ответника и от заинтересованата страна. В представени писмени бележки, въвежда
допълнителни съображения, че от мотивите в заповедта не става ясно, коя от двете
процедури по ЗУТ е осъществил административният орган - тази по чл.192, ал.2 ЗУТ,
или такава по чл.193, ал.3 от ЗУТ. Сочи, че в случая е учредено право за прокарване
на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, при условията
на чл.193, ал.2 от ЗУТ. Счита, че предвидения
в оспорената заповед вариант за преминаване през неговия имот е незаконосъобразен
и неосъществим, тъй като с него се предвижда прокарване на задънена улица до имота
на молителя, а параметрите на сервитутната ивица не са
съобразени с изискванията на чл.81 от ЗУТ.
Намира, че така учреденото право е
икономически нецелесъобразно, тъй като се намалява стойността на служещия имот,
като интересите на собственика се засягат в степен, по-голяма от необходимото за
целта.
Ответникът
по жалбата – Кмет на община Черноочене, чрез пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата. В представена молба излага съображения за законосъобразност
на оспорената заповед. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира деловодни разноски.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
и иска намаляването му до размера, определен в Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения.
Заинтересованата
страна – А.Г.С., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето
й като неоснователна. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът,
като взе предвид постъпилата жалба, становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Видно
от приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №**, том
**, рег. №**, дело №**/** г., жалбоподателят Ж.К. е собственик на поземлен имот
№** по кадастралния и регулационен план на ***, ***, с обща площ 750 кв.м., при
граници на ПИ: север – улица; изток – ПИ с пл.сн. №**;
югоизток – ПИ с пл.сн. №**; юг – ПИ с пл.сн. №**; запад – ПИ с пл.сн. №**.
С молба
вх.№94-00-1384/08.07.2021 г., А.С., като собственик на ПИ с пл.сн.№**, кв.** по плана на *** е поискал от кмета на община Черноочене, да му
бъде учредено право на преминаване през ПИ с пл.сн.№**,
собственост на Ж.М.К., поради това, че няма достъп до собствения си имот.
По горната
молба кметът на община Черноочене се е произнесъл с писмо изх. №
94-00-1384/15.07.2021 г., с което по същество е направен изричен отказ за издаване
на заповед за учредяване на право на преминаване по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ.
С Решение
№ 236/03.12.2021 г., постановено по адм. д.№ 201/2021
г. описа на АС-Кърджали, във връзка с подадена от С. жалба, изричния отказ за учредяване
на право на преминаване през чужд имот, обективиран в
горното писмо, е отменен като незаконосъобразен, поради наличието на предпоставките
за издаване на заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ, като преписката е върната на административния
орган за ново произнасяне по молба с вх.№94-00-1384/08.07.2021 г. на А.С.. С Решение
№ 4644/16.05.2022 г., постановено по адм. д. №
1018/2022 г. на ВАС, решението на АС – Кърджали е оставено в сила.
С протоколно
решение от 23.06.2022 г., комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №479/23.06.2022
г. на кмета на община Черноочене, стойността на обезщетението за правото на преминаване,
което следва да бъде изплатено на собственика на засегнатия ПИ с пл.сн. №**, кв. ** по КРП на ***, е определена на *** лв., за засегнатата
площ от 55 кв.м. /17м./3м./. Видно от приложеното платежно
нареждане, на 03.08.2022 г., горната сума е внесена по банковата сметка, посочена
в решението.
Със
Заповед № 689/09.08.2022 г., издадена от кмета на община Черноочене, предмет на
настоящото производство, на основание чл.192, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, на А.Г.С., собственик
на ПИ с пл.сн. №**, кв. ** по КРП на ***, е учредено възмездно
право на преминаване през собствения на жалбоподателя ПИ с пл.сн. №**, кв. ** по КРП на ***, разпростиращо се върху 55 кв.м
от имота, съобразно Вариант III от съдебно-техническата
експертиза, приета по адм. д. № 201/2021 г. по описа на
АС – Кърджали.
По делото
е приложено и заявление с вх.№ 94-00-1075/15.06.2022 г., с което жалбоподателят
К. е поискал издаване на скица с виза за проектиране на гараж в ПИ пл.сн. №** по плана на ***. Към заявлението са приложени документ
за собственост /нотариален акт/ и скица № */*** г., на която е отбелязано местоположението на заявеното застрояване.
Няма данни за разрешаване на заявения строеж.
По делото
е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира
като компетентно, обективно и съответстващо на събраните по делото доказателства.
Според заключението, в ПИ с пл.сн. №**, кв.**, по КРП
на ***, собственост на жалбоподателя, съществува едноетажна жилищна сграда, по западната фасада
на която са изградени стопанска сграда и навес за домуване
на автомобил (допълващо застрояване). За изграждането на жилищната сграда е издадена
виза за проектиране, разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация.
В заключението се сочи, че правото на преминаване, предвидено в заповедта, а именно:
в северозападния край на ПИ с пл.сн. №**, не влошава и
не ограничава условията на застрояване, начина на трайно ползване, както и не засяга
разрешените строежи или съществуващите сгради в имота. Посочено е, че сервитутната ивица отстои
съответно на 7м. и на 3.5 м., от построената в имота жилищна сграда и изграденото
към нея допълващо застрояване. В заключението е направена съпоставка между посочения
в заповедта достъп до ПИ пл.сн. №**, с други два варианта
за преминаване през чужд имот, като е посочено, че в единия случай засегнатата площ
ще бъде двойно по-голяма, спрямо тази в заповедта, а в другия, предвид конфигурацията
и размерите на имот пл.сн. №** и наличието на денивелация
между имотите (господстващ и обслужващ), би се стигнало до влошаване условията на
застрояване и начина на трайно ползване. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че достъп до ПИ с пл.сн.№** през ПИ с пл.сн. № **, преминаващ по границата с ПИ с пл.сн.№**, е невъзможен, поради съществуващата сграда, разположена
на не повече от 1.5 м. от границата между ПИ с пл.сн.
№ ** и ПИ с пл.сн. № ** (границата между УПИ * и *). Като икономически неизгодно и нецелесъобразно вещото лице
е отбелязало преминаването по границата между УПИ ** и УПИ **, тъй като при този
вариант ще се засегне по-голяма площ.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения
от закона 14-дневен срок и от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма,
при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и в съответствие с материалния закон.
По силата на чл.192, ал.1 ЗУТ, право на преминаване през чужд
поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, сключен между собствениците на поземлените имоти. Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените
имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване се учредява със заповед на кмета на общината /чл.192, ал.2 от ЗУТ/. В случая, не е постигнато съгласие между собствениците на ПИ с пл.сн. №** и ПИ с пл.сн. №**, кв.** по КРП на ***, видно и от доказателствата по адм.д.
№201/2021 г. по описа на КАС, поради което компетентен
да учреди право на преминаване
е кметът на община Черноочене.
Оспорената
заповед съдържа и надлежни фактически и правни основания. Учреденото с нея
право на преминаване е основано на относимите разпоредби на чл.192, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, както и на решението на комисията
по чл.210 от ЗУТ и на Решение №
236/03.12.2021 г., постановено по адм. д.№ 201/2021 г.
описа на АС-Кърджали, оставено в сила с Решение № 4644/16.05.2022 г., постановено
по адм.д.№1018/2022 г. по описа на ВАС, с което е отменен
изричният отказ за учредяване на право на преминаване и преписката е върната на
кмета на общината за ново произнасяне по молбата на А.С., съгласно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението. С последното
е установено, че са налице предпоставките за учредяване на право на преминаване
по реда чл. 192 от ЗУТ, тъй като заинтересованата страна С. няма достъп до собствения
си ПИ с пл.сн. №** в кв.** по КРП на ***, като за осъществяването
на такъв достъп е необходимо преминаването през чужд имот. Установено е, че е търсено,
но не е постигнато съгласие със собственика на имот пл.сн.№**,
преминаването през който имот е прието като икономически и технически най-целесъобразен
вариант. В тази връзка, горните решения, на които административния орган се е позовал,
с изложените в тях мотиви и задължителни указания, са част от административната
преписка по издаването на оспорената заповед.
Според
чл.192, ал.4
от ЗУТ, с правото на преминаване не могат да се влошават
условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства
установения начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени
строежи или съществуващи сгради. Съдът намира, че с възприетия в оспорената заповед вариант за преминаване
през имота на жалбоподателя, посочените в закона условия
са спазени. Съгласно заключението по назначената СТЕ, учреденото през имота на жалбоподателя
право на преминаване е технически и икономически най-целесъобразен
вариант, при който, трасето за преминаване е на разстояние от съществуващата в имота жилищна сграда
и не се засяга и ограничава установения начин на ползване на имота и на съществуващите в него сгради.
От своя страна, намерението на жалбоподателя да застрои имота, би представлявало
пречка за учредяване на правото на преминаване, само ако е налице надлежно разрешен
строеж. Видно от представените доказателства, на 15.06.2022 г. жалбоподателят К.
е депозирал заявление за издаване на скица с виза за проектиране на гараж в собствения
му ПИ с пл.сн. №**, кв.** по плана на ***. В хода на настоящото
производство се установи, че такава виза за проектиране не е издавана, нито е налице
акт за разрешаване на заявения строеж. В тази връзка съдът намира, че е изпълнено
и предвиденото в закона условие - с учреденото право на преминаване, да не се засягат
разрешените строежи.
Спазено е и изискването на чл.192, ал.6 от ЗУТ, като цената на правото на преминаване,
определена по реда на чл.210 от ЗУТ, е заплатена от заинтересованата страна на
03.08.2022 г., т.е. преди издаването на оспорената заповед.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за неяснота, касаеща вида
на процедурата, приложена от административния орган. Не може да се приеме, че така
учреденото право е такова по чл.193 от ЗУТ - за прокарване на отклонения от общи
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, тъй като последната
хипотеза включва и изграждане на съответното отклонение въз основа на разрешение
за строеж, както и придобиване на собствеността
върху това отклонение /арг. от чл.193, ал.2 и ал.7 ЗУТ/. В случая, в хода на процедурата пред административния
орган, не е разрешавано изграждане на каквото и да било отклонение от съоръжение
на техническата инфраструктура, още по-малко пък е предвидено придобиване на собствеността
върху такова отклонение. Видно от съдържанието
на оспорения акт с последния е учредено единствено право на преминаване по реда
и при условията на чл.192, ал.2 ЗУТ, със съответстващите му права и задължения за
собствениците на господстващия и служещия имот. В заповедта не е указан и транспортен
достъп до господстващия имот, нито е предвидено изграждането на улица /задънена
или като отклонение от общи мрежи на техническата инфраструктура/.
Съдът намира
на неоснователни и доводите на жалбоподателя за несъразмерно засягане на правото
му на собственост. Избраният от административния орган вариант на учреденото право
е икономически и технически най-целесъобразният и според двете СТЕ, касаещи случая,
като в хода на настоящото съдебно производство и на това по адм.д.
210/2021 г. на КАС не са правени възражения, нито доказателствени
искания свързани с ширината на трасето за преминаване.
По изложените
съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената жалба следва да
се отхвърли, като неоснователна.
При
този изход на делото, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, на ответника и на заинтересованата страна, се
дължат деловодни разноски, платими от жалбоподателя. Съдът намира за основателно
възражението за прекомерност на договореното и изплатено от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 1 440 лв., съобразно приложения ДПЗС №**/*** г.
Предвид невисоката фактическа и правна сложност на спора, следва жалбоподателя да
бъде осъден да заплати на ответника, деловодни разноски в размер на 1 250 лв., който
е и минималния размер по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размер
на адвокатските възнаграждения. На заинтересованата страна А.Г.С. се следват разноски
в размер на 926 лв., от които: 500 лв. за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно приложен ДПЗС №**/*** г., както и 426 лв. за внесеното от заинтересованата
страна възнаграждение за вещо лице по назначената СТЕ.
Водим
от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.М.К. от ***, против Заповед №
689/09.08.2022 г. на кмета на община Черноочене, като неоснователна.
ОСЪЖДА Ж.М.К. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Община Черноочене,
разноски по делото в размер на 1 250 лева.
ОСЪЖДА Ж.М.К. от *** да заплати на А.Г.С.
от ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на
926 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: