№ 3054
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20231110159129 по
описа за 2023 година
Предявена е искова молба от И. К. Д. с ЕГН ********** срещу ... с искане съдът да прогласи
за нищожна клаузата предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена
в договора, сключен между ищеца и ..., , като нищожна на основание чл. 26, ал.1 , пр. 1 -
противоречаща на закона ЗЗД. и евентуален осъдителен иск на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД ответника ..., да заплати на ищеца сумата в размер на 142.87 лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане;
Ответникът оспорва иска , като счита, че клаузата не противоречи на закона, не оспорва да е
сключвал договор с такава клауза с ищеца.
По иск с правно основание на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - противоречащ на закона, в тежест
на ищеца е да докаже, че е налице облигационно отношение между страните - което не се
спори по делото, както и да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
договорът страда от посочените пороци. По иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД -
в тежест на ищеца е да докаже, че сумата е напуснала неговия патримониум и е преминала в
патримониума на ответника, в тежест на ответника е да докаже, че има правно основание да
задържи сумата.
ОТДЕЛЕНО ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖНО ЗА ДОКАЗВАНЕ с доклада по делото е , че
ищецът и ответникът са страни по процесните договори за паричен заем със съдържание
изложено в исковата молба, както и че в изпълнение на процесния договор е заплатил на
ответника следните суми – общо сума в размер на 1316,50 лева представляваща 1170 лева
главница, 3,61 лева договорна лихва и 142,87 лева такса за допълнителна услуга „бързо
разглеждане“.
Съдът намира предявените искове за допустими.
Предявени са кумулативно съединени установителен и осъдителен иск с правно основание
чл. Чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а кумулативно съдинен с осъдителния иск по чл. 55,ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
1
На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното дружество – кредитодател не
е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя –такса за
експресното разглеждане на кредита – налице е клауза, която противоречи на нормата на чл.
10а от Закона за потребителските кредити, поради което и следва да се приеме, че
заплатената такса в размер на 142,87лв. е заплатена при начална липса на основание и
следва да бъде осъдено ответното дружество да я върне на ищцата.
Посочената клауза се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, доколкото
неравноправна е всяка „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.“ и доколкото последващото
изброяване на хипотези в чл. 143, ал.2 от ЗПП не са изчерпателно дадени, а само примерно
(в този смисъл вж. Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК).
Несъмнено, в цитираната клауза на процесния Договор във вреда на заемателя е уговорено
задължение за услуга по експресно разглеждане на документи за предоставянето на кредита.
Следва да се има предвид, че
кредитът не може да бъде усвоен, ако не бъде отпуснат, но същият не би бил отпуснат, ако
заемателят не се съгласи на клаузите по договора, за който липсват доказателства да е дадена
възможност за индивидуално договаряне на клаузи. Неоснователни са доводите на
ответника, че ищецът като заемател се е съгласил с тази клауза и посочената услуга му е
била предоставена – липсват каквито и да било доказателства, установяващи, че услугата е
била предоставена и какво е съотношението между бързината, с която са разгледани
документите по отпускането на кредита по процесния договор спрямо договори, по които
заемателят не е поискал да ползва посочената услуга по експресно разглеждане.
По иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е разпределена
доказателствена тежест да установи, че е платил процесната сума на ответника, което не се
спори по делото, а в тежест на ответника е да докаже, че сумата е била дължима и е платена
на правно основание, като има право да я задържи, което не се доказва при условията на
пълно и главно доказване, поради което искът за връщане на сумата е основателен.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищеца.
Същият е сторил разноски в размер на 100лв. - държавна такса и 250 лв. с ДДС за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие по предявените искове, в полза на адв.
М..
Предмет на исковата молба са две претенции - по чл. 26 от ЗЗД относно клауза от
договор за кредит, касателно такса за бързо разглеждане на същия и претенция с пр.осн. чл.
55 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума в размер на 142.87лв..
Проведени е едно заседание.
Предметът на двете претенции е различен. Първата цели да установи, че клаузата от
договора е нищожна, тъй като противоречи на императивни норми на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.
Втората е да се върне това, което е надплатено по нея (обикновено това означава
всичко различно над получената сума - арг. от чл. 23 от ЗПК).
2
Подобно съединяване на искове (установителна пълна претенция и осъдителна) при
положение, че доводът за нищожност на сделката може да бъде и част от мотивацията на
осъдителната претенция, е допустимо, макар че по-скоро излишно (целта обикновено е
оскъпяване на производството, а от там и на разноските).
В тази ситуация следва да се съобразят няколко обстоятелства:
тези искове са масови - както исковата молба, така и отговорът, са по-скоро бланкетни,
въпреки обемите им;
недопустимата от юридическа гледна точка практика на дружества, като ответното, да
предоставят малки средства при подобни условия.
Съобразно чл. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като нормативният акт е съобразен по-скоро като насока, с
оглед практиката на ЕС, за положения труд от страна на адв. М. следва да е 250 лева с ДДС
(арг. и от т. 3 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г. и О. на СГС от 10.01.2024г. ч.гр.дело №
14143/2023г.).
На процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение, но съответно на
положени минимални юридически и практически усилия
Воден от гореизложеното, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск с правно основание на основание чл .26, ал
1, пр. 1 ЗЗД, вр. Чл. 143 ЗПК от И. К. Д. с ЕГН: ********** срещу .... с ЕИК .... в
отношенията между страните, че клаузата на Договор за кредит № ....г., с която е определено
допълнително възнаграждение, наречено „Такса за бързо разглеждане“ е нищожна, като
противоречаща на закона.
ОСЪЖДА .... с ЕИК .... да заплати на И. К. Д. с ЕГН: ********** сумата в размер на
142.87 лева., представляваща „Такса за бързо разглеждане“ по Договор за кредит № ....г.,
подлежаща на връщане от ответника на ищеца като платена при начална липса на
основание.
ОСЪЖДА .... с ЕИК .... да заплати на И. К. Д. с ЕГН: ********** сумата в размер на 100
раноски, сторени в настоящото производство.
ОСЪЖДА ... да заплати на адв. Д. сумата в размер на 250 лв. с ДДС за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие по предявените искове.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3