№ 3879
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110206877 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4892384, издаден от
СДВР, с който на В. С. Г., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена от В. С. Г., се твърди, че обжалваният електронен
фиш в електронния фиш липсват данни за повторност и липсват данни за
преценка дали е налице повторно извършено нарушение. Сочи се, че
материалният закон не приложен правилно и квалификацията в наказателното
постановление не съответства на извършеното нарушение. Иска се отмяна на
ЕФ. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 14.04.2021 г. в 18:22 ч. е управляван лек автомобил „БМВ 120 Д“, с
1
рег. № ХХХХ, в гр. София, по ул. „Даскал Стоян Попандреев“ до спирка на
МГТ Гробищен парк Бояна, с посока на движение от ул. „Кумата“ към
Околовръстен път. На посочения участък от пътя било въведено ограничение
на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч, (скорост за
движение в населено място). Ограничението било въведено с пътен знак В26,
наличието на който се установява от приложения по делото снимков
материал. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен
да се движи със 98 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза
на водача и същата се зачита като 95 км/ч. Нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство, мобилна система за видеоконтрол
ATCC ARH CAM S1, с номер 11743ее. За така установеното превишаване на
скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателката, с който на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1200 лева, за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци по отношение на квалификацията на
извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол от проверка на техническо
устройство и удостоверен тип, справка за собствеността на автомобила, копие
от заповед на МВР, протокол за ползване на техническото средство за
контрол на скоростта, справка от АИС АНД, ежедневна форма на отчет, както
и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята
съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен това, при
наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение
да анализира подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario
от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
2
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
посочения участък от пътя е било въведено ограничение на максимално
допустимата скорост на движение – 50 км/ч. (скорост за движение в населено
място), която в случая е била въведена с пътен знак В26. При ограничение на
скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със 98 км/ч., от
която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се
зачита като 95 км/ч. От наличните по делото доказателства се установява
още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че
същото е било в изправност. От приложения протокол се установява, точното
място, на което е било поставено стационарното средство за
видеонаблюдение. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението
е посочено достатъчно подробно от АНО – конкретизирано е на кое място на
посочения пътен участък и в каква посока на движението е установено
нарушението, което е напълно достатъчно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната в закона скорост за
движение в населено място, която е била въведена с пътен знак В 26, поради
което именно нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от
3
ЗДвП. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено
като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
действие.
От субективна страна нарушението, което е на просто извършване и е
извършено виновно при форма на вина пряк умисъл като жалбоподателката е
съзнавала противоправния характер на деянието и съзнателно е нарушила
установеното в закона ограничение на скоростта на движение.
Съдът констатира, че фишът е незаконосъобразен от материалноправна
страна по отношение на основанието за санкциониране на жалбоподателката.
В обжалвания електронен фиш липсват фактически твърдения, както и по
делото липсват доказателства за повторно извършване на твърдяното
нарушение в рамките на една година от извършването на нарушението, за
което е издаден процесният електронен фиш. Следователно не съответства на
описаното нарушение правно основание във връзка с чл. 182, ал. 4 от Закона
за движение по пътищата, която разпоредба предвижда „Когато нарушението
по ал. 1, т. 1 – 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца.“ Следователно електронният фиш следва да бъде изменен
като бъде приложена съответна на описаната в електронния фиш и
установена по делото фактическа обстановка съобразно с доказаното
нарушение.
За констатираното превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч. в
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 е предвидено, че водач, който превиши
позволената скорост на движение в населено място с превишаване над 40
км/ч, се санкционира с глоба 300 лв.
Доколкото съдът намира, че именно това е съответното на
констатираното и доказано в случая нарушение, за което следва да се
санкционира жалбоподателката и именно това е размерът на наказанието,
което следва да и бъде наложено, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във връзка с
ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът намира, че следва да измени електронния фиш като
приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение
на нарушението и на основание т. 2 от цитираната алинея и разпоредба да
4
намали размера на наложеното административно наказание.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63 д от ЗАНН в полза на
жалбоподателката, съразмерно с уважената част от жалбата, следва да бъдат
присъдени разноски в размер на ¾ от заплатените от нея адвокатски хонорар
в размер на 600 лв., доказан от приложеното по делото платежно нареждане, а
именно сумата от 450 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4892384, издаден от СДВР,
с който на В. С. Г., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 1200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, като на
основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 постановява изменя правното основание за
санкциониране на нарушението от чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗдВП и намалява размера
на наложеното наказание от 1200 лв. на 300 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, СДВР да заплати в полза на
В. С. Г., с ЕГН **********, сумата в размер на 450 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5