№ 9448
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110106604 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. Ф.И., против Д.
Р. Д., ЕГН **********, с адрес ...-III-1.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес ...-III-1, с абонатен № 394197, по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок, считано от
датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение
за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването
на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от „Термокомплект“ ООД съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на
подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от
съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 28750 по описа
на съда за 2022 г. на Районен съд- гр. Пловдив, XVI граждански състав.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени установителни искове против ответника за установяване дължимостта на
1
следните суми: сумата от 1833,48 лв., представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от месец 01.05.2018 г. до месец 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.12.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 295,65 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 25.11.2021 г., сумата от 24,41 лв., представляваща стойността
на дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.12.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 5,25 лв., представляваща мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 25.11.2021 г.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и прави искане за
допускане на съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените
искове. Не ангажира допълнително доказателства. Моли при постановяването на решението
да бъде взето предвид направеното от ответника плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозират отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, процесуалният представител на Д. Д. признава предявените
искове. Представя писмено доказателство – документ, удостоверяващ плащането на
претендираните суми.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необхоД. изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът не
оспорва обстоятелството,че е собственик на процесния топлоснаден имот, а това
обстоятелство се установява и от претия като доказателство по делото нотариален акт №
196, том III, рег. № 13864, нотариално дело № 540 по описа за 2012 г. на нотариус М.К., рег.
№ 200 и район на действие – Софийски районен съд. Освен това, Д. Д. е депозирал пред
ищцовото дружество заявление за откриване на партида на негово име.
Горното мотивира съдът да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
период ответникът е бил собственици на топлоснабдения имот и ползвател на доставената
от ответното дружество топлинна енергия и дължи заплащането на стойността на
предоставените от ищеца услуги, включително тези за дялово разпределение.
По делото е приет като доказателство договор № Д – О – 64 от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Термокомплекп“ ООД, с който на последното дружество му е възложено
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в
сгради етажна собственост при спазване на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ ОУ-024/10.08.2007 г. Ответникът не оспорва предоставянето на услуга за дялово
разпределение за процесния период, нито нейната стойност. Напротив Д. Д. заплаща част от
претендираните главници, мораторните лихви и разноските и признава основателността на
претендираното от ищцовото дружество вземане, както и размера му.
Направеното плащане в хода на производството се потвърждава от ищеца и същото
2
погасява изцяло мораторните и законни лихви и главницата, представляваща стойността на
услугата за дялово за разпределение и частично главницата представляваща стойността на
топлинната енергия. Погасяването на задължението от страна на ответника е обстоятелство
от значение за решаването на спора, настъпило в хода на производство, което на основание
чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе при постановяването на крайния съдебен акт.
Погасяването на задължението чрез изпълнение не се оспорва от ищцовото дружество и
същото обуславя неоснователност на исковите претенции за заплащане на стойността на
услугата за дялово разпределение и на законните лихви и частична основателно на иска,
имащ за предмет стойността на топлинната енергия до размера на сумата от 752,70 лв.
По разноските:
Ответникът отговаря за разноските, направени от ищцовото дружество в заповедното
и исковото производства, тъй като е заплатил задълженията си след образуването на
исковото производство. Предвид обстоятелството, обаче, че с направеното плащане Д. Д. е
изпълнил задължението си за разноски, следва да бъде присъдено единствено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. в полза на ищцовото дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
По иска предявен от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от
П.Р.П. и М.С.Ц. против Д. Р. Д., ЕГН **********, с адрес ...-III-1, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 752,70 лв.
(седемстотин петдесет и два лева и седемдесет стотинки) – главница, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснаден находящ се на адрес в ...-III-1, с абонатен №
394197, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
13.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете над
уважения размер за следните суми: а) 1 080,78 лв. (хиляда и осемдесет лева и седемдесет и
осем стотинки) – главница представляваща стойността на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., б) сумата от 295,65 лв. (двеста деветдесет и пет лева и
шестдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
25.11.2021 г., в) сумата от 24,41 лв. (двадесет и четири лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща стойността на дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г. и сумата от 5,25 лв. (пет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до
25.11.2021 г., както и искането на ищеца за присъждане на направените разноски в исковото
и в заповедното производства в общ размер от 273,34 лв. (двеста седемдесет и три лева и
тридесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА Д. Р. Д., ЕГН **********, с адрес ...-III-1 да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно
село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. сумата от 50 лв. (петдесет
лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните от деня на връчването му.
Препис от решението, след влизането му в сила, да бъде приложено по частно
гражданско дело № 7025 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4