Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............,
град Шумен, 20.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание
на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА БОРИСОВА
при секретаря Св.Атанасова
като разгледа докладваното от административен съдия
Кр.Борисова адм. дело №522 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.76 ал.2
и ал.3 и чл.74 ал.4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО),
образувано по жалба на “КОЦ – Шумен” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя на дружеството
д-р С.С.К., против Заповед за налагане на санкции№РД-09-341 от
09.10.2019год. на Директора на Районна здравноосигурителна каса град Шумен
(РЗОК - Шумен).
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт,
поради постановяването му при неспазване на законоустановената форма при
издаване акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, както и при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146,
т.4 от АПК. Сочи се, че актът не съдържа задължителните фактически и правни
основания, послужили за издаването му, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1,
т.4 от АПК, както и че е налице неправилно приложение на материалния закон,
съответно на законовите и договорни норми.
По същество се оспорват релевираното с административния акт нарушение,
като се твърди че не е налице такова, както и че епикризата на ЗОЛ С.С.е пълна
и отговаря на изискването за реквизити, а съдържащата се в нея диагноза е
безпротиворечива и е налице описание на всички изследвания. Налице е и подпис
за завеждащ отделение от заместващия към този момент. В тази връзка и по
изложените съображения се отправя искане за отмяна на т.1 от обжалваната
Заповед за налагане на санкции, както и
за присъждане на сторените по делото разноски,възлизащи на общо 350лв.,съобразно
представения списък на разноските.
Ответната страна
Директорът на РЗОК - Шумен, редовно призована, чрез процесуалните си
представители -адв. С.С.при ШАК и юрисконсулт З.А., редовно упълномощени, оспорва
жалбата. Изразява становище, че обжалваната заповед ,като постановена от
материално и териториално компетентен административен орган,при спазване на
процесуалноправните правила,в предвидената в чл.59 ал.2 от АПК форма, в съответствие с материалния закон и с целта
на закона е правилна и законосъобразна, поради което моли съда да се произнесе
с решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди направените
по делото разноски ,съставляващи юрисконсултско възнаграждение.В представени по
делото писмени бележки с рег.№ДА-01-3647/06.12.2019год. подробно доразвива
доводите по съществото на спора.
От събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
По силата на чл.1 ал.1 от Договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270307/23.05.2018 г. /л.46 и
сл. от делото/, сключен между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК),
представлявана от д-р Й.В.П.– директор на РЗОК - Шумен, в качеството на
Възложител, и “КОЦ-Шумен ” ЕООД град Шумен, представлявано от управителя , в
качеството на Изпълнител, страните се договорили Изпълнителят да оказва болнична
медицинска помощ на здравноосигурени лица и на здравнонеосигурени лица по пар.2
ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 г. и на лицата по пар.9 ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 г.,
болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение №9 към чл.1 на
Наредба №3 от 2018г. г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран
от бюджета на НЗОК /обн. Д.В. р.29 от 30.03.2018г./ и посочени съответно в Приложение№17а
„Клинични пътеки“ на НРД за медицинските дейности за 2018год., по определен брой
клинични пътеки (КП), в т. ч. и по КП№240 „Продължително системно парентерално
лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него
усложнения“.Съгласно пар.2 от ПЗР на договора,в съответствие с пар.4 от НРД МД
2018г. договорът влиза в сила на 01.04.2018год.
Със Заповед №РД-18-306/29.07.2019 г. /л.19/,
издадена на основание чл.72 ал.2 от ЗЗО във вр. с чл.380 ал.2 и чл.385 ал.3 от НРД за МД 2018г.,
Директорът на РЗОК – Шумен е наредил в периода от 30.07.2019 г. до 07.08.2019г.
да бъде извършена тематична самостоятелна проверка на “КОЦ-Шумен“ЕООД град Шумен, с месторазположение град Шумен,
ул. „В. Априлов“ №63, със задачи:1.Изпълнение на договорите за болнична
медицинска помощ в съответствие с НРД за МД 2018 и чл.357 ал.3 предл. първо от НРД 2018 за МД;2.Контрол
преди заплащане на оказаната медицинска помощ и внезапен контрол по смисъла на
пар.1 т.25 от ДР на ЗЗО. Проверката била възложена на четирима лекари –контрольори
при РЗОК-Шумен.
Резултатите от проверката били обективирани
в Протокол №VІI-322-306/07.08.2019год.. /л.20 и
сл. от делото/,съдържащ приложения към него.Посоченият протокол е бил връчен на
лицето, представляващо изпълнителя на медицинска помощ, обект на проверката на
07.08.2019 г.
С писмено становище вх.№ 29-02-980 от 14.08.2019
г. до Директора на РЗОК Шумен по реда на чл.74 ал.4 от ЗЗО /л.39 от делото/, заместващата
управителя на „КОЦ-Шумен“ЕООД е оспорила част от констатациите на комисията,
извършила проверката, досежно ИЗ№2854/2019г. на ЗОЛ С.С.С.,ИЗ№3581/2019г. на
ЗОЛ Б.К.Х., ИЗ№3503/2019г. на ЗОЛ И.Т.Б., ИЗ№3176/2019г. на ЗОЛ Д.Н.Х.и
ИЗ№2810/2019г. на ЗОЛ С.Й.Г.и на основание чл.75 ЗЗО същото е било изпратено на
Арбитражна комисия, която, видно от Протокол №9-2 от заседание на 30.08.2019 г.
/л.43 и сл. от делото/ не е достигнала до решение,поради липса на обикновено
мнозинство, съгласно чл.418 ал.3 от НРД за МД 2018год. по отношение на частта
на констатациите в Протокола, предмет на депозираното писмено становище от
представляващия Изпълнителя.
С процесната Заповед№РД-09-341/09.10.2019год.,
издадена на основание чл.74 ал.4 от ЗЗО, чл.395 ал.1 т.1 и чл.408 ал.1 от НРД
за МД 2018год., Директорът на РЗОК - Шумен е наложил на “КОЦ-Шумен ” ЕООД град Шумен общо 2 финансови неустойки , в размер на по 200лв. всяка по т.V.1. от
Протокола и по т.V.2 от Протокола на основание чл.402
ал.3 от НРД за МД 2018. Заповедта е била връчена на представителя на санкционираното болнично
заведение на 11.10.2019 г..
Жалбата срещу тази Заповед е депозирана на 24.10.2019
г., с вх.№29-02-1247 по описа на
РЗОК-Шумен,поради което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК и
от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения
индивидуален административен акт.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Не се спори
между страните, че оспорващият-„КОЦ-Шумен с ЕИК ********* е изпълнител на
болнична медицинска помощ с рег.№********** от регистъра в МЗ,получило
разрешение за осъществяване на лечебна дейност №КОЦ -161/19.01.2017год. с
местоположение гр.Шумен ул.“В.Априлов“№63, както и че между него и НЗОК е
налице валидно сключен договор за оказване на болнична помощ по КП с №270307/23.05.2018год.,сключен
на основание чл.59 ал.1 от ЗЗО и в съответствие с НРД за МД между НЗОК и БЛС за
2018год./обн. ДВ.бр.28 29.03.2018год.,в сила от 01.04.2018год./,съгласно чл.1
ал.1 от който страните се договорили Изпълнителят да оказва болнична медицинска
помощ на здравноосигурени лица и на здравнонеосигурени лица по пар.2 ал.1 от
ЗБНЗОК за 2018 г. и на лицата по пар.9 ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 г., болнична
медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение №9 към чл.1 на Наредба №3 от
2018г. г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на
НЗОК /обн. Д.В. р.29 от 30.03.2018г./ и посочени съответно в Приложение№17а
„Клинични пътеки“ на НРД за медицинските дейности за 2018год., по определен
брой клинични пътеки (КП), в т. ч. и по КП№240 „Продължително системно
парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с
него усложнения“Съгласно пар.2 от ПЗР на договора,в съответствие с пар.4 от НРД
МД 2018г. договорът влиза в сила на 01.04.2018год.Следователно,доколкото в заповедта се сочат нарушения, извършени към
07.08.2019год. и след 01.04.2018год.,откогато
влиза в сила новия НРД МД 2018год.,, изцяло е приложим НРД МД 2018 г.,
който е влязъл в сила от първи април 2018 г.
Административното производство по издаване
на обжалвания акт е инициирано по надлежен ред със Заповед№№РД-18-306/29.07.2019
г. /л.19/, издадена на основание чл.72 ал.2 от ЗЗО във вр. с чл.380 ал.2 и чл.385 ал.3 от НРД за МД
2018г., с която Директорът на РЗОК – Шумен е наредил в периода от 30.07.2019 г.
до 07.08.2019г. да бъде извършена тематична самостоятелна проверка на “КОЦ-Шумен“ЕООД град Шумен, с месторазположение град Шумен,
ул.“ В. Априлов“ №63, със задачи:1.Изпълнение на договорите за болнична
медицинска помощ в съответствие с НРД за МД 2018 и чл.357 ал.3 предл. първо от НРД 2018 за
МД;2.Контрол преди заплащане на оказаната медицинска помощ и внезапен контрол
по смисъла на пар.1 т.25 от ДР на ЗЗО. Със същата заповед е разпоредено
проверката да се извърши от поименно определени от директора на РЗОК длъжностни
лица-всички лекари-контрольори от РЗОК-Шумен.Разпоредбата на чл.72 ал.2 от ЗЗО
предвижда,че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на
медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки,извършени от НЗОК
или от оправомощено от него длъжностно лице и от длъжностни лица от
РЗОК-контрольори.Идентично е и съдържанието на разпоредбата на чл.380 ал.2 от
НРД за МД 2018г.,приложим в настоящия случай,според която Директорът на РЗОК
упражнява контрол върху изпълнението на договорите чрез длъжностни лица от РЗОК-контрольори.
Длъжността на членовете на
комисията отговаря на законовото изискване по чл.72 ал.2 от ЗЗО и същите са
конкретно определени от Директора на РЗОК Шумен, поради което съдът приема, че
проверката е извършена от компетентни лица по смисъла на чл.72 ал.2 от ЗЗО.
Видно от заповедта, всички членове на
проверяващия екип са на длъжност - "контрольор" в
РЗОК-гр.Шумен и в този смисъл притежават необходимата компетентност да
осъществяват контролна дейност. Горното
обуславя извода,че проверката на ЛЗ е инициирана и възложена от компетентен
административен орган и е осъществена от компетентни по смисъла на чл.72 ал.2
от ЗЗО и чл.380 ал.2 от НРД за МД 2018 длъжностни лица.
Атакуваният
административен акт-Заповед за налагане на санкции№РД-09-341/09.10.2019год. на
свой ред е издаден от териториално и
материално компетентен административен орган,доколкото е постановен от
Директора на РЗОК-Шумен,в чиито правомощия е налагането на санкции съгласно
чл.74 ал.5,съответно чл.76 ал.2 от ЗЗО,въз основа на надлежно образувано и проведено
в съответствие с административно производствените правила производство.Същата е
постановена и подписана от И.д. Директора на РЗОК-Шумен-Д.Г.,в условия на
заместване въз основа на Заповед№РД-09-514/08.05.2019год.,видно от прил. по
делото заповед№РД-09-514/08.05.2019год.,оправомощаваща Д.Г.-зам.директор на
РЗОК-Шумен да изпълнява функциите на Директор на РЗОК-Шумен считано от
08.05.2019год. до завръщането на титуляра на длъжността-д-р Й.П.прил.
молба№254/13.08.2019год. и заповед№ЗО-254/13.08.2018год.,удостоверяващи ,че към
момента на постановяване на процесната заповед титулярът на длъжността Директор
на РЗОК- Шумен е бил в неплатен отпуск по чл.160 от КТ /вж.прил. документи на
л.16 и л.15 от делото/.
Съгласно
разпоредбата на чл.72 ал.10
от ЗЗО условията и редът за осъществяване на контрола по ал.2, ал.3,
ал.4, ал.5, ал.6, ал.7, ал.8 и ал.9 се определят с Инструкция, издадена от
управителя на НЗОК. В изпълнение на цитираната разпоредба управителят на НЗОК е
издал Инструкция №РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване
на контрол по чл.72 ал.2-8 вкл. от ЗЗО,
която е публикувана на официалния сайт на НЗОК. Съобразно тази Инструкция и
разпоредбата на чл.74 ал.4 от ЗЗО, правилно в хода на проверката длъжностните
лица са съставили Протокол№VII-322-306/07.08.2019год.., обективиращ
констатациите и резултатите от извършената проверка, връчили
са копие от него на проверяваното дружество и са му предоставили 7-дневен срок
за писмено становище. Протоколът съдържа
подробно описание на направените от проверяващия екип констатации,както и
посочване на конкретните норми,разписващи определен стандарт за поведение,който
не е спазен от страна на лечебното заведение.В случая сроковете за издаване и
връчване на протокола от проверката,съставляващ основание за издаване на
обжалваната заповед за налагане на санкции и част от административната процедура
по издаване на заповедта са спазени и за дружеството-жалбоподател не е била
налице пречка да реализира правото си на защита както по административен,така и
по съдебен ред. Показателно за това е обстоятелството,че в указания 7-дневен
срок от получаване на препис от протокола,последното се е възползвало от
правото си да възрази писмено по направените в протокола констатации,в каквато
връзка е депозирано писмено становище вх.№ 29-02-980 от 14.08.2018 г. до
Директора на РЗОК Шумен по реда на чл.74 ал.4 от ЗЗО от заместващата управителя
на „КОЦ-Шумен“ЕООД,с което същата е
оспорила част от констатациите на комисията, извършила проверката, досежно
ИЗ№2854/2019г. на ЗОЛ С.С.С.,ИЗ№3581/2019г. на ЗОЛ Б.К.Х.,ИЗ№3503/2019г. на ЗОЛ
И.Т.Б.,ИЗ№3176/2019г. на ЗОЛ Д.Н.Х.и ИЗ№2810/2019г. на ЗОЛ С.Й.Г.е поискала
отнасяне на спора пред Арбитражна комисия.Последната,видно от прил. Протокол№9-2/30.08.2019год..
/л.43 от делото/ не е достигнала до решение,поради липсата на обикновено
мнозинство,като при обсъждането и гласуването за всяко едно от нарушенията са
гласували по трима представители „за“ и по трима представители „против“.При
тази хипотеза разпоредбата на чл.418 ал.4 от НРД за МД 2018г. предвижда
задължение на комисията,която не е стигнала до решение по констатациите на
длъжностните лица по чл.72 ал.2 от ЗЗО поради равен брой противоположни
гласове,да изготви протокол,екземпляр от който да предостави на
НЗОК,съответно-на РЗОК и на РК на БЛС,както и на лицето-обект на
проверката.Това в случая е сторено,видно от прил. на л.42 от делото писмо с
изх.№25/19.09.2019год.,с което препис от протокола на АК е бил изпратен на
Директора на РЗОК-Шумен.След запознаване с този протокол,съгласно разпоредбата
на чл.418 ал.3 от НРД за МД 2018г. Директорът на РЗОК може да наложи
предвидените санкции.Гореупомената разпоредба несъмнено оправомощава директора на
РЗОК,действайки в условията оперативна самостоятелност да наложи санкция,като
за целта обаче следва да мотивира акта си, посредством обсъждане на направените
в хода на административното производство възражения,представляващи по същността
си излагане на самостоятелни мотиви в заповедта за налагане на санкции. Това не означава нищо друго,
освен излагане на самостоятелни мотиви в заповедта, тъй като Арбитражната
комисия не е стигнала до решение. Административният орган е длъжен да изложи
мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на
задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите на
медицинския протокол, след което да обоснове приложените санкции съобразно
материалноправните норми. Това негово задължение е закрепено нормативно в чл.34
ал.3 и чл. 35 от АПК.
В изпълнение на
законово регламентираните си задължения по чл.34 ал.3 и чл.35 от АПК в
акатувания административен акт административният орган е изложил обстойно
мотиви,свързани с допуснатите от жалбоподателя нарушения,които мотиви обстойно
и обосновано анализирал и обсъдил.С оглед на това съдът счита,че в обжалваната
заповед за налагане на санкции,противно на твърденият на
жалбоподателя,Директорът на РЗОК Шумен мотивирано и правилно е обосновал
приложените санкции съобразно относимите материалноправни разпоредби.
В настоящата хипотеза съдът намира, с оглед
посочените фактически и правни основания в обжалваната заповед, че Директорът
на РЗОК Шумен е изпълнил задължението си да обсъди направеното възражение от
проверяваното лечебно заведение за всяко нарушение в писменото му становище,
като е изложил и обстойни мотиви защо не го приема като
основателно,съобразявайки всички релевантни за спора факти и обстоятелства, с
оглед на което съдът приема, че не е допуснато твърдяното съществено нарушение
на административно производствените правила при произнасяне на Директора на
РЗОК Шумен.Съдът не споделя и релевирания от оспорващата страна довод за
допуснати от административния орган съществени нарушения по смисъла на чл.59
ал.2 т.4 от АПК,опорочаващи законоустановената форма,доколкото фактическите
основания за постановяване на обжалвания административен акт се съдържат и са
подробно упоменати в Протокол№VII-322-306/07.08.2019год.. /Протокола/ за
констатиране на извършените нарушения,въз основа на който е постановена
обжалваната заповед.Същите,макар и не толкова детайлно са възпроизведени в
обстоятелствената част на заповедта-предмет на обжалване в настоящото
производство.
Съдът констатира, че действително в
процесната заповед като правни основания за нейното издаване са посочени
нормите на чл.74 ал.4 от ЗЗО,
регламентираща правото на проверяваното лечебно заведение да депозира писмено
становище по връчения му протокол от извършената проверка ,но в заповедта е
посочена и приложимата към казуса норма
на чл.395 ал.1 т.1 от НРД за МД 2018г. , даваща правомощие на административния
орган да наложи санкция при констатирани нарушения от длъжностните лица по
чл.72 ал.2 от ЗЗО и на чл.408 ал.1 от НРД 2018 МД,овластяваща директора на РЗОК
да издаде заповед за налагане на санкции,когато лицето,обект на проверката не
изрази становище по чл.390 от НРД 2018 МД или в същото становище не се съдържат
възражения срещу направените от длъжностните лица констатации.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната
Заповед за налагане на санкции е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган, в законоустановената по чл.59 ал.2 от АПК
форма, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
отмяна на акта, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество и да се
извърши проверка за материална законосъобразност и съответствието с целта на
закона на оспорения акт.
В хода на тази проверка за материална законосъобразност
и съответствие с целта на закона на обжалваната заповед за налагане на санкции
съдът достигна да правния извод,че жалбата срещу заповедта,в частта й по т.1 е неоснователна,поради следните
съображения:
По точка 1 от
Заповедта административният орган се е позовал на нарушения, констатирани в
т.V.1 на Протокола. Установено е, че при проверка на
медицинска документация по КП №240 „Продължително системно парентерално
лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него
усложнения“ за ИЗ №2854/2019 на ЗОЛ С.С.С.,постъпил на лечение на10.06.2019г.-изписан
на12.06.2019г.. с окончателна диагноза по МКБ Z51.1.“Химиотепария
по повод новообразувание“ в Епикриза,издадена при дехоспитализация на пациента
не е положен подпис на лекуващия лекар-Д-р ЗА.,което съставлява нарушение на
чл.287 ал.3 т.22 от НРД МД 2018г. на установените изисквания за работа с
медицинска документация.
Гореупоменатото нарушение е безспорно установено от
приложената по делото епикриза на ЗОЛ
/л.37-38 от делото/,съдържаща се в представената по делото ИЗ№2854 на С.С.С..Този
факт не се оспорва и от жалбоподателя,който релевира довод,че в прил. епикриза
на ЗОЛ д-р ЗА.,подписала епикризата в качеството си на заместващ завеждащия
отделение д-р М.П.и в качеството си на лекуващ лекар,независимо от липсата на
подпис на лекуващ лекар.В тази насока оспорващият представи по делото
Заповед№109/12.07.2013год. на управителя на „КОЦ-Шумен“ЕООД във връзка със заместване
при отсъствие на началниците на отделенията в лечебното заведение и налагащото
подписване на текуща документация в отделенията,съгласно която при отсъствие на началника на отделението по
медицинска онкология /ОМО/ Д-р М.П.,същата следва да бъде замествана,както
следва:събота,неделя и празнични дни-от дежурен лекар,а през работно време-от
д-р З.Б.А.-лекар ОМО,а при нейно отсъствие-от д-р К.К.П.-лекар ОМО.По делото са
представени и работни графици за м.юни 2019год. на отделенията в ЛЗ,видно от
които към момента на дехоспитализация на ЗОЛ С. и изготвяне и подписване на
епикризата-12.06.2019год. завеждащият ОМО-д-р М.П.е ползвала почивен ден и
съответно е била замествана съгласно гореупоменатата заповед от д-р З.А.,която
е била надлежно оправомощена да подпише епикризата на пациента в качеството на
завеждащ ОМО при условията на заместване.Същевременно обаче това не я
освобождава от задължението съгласно изискванията за работа с медицинската
документация,визирани в разпоредбата на чл.287 ал.3 т.22 от НРД 2018 МД да
положи подписа си в качеството си на лекуващ лекар на ЗОЛ.Съгласно цитираната
норма от НРД 2018 МД ,предоставяната на пациента при неговата дехоспитализация
епикриза задължително трябва да съдържа като реквизит имена и подписи на
лекуващия лекар и началника на съответното отделение или негов заместник,като
лекуващия лекар може и да не бъде
изписващият лекар.Ето защо съдът счита,че констатираното в ИЗ№2854/2019 на ЗОЛ С.С.С.
лекуван по КП№240 неналичие на подпис на лекуващия лекар-д-р ЗА. в Епикриза на
пациента,издадена при неговата дехоспитализация съставлява безспорно установено
нарушение на изискванията за работа с медицинската документация по смисъла на
чл.287 ал.3 т.22 от НРД 2018 МД.
Съдът в настоящия съдебен състав не споделя
лансираната от оспорващия теза досежно твърдяно наличие на двойно съвместяване
качествата на началник на отделение при КОЦ-Шумен с лекуващ лекар на
съответното ЗОЛ в конкретния случай и счита същата за несъстоятелна и
необоснована.Прил. по делото и представена от жалбоподателя
заповед№109/12.07.2013год. на управителя на „КОЦ-Шумен ЕООЖД ,съгласно която
при отсъствие на началника на отделение „Медицинска онкология“ д-р М.П.същата
се замества от д-р ЗА. ясно разграничава в структурната дейност на ЛЗ фигурите
на началника на отделение и на лекуващия лекар,налагайки правния извод при
систематическото и логическо тълкуване волята на издателя на заповедта,че при
отсъствието на началника на отделението същият се замества от друг
лекар,придобиващ това качество на началник на отделението в условията на
заместване,а не от лекуващия лекар на дадено ЗОЛ,с оглед на което изведената от
жалбоподателя теза за двойнствено професионално качество на д-р ЗА. в
конкретния случай при съвместяване на
качествата на началник на отделението и лекуващ лекар на пациента С. се явява
изцяло несъстоятелна и противоречаща както на представените от самия оспорващ
писмени доказателства /заповед№109/12.07.2013год. на управителя на ЛЗ/,така и
на относимата за случая материалноправна норма-разпоредбата на чл.287 ал.2 т.22
от НРД 2018 МД,,изискваща наличието и на двата подписа-на началника на
съответното отделение или негов заместник и на лекуващия лекар като
задължителен реквизит на епикризата на пациента.В подкрепа на гореизложеното е
и ясно разписания в Приложение№2А към НРД 2018 МД норматив, детайлизиращ
отчитане на извършената дейност / в случая изпълнена КП/,в който законодателят
е уредил ясни и последователни правила на формално извършване,които
изпълнителите на медицинска помощ по НРД 2018 МД трябва да изпълняват и
стриктно да съблюдават.Съгласно Указанията за попълване на направление за
хоспитализация/лечение по АПр Блок“Валидиране на документа“ по КП и
АПр,зав.отделение и лекарят специалист /лекуващ лекар/,оказващ медицинска помощ
по договор с НЗОК за съответната КП /АПр и посочен в РЗОК задължително вписват
фамилията си и се подписват на документа,че посочените в болничния отчет
процедури са изпълнени.Лекуващият лекар вписва и своя УИН.Изложените по-горе
правила,залегнали в Приложение№2А към НРД 2018 МД ясно и отчетливо разграничава
правните фигури на „началник на отделение“ и „лекуващ лекар“ и обосновават
тяхната несъвместимост в професионално,а не в лично качество,каквато теза се
домогва да докаже оспорващият.Не на последно място,волята на законодателя да
изгради норми за стриктно съблюдаване на документирането на планирани и
извършени медицински дейност досежно всеки конкретен пациент се обосновава и с
високата степен на обществена опасност касаеща обществените отношения,свързани
с опазване здравето на пациентите.
Ето защо формалното изпълнение на „подпис на лекуващ
лекар“ в епикризата на пациент се обосновава с удостоверяването с този подпис
на лекуващия лекар на текущи диагнози,състояние и проведени медицински
процедури на пациента по време на болничното му лечение. В този смисъл и
доколкото епикризата е единственият документ,който пациентът получава след
приключване на болничния му престой в ЛЗ,съобразно изискванията за работа с
медицинската документация,там трябва да бъдат отразени анамнестичните
данни,обективното състояние,окончателната диагноза,направените изследвания,хода
на заболяването,лечебния подход,постоперативното състояние,изхода от
заболяването,контролните прегледи и дадените препоръки.Епикризата е и
документът,въз основа на който следващите звена от системата на
здравеопазването черпят надежна и достоверна информация при изграждането на
терапевтичното поведение или последващи дейности спрямо даден пациент.
В този смисъл, в конкретния случай, съдът приема, че правилно административният
орган е приел, че липсата на подпис на лекуващия лекар в епикризата на ЗОЛ С.С.се
явява нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация
и като правна квалификация съставлява нарушение на чл.287 ал.3 т.22 от НРД МД
2018,за което нарушение съгласно разпоредбата на чл.402 ал.3 от НРД 2018 МД се
предвижда санкция „Финансова неустойка“ в размер от 200 лв. до 500лв.Административният орган е приел, че това нарушение не
покрива критериите за явна фактическа грешка и за маловажен случай по смисъла
на пар.4.2 б.а до б.г от ДР на НРД 2018
МД, при които съгласно чл.395 ал.4 от НРД 2018 МД директорът на РЗОК може да не
наложи наказание, поради което и правилно и законосъобразно,на основание чл.402
ал.3 от НРД за МД 2018 е наложил за горното нарушение санкция „финансова
неустойка“ в размер на минимално предвидения от 200лв.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че в тази хипотеза правилно и
законосъобразно е наложена финансова неустойка в минимално предвидения за тази
санкция размер, тъй като нарушението не съставлява явна фактическа грешка и не
покрива нито един от критериите за
маловажност визирани в пар.4.2 от ДР на НРД 2018 МД, поради което заповедта в
тази част по т. е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и
целта на закона.
Съобразно разпоредбата на чл.168 и чл.146 от АПК съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от компетентен по степен и
материя орган – Директор на РЗОК – Шумен. Изготвена е в писмена форма и съдържа
фактически и правни основания за издаването й, както и не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до
отмяна. В частта по обжалваната точка 1 оспореният акт е и материалнозаконосъбразен,
тъй като безспорно е налице констатираното нарушение от контролните органи,
правилно са посочени и разпоредбите, на основание на които административният орган
е квалифицирал установеното от проверяващите деяние като нарушение на чл.287
ал.3 т.22 от НРД МД 2018г., а
определената санкция по вид и размер съответства на предвидените в чл.402 ал.3 от НРД МД 2018год.. Издадената заповед в посочената й част е
съобразена и с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
от спора съдът приема, че на ответника следва да бъдат присъдени направени по
делото разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “КОЦ – Шумен” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя на дружеството д-р С.С.К., против Заповед за налагане на
санкции№РД-09-341 от 09.10.2019год. на Директора на Районна здравноосигурителна
каса град Шумен (РЗОК - Шумен) в обжалваната й част по т.1 от заповедта.
ОСЪЖДА “КОЦ – Шумен” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя на дружеството
д-р С.С.К. да заплати на РЗОК град Шумен, направените по делото РАЗНОСКИ ,съставляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България град София в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: