Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                        Гр.София,14.06.2021 г. 

                                                           

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение,                                    ІV-А въззивен състав на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и първа   година   в  публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                     мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

При секретаря Цв.Добрева като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 4027 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

          С решение от 15.11.2019 г. по гр.д. № 45529/18 г., СРС, ГО, 40 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.М., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. П.П., срещу Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, осъдителен иск с правна квалификация чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на наемна цена в размер на 8400 лева по договор за наем от 01.04.2014г. на следния недвижим имот:едностаен апартамент/ателие, находящ се в гр. София, ул. „*****, за периода от м.07.2015г. до м.10.2017г„ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2018г. до изплащане на вземането.

          ПРИЗНАВА по реда на чл.194, ал.2 от ГПК за недоказано оспорването от Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на автентичността на положения от нейно име подпис в договор за наем от 01.04.2014г.

      ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.З от ГПК И.И.М., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. П.П., да заплати на Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото в размер на 925 лева.

       Решението е постановено при участието на привлечени от ответницата трети лица - помагачи И.С.З.. ЕГН **********. с адрес ***. и И.С.З.. ЕГН **********. с адрес ***.

        Постъпила е въззивна жалба от ответницата и третите лица помагачи.Въззивниците обжалват решението в частта,с която се признава за недоказано оспорването на ответницата  на автентичността на положения от нейно име подпис на Договор за наем от 01.04.2014 г.като необосновано,незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила.Ставало въпрос за частен документ,чийто оригинал не бил представен.Съдът отхвърлил оспорването на представения от ищцата договор като на първо място  се основал на заключение на вещо лице,изслушано в нарушение на процесуалните правила-не била му поставяна задача да изследва копие ,а оригинал.На второ място,съдът приема,че завереният документ има по-голяма стойност от оригинала и извършването на проверка на документа,представен от страната чрез друго копие от същия документ,представен от тази страна пред НАП противоречи на процесуалните изисквания за проверка на документ.Моли да се отмени решението в обжалваната част като съдът приеме за доказано оспорването на договора за наем.Претендират се разноски.

               По жалбата е постъпил отговор.Претендират се разноски.

               Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

                 Съдът е приел наличие на договорно отношение като по представено копие от договор за наем от 01.04.2014 г. е приел за недоказано оспорването на автентичността на положения от името на наемателя подпис в наемния договор на основание чл.194 ал.2 ГПК.

                По делото е бил представен официално заверен препис от процесния договор по чл.32 ЗАдв.Съобразно установеното практика на ВКС/решение 225 от 07.01.2019 г.,ІІІ ГО на ВКС/ заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл.32 ЗА в хипотезата на чл183 ГПК е възможно единствено ,ако между страните не съществува спор относно съществуването на документа.В случая съществуването на договора е оспорено от ответника,оспорено е авторството по отношение на наемателя.Ето защо следва да се приеме,че  неправилно договорът от 01.04.2014 г. е приет за годно доказателство.Същият следва да се изключи от доказателствения материал.Не е представен оригиналът.Заверката на НАП също не удостоверява наличие на оригинала.Признаването за доказано или недоказано оспорване следва да се установи в мотивите,а не да се включва в диспозитива. Настоящият състав признава за доказано оспорването от Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на автентичността на положения от нейно име подпис в договор за наем от 01.04.2014г.

               Оспорването на писмен документ по чл. 193 ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 124. ал. 1 ГПК, но не е самостоятелна искова претенция, за да могат да се прилагат по аналогия указанията на ВС, дадени в ТР № 87/1954 г. на ОСГК, за произнасяне по оспорването в диспозитива на съдебното решение. Целта на това производство е, във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал. Определението по чл. 194. ал. 2 ГПК е от същество за доказването. Ако не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. В чл. 236 ГПК е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване. В цитирания смисъл са решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на четвърто г. о. и определение № 251/20.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3506/2013 г. на второ г. о.

           Ето защо съдът следва да обезсили съдебното решение на СРС в частта ,с която е признато по реда на чл.194, ал.2 от ГПК за недоказано оспорването от Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на автентичността на положения от нейно име подпис в договор за наем от 01.04.2014г.

           Решението се обжалва и с въззивна жалба от ищцата като неправилно, незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила.В жалбата си въззивникът твърди,че съдът неоснователно ,в нарушение на разпоредбата на чл.164 ал.1 т.4 ГПК,кредитирал показанията на свидетели,а предмет на претенцията е заплащане на наемна цена,предмет на писмен договор.Гласни доказателства били недопустими.На второ място,съдът неправилно приел,че наемната цена е платена на упълномощено трето  лице,поради което вземането било погасено при условията на чл.75 ал.2 ГПК.Ответницата е заявила в отговора на исковата молба,че е заплащала наемната цена към пълномощник на третите лица по друг договор за наем.

          Моли да се отмени решението и да се уважи иска .Претендира разноски.

          По  жалбата  е постъпил  отговор от въззиваемата страна,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

            Не е налице нарушение на чл. 75 ал. 2 ЗЗД, независимо че е отхвърлил оспорването на договора, с който се легитимира ищцата, съдът е установил действителните взаимоотношения между страните ,които са различни от съдържанието на договора.Съдът е приел, че „действителната воля на страните е била да бъде сключен договор за наем, по силата на който ответницата да продължи да ползва наетия имот при същите условия като по договора от 28.11.2012г., т.е. при обша наемна цена в размер на 300 лева, дължима на четиримата съсобственици на имота.

             От тази констатация на съда, както и от писмените доказателства (разписки за получен наем, пълномощно от собствениците), съдът е извел  извод, че с оглед установените по делото обстоятелства, ответницата е заплащала наема на лице, за което добросъвестно е считала, че се явява овластено да получи изпълнението.

           Този извод на съда не противоречи на изискванията на чл. 75 ал. 2 ЗЗД и поради това е законосъобразен. В този смисъл са и разясненията на ВКС в решение № 787 от 18.11.2010 г. по гр. д. № 1539/2009 г., Г. К., IV г. о. на ВКС.

           Съдът не е допуснал твърдяното процесуално нарушение   поради това, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. При издирването на вътрешното съдържание на волята на страните и установяването на точния смисъл на уговореното са допустими всички доказателствени средства и ограничението по чл. 164. ал. 1 ГПК е неприложимо." (решение № 41 от 30.07.2013 г. по гр. д. № 312/2012 г., Г. К., IV г. о. на ВКС, решение № 190 от 23.01.2014 г. по т. д. № 483/2012 г., Т. К., I т. о. на ВКС и решение № 192 от 23.01.2014 г. по т. д. № 542/2012 г., Т. К., I т. о. на ВКС).

         Ищцовата страна не е доказала наличие на  договор за наем от 01.04.2014 г.,от който твърди,че произтичали претенциите й,този документ следва да се изключи от доказателствата по делото ,поради което и искът се явява неоснователен.

          Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

           Въззиваемата страна има право на разноски.Такива са сторени в размер на 25 лв.за д.т. и 800 лв.за адвокатски хонорар,които следва да бъдат присъдени.

          На основание изложеното, Софийски градски съд

      

                                                      Р  Е  Ш  И :

              ОБЕЗСИЛВА решение от 15.11.2019 г. по гр.д. № 45529/18 г., СРС, ГО, 40 с-в в частта,с която ПРИЗНАВА по реда на чл.194, ал.2 от ГПК за недоказано оспорването от Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на автентичността на положения от нейно име подпис в договор за наем от 01.04.2014г.

 

              ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

             ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. П.П., да заплати на Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото в размер на 825 лева.

          РЕШЕНИЕТО   подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

                                                   

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.