№ 11264
гр. София, 08.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.ева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507032 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е било е образувано по въззивна и частна жалби на Г. Р. чрез
особен представител Я. Н. срещу Решение 20083003 от 31.03.2021г., постановено по гр.
д. № 6692/2020г. на СРС и Определение 20101729/21.04.2021г. на СРС по чл. 248 ГПК,
КАКТО И ПО ЧАСТНА жалба от „Й.Б.“ЕАД срещу посоченото определение.
По настоящото дело е постановено окончателно въззивно решение на
22.07.2022г.
Постъпила е молба от ищеца по делото „Й.Б.“ЕАД, с която се иска произнасяне
по неговата частна жалба срещу горепосоченото определение на СРС, която частна
жалба е била инкорпорирана в подадения от дружеството отговор на въззивна жалба и
СГС констатира, че действително не е била разгледана, въпреки, че допустима и
редовна.
С обжалваната от ищеца част от Определение 20101729/21.04.2021г. на СРС по
чл. 248 ГПК. е отхвърлено искане на ищеца за изменение на решението на СРС в
частта по разноските по заповедното производство за разликата над 120,00 лева до
пълния претендиран размер от 360,00 лева с включено ДДС.
Правят се оплаквания за недопустимо намаляване от съда на дължимия
адвокатски хонорар под установения с Наредба 1/2004г минимум от 360,00 лева с
включено ДДС.
Разгледана по същество частната жалба е основателна. Трайна е съдебната
практика и на ВКС, че съдът не може да присъжда хонорар под минималните по
Наредба 1/2004г. СГС не намира, че може да се прилага сочената в решението на СРС
1
практика. Установяването на минимални хонорари е предвидено със ЗА и е
делегирано на Висш адвокатски съвет. Това не е ограничаване на конкуренцията.
Преследва се легитимна цел-осигуряване на справедливо възнаграждение за високо
квалифициран труд в регулирана професия с изключително обществено значение. Това
е друг начин за постигане на качество на правораздавателната дейност в широк смисъл
чрез подсигуряване на достатъчно материални условия за адвокатите спокойно да
осъществяват защитата на правата на клиентите си. Всички адвокати се ползват от тази
Наредба и в този смисъл няма как да се счита че е ограничена конкуренцията.
Условията са еднакви за всички. Освен това няма пречка по волята на страните да се
договарят и размери по-ниски от минималните в наредбата-това не прави договора
недействителен и би обвързало съда, но той не може по свое усмотрение да го прави.
С решението на СЕС на което се позовал СРС е разяснено, че национална
правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък
от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията по см. на чл. 101 ДФЕС .
СЕС е дал указание запитващият съд да извърши проверка – дали така наложените
ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на
тези легитимни цели, а не е установил директно противоречие на националната
правна уредба с правото на Съюза. Дал указание как да бъде извършена преценка
относно законосъобразността на цитирания нормативен акт. СЕС е указал по реда на
местното право да се извърши преценка дали нормите на НМРАВ нарушават
конкретно забраната за нелоялна конкуренция, а местното право разполага с изрично
предвидено производство, позволяващо преценка дали даден подзаконов нормативен
акт е законосъобразен и целесъобразен. Съобразно предвидените в България нарочно
производство и съд за оспорване на подзаконовите нормативни актове, е недопустимо
правоприлагащ орган – в случая СРС, да прави преценка относно законосъобразността
на акта. Определените в НМРАВ размери на минималните възнаграждения сами по
себе си не засягат правата на страните, доколкото забраната да се присъждат
възнаграждения в по-нисък размер не се съдържа в самата Наредба, а в чл. 36, ал. 2
ЗАдв, а посочените ограничения по никакъв начин не ограничават конкуренцията при
предоставяне на адвокатските услуги, защото, както се посочи, те се отнасят до всички
адвокати, в страната има само една организация, в която членуват всички адвокати,
поради което и не са налице предпоставките за възникване на нелоялна конкуренция
заради въведените минимални размери на възнагражденията. Определение № 138 от
15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2085/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 28 от
21.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2347/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 109 от
2
15.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 302/2022 г., II т. о., ТКи др.
Предвид горното Определение 20101729/21.04.2021г. на СРС по чл. 248 ГПК е
неправилно в частта, с която е отказано изменение на решението по делото в частта по
разноските чрез присъждане на още 240,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение 20101729/21.04.2021г. на СРС В ЧАСТТА С КОЯТО
Е ОТКАЗНО изменение на постановеното по гр. д. № 6692/2020г. Решение
20083003 от 31.03.2021г. на СРС чрез присъждане на разноски от още 240,00 лева –
адвокатски хонорар за ч.гр.д. 22779/2019г. КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение 20083003 от 31.03.2021г., (изменено с Определение
20101729/21.04.2021г.) на СРС постановено по гр. д. № 6692/2020г по описа на
Софийски районен съд, 125 с-в КАТО
ОСЪЖДА Г. П. Р. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Й.Б.“ЕАД (предходно
наименование „Т.Б.“ЕАД) с ЕИК ******* ОЩЕ 240,00 лева с включен ДДС –
разноски за възнаграждение за адвокатски хонорар за ч.гр.д. 22779/2019г. (заповедно
производство).
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3